В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 15.10.2019г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1473/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Дело за делба във фазата на допускането.

В исковата молба против Й.Г.Б., ЕГН********** *** и Р.Т.Б., ЕГН********** *** ищците Ц.Т.В., ЕГН********** *** и П.Т.Г., ЕГН********** ***, двете чрез адв.К. твърдят, че били наследници на Т. Ц. Б., б.ж. на гр.Пазарджик, починал на 04.08.2009г. Приживе същият бил собственик на дворно място с площ от 660кв.м., п-л ХІІ, имот пл.№339 в кв.136 по плана на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик по силата на договор за покупко -

продажба от 25.05.1978г.

С решение от 28.11.1988г. бракът между наследодателя и майката на ищците бил прекратен.

На 21.05.1990г. наследодателят придобил собствеността върху имот с идентификатор 55155.502.1334.1.17 по КККР на гр.Пазарджик, представляващ апартамент с площ от 91,30кв.м., ведно с 1,6979% ИЧ от ОЧ на сградата и правото на строеж, ведно с избено помещение №17 с площ от 4,20кв.м., както и гараж №13 с площ от 19,17кв.м., ведно с 0,3449 % ИЧ от ОЧ на сградата и правото на строеж, представляващ имот с идентификатор 55155.502.1334.1.74 по КККР на гр.Пазарджик.

През 1992г. наследодателят на ищците сключил брак с ответницата Й.Б., от които се родила ответницата Р.Б..

След смъртта на наследодателя ответниците продължили да ползват процесните апартамент и гараж, без да заплащат обезщетение на ищците.

Поради изложеното молят съдът да допусне делба на имотите при права по 1/4ид.ч. на всички, както и да осъди поотделно ответниците да заплатят на ищците обезщетение за ползване на апартамента - в размер на по 50 лв месечно и на гаража - в размер на по 15 лв месечно. Претендират разноски.

С молба от 15.10.2019г. ищците претендират от всеки от ответниците да им заплаща поотделно на всяка от тях обезщетение за ползване на апартамента - в размер на по 24 лв месечно и на гаража - в размер на по 5 лв месечно.

Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са подали писмен отговор. Не оспорват иска за делба и правата на страните. Не оспорват, че преди смъртта и понастоящем ползват процесните апартамент и гараж, но твърдят, че ищците никога не са искали да ползват полагащите им се ид.части, съответно те никога не са им отказвали това.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че са наследници на Т.Ц. Б., б.ж. на гр.Пазарджик, починал на 04.08.2009г.

Приживе същият е бил индивидуален собственик на следните недвижими имоти:

- дворно място с площ от 660кв.м., п-л ХІІ, имот пл.№339 в кв.136 по плана на с.М. К., общ.Пазарджик

- имот с идентификатор 55155.502.1334.1.17 по КККР на гр.Пазарджик, представляващ апартамент с площ от 91,30кв.м., ведно с 1,6979% ИЧ от ОЧ на сградата и правото на строеж, ведно с избено помещение №17 с площ от 4,20кв.м., разположен в ПИ с идентификатор 55155.502.1334

- гараж №13 с площ от 19,17кв.м., ведно с 0,3449 % ИЧ от ОЧ на сградата и правото на строеж, представляващ имот с идентификатор 55155.502.1334.1.74 по КККР на гр.Пазарджик, разположен в ПИ с идентификатор 55155.502.1334

След смъртта на наследодателя страните са единствени негови наследници, като с оглед писмените доказателства, събрани по делото и предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗН съдът приема, че правата им са равни - по 1/4 ид.ч.

На основание чл.346 от ГПК съделителите В. и Г. са предявили и съдът е приел за разглеждане претенции против съделителите Б. по чл.31, ал.2 от ЗС - всеки от тях да им заплаща месечно обезщетение за лишаване от възможността да ползват съсобствен имот както следва - по 24лв. за процесния апартамент и по 5 лв за процесния гараж, считано от 11.09.2019г., както е уточнено в с.з, проведено на 15.10.2019г.

За да може да се приеме, че съсобственикът, който използва сам общата вещ - установен е по делото този факт - съобразно с чл.31, ал.1 от ЗС, започва да пречи на другите съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик. Вярно е, че за да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да ползуват и те общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване, след получаването на което съсобственикът изпада в забава - в настоящия случай такова поискване за заплащане на обезщетение е сторено с писмена молба от 11.09.2019г. и изрично уточнено в с.з., проведено на 15.10.2019г.

Отправеното искане за ползване на имота или за заплащане на обезщетение - впоследствие конкретизирано в искане за заплащане на обезщетение следва да е доведено да знанието на съсобственика, който сам го използва и той да е отказал да предостави достъп - с оглед данните по делото този период обхваща 11.09.2019г . - 15.10.2019г. / Решение № 1305 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3406/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска и др., проф.Венедиков, „Съсобственост. Правни въпроси“, 1994г., стр.40/. Разпитания свидетел на ищцовата страна във връзка с направената претенция за заплащане на обезщетение установи, че Ц. и П. - никога не са имали желание да ползват апартамента и гаража. П. била и към момента на квартира, защото нямало кой да я допусне в апартамента - нито някой й бил предложил да ползва имота, нито я е търсил. Установява свидетеля, че страните от 3-4 години не си общували, защото не можели да се разберат, да се споразумеят за делбата.

Свидетелят на ответната страна – М. - установи, че не знае ищците да са искали да ползват апартамента и гаража, съответно ответниците да са отказвали.

При тези данни съдът приема, че не е доказано в настоящото производство към момента ищците надлежно да са поискали да ползват съсобствения имот и това да им у отказано, поради което да им се дължи съответно обезщетение. Затова претенцията по чл.31, ал.1 от ЗС като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Й.Г.Б., ЕГН********** ***, Р.Т.Б., ЕГН********** ***, Ц.Т.В., ЕГН********** *** и П.Т.Г., ЕГН********** *** на следните недвижими имоти:

- дворно място с площ от 660кв.м., п-л ХІІ, имот пл.№339 в кв.136 по плана на с.Мало Конаре, общ.Пазарджик

ПРАВАТА НА СТРАНИТЕ са равни - по 1/4 ид.ч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Т.В., ЕГН********** *** и П.Т.Г., ЕГН********** *** против Й.Г.Б., ЕГН********** *** и Р.Т.Б., ЕГН********** *** иск по чл.31, ал.2 от ЗС всяка от тях да им заплаща месечно обезщетение за лишаване от възможността да ползва съсобствен имот както следва - по 24лв. за процесния апартамент и по 5 лв за процесния гараж, считано от 11.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	1481
Дата:	5 ноември 2019 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия:	Веселка Велкова Златева

Дело:	20195220101473
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	8 април 2019 г.

Решение по дело №1473/2019 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А