Номер 16910.11.2020 г.Град гр.Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Н.V-ти граждански състав
На 10.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:М.Б.Г.
Секретар:А.Г.
като разгледа докладваното от М.Б.Г. Гражданско дело № 20202150100748
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното
насилие и е образувано по повод молбата на А. Х. П. с ЕГН ****, с адрес: с.Т., общ.Н.,
обл.Б., ул.”П.” №* против Х. А. П. с ЕГН **********, живущ на същия адрес. Иска се
от съда да издаде заповед за защита на молителката срещу ответника П. – неин баща, за
извършено от него домашно насилие спрямо молителката на 02.09.2020г. Представя
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН.
Съдът след като съобрази закона и приложените по делото доказателства,
намира за установено следното:
Съдът е надлежно сезиран на основание чл.18, т.1 от ЗЗДН /Закон за защита от
домашното насилие/ за налагане на мярка за незабавна защита по реда на Закона за
защита от домашното насилие, извършено от лице по чл.3, т.4 – възходящ.
Молителката сочи, че на 02.09.2020г. баща й Х. П. я подгонил с желязна тръба,
като крещял, че ще й размаже главата, ще я убие и няма да му мигне окото. Всичко
това станало пред очите на майка й Н. П.а. След като видял, че молителката е взела
бастун да се отбранява, ответникът П. се върнал в къщата и спрял водата в дома.
Молителката твърди, че все още водата в къщата им е спряна. В допълнение на
горното, милтелката сочи, че на 11.09.2020г., ответникът нанесъл удари в главата на
майка й Н. П.а, която била инвалид с инсулт, на легло. След нейните крясъци за
помощ, молителката успяла да я спаси, като отново била засипана със заплахи за
убийство от ответника П..
Гореизложеното е мотивирало молителката да поиска от съда да издаде заповед
1
за незабавна защита, с която да отстрани баща й от съвместно обитаваното от двамата
жилище, да забрани на същия да я приближава, както и да го задължи същият да пусне
водата в жилището. Представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
С Определение № 495 от 21.09.2020г., постановено по настоящото дело, съдът
като взе предвид представените с молбата писмени доказателства, намери че е налице
пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителката, поради което
наложи мерки за незабавна защита на молителката за осъществено спрямо нея
домашно насилие от ответника на 02.09.2020г., като: задължи ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на низходящата си и му наложи
забрана да приближава молителката, жилището й по настоящ адрес и местата й за
социални контакти и отдих, на разстояние не по-малко от 100 /сто/ метра, до
приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.
В съдебно заседание, молителката Анелия П.а явява лично и поддържа
подадената срещу ответника молба за защита от домашно насилие. Представя нови
писмени и ангажира гласни доказателства.
Ответникът Х. П. се явява в съдебно заседание лично и с процесуалния си
представител. Оспорва исковата молба, като отрича да е извършил вмененото му във
вина домашно насилие спрямо дъщеря си. Представя писмени доказателства за
заболяването си и за размера на получаваната от него пенсия
Съдът намира, че депозираната молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Н.ският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените към молбата писмени доказателства се установява, че
ответникът е баща на молителката. Към 02.09.2020г., същите са обитавали едно
жилище – къща на два етажа, находяща се в с.Т., общ.Н., ул.”П.” №*, собственост на
молителката, ведно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот със запазено право на ползване № 118/1997г. /л.28/. С нотариално заверена
декларация с рег.№ 1319, томІІ, Акт № 9 от 14.04.2020г. на Нотариус с рег.№ 110 на
НК, с район на действие – РС-Н., ответникът П. се е отказал от правото си на ползване
върху горепосочения недвижим имот. Независимо от това, същият е останал да живее в
процесната къща на първия етаж, докато вторият етаж е бил обитаван от молителката и
нейната майка /съпруга на ответника/ Н. П.а през летните месеци. През останалият
период от годината, молителката заявява, че живее с майка си в собствено жилище в
2
гр.Пловдив.
От показанията на свид.Н. П.а и от материалите по изисканото ДП № 304 ЗМ-
808/2020г. по описа на РУ на МВР-Н. се установява, че на процесната дата –
02.09.2020г., молителката П.а се качвала по стълбите, водещи към вторият етаж на
обитаваната от нея и родителите й къща в с.Т., общ.Н., по които ответникът и неин
баща бил оставил купички с храна за животните в двора и други вещи. Молителката
П.а направила забележка на баща си да махне от там тези купи с храна, за да не се
спъне и падне докато се качва по стълбите, при което последният взел една желязна
тръба в едната ръка, а в другата ръка нож и тръгнал да гони молителката с думите „Ще
те убия”. Последната побягнала на двора и започнала за вика за помощ, но никой не се
притекъл. В опит да се защити, молителката П.а хванала бастуна на баща си и го
вдигнала над главата си, при което ответникът се спрял, върнал се обратно, отишъл в
избата на дома, спрял водата и счупил крана. Няколко дни по късно – на 11.09.2020г.,
ответникът отново се качил на вторият етаж, влязъл в стаята на съпругата си, която
лежала на леглото, тъй като била с прекаран инсулт, и без причина започнал да я удря
по главата. Свид.Н. П.а започнала да вика, което било чуто от нейната дъщеря –
молителката П.а, който й се притекла на помощ и избутала баща си навън. Тогава
ответникът отново отправил заплахи за живота на дъщеря си. От своя страна
ответникът отрича да е извършил гореизложеното, като твърди, че дъщеря му и
съпругата му взимат полагащото му се обезщетение от работата му, като миньор и
отказват да заплащат разходите си за ток и вода в къщата в с.Т., поради което решил да
спре водата. В отговор на това молителката заявява, че преди две години дали 800 лева
на ответника, за да има пари да заплаща консумативите за дома.
При проведените по ДП № 304 ЗМ-808/2020г. по описа на РУ на МВР-Н. ОИМ е
установено, че Х. П. е самотник, клошар, не работи никъди и събира в дома си
всякакви вещи и предмети, обстоятелства, които се потвърждават и от показанията на
свид.Н. П.а. Същият не поддържа контакти с никой и няма приятелски кръг в с.Т..
/вж.докладна записка от 16.10.2020г., изготвена от пол.инспектор Явор Матров/. От
изготвената по делото справка за съдимост на ответника се установява, че П. е осъждан
по НОХД № 75/2005г. на ОС-Б. за престъпление по чл.129 от НК на две години и пет
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от четири
години, за което е настъпила реабилитация по право /л.18/.
Предвид гореизложеното, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
3
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че на процесната дата – 02.09.2020г., ответникът Х. П. е
извършил акт на психическо насилие, като подгонил дъщеря си с желязна тръба, като я
е заплашвал, че ще я убие и само нейната бърза реакция – да вземе бастуна му и да го
вдигне нагоре, го е възпряло. Извършеното от ответника насилие е домашно по
смисъла на чл.2 ЗЗДН, извършено от възходящ - баща /чл.3, т.4 от ЗЗДН/ спрямо
молителката П.а.
Предвид гореизложеното, съдът намира молбата на пострадалата П.а за
частично основателна досежно претендираните мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3
от ЗЗДН, а именно – задължаване на ответника П. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на низходящата си – молителката П.а и налагане на
забрана да приближава молителката и местата й за социални контакти и отдих, на
разстояние не по-малко от 100 /сто/ метра, за срок от 18 месеца. Съдът счита, че по
този начин биха били постигнати целите на закона. С оглед възрастта на ответника,
неговият социален статус и финансово състояние, съдът счита, че не следва същият да
бъде отстраняван от съвместно обитаваното с дъщеря му жилище в с.Т., още повече, че
както самата молителка заяви, през зимния сезон, двете с майка си живеят в друго
жилище в гр.Пловдив. С оглед на този резултат и на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН,
съдът счита, че на ответника П. следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева,
както и да му бъде възложена дължимата по делото държавна такса в размер на 80
лева, платима по сметка на РС-Н..
Мотивиран от горното и на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мярка за защита на А. Х. П. с ЕГН ****, с адрес: с.Т., общ.Н., обл.Б.,
ул.”П.” №* срещу домашно насилие, осъществено на 02.09.2020г. от възходящият й Х.
А. П. /неин баща/ с ЕГН **********, живущ на същия адрес, с която:
ЗАДЪЛЖАВА Х. А. П. с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие срещу дъщеря си А. Х. П. с ЕГН ****.
ЗАБРАНЯВА на Х. А. П. с ЕГН ********** да доближава дъщеря си и местата
й за социални контакти и отдих, на разстояние не по-малко от 100 /сто/ метра за срок
от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
4
НАЛАГА на Х. А. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Т., общ.Н., обл.Б.,
ул.”П.” №* ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Х. П. с ЕГН ****, с адрес: с.Т.,
общ.Н., обл.Б., ул.”П.” №* за налагане на мярка за защита по чл.5, т.2 от ЗЗДН -
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен
от съда.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.
ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Х. А. П. с ЕГН **********, че на основание чл.21, ал.2 от
ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Х. А. П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Т., общ.Н., обл.Б.,
ул.”П.” №*, да заплати по сметка на РС-гр.Н. сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща държавна такса за разглеждане на молбата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Окръжен съд-гр.Б.,
считано от днес.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, а след влизането му в
сила и на Началника на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалата за сведение.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5