№ 532
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора И. Тр. Б.
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600628 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 306 ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
С протоколно определение от 15.08.2025 г. на Районен съд – И.,
постановено по н.о.х.д. № 368/2025 г. по описа на същия съд, на основание чл.
343б ал. 5 НК, първоинсатнционният състав е осъдил обвиняемия А. Я. Т. да
заплати сумата от 3 300,00 лева, представляваща равностойността на
моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпленията
по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е признат за виновен.
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от
обвиняемия А. Я. Т., с молба същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се излагат твърдения,че обвиняемият не е
изключителен собственик на процесния автомобил, който е СИО, поради
което прекомерно се явявало осъждането му да заплати цялата равностойност.
Оспорва се стойността на автомобила, посочена от вещото лице, като в тази
връзка се поддържа, че продажната му цена се установявала от представения
по делото договор за покупко-продажба и била драстично по-ниска. Според
жалбоподателят автомобилът бил стар и амортизиран, поради което средната
му пазарна цена била в пъти по-ниска от определената с оценителната
експертиза.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният
защитник на обвиняемия А. Я. Т. - адв. А., поддържа въззивната жалба.
Акцентира на обстоятелството, че наложената имуществена санцкия се явява
прекомерна по своя размер, поради което моли да бъде редуцирана в по-малък
размер.
1
Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище
за неоснователност на жалбата, с оглед което счита, че същата следва да бъде
оставена без уважение.
Обвиняемият А. Я. Т., редовно призован за въззивното съдебно
заседание, не се явява и не се възползва от правото си на становище по
същество и правото на последна дума.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по повод
внесено от Районна прокуратура – гр. С., ТО – И. споразумение за решаване
на делото в досъдебното производство, изготвено на основание чл.381 ал.1 от
НПК, между прокурор от РП С. – ТО И., обвиняемия А. Я. Т. и неговия
защитник – адв. И. А..
С определение от 15.08.2025 г., състав на РС И. е одобрил по реда на чл.
382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с него е
признал обвиняемия А. Я. Т. за виновен в извършването на престъпление по
чл. 343б, ал. 3 от НК, за което му е наложил наказание – лишаване от свобода
за срок от 9 месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 9 месеца.
С определение от същата дата в процедура по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1
от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса, касаещ
приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, относно
приобщения като веществено доказателство по делото - лек автомобил марка
„Субаро”, модел „Форестър”, с рег. № С*******, послужил за извършването
на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, като е присъдил неговата
равностойност. Приел е, че въпросният автомобил не е изключителна
собственост на подсъдимия, а същият се притежава от последния и от
съпругата му в режим СИО. Поради това, а и за да гарантира еднаквото
приложение на нормата по отношение на извършителите, независимо от
собствеността на МПС, първоинстанционният съд е присъдил заплащането на
паричната равностойност на автомобила в размер на 3 300,00 лева.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на
първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и
законосъобразно първият съд е намерил наличието на основанията за
приложение на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, във връзка с осъждането
на обвиняемия А. Я. Т. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Правилно
също така, първият съд е сторил това в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, доколкото регламента на чл. 383, ал. 2 от НПК предвижда, че съдебното
произнасяне по прилагането на чл. 53 от НК, следва да се извърши именно по
този ред.
Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК предвижда отнемане в
полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за
извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и
присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен
собственик. Без съмнение тази имуществена санкция за дееца, е вид
принудителна мярка по чл. 53 от НК и като такава същата несъмнено не
представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена
2
императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за
престъпление по чл. 343б ал. 1-4 от НК.
Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на
престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в
полза на държавата, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК. Законодателят е
предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна
собственост на извършителя на деянието. Тъкмо тази предпоставка в случая
не е налице. От събраните по делото доказателства, се установява, че
процесният лек автомобил, послужил за извършването на транспортното
престъпление, за което е бил признат за виновен и съответно осъден, е
собственост както на обвиняемия така и на неговата съпруга, в режим СИО.
Посочената форма на право на собственост представлява бездялова
имуществена общност между съпрузите, която се прекратява в конкретни
хипотези, като законът презюмира, че след прекратяваенто всеки от съпрузите
става изключителен собственик на ½ иделана част от вещта. Горното, във
връзка с настоящия случай води до извод, че не би могло в тежест на
обвиняемия да бъде присъдена ½ от равностойността на лекия автомобил,
доколкото по делото няма данни СИО да е била прекратена. Също така
подобен подход би поставил обвиняемия в по-благоприятно положение от
всички останали извършители на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, които
са или изключителни собственици на автомобила, в който случай МПС се
отнема, или собственици са трети за делото лица, в който случай се присъжда
равностойността му. Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че
приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б, ал. 5
от НК, като е присъдил пълната равностойност на процесното превозно
средство.
Не следва да се разглеждат като основателни, доводите в жалбата, че
така определената равностойност на процесния автомобил е прекомерна. Това
е така тъй като стойността на МПС е определена съобразно заключението на
вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно
оценителна експертиза. Настоящият състав на СОС не констатира порок в
експертното заключение, който да води до неправилност или необоснованост
на същото, поради което с основание е било кредитирано от контролирания
съд. Също така вещото лице е определело стойността на МПС след оглед на
същото, като в заключението изрично е посочено, че са съобразени вида,
състоянието и амортизацията му. Не може да бъде споделено становището на
защита, че размерът на санкцията следва да бъда намален, основано
единствено на представения в хода на досъдебното производство договор за
покупко-продажба на МПС. Както правилно е посочил първоинстанционният
съд между понятията „пазарна стойност“ и „продажна цена“ има съществена
разлика, като последната не би могла да бъде релевантна в случая, доколкото
зависи единствено и само от волята на страните – продавач и купувач по
договора.
Санкцията не се явява и прекомерна, както твърди защитата,
основавайки се на обществената опасност на дееца и деянието. И това е така,
защото отнемането по чл.343б, ал.5 от НК е една принудителна мярка от вида
на мерките по чл. 53 от НК, различна от видовете наказания по чл. 37 от НК,
поради което за нея не се прилагат правилата за наказанието, включително
3
същата не следва да се съобразява с тежестта на извършеното престъпление.
Това означава, че в тези случаи правата на дееца могат да бъдат засегнати в
значително по-висока степен.
Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на
въззивната инстанция, че атакуваната определение на районния съд е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.08.2025 г. на Районен
съд – И., постановено по н.о.х.д. № 368/2025 г. по описа на същия съд, с кеото
в процедура по чл. 306, ал. 1, т. 1, вр. чл. 383, ал. 2 от НПК, обвиняемият А. Я.
Т., с установена по делото самоличност, е осъден на основание чл. 343б, ал. 5,
вр. ал. 3 от НК, да заплати в полза на държавата, сумата от 3 300,00 лева,
представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило
за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което е признат
за виновен.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4