Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.06.2021 год.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание,
проведено на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРИСТИНА ТОДОРОВА
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Василева и в присъствието на прокурор Барболова от СОП, като
разгледа докладваното от съдия Игнатова ЧНД № 72 по описа на СОС за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда на чл. 16 от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед
упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции
/ЗПИИСРРПОУНВПМАС/ за разглеждане на постъпило в Софийски окръжен съд на
Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на
взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, издадено от
съдебните власти на Република Румъния и засягащо българския гражданин И.В.Л. с
ЕГН **********.
В съдебно заседание
представителят на СОП прокурор Барболова изразява становище за признаване на
решението за налагане на пробационни мерки. Счита, че са налице законовите
предпоставки за признаването на наказателна присъда, постановена от Съд
Тишимоара, Република Румъния.
Защитникът на осъдения Л. – адв. Й.
от САК, оспорва искането на СОП с твърдението, че пробационните мерки вече се
изпълняват в Република Румъния.
Осъденият И.Л., редовно призован,
се явява лично и заема становище за неоснователност на искането.
Софийски окръжен съд, след като
се запозна с материалите по делото, взе предвид следното:
С Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение №
2008/947/ПВР на СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа
на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на
надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, е представено за
признаване и изпълнение наказателно решение № 3435/30.10.2019 г., постановено
от Съд Тимишоара по дело № 32345/325/2018, станало окончателно без обжалване на
10.06.2020 г., с което на българския гражданин И.В.Л. с ЕГН ********** е
наложено наказание две години и десет месеца лишаване от свобода, като е
разпоредено спиране на изпълнението на наложеното наказание за период от 4
години надзорен срок – от 22.07.2020 г. до 21.07.2024 г., през който срок е
постановено осъденият да търпи посочените в присъдата пробационни мерки.
От представеното удостоверение и
от наказателно решение № 3435/30.10.2019 г., постановено от Съд Тимишоара по
дело № 32345/325/2018, станало окончателно без обжалване на 10.06.2020 г., се
установява, че българският гражданин И.Л. е осъден за извършени на 14.09.2017
г. престъпления, квалифицирани като непредумишлено убийство (предвидено в чл.
192 от НК на Република Румъния) и телесни наранявания поради небрежност (деяния
предвидени и наказани от чл. 196, ал. 2 от НК на Република Румъния). Посочено е, че на
14.09.2017 г. около 06.35 часа обвиняемият И.Л. управлява превозно средство
марка Citroen Jumper с рег. № СВ 7382 ВТ по автомагистрала А1, в
посока Лугош – Тимишоара, а при км. 491+400 се блъска в автомобил Фолксваген
Поло с рег. № ТМ 14 KSY, управляван от лицето Груйчи Дорел, вследствие на
катастрофата загива лицето Груйчи Дорел, а Груйчи София, пътник в автомобила,
шофиран от Груйчи Дорел получава телесни наранявания (претърпените наранявания,
изискват 100 дни медицинска помощ за излекуване, тъй като животът на лицето е
бил в опасност).
Посочено е, че И.Л. се осъжда въз
основа на чл. 192, ал. 1-2 от НК, за непредумишлено убийство на две години и
шест месеца лишаване от свобода, а въз основа на чл. 196, ал. 2 от НК за
нанасяне на телесна повреда поради непредпазливост на една година лишаване от
свобода.
На обвиняемия И.Л. с
наказателното решение е наложено най-тежкото наказание, а именно две години и
шест месеца лишаване от свобода, към което е добавена 1/3 от второто наложено
наказание, а именно 4 месеца лишаване от свобода, като накрая подсъдимият е
осъден на две години и десет месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 91 от НК на
Република Румъния е разпоредено спиране на
изпълнението на наложеното наказание по делото, за период на наблюдение
4 години, съгласно чл. 92 от НК, през който срок е постановено осъденият Л. да
търпи посочените в решението пробационни
мерки, а именно:
по реда на чл. 93,
ал. 1 от НК на Румъния:
да се явява пред пробационната
служба Тимиш на определената от тях дата;
да получава посещения от страна
на контролиращ пробационен служител, назначен да го наблюдава;
да обяви предварително
преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5 дни;
да съобщи за смяна на работното място;
да предаде информация и документи, позволяващи
контрол на средствата му на съществуване;
по реда на чл. 93,
ал. 2, б. Б от НК на Румъния:
да присъства в програма за реинтеграция или
организирана в сътрудничество с обществени институции;
по реда на чл. 93,
ал. 3 от НК на Румъния:
да положи общественополезен труд
за срок от 120 дни, в една от следните две институции: STP Тимишоара или ТД Пиеце АД.
Посочено е, че два часа реална работа се равнява на един работен ден.
Обърнато е внимание, че по силата
на чл. 96 от НК на Румъния осъденият е предупреден, че ако по време на
наблюдение бъде открито, че е извършил ново престъпление, разкрито преди
изтичане на срока за надзор, за който ще бъде постановено наказание лишаване от
свобода, дори след изтичане на този срок и факта, че ако по време на надзор,
недобросъвестно не спазва мерките за надзор или не изпълни наложените от съда
задължения, съдът ще отмени спирането и ще разпореди изпълнението на присъдата
в ареста.
Производството по делото в
Република Румъния е протекло в отсъствието на осъдения Л., който е бил
представляван от служебен защитник. Посочено е в Удостоверението, че
подсъдимият е бил призован за съдебните заседания и макар да не е получил лично
призовката, на дата 09.08.2019 г. е подал нотариална декларация на български
език, преведена и легализирана на румънски език от оторизиран преводач за
български език, с която признава повдигнатото му обвинение, както е и.описано в
обвинителния акт.
По силата на Рамково решение чл. 6 от Рамково решение № 2008/947/ПВР на
СЕ от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към
съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните
мерки и алтернативните санкции Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на влязло в сила съдебно решение по
наказателно дело, постановено от чуждестранен съд и за изпълнение на наложените
с този акт пробационни мерки.
Удостоверението е издадено по
образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма,
постъпило е в превод на български език, от компетентен орган и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Изпратеното
в СОС удостоверение в превод на български език съдържа необходимата информация,
съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване се
иска.
Касае се за наказателно решение
за налагане на пробационни мерки, което съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, б.
"б" от ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено наказание
"лишаване от свобода", изпълнението на което е спряно и е заменено с
определени за търпене пробационни мерки за определен срок. Актът е на съдебен
орган и се отнася за извършено на територията на издаващата държава
престъпление.
В удостоверението и наказателната
присъда се съдържа описание на деянието на И.Л.. Осъждането е за две деяния,
реализирано на територията на Република Румъния (издаващата държава), което се
изразява в причиняване на смърт по непредпазливост (непредумишлено убийство) на
едно лице и причиняване по непредпазливост на телесна повреда на друго лице,
вследствие на допуснато от осъдения нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Съгласно НК на Република
България, двете деяния, за които е осъден И.Л. в Република Румъния, се
квалифицират като едно деяние – а именно такова по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3,
б. Б от НК – при управление на моторно превозно средство причиняване на смърт
по непредпазливост на едно лице и телесна повреда на едно лице, т. е. налице е
изискуемата двойна наказуемост по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Л. е български гражданин, с
настоящ адрес ***, при което е спазено изискването на чл. 14, ал. 3 от
ЗПИИСРРПУНПМАС.
В нормата на чл. 15, ал. 1 от
ЗПИИСРРПУНПМАС са уредени основанията за отказ от признаване и изпълнение.
Съобразявайки данните в удостоверението и наказателното решение, съдът приема,
че не е налице нито една от законово регламентираните предпоставки за отказ от
признаване и изпълнение на решението на румънските съдебни власти, визирани в
чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Вземайки предвид характеристиките
на наложените пробационни мерки, съдът намира, че на адаптиране към българското
законодателство подлежат пробационната мярка по реда на чл. 93, ал. 1 от НК на
Румъния осъденият да се явява пред пробационната служба на определената от тях
дата; по реда на чл. 93, ал. 2 от НК на Румъния да присъства в програма за
реинтеграция или организирана в сътрудничество с обществени институции и по
реда на чл. 93, ал. 3 от НК на Румъния осъденият да положи общественополезен
труд за срок от 120 дни, когато два часа реална работа се равнява на един
работен ден.
Пробационната мярка осъденият „да
се явява пред пробационната служба на определената от тях дата“ се обхваща от
пробационните мерки, предвидени в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р България, а
именно: "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни
периодични срещи с пробационен служител".
Пробационната мярка „да присъства
в програма за реинтеграция или организирана в сътрудничество с обществени
институции“ съответства на пробационната мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 4, предл.
2, вр. чл. 42 б, ал. 4 от българския НК „включване в програми за обществено
въздействие“.
Пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р България и по чл. 42 а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42
б, ал. 4 от българския НК, са с продължителност от шест месеца до три години по
българския наказателен закон. Последното касае случаите, когато съответната
пробационна мярка се определя в рамките на наложено наказание пробация, но не и
относно прилагането ѝ през изпитателния срок на отложеното наказание
лишаване от свобода.
Пробационната мярка осъденият „да
положи общественополезен труд за срок от 120 дни“, с уточнението от румънска
страна, че два часа реална работа се равнява на един работен ден, съответства
на пробационната мярка, предвидена в чл. 42а, ал. 2, т. 6 и чл. 42б, ал. 5 от НК на
Република България, а именно: "безвъзмезден труд в полза на
обществото". Доколкото съобразно НК на Република България тази пробационна
мярка може да бъде с продължителност от 100 до 320 часа годишно, наложената с
присъдата от румънския съд пробационна мярка
"да положи общественополезен труд за срок от 120 дни“, с
уточнението, че два часа реална работа се равнява на един работен ден, следва
да бъде адаптирана с продължителност от 240 часа общо. Продължителността и на
тази пробационна мярка следва да е обвързана с изпитателния срок на отложеното
наказание.
Мерките да получава посещения от
страна на контролиращ пробационен служител, назначен да го наблюдава; да съобщи
за смяна на работното място и да предаде информация и документи, позволяващи
контрол на средствата му на съществуване, не съответстват на предвидени в
разпоредбите на НК пробационни мерки и поради това не би могло да се допусне
адаптирането им.
Мярката "да обяви
предварително преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5
дни“ не съответства на пробационната мярка по чл. 42 а, ал. 2, т. 3
вр. с чл. 42б, ал. 3 от НК на
Р България, изразяваща се в "ограничения в свободното предвижване",
която включва забраната за посещение на точно определение места, райони и
заведения, за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без
разрешение от пробационнен служител или прокурора, за напускане на жилището,
което обитава, за определен период от денонощието. Това е така, защото
наложената пробационна мярка от румънския съд има уведомителен характер, докато
по същността си пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 3 от НК на
Р България има характеристиките на ограничаваща и забранителна мярка. В този
смисъл адаптиране на пробационната мярка "да обяви предварително
преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5 дни“ не следва да
се допусне, тъй като същото би влошило наказателно-правното положение на
осъденото лице и би подменило волята на решаващия съд.
С оглед изложеното, съдът намира,
че следва да постанови признаване и изпълнение на определените в наказателното
решение на румънския съд пробационни мерки осъденият да се явява пред
пробационната служба на определената от тях дата; по реда на чл. 93, ал. 2 от НК на Румъния да присъства в програма за реинтеграция или организирана в
сътрудничество с обществени институции и по реда на чл. 93, ал. 3 от НК на
Румъния осъденият да положи общественополезен труд за срок от 120 дни, когато
два часа реална работа се равнява на един работен ден.
Прилагайки нормата на чл. 5 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, т. е. чрез адаптирането на пробационните мерки към българското
законодателство, в частност към чл. 42а и следващите от НК, с
цел упражняване на надзор при изпълнението се установява, че тези мерки са
обхващат от пробационните мерки, предвидени съответно в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от НК вр. чл. 42б, ал. 1 и 2 от НК Р България; чл. 42
а, ал. 2, т. 4, предл. 2, вр. чл. 42 б, ал. 4 от българския НК и чл. 42а, ал. 2, т. 6,
вр. чл. 42 б, ал. 5 от НК на
Република България.
Действително, в разпоредбата на
чл. 67, ал. 3 от НК на Р България е предвидено, че когато отложеното наказание
лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една
от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 през изпитателния срок. В
конкретния случай се касае за наказание с отложено изпълнение, чийто аналог
според българското наказателно право е условното освобождаване по чл. 66, ал. 1
от НК. Не следва, обаче, наложените от румънския съд пробационни мерки, които
намират своя аналог в българското наказателно право, да се редуцират по брой,
като се приеме упражняването на надзор само върху една от тях, тъй като по този начин ще бъде извършено
недопустимо ревизиране на чуждия съдебен акт и това ще доведе до конфликт с
принципа на взаимното признаване, според който съд на една държава членка
трябва да приеме съдебното решение на друга държава членка на ЕС като свое
собствено дори когато според националното право би се стигнало до различно
разрешение. Несъвместимостта по характер ще е налице, ако изобщо не съществува
в националното право подобна мярка или санкция, или ако съществува сходна
такава, но изпълнението й би довело до утежняване на положението на осъденото
лице.
Не могат да бъдат споделени
възраженията на защитника, че пробациинните мерки вече се изпълняват в Република
Румъния, видно от представените от него пред СОС документи от румънската
пробационна служба. В допълнително постъпилата в СОС информация от Съда
Тимишоара, Служба Наказателно правоприлагане изрично е отбелязано, че
изпълнението на пробационните мерки не е започнало, като осъденият Л. се е явил
само веднъж – на дата 26.02.2021 г.,
когато е бил регистриран в Пробационната служба, за да му бъде съобщено
съдържанието на присъдата и плана за надзор.
С оглед на изложените фактически
и правни изводи, СОС намира, че следва на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИСРРПУНПМАС, да уважи искането като постанови признаване и изпълнение на
наказателното решение на румънските съдебни власти с посоченото адаптиране на
пробационните мерки, поради което
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА наказателно решение №
3435/30.10.2019 г., постановено от Съд Тимишоара по дело № 32345/325/2018,
станало окончателно без обжалване на 10.06.2020 г., с което на българския
гражданин И.В.Л. с ЕГН ********** е наложено наказание две години и десет
месеца лишаване от свобода, като е разпоредено спиране на изпълнението на
наложеното наказание за период от 4 години надзорен срок от датата на оставане
на решението като окончателно, през който срок е постановено осъденият да търпи
посочените в присъдата пробационни мерки, както следва:
по реда на чл. 93,
ал. 1 от НК на Румъния:
да се явява пред пробационната
служба Тимиш на определената от тях дата;
да получава посещения от страна
на контролиращ пробационен служител, назначен да го наблюдава;
да обяви предварително
преместване в ново жилище и всяко пътуване, което надвишава 5 дни;
да съобщи за смяна на работното място;
да предаде информация и документи, позволяващи
контрол на средствата му на съществуване;
по реда на чл. 93,
ал. 2, б. Б от НК на Румъния:
да присъства в програма за реинтеграция или
организирана в сътрудничество с обществени институции;
по реда на чл. 93,
ал. 3 от НК на Румъния:
да положи общественополезен труд
за срок от 120 дни, в една от следните две институции: STP Тимишоара или ТД Пиеце АД, като
два часа реална работа се равнява на един работен ден.
ПОСТАНОВЯВА изпълнението на
наказателно решение № 3435/30.10.2019 г., постановено от Съд Тимишоара по дело
№ 32345/325/2018, станало окончателно без обжалване на 10.06.2020 г., като
АДАПТИРА съдържанието на наложените пробационни мерки на българския гражданин И.В.Л.
с ЕГН **********,***, както следва:
-задължителна регистрация по
настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител,
-включване в програми за
обществено въздействие,
-безвъзмезден труд в полза на
обществото в размер на 240 часа в изпитателния срок.
Пробационните мерки да се
изпълняват в срока, посочен от румънските съдебни власти, а именно от
22.07.2020 г. до 21.07.2024 г.
На основание чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИСРРПОУНВПМАС, препис от решението да се изпрати на компетентния орган на
издаващата държава и на Министерство на правосъдието, след влизането му в сила.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в петдневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.