Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,19.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ИВАЙЛО Г.
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №680 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от Б.Г.Б., чрез пълн.адв.Л., против решение №188 от 16.06.2017 г. по гр.д.№432/2014 г. на
РС Сливница, с което са отхвърлени предявените от него обективно съединени
искове с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС. Жалбоподателят
счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния
закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди,
че изводът на първоинстанционния съд, че решение
№09/14.08.2001 г. е нищожен административен акт за неправилен. Счита, че се
легитимира като собственик на процесните имоти със
съдебни решения по чл.14,ал.3 от ЗСПЦЦ и издаденото въз основа на тях решение
на ОСЗГ и наследствено правоприемство, поради което
предявените искове неправилно са отхвърлени. По същество искането е да бъде
отменено обжалваното решение и вместо него настоящата инстанция да постанови
друго по същество, с което да бъдат уважени исковете.
В съдебно заседание и в писмена защита,
чрез пълн.адв.Л., поддържа въззивната жалба. Претендира разноски.
В постъпилия отговор въззиваемите
В.О.Д. и В.Б.Д. оспорват въззивната жалба. Считат, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а изложените в жалбата
възражения са произволни, необосновани и некореспондиращи със събраните по
делото доказателства. Твърди, че изводът на първоинстанционния
съд за неоснователност и на двата кумулативно съединени иска е правилен и
съобразен с установените по делото факти и обстоятелства. Сочи, че е налице
пълна идентичност между страните и предмета на влязлото в сила решение по
гр.д.№303/2014 г. на РС Сливница, с което е уважен предявения от В. и В. Д.срещу
Б.Б. отрицателен установителен
иск и с което е прието, че реституцията извършена в полза на наследодателката на ищеца е незаконна и непротивопоставима
на В. и В. Д.. Твърди, че със сила не пресъдено нещо
е отречено правото на собственост на Б.Г.Б. върху процесния
имон, в частта попадаща в имота на В. и В. Д.. По
същество моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и
да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното
решение.
Й.А.Б., В.К.Б., С.О.Б., В.Х.Б. и Б. О.-Т.
/в производството са конституирани
наследниците й - Х.Я.Т. и И.Я.Т./, чрез пълн.адв.С., оспорват въззивната
жалба. Считат, че изводът на първоинстанционния съд,
че решението на ОСЗГ, с което ищецът се легитимира, е нищожен административен
акт е правилен и законосъобразен, тъй като без да е налице някоя от
предвидените в ЗСПЗЗ хипотези, със същото
се изменя предходно влязло в сила
решение. Твърдят, че решенията на районните съдилища в производството по
чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ нямат и не могат да имат характер на правопораждащи
факти или актове с реституционен ефект.
Считат, че във въззивната жалба неправилно се твърди,
че процедурата на възстановяване на спорния недвижим имот била завършена по
силата на закона и без да е необходимо издаването на акта от ОСЗГ Б.. Твърдят,
че е неприемливо и твърдението на ищеца, че ако не с решение №09 от 14.08.2001
г. се легитимира с предхождащото го от 14.05.2001 г. Считат, че реституцията е
незаконна по отношение на частите от възстановения имот №37с, попадащи в
техните имоти, тъй като е извършена в нарушение на чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ, тъй
като трайната съдебна практика приема, че наличието на търпим строеж, съобразен
със строителните правила и норми, действали към момента на изграждането му или
по ЗУТ, обуславя приложението на чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ. Твърдят, че е изтекла в
тяхна полза и 10-годишна придобивна давност. Твърдят,
че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил
предявените искове като недоказани. По същество искането е да бъде потвърдено
изцяло обжалваното решение. Претендират разноски.
В съдебно заседание и в писмена защита,
чрез пълн.адв.Х., поддържат
отговорите. Молят да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Не претендират разноски.
Софийският окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235
от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна
следното:
С
решение №138/11.05.2000 г. по гр.д.№346/1999 г., поправено с решение №337/
03.10.2000г., РС Сливница е отменил отказа на ПК Б., постановен с решение
№09/27.07.1999 г. по преписка вх.№09361/27.02.1992 г. и е признал правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи/възстановими/стари реални
граници на Р. М. С. върху недвижими имоти, находящи
се в землището на с.Х., а именно: ливада с площ от 0.032 зка
в м.“Б.“ и ливада с площ 0-387 дка в м.Ка..
С
решение №09/14.05.2001 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Х., на основание
чл.18ж,ал.1,18з,ал.1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на Р. М.
С. на ливада от 1.394 кв.м., пета
категория, находяща се в строителните граници на с.Х.,
в м.“Б.“ и ливада от 0.837дка, четвърта категория, находяща
се в строителните граници на с.Х., м.“Ка.“, имот 37с
по план изработен през 1996 г., който попада в
УПИ V-527, УПИ Х – 528, УПИ ІV-528, УПИ VІІІ-528 от
кв.68.
Издадено
е последващо решение №09814.08.2001 г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на с.Х.,
на основание чл.18ж,ал.1,18з,ал.1 от ППЗСПЗЗ,, с което е изменено горното, като
е възстановено правото на собственост на Р. М. С. на ливада от 1.394 кв.м., пета категория, находяща се в строителните граници на с.Х., в м.“Б.“ и
ливада от 0.837дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на с.Х., м.“Ка.“, имот 37с по
план изработен през 1996 г., който попада в
УПИ V-527, УПИ Х – 528, УПИ ІV-528, УПИ VІІІ-528 от
кв.68.
С
приложения по делото н.а. №143/1987 г. за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство, давностно владение и съдебна
спогодба на районен съдия при РС Сливница Л. И.Б. и Й.А.Б. са признати за
собственици на дворно място с площ от 1200 кв.м., находящо
се в землището н с.Х., Софийски окръг, попадащо в застроителния
полигон на махала“К.“, при съседи:изток-път, запад и юг-Й.Д. и
север-международен път.
Приложен
е акт за узаконяване №17/08.09.1994 г. на н-к-отдел“ТСУ“,община Б. на вилна сграда
със застроена квадратура 66 кв.м. изградена в парцел V-527
в кв.68, с.Х., м.“К.“.
С приложения
н.а. №194/1994 г. на районен съдия при РС Сливница Л. Б. И.и Й.А.Б. са признати
за собственици на урегулирано дворно
място съставляващо УПИ V-527 в кв.68, с
площ 1 200 кв.м., находящо се в землището на с.Х.-С.
област, попадащо в строителния полигон на махала „К.“, при съседи:изток-път,
запад и юг-Ог.Д. и север-международен път, заедно с
построената в мястото вилна сграда със застроена площ 66 кв.м.
С решение на ПК Б.
№09/30.03.2001 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Д.Б.
в съществуващи /възстановими/стари реални граници върху земеделски земи, включително нива от
0.047 дка, пета категория, находяща се в строителните
граници на с.Х., която съгласно
удостоверение №ТС-604/08.03.2001 г. на отдел ТСУ на община Б. и
приложената към него скица попада във вилна зона“Б.-К.-Б.“ и е заснета с кад.№337с.
От приложените
удостоверения за наследници се установява, че Й.А.Б. е наследник на А.Д.Б. и Л.
И.Б..
С
приложения по делото н.а. за собственост на недвижим имот придобит по
давност/констативен/ №45/2012 г. на нотариус Росица Георгиева №486, Й.А.Б. и
съпругата му В.К.Б. се легитимират като собственици на 14/1115 ид.ч. от УПИ V-527 в кв.68 по
плана на с.Х., м.“К.“, община Б., обл.С., целия с
площ от 115 кв.м., при граници на УПИ: УПИ IX-526, УПИ X-528, УПИ IV-528, път и
терен за озеленяване.
С
н.а. №161/1990 г. на съдия при РС Сливница за собственост на недвижим
имот,придобит по наследство, давностно владение и
съдебна делба С.О.Б. и Б. О. Б.-Т. са признати за собственици на застроено
дворно място с площ 1628 кв.м., за който имот е отреден парцел IV-528 в кв.68 по плана на с.Х., С.
област, при съседи:улица, парцел V-527, X-528, XI-535, XVIII-534, III-529 и имот 520.
Приложено
е удостоверение за търпимост от 13.04.2005 г. на гл.архитект на община Б. за
двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП 56 кв.м. в УПИ IV-528
в кв.68 по плана на м.“К.“, с.Х..
С акт за
узаконяване №3/05.04.2013 г. на гл.архитект на Община Б. е узаконена двуетажна
жилищна сграда построена в УПИ IV-528 в кв.68 по
плана на м.“К.“, с.Х., община Б., С. област.
С н.а. за
собственост на недвижим имот №168/2014 г. С.О.Б. и съпругата му В.Х.Б. са
признати за собственици на двуетажна масивна жилищна сграда построена в УПИ IV-528 в кв.68 по плана на м.“К.“, с.Х., община Б., С.
област.
С
н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, давностно владение и съдебна делба №159/1990 г. В.О.Д. е
признат за собственик по давностно владение върху
недвижим имот с площ от 1110 кв.м., находящ се в с.Х.,
С. област, м.“Ка.“
и съставляващ УПИ Х – 528 в кв.68 по плана на с.Х., м.“Ка.“, С. област, при съседи:улица, ІХ-526, V-527, ІV-528 и
ХІ-535.
С влязло в сила
решение №182 от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 303/2014 г. РС Сливница е признал за
установено по отношение на В.О.Д. и В.Б.Д., че Б.Г.Б. не е собственик на
следния недвижим имот: реална част от 119 кв.м. от урегулиран поземлен имот Х -
528, с площ от 1 110 кв.м., от квартал 68, местност „К." по плана на с. Х.
, Община Б., при граници и съседи на целия имот: улица, имоти ІХ-526, V-527,
ІV-528 и ХІ-535, находящ се в северозападната част на
УПИ Х - 528, с площ на реалната част от
От
заключението на вещото лице, прието в производството пред първоинстанционния
съд се установява, че 580 кв. м. от
поземлен имот №37с попадат в УПИ IV-528, 26 кв.м. в УПИ V-527,
119 кв.м. в УПИ X-528 и 112 кв.м.
в УПИ VІІІ-534, че територията в която попадат процесните имоти е включена в регулация през 1989 г.
По
делото са събрани гласни доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по наличието на противоречие с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно по своя краен резултат. Предявените
обективно и субективно съединени искове са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР непълнотите или
грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри, се
допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти
или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след
решаването му по съдебен ред.
Исковата
претенция по чл. 108 ЗС е за защита на нарушено вещно право на собственост,
като искът включва и правомощието да се иска връщане на вещта от лице, което я
владее без правно основание. За уважаване на предявен ревандикационен
иск е необходимо ищецът при условията на пълно, главно доказване да установи,
че е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно
основание, като ако наличието само на една от тези предпоставките не е доказано
по несъмнен начин искът следва да бъде отхвърлен.
От събраните по
делото доказателства не се установява, че ищецът Б. е собственик на частите от
имотите на ответниците.
По отношение на въззиваемите В.О.Д. и В.Б.Д., с влязло в сила съдебно
решение №182
от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 303/2014 г. на РС Сливница е признато за установено,
че Б.Г.Б. не е собственик реална част от 119 кв.м. от урегулиран поземлен имот
Х - 528, с площ от 1 110 кв.м., от квартал 68, местност „К." по плана на
с. Х. , Община Б., при граници и съседи на целия имот: улица, имоти ІХ-526,
V-527, ІV-528 и ХІ-535, находящ се в северозападната
част на УПИ Х - 528, с площ на реалната част от
А след като това е така предявените срещу тях
искове с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС са неоснователни.
Фактическият състав, от който възниква
правото на собственост върху възстановената земя е смесен и включва: фактите
породили правото на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС или
отнемането й при предпоставките на чл. 10 от ЗСПЗЗ,
наследствено правоприемство /когато земята се
възстановява на наследници/, както е в настоящия казус и административен акт -
решение на ПК.
В исковото производство, при спор за
собственост на реституиран земеделски имот, съдът може да упражни косвен
съдебен контрол върху решение на ОСЗГ за
възстановяване правото на собственост.
В случая решението на ОСЗГ, с което се
легитимира ищецът е издадено въз основа на решение на РС Сливница постановено в
производството по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ, което е непротивопоставими
на ответниците, тъй като не са били страна в
производството, а и със същото не се възстановява право на собственост, а само се признава
правото на възстановяване.
Тъй като спорният недвижим имот се намира в регулация от 1989 г.,
предпоставките за възстановяването му следва да се преценяват във връзка с
разпоредбата на чл. 10, ал.7
ЗСПЗЗ, съгласно която правата на приобретателите
се запазват, ако в имота е построена сграда при спазване нормативните изисквания
или законно разрешеният строеж при отстъпено право на строеж е започнал към
01.03.1999 г.
В случая е безспорно установено, че имотите са застроени, като сградите
представляват търпим строеж съгласно §16,ал.1 ПР ЗУТ и са узаконени, което
безспорно е пречка за възстановяване на собствеността.
В съдебната
практика се приема, че наличието на търпим строеж – съобразен със строителните
правила и норми към момента на изграждането му или на тези по ЗУТ обуславя
приложението на разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като води до промяна в
предназначението на имота. В цитирания смисъл са решение № 353 от 06.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 621 от
При така установеното, решението на ОСЗГ, с което ищецът счита, че се
легитимира като собственик, е незаконосъобразно, Не легитимира Р. М. С.,
съответно нейния наследник като собственик на процесния
недвижим имот.
След като ищецът не се легитимират като
собственик на процесните имоти предявените от него искове са неоснователни.
Изводите на
настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно
по своя краен резултат.
Воден от горното
и на основание чл.271 от ГПК, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №188 от 16.06.2017 г. постановено по гр.д.№432/ 2014 г. по описа на РС Сливница.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.