№ 1225
гр. ****, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело №
20243110107082 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Агенция „****”,
гр. ****, бул. „****” № 3, чрез Областно пътно управление – ****, с която
против ЗАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
****, ул. „****“ № 7са предявени искове по реда на чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД, за
осъждане ответника „ЗАД „****““АД да заплати на Агенция „****”, гр. ****,
бул. „****” № 3сумата в размер на 3340,98лв. с ДДС /две хиляди четиристотин
и петнадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща размера на
нанесени имуществени щети /за възстановяване на унищожена 44 м ОСП /, в
резултат на застрахователно събитие, настъпилото на 11.06.2019 г., мораторна
лихва в размер на 1151,28 лв. за период от 10.06.2021 г. до 10,06.2024 г., датата
на подаване на настоящата искова молба, както и законната лихва върху
главницата, от момента на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2019 г. на път А2 /Автомагистрала
„****“/, около км 385+000, в резултат на настъпило пътнотранспортно
произшествие /11111/ по вина на водача - ****, управлявал МПС марка „****“,
с per. №****, са нанесени материални щети върху републиканската пътна
мрежа /РИМ/. Твърди се, че за ПТП е съставен Протокол за ПТП с № **** г. от
служител при РУ- **** при ОД на МВР-****. Видно от същия, ПТП-то е
настъпило по вина на водача - **** поради движение с несъобразена скорост с
1
пътните условия.
Към момента на настъпване на ПТП-то, за МПС-то е сключена застраховка
„****“ на автомобилистите в ЗАД „****“ . Твърди се, че протоколът за ПТП е
получен в Областно пътно управление /ОПУ/-****, от където става ясно, че
поради движение на водача на описаното горе МПС с несъобразена скорост
същият е изгубил контрол върху автомобила и се е ударил в предпазната
мантинела /ограничителната система на пътя - ОСП/, в ляво по посока на
движението. В резултат на ПТП- то са нанесени материални щети, изразяващи
се в деформирани ОСП с обща дължина 44 м. Тук е мястото да се отбележи, че
от ОПУ-**** като стопанисващ процесния участък са предприети
своевременни мерки за ремонт и възстановяване на повредените
ограничителните системи с цел осигуряване безопасността на движение в
участъка. Основанието за възстановителните дейности е с оглед сключен
договор за възлагане на обществена поръчка Агенция „****“ /АПИУ и
ДЗЗД„ТРП ИЗТОК“ с № Д-53/19.06.2019 г., за възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Доставка и монтаж на ограничителни системи за
пътища по републикански пътища на територията на страната,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, тА от Закона за пътищата, за
обособена позиция M3 - Североизточен район, включващ области ****,
Добрич, Шумен и Търговище ".
Твърди се, че стойността на причинените материални щети е в размер на
4477,08 лв. с ДДС., съгласно изготвена количествено-стойностна сметка за
удостоверяване на същите.
Твърди се, че предвид действащата към настъпването на ПТП-то
застрахователна полица с №BG ****, със срок на валидност от 30.01.2019 г. до
29.01.2020 г. за сключена застраховка „****“ на автомобилистите в „ЗАД
„****““ АД, с оглед причинените вреди на РПМ, е изпратено писмо с изх. №
**** г. до застрахователното дружество. С писмото е отправена покана за
изплащане на обезщетение съобразно настъпилите щети и молба за изрично
произнасяне от страна на застрахователя по повод на претенцията, като са
приложени Протокол за ПТП, снимков материал, Количествено- стойностната
сметка за размера на вредите и искане за оценка на щетите по застраховка,
посочена е и банкова сметка, по която да бъдат възстановени направените
разходи.
2
Твърди се, че към настоящия момент изплатеното застрахователно
обезщетение е в размер на 1136,10 лв., определено по експертна оценка на
застрахователя. Изплатеното обезщетение е в такъв размер, тъй като не са
предоставили разходно-оправдателни документи към преписката. С писмо
изх.№53-00-36 от 10.01.2024 г. ищецът представил разходно-оправдателни
документи, но становището на застрахователното дружество останало
непроменено, тъй като представените фактури не кореспондирали с
посочените разходи за възстановяване.
С постъпилия отговор на исковата молба, ответникът поддържа становище
за прекомерност на исковите претенции, като ги оспорва по размер. Не се
оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по застраховка „****“ с виновния водач. Оспорва се
стойността на вредите по имуществото са съответно в размер на 4 477,08 лв.,
както и че всички посочени вредите в резултат на ПТП са възстановени и са
заплатени посочените суми за ремонт. Оспорва се всички вреди да са в
причинно-следствена връзка с процесните ПТП.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: Протокол за ПТП № **** от 11.06.2019 г. на ОД МВР - ****;
Уведомление за щета по застраховка ГО, ведно със съпроводително писмо изх.
№**** г.; Количествено стойностна сметка - анализ на необходимите средства
за възстановяване на нанесените щети; Договор за възлагане на обществена
поръчка РД-37 38/07.08.2014 г., ведно с ценова оферта и количествено-
стойностна сметка; Фактура №****/20.03.2020 г., Гаранционен протокол от
20.03.2020г., Сертификат №5/20.03.2020 г. за действително изпълнени и
приети ремонтни работи, Отчет 1-4/23.12.2019 г. за действително изпълнени и
приети ремонтни работи, двустранен констативен протокол №4/23.12.2019 г.;
констативен протокол от 21.06.2029 г., два броя снимки; Извлечение от
бюджетна сметка от 20.12.2019 г.; Наше писмо изх.№53-00-1452/22.11.2023 г.;
Писмо вх.№53-00 1514/06.12.2023 г.; Наше писмо изх.№53-00-36/10.01.2024 г.;
Писмо вх.№53 00-78/19.01.2024 г.; Наше писмо изх.№53-00-103/25.01.2024 г.;
Писмо вх.№53 00-203/13.02.2024 г.; изисканото и предоставено от ОД на МВР
– РУ **** заверено ксерокопие на цялата АНП във връзка с настъпило ПТП на
3
11.06.2019 г. отразено в протокол № **** и АУАН АА/322534; писмени
документи от Агенция “Пътна Инфраструктура“ с молба вх.5087/21.01.2025 г.:
протокол образец 16 от 28.12.1989 г. – 7 стр.
С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, следните обстоятелства: към 11.06.2019 г., между ****, управлявал
МПС марка „****“, с per. №**** и застрахователното дружество – ответник
по делото, съществува валидно облигационно правоотношение по
застрахователна полицаBG ****, със срок на валидност от 30.01.2019 г. до
29.01.2020 г.; по искане на ищеца, ответникът образува преписка по щета№
0410-160-0194-2019 за вредите нанесени вследствие ПТП от 11.06.2019
г.настъпило на републикански път – автомагистрала „****“ /А2/ при
км385+000.
За настъпилото произшествие е съставен констативен протокол за ПТП №
**** г. от служител при РУ- **** при ОД на МВР-****, които констатират, че
ПТП-то е настъпило по вина на водача - ****, поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия. Водачът на МПС марка „****“, с per.
№****, при движение с несъобразена скорост е изгубил контрол върху
автомобила и се е ударил в предпазната мантинела /ограничителната система
на пътя - ОСП/, в ляво по посока на движението. В резултат на ПТП- то са
нанесени материални щети, изразяващи се в деформирани ограничителни
системи на пътя /ОСП/ с обща дължина 44 м.
Безспорно е, че от ищцовата страна като стопанисващ процесния участък,
са предприети своевременни мерки за ремонт и възстановяване на
повредените ораничителните системи с цел осигуряване безопасността на
движение в участъка. Сключен е договор за възлагане на обществена поръчка
Агенция „****“ /АПИУ и ДЗЗД„ТРП ИЗТОК“ с № Д-53/19.06.2019 г., за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „ Доставка и монтаж на
ограничителни системи за пътища по републикански пътища на територията
на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, тА от Закона за
пътищата, за обособена позиция M3 - Североизточен район, включващ
области ****, Добрич, Шумен и Търговище“.
Съгласно представената от ищеца количествено-стойностна сметка по щета,
общата стойност на разходите за демонтаж на стара, единична ограничителна
система за пътища, транспортни разходи и доставка и монтаж на нови
4
ограничителни системи за пътища възлиза на 4477,08 лв. с ДДС.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допуснатата СТЕ се установява, че материалните щети от ПТП, нанесени
върху предпазната мантинела в участък от км.385+148 до км.385+192 от
републиканската пътна мрежа, управляван от Областно Пътно Управление-
****, специализирано звено на Агенция „****" обхваща 11 броя елементи и
14 броя колчета от ограничителната пътна система. Материалните щети от
ПТП са на стойност 5 427.10лева без ДДС, а с ДДС 6512.52лева. Вещото лице
установява, че са повредени 44 линейни метра/11елемента по 4л.м./ от
мантинелата и 14 броя колчета. Повредените елементи от ограничителната
система в процесния пътен участък не се водят като дълготрайни материални
активи и не са начислени амортизации. Демонтираните увредени елементи от
ограничителната система е възможно да бъдат предадени на вторични
суровини и от тяхното количество, към датата на извършеното деяние, ще се
получи сума от 207.20лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност
на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "****",
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав обхваща
три групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил
ищеца; 2) наличието на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са
пряка и непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3) наличието
на застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за
застраховка "****" между деликвента и ответника – застраховател. Наред с
това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
5
възстановяването им. В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и
главно доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение
между застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие
– ПТП, механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка
между ПТП и вредоносния резултат. На доказване от ищеца подлежат
сочените имуществени вреди. По правило, в хипотезата на гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника е да установи възраженията
си въведени с отговора на исковата молба.
По делото е допусната и е изготвена съдебно-автотехническа експертиза,
заключението, на която не е оспорено от страните и е прието от съда като
обективно и компетентно.
За страните е безспорен механизма на възникване на ПТП от 11.06.2019г.,
допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата – управление
на МПС с несъобразена с пътните условия скорост, поради което водачът е
изгубил контрол върху автомобила и се е ударил в предпазната мантинела
/ограничителната система на пътя - ОСП/, в ляво по посока на движението.
Безспорно е, че към датата на ПТП- 11.06.2019 г., между виновния водач
****, управлявал МПС марка „****“, с per. №**** и застрахователното
дружество – ответник по делото, съществува валидно облигационно
правоотношение по застрахователна полица BG ****, със срок на валидност
от 30.01.2019 г. до 29.01.2020 г.
По своята правна същност застрахователното събитие при задължителната
застраховка „****“ представлява юридически факт, който поражда
гражданската отговорност на застрахования. Следователно, към този момент
се определят и стойностите, относими към размера на дължимото
обезщетение, което в случая е функция на деликтното обезщетение и е
обвързано от стойностната адекватност на всички претърпени вреди –
имуществени и неимуществени.
От изложеното се формира извод, че меродавна е действителната, а не
възстановителната стойност на вещта. При нейното пълно или частично
погиване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която
вещ от същото качество и вид може да бъде заменено. Нормата на чл. 386, ал.
2 от КЗ регламентира общия за застрахователното право принцип за
6
съответствие на размера на застрахователното обезщетение на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в рамките на
застрахователната сума, освен в изрично предвидените изключения - случаите
на подзастраховане и на застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквито не се твърдят да са налице по делото. ВКС трайно приема,
че при вреди на имущество застрахователното обезщетение е в размер на
действително претърпените и доказани по размер такива до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума, в рамките на която се
определя обезщетението по имуществена застраховка, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането (В този смисъл – решение
№ 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., І т. о, ТК, решение №
60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ТК., ІІ т. о. на ВКС и други).
Доколкото за страните е безспорно осъществяване на процесното ПТП,
вината за неговото допускане и обстоятелството, че виновния водач е имал
сключена застраховка „Гр.отговорност“ в ответното дружество по отношение
на лекия автомобил, то съдът намира, че единствения спорен момент е
относно размера на причинените на ищцовото дружество вреди.
Безспорно между страните е, че ответната страна е изплатила на ищцовата
обезщетение в размер на 1136,10лв.
Ищцовата страна претендира разликата между стойността, заплатена за
възстановяване на увреждането /4477,08лв./ и заплатеното обезщетение в
размер на 1136,10лв., а именно сумата от 3340,98 лева.
От заключението на вещото лице по допусната СТЕ се установява, че
действителните вреди са на стойност 6512.52лева, а стойността на повредени
44 линейни метра /11елемента по 4л.м./ от мантинелата и 14 броя колчета, при
продажбата им за вторични суровини, би донесла на ищеца сумата от
207.20лева.
Съдът приема, че доколкото исковата претенция е в размер по-малък от
установените от вещото лице действителни вреди, то същата следва да бъде
уважена изцяло. В същото време от този размер следва да бъде прписпадната
стойността на увредените елементи, които биха могли да бъдат реализирани
като скрап от ищеца, макар и по делото да не са налице доказатерлства, или
7
твърдения в тази насока /макар и на л.50 да е приложено писмо от ищцовото
до ответното дружество, където са отразени предавателно-приемателни
протоколи на негодни за употреба мантинели от 13.12.2020г. и 25.02.2020г./,
т.е. на ищеца се следва сумата от 3133,78лв.
Поради направеното изрично искане от ищеца, същата сума се дължи ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху главницата в
размер на 1151.28 лева за периода от 10.06.2021 г. до 10.06.2024 г., съдът
съобрази частичната основателност на главната претенция и че
застрахователното обезщетение не е изплатено в пълния му размер в
сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ, поради което застрахователят дължи лихва за
собствената си забава. От представената по делото застрахователна претенция
е видно, че същата е образувана по заявление от 08.08.2019г. На 20.19.2019г.
ответното дружество е заплатило на ищцовото застрахователно обезщетение в
размер на 1136,10лв.
По делото не се установява да е изисквано от увредения представянето на
допълнителни документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ за установяването размер
на претенцията, поради което и съдът приема, че срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1
КЗ е изтекъл. Следователно, след като главната претенция е частично
основателна, съдът намира за частично основателен и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на 1080.72 лева за периода от
10.06.2021 г. до 10.06.2024 г., съобразно уважената част от главния иск.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, като видно
от представени списъци по чл. 80 ГПК общата стойност на направените
разноски е в размер на 508,64 лева, от които 183.64 лева – държавна такса за
въззивно обжалване; 325.00 лева депозит за СТОЕ. Следователно, на
въззивника се присъжда сума в размер на 477.19 лева. На ищеца следва да
бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част
от исковете в размер на 150 лева.
На ответника ЗАД „****“ АД се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно с отхвърлената част от иска, като същите възлизат на 21.64 лева, и
8
юрисконсултско възнаграждение в размер от 25 лева, определени съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК, които се възлагат в тежест на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, ул. „****“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „****“ - Областно пътно
управление – ****, с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „****“ № 3 сумата от 3133,78лв. /три хиляди сто
тридесет и три лева и 78 стотинки/, представляваща главница – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в деформация и увреждане на 44 метра
ограничителна система за пътища, нанесени вследствие на ПТП от 11.06.2019
г., реализирано на републикански път – АМ „****“ /А2/ при км 385+000,
посока гр. **** – гр. ****, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава за
сумата от 1080.72 лева/хиляда и осемдесет лева и 72 стотинки/ за периода
от 10.06.2021 г. до 10.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
от 207,20лв., както и по иска за обезщетение за забава за сумата от 70,56лв., на
осн.чл. на чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, ул. „****“ № 7, ет. 5 да заплати на Областно пътно управление – ****
към Агенция „****“, с ЕИК по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „****“ № 3 сумата от 627.19 /шестстотин двадесет
и седем лева и 19 стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областно пътно управление – **** към Агенция „****“, с ЕИК
по БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ №
3 да заплати на ЗАД „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „****“ № 7, ет. 5 сумата от 46.64 /четиридесет и
шест лева и 64 стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
9
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
10