Русенска районна прокуратура е обвинила Д.М.К.,***, в извършване на престъпление по
чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 30.12.2017 г., в гр.Русе,
в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи- 1 бр. бутилка уиски „Gentleman Jack” с вместимост 0.7 л, 1 бр.
бутилка уиски „Jack Daniels
Single Barrel”, с
вместимост 0.7 л, 1 бр. бутилка уиски „Dimple” с вместимост 0.7 л, всичко на стойност 190 лева, от владението на В.В.Х. ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, при проведеното съкратено съдебно
следствие, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Д.М.К. е
български гражданин, роден на *** ***, неженен, безработен, със средно
образование, осъждан многократно.През 2015 г. Районен съд Русе е наложил на
подс.К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца при строг режим на изтърпяване на същото, за деяние по чл.196 от НК.С тази присъда на основание чл.92 ал.3 вр. ал.1 от НК е постановено
принудително лекуване от наркомания.През 2017 г. Районен съд Варна е наложил на
подс.наказание пробация за престъпление по чл.318 от НК.
Към 2017 г. св.В.Х.
работел като управител на магазин на търговското дружество „Билла България” ЕООД, намиращ се по ул.”Н.Бозвели” №
18 в гр.Русе, като бил назначен на тази длъжност по силата на трудов договор.Към
30.12.2017 г. и св.Ю.И. работел като
охранител в същия търговски обект, като се намирал в трудови правоотношения с
дружеството „Телепол” ЕООД.На 30.12.2017 г., в
изпълнение на служебните си задължения И. се намирал в апаратна- служебна стая,
от която чрез система за видео наблюдение следял поведението на клиентите в
магазина. Така, вечерта на 30.12.2017 г. св.И. забелязал как подс.К. влиза в
обекта.Последният решил предварително да посети магазина и чрез кражба да си
набави алкохол.В изпълнение на намерението си, около 19.45, влизайки във
вътрешността, се насочил към щанда, където били изложени алкохолните напитки.
Като държал в ръка мобилен телефон, К. на два пъти взел и прибрал в носена от
него бяла найлонова чанта три бутилки уиски- 1 бр. бутилка уиски „Gentleman Jack” с вместимост 0.7 л, 1 бр.
бутилка уиски „Jack Daniels
Single Barrel”, с
вместимост 0.7 л, 1 бр. бутилка уиски „Dimple” с вместимост 0.7 л.Това негово поведение било наблюдавано от охраната
чрез системата за видеоконтрол.Св.И. видял как
подсъдимият се насочва към входната врата на магазина, а не към касите, които се намирали в посока на изхода.Възползвайки
се от инсталираните фотоклетки, при влизане на клиенти, подс.К. бързо напуснал
магазина с прибрания в чантичката алкохол и се отдалечил.Св.Ю.И. се опитал да
го последва, но безуспешно.
Сутринта, на
31.12.2017 г. св.Ю.И. съобщил на св.Вл.Х. за
извършената кражба.По време на същата Х. не се намирал в търговския обект и
предвид новогодишните празници, депозирал жалба пред полицията на 04.01.2018 г.
В хода на
разследването била назначена СЦИЕ, която заключила, че стойността на отнетите вещи
е 190 лв.
Относно
посочените фактически обстоятелства са налице самопризнания, които се подкрепят
от всички събрани на досъдебното производство доказателства- справка за съдимост, протоколите със
свидетелските показания на В.Х., Ю.И., И.И.,
допълнително споразумение към трудов договор от 16.11.2010 г.,
длъжностна характеристика, заключение по СЦИЕ, заключение по техническа
експертиза, протокол за разпознаване на лица и предмети, декларация за семейно
и материално положение, автобиография, пълномощно /л.57 от Д/.
Правни изводи:
С действията
си подс.Д.М.К. е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл.196
ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 30.12.2017 г., в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи- 1 бр. бутилка уиски „Gentleman Jack” с вместимост 0.7 л, 1 бр. бутилка уиски „Jack Daniels Single Barrel”, с вместимост 0.7 л, 1 бр.
бутилка уиски „Dimple” с вместимост 0.7 л, всичко на
стойност 190 лева, от владението на В.В.Х. в качеството му на управител на
магазин на „Билла България” ЕООД със седалище гр.София, като вещите са
собственост на „Билла България” ЕООД със седалище гр.София, представлявано от В.
Д. Д.- С. и С. Н. Т., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подс.К. е
предприел и осъществил действия по лишаване на владелеца на вещите от фактическа
власт върху същите.Към момента на извършване на престъплението инкриминираните
вещи са се намирали във владението на св.В.В.Х. в качеството му на управител на
магазин на търговското дружество „Билла България” ЕООД и като материално
отговорно лице по повод на трудовото му правоотношение. В този смисъл съдът
намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
първоначално повдигнатото обвинение в частта на същото, описваща отнемане на
вещи от владението на лицето В.В.Х. в личното му качество.Инкриминираните вещи-
3 бр. бутилки уиски несъмнено към датата на престъплението са били част от
асортимента на търговския обект.Те никога не са предавани във владение на св.Х.
в личното му качество, а при извършването на престъплението не са се намирали в
негово владение в изложения смисъл /лично качество/ и поради обстоятелството,
че той не се е намирал физически в търговския обект, където е изпълнявал
обичайно трудовите си функции.В хода на производството няма спор относно
обстоятелството, че откраднатите вещи са собственост на „Билла България” ЕООД,
че дружеството се представлява от лицата В. Д. Д.- С. и С. Н. Т., а В.Х. е
управител на магазин на „Билла България” ЕООД, намиращ се в гр.Русе.Именно в
това качество са му поверени и въпросните стоки, станали предмет на престъпно
посегателство.
От субективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл, видно и от направените
самопризнания.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на действията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял същите, преследвайки лични цели- да се облагодетелства
неправомерно.
Престъплението
е извършено от подс.К. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1
б.”а” от НК, което обстоятелство се установява от справката за съдимост на
дееца.
При
установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира
наказанието, което следва да се изтърпи за извършеното престъпление, съдът
съобрази следното:
Според
правната си квалификация деянието е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок от 2 до 10
години.
Подсъдимият
изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Като
съобразява конкретното престъпление и личността на дееца, съдът намира, че са
налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-
лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко.
Касае се до
кражба на алкохол на стойност от 190 лв., значително по- ниска от размера на минималната работна заплата към
инкриминираната дата.Данните за личността на подсъдимия сочат наличие на
зависимости, доколкото с предходен съдебен акт, датиращ от 2015 г.- на съответен
съд, е постановено лекуване на наркомания при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода.В настоящото досъдебно производство данни за
личността на извършителя в този аспект не са събирани, но няма спор, че
съдебното минало на лицето е тясно свързано и със здравословното му състояние,
независимо от липсата на доказателства за невменяемост. Към датата на
постановяване на настоящата присъда е изминал период от половин година, който, съотнесен към естеството на конкретното досъдебно производство и липсата
на фактически и правни усложнения, може да се отчете като сравнително
продължително разследване.Всичко изложеното мотивира съда да приеме, че
съобразно критериите и целите на закона, на подс.Д.М.К. за извършеното деяние по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.194 ал.1 от НК вр. чл.58 а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода под установения минимален законов размер
от две години, конкретно- за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Съобразно
правилата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим, като се приспадне периода
на предварителния арест, считано от 06.03.2018 г. до 27.06.2018 г.
С оглед
изхода от делото, на подсъдимия са възложени разноските в производството.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: