РЕШЕНИЕ
Номер 124714.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20202100502172 по описа за 2020 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно
основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на БГ ИМОТИ- ИВАНОВА-
ЕООД с ЕИК : *********, представлявано от управителя Веселина Иванова, против
Решение № 1583/08.07.2020г.,постановено по гр.д.№ 793/2020г. по описа на РС-Бургас, с
което е признато за установено,че ответникът-въззивник „БГ ИМОТИ-ИВАНОВА“ ЕООД
дължи на Р. С. В. от ***, сумата от 1950 лева, с която се е обогатила неоснователно като
получена на отпаднало основание-като гаранция по прекратен договор за гаранция,
сключен между страните на 22.09.2019г., ведно със законната лихва, начислена за периода
от 12.12.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д.№ 10524/2019г.
на ПРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК;присъдени
са разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е порочно по смисъла
на чл.260т.3 ГПК; постановено е при допуснати процесуални нарушения, необоснованост и
е вътрешно противоречиво. Развити са съображения относно правната природа на института
на търговския посредник;изложени са съждения относно наличието на два договора –един за
гаранция и втори договор за търговско посредничество на недвижимия имот, като изтъква
съдебна практика на ВКС, според която в един договор може да се инкорпорират два
такива.Въззивникът извежда довода за наличие на два договора ,инкорпорирани в този за
гаранция ,като вторият е договорът за посредничество,до който извод обаче не бил
достигнал районния съд.Изтъкват се съображения за неправилно недопускане от
първоинстанционния съд на искани за разпит свидетели, които да установят конкретни
действия по проучване на имота и дадено съгласие от ищеца да го закупи. С недопускане на
свидетели по делото районният съд всъщност отказал да съдейства за изясняване на
1
обективната истина по делото.Моли се на основание чл.266 ГПК съдът да допусне до разпит
исканите свидетели.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния
представител на въззивника- адвокат Въндев, поддържа въззивната жалба и моли
уважаването й.
Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на въззиваемия,който
не ангажира такъв в законоустановения срок.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззиваемия не се явява и не се представлява.
Предявени са иск с правно основание чл.55,ал.1,т.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД във връзка с
чл.422 ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен
субект срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е
процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т.
1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършена служебна
проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че
първоинстанционното решение е валидно, а с оглед обжалването му в цялост и допустимо.
Проверката на законосъобразността и правилността на първоинстанционния
съдебен акт, която настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се
ограничава от наведените във въззивната жалба оплаквания.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна
и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК,
ПРЕПРАЩА своята към нея, като с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да
се отбележи само следното:
Няма спор по делото , че между страните на 22.09.2019г. бил сключен Договор за
гаранция, по силата на който ищецът Вътев предал на ответното дружество „БГ ИМОТИ-
Иванова“ ЕООД сумата от 1950 лева,за което е издаден и се представя касов бон.Така
предоставената парична гаранция била предназначена за гарантиране закупуването от
ищеца Вътев на недвижим имот в кв.Банево,Община-Бургас,ул.“Христо Ботев“№76,
предоставен за продажба на ответното дружество-агенция от неговите собственици.В
представения по делото Договор за гаранция се съдържат съществените условия на
същия:индивидуализиращи белези на недвижимия имот, цена, условия за връщане на
гаранцията, респ.- за задържането й от ответника- агенция.
Съгласно т.3 от Договора за гаранция, при постигане на съгласие относно
параметрите на сделката за недвижимия имот, а именно:продажната цена и начин на
2
изплащането й за недвижимия имот,представен от ответната агенция на ищеца Вътев ,
последният като купувач се задължава да сключи предварителен договор и за покупко-
продажба на същия имот в срок до 22.12.2019г. при нотариус.
Изрично е уговорено, че гаранционната сума се губи от Вътев в случай , че
откаже да сключи предварителен/ окончателен договор в посочения по-горе срок;
предадената гаранция се връща от Агенцията на Вътев при непостигане на параметрите на
сделката по т.2 от Договора.
Представен е от ищеца нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот в
кв.Б.,Община-Б., извършен на 12.11.2019г. от Нотариус Виктория Дралчева, с който ищецът
В. е придобил недвижим имот според параметрите по договора за гаранция, за което
обстоятелство страните по делото не спорят.
Ответното дружество твърди, че е посредничело на ищеца Вътев при
придобиването на имота и тъй като продавачи-купувач по сделката са били свързани с
посредничеството на дружеството, купувачът-ищец Вътев дължал по силата на чл.51 от ТЗ
обичайното възнаграждение, което било 3% върху продажната цена при сделки в
Бургас.Така изчислено върху продажната цена, възнаграждението за търговско
посредничество било в размер на 2910лева, като с част от тази сума, а именно- за сумата от
1950 лева , е направено възражение за прихващане.Ответното дружество твърди, че
наличието на договор за търговско посредничество се установявало от записването в
Договора за гаранция, като цитира израз от същия.
Спорът между страните е: подлежи ли при това положение на връщане сумата за
гаранция, предадена от Вътев на агенцията.
Съдът не споделя заявените както в писмения отговор на ответника, така и във
въззивната жалба доводи на ответното дружество: че в договора за гаранция бил
инкорпориран и договор за търговско последничество,с оглед на което и предвид успешно
проведеното посредничество за придобиване на недвижимия имот от Вътев връщане на
сумата от 1950 лева не се дължало, тъй като купувачът по силата на чл.51,изр.2 ТЗ дължал
на посредника обичайно възнаграждение за този вид дейност съгласно обичая.
От внимателния и обстоен анализ на лаконичните клаузи на договора за
гаранция не следва твърдяния от ответника-въззивник „БГ ИМОТИ-ИВАНОВА“ ЕООД
довод за инкорпориране в гаранционния договор и на договор за търговско посредничество
за закупуване от ищеца Вътев на недвижимия имот.От една страна, в гаранционният
договор липсва каквато и да е уговорка за възникване на такава обвързаност между
страните,поради което и на основание чл. 20 ЗЗД съдът стига до извода, че действителната
воля на страните е била само и единствено за сключване на гаранционният договор между
тях.
В случай, че и двете страни по договора са предвиждали гаранционната сума да
послужи и като възнаграждение за търговско посредничество на ответната Агенция при
закупуване на недвижимия имот, то без съмнение това обстоятелство следваше да се
3
установи по категоричен и безспорен начин по делото като част от съдържанието на самия
договор,доказателствени искания за което обаче не са били предявени в производството
пред районния съд и пред въззивната инстанция.От обстоятелството, че ответника „БГ
ИМОТИ-ИВАНОВА“ ЕООД е осъществявал фактически действия по свързване на две
лица с цел сключване между тях на сделка, не би могло да следва несъмнен извод- че
страните в сочения гаранционен договор са обективирали и договор за търговско
посредничество. По делото не се установи, че и двете страни по настоящето дело са имали
волята и са обективирали тази воля в Договора за гаранция,а именно: ответната агенция/
като страна по гаранционния договор/, да получи възнаграждение и за търговско
посредничество. С оглед характеристиките на договорът за търговско посредничество като
неформален и консенсуален двустранен договор е възможно между Вътев и ответното
дружество да е имало постигнати някакви договорености за заплащане на посредническо
възнаграждение с оглед придобиване от Вътев на недвижимия имот, описан в Договорът за
гаранция; тези договорености обаче категорично не са инкорпорирани и не могат да се
изведат от съдържанието на Договорът за гаранция.
Посреднически договор за продажба на недвижимия имот обаче е бил сключен
от ответника „БГ ИМОТИ-Иванова“ ЕООД с продавача на този недвижим имот, което
навежда на извода,формулиран и от първоинстанционния съд- че ответното дружество в
търговската си практика има опит и прави разлика между гаранционен договор и
посреднически договор и следователно- при наличие на воля за заплащане на
възнаграждение за посредническата услуга от купувача Вътев на „БГ ИМОТИ-Иванова“
ЕООД това би могло да се формулира както като отделен посреднически договор, така и
като отделна клауза в Договорът за гаранция.
Крайният извод на настоящата инстанция е , че в ясните и точно формулирани
клаузи на сключеният между страните договор за гаранция липсват договорки за поемане
на задължение от ответното дружество да посредничи на Вътев с трети лица по повод
закупуване на недвижимия имот; респ.-които да обосноват право на ответната агенция да
получи възнаграждение за търговско посредничество.
По изложените съображения и с оглед безспорно установено по делото точно
изпълнение от ищеца Вътев на задълженията му по Договора за гаранция дадената по
същия договор гаранционна сума от 1950 лева подлежи на връщане от ответното
дружество на основание чл. 55,ал.1,предл.3 ЗЗД; основателен е и акцесорният иск за лихва
за забава върху процесната сума , начиная от предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК/12.12.2019г./
С оглед изхода на спора в полза на въззивното дружество съдът не присъжда
съдебно –деловодни разноски; въззиваемият не е заявил и доказал извършване на разноски
във въззивното производство.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва
да се потвърди, като БОС на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в него мотиви
и съображения.
4
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1583/08.07.2020г., постановено по гр.д.№
793/2020г. по описа на РС-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5