О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№260557/26.11.2020г.                                              26.11.2020 г. гр.Ямбол       

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІ – ти състав

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Георгиев

 

като разгледа докладваната от съдия  Георгиев гр.д.№ 4376  по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Пред ЯРС е депозирана въззивна жалба от Х.С.С. ***,чрез пълномощника й адв.М. от СлАК против решение № 260082/07.10.2020 г. по гр.дело № 4376/2017 г. по описа на ЯРС,като във връзка с посочената въззивна жалба е внесена държавна такса по сметка на ЯОС в размер на  103,50 лв. с платежно нареждане от 12.11.2020 г.

С молба вх.№ 264368/17.11.2020 г. подадена от съделителите в производството,сред които е и жалбоподателката са поискали прекратяване на делото и обезсилване на решение № 260082/07.10.2020 г. по гр.дело № 4376/2017 г. по описа на ЯРС,на правно основание чл.249 ГПК и са изразили становище,като с оглед на това,че жалбоподателката е подала бланкетна въззивна жалба с цел единствено да поддържа висящо до уреждане на доброволната делба,като заплатила дължимата държавна такса,се иска от съда да приеме платената от нея сума за въззивна жалба ,да послужи за държавна такса при прекратяване на делото,т.к.въззивната жалба се явявала безпредметна и следвало да й бъде върната.

С решение от 26.11.2020 г. по гр.дело № 4376/2017 г. ЯРС е обезсилил решение№ 260082/07.10.2020 г. по гр.дело № 4376/2017 г. по описа на ЯРС на основание чл.249 ГПК,като прекратил производството поради липса на предмет.

С разпореждане от 26.11.2020 г. е оставил без разглеждане въззивната жалба,като недопустима с оглед липсата на предмет и обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на делото.  

Искането за възстановяване на заплатената от съделителката Х.С.С. държавна такса ЯРС намира за неоснователно.

Нормата на чл.73 ал.3 ГПК предвижда, че държавната такса се събира при предявяване на искането за защита, а съгласно разпоредбата на чл.261,т.4 ГПК към въззивната жалба се прилага документ за внесена държавна такса.

Систематичното тълкуване на посочените законови норми сочи, че дължимостта на държавната такса произтича от самото предявяване на искане за защита, отправено до съда и не е свързано с обстоятелството дали въззивната жалба е бланкетна и същата е подадена единствено с цел да поддържа висящо производството до извън уреждането на отношенията между съдилителите с доброволна делба.  

Поради това и платената от съделителката Х.С.С. по сметка на Окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване на решение № 260082/07.10.2020 г. по гр.дело № 4376/2017 г. по описа на ЯРС не се явява платена при липса на основание за това, поради което и не следва да й бъде връщана,нито пък  да послужи за държавна такса при прекратяване на делото.

 

 

 

 

 

Водим от изложените мотиви Ямболски Районен съд

        

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.С.С. ***,чрез пълномощника й адв.М.-СлАК за връщане на платената от нея по сметка на ЯОС държавна такса в размер на 103,50 лв.,както и искането същата   да послужи за държавна такса при прекратяване на делото.

 

 

Определението не подлежи на обжалване, препис от него да се връчи на страната на посочения съдебен адрес.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: