№ 1553
гр. Варна, 19.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20243100900032 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по осъдителен иск, предявен от „Магна
Шиприпеър § Кансълтинг Ейджънси Лимитид“- дружество с ограничена отговорност,
учредено съгласно законите на Англия и Уелс срещу „Интернешънъл Марин Сървисис“
ЕООД, със седалище гр. Варна за заплащане на сумата от 100 000 щатски долара по договор
от м. юли 2019г. за консултантски и посреднически услуги за ремонт на плавателни съдове-
ARAYA, ATLANTICA, ALTHEA, ALLEGRA, AМАPOLA, ANTHIA, ARCADIA, което
възнаграждение се равнява на 5% от крайната стойност на ремонта, договорена между
ответника и възложителите по договорите за ремонт, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното издължаване на сумата.
Относно международната компетентност на съда:
На осн. чл. 28, ал. 1 от КМЧП и доколкото едната страна по спора е чуждестранно
юридическо лице, съдът дължи служебна проверка за компетентността си.
По правило преценката за компетентността се извършва към датата на сезирането,
като последващи промени в обстоятелствата, обуславящи тази преценка, са без значение.
Съдът приема, че е българският съд е международно компетентен да разгледа спора,
по следните съображения:
Доколкото в приложимата, след Брекзит, Брюкселската конвенция относно
компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от
27.09.1968г., по която държавата по седалище на ищеца е страна, не се предвижда
изключителна компетентност по спорове, произтичащи от договорни отношение между
равнопоставени субекти и ответникът не е оспорил компетентността на съда, на осн. чл. 18
от Конвенцията, компетентен е българският съд, поради пророгация на компетентността на
съда.
На осн. чл. 28, ал. 4 от КМЧП съдът следва да посочи основанието за
компетентността си в доклада по делото.
1
По допустимостта на иска и възражението за прихващане и квалификацията
им:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за валидно
сключени договор за консултантски услуги, по който възложителят не е заплатил
уговореното възнаграждение.
За квалификацията на спора, чрез подвеждане на фактите под конкретна правна
норма, обаче следва да се издири съответното приложимо право към въведеното материално
правоотношение.
Доколкото страните не твърдят да са избрали приложимо право към договора съгл.
възможността по чл. 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета
от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), на
основание чл. 4, т. 1, б“б“ от Регламента, по отношение въведеното от ищеца за основание за
правата му, а именно договор за предоставяне на консултантски услуги, следва да се
приложи правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на доставчика на
услугата, тоест на ищеца.
Съгласно представеното извлечение от регистри за актуалното състояние на ищеца,
същият е със седалище Обединеното Кралство.
Дори и след оттеглянето на Обединеното Кралство от ЕС, на основание чл. 66, б „а“
от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия от 31.01.2020 г.,
Регламент (ЕО) № 593/2008 оставя приложим по отношение на договорите, сключени преди
края на преходния период. В случая процесният договор по твърдения на ищеца е сключен
през 2019 г., поради което регламентът, съдържащ стълкновителни норми относно
приложимото право към договорните отношения, остава приложим. Ето защо, за точното
квалифициране на спора, вкл. за разрешаване на същия по същество следва да се издирят и
приложат съответните материално правно норми от приложимото към договора право.
Правото, което урежда договора би било приложимо и в частта му по отношение на
нормите, установяващи законови презумпции или определящи тежестта на доказване- чл. 18,
ал. 1 от Регламента, но по отношение допустимите доказателствени средства за установяване
на волеизявленията, предназначени да породят правни последици съдът следва да прилага
собственото си право- чл. 18, ал. 2 от Регламента
Относно правните последици от действията на учредителите, извършени от името на
учредяваното дружество до датата на вписването, също следва да се приложи правото на
държавата, в която дружеството е регистрирано/ чл. 56, ал. 1 от КМЧП/. Правното
положение на юридическите лица изрично е изключено от приложното поле на Регламент
(ЕО) № 593/2008- чл. 1, т. 2, б“е“ от същия.
Ответникът е предявил евентуално възражение за прихващане със сумата от 70 000
щ.д., която се твърди да заплатена в полза на ищеца при начална липса на основание по
2
фактура №5/2.11.2021г.
Съдът намира, че са спазени предпоставките за приемане на възражението за
прихващане. Същото е направено в срока за отговор по чл. 367, ал. 1 от ГПК, а доколкото
вземанията, предмет на иска и това на насрещното вземане на ответника са парични, би
могло да се извърши компенсация. Възражението следва да се приеме за съвместно
разглеждане.
Относно приложимото право към спора за материално право, произтичащо от
неоснователно обогатяване:
Твърди се недължимото плащане да е извършено на 5.11.2021г.
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007
година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II ), на осн. чл.
66, б „б“ от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия от
31.01.2020 г., следва да се счита за неприложим, тъй като плащането, извършено по
твърдения без основание, е след преходния период по чл. 126 от Споразумението за
оттегляне. На настоящия състав не е известен приложим относно извъндоговорните
отношения международен договор, съдържащ стълкновителни норми за установяване
приложимото право.
Преюдициален за основателността на възражението за прихващане е въпросът дали
плащане на сумата от 70 000 щ.д. е послужило за погасяване на вземанията по фактура
№5/2.11.2021г. Следователно по делото е спорно дали плащането е свързано с друго
правоотношение.
На осн. чл. 111, ал. 2 от КМЧП когато неоснователното обогатяване е настъпило във
връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с
неоснователното обогатяване, прилага се правото, което урежда това друго отношение.
Следователно и по този въпрос, би могло да се приеме, че приложимото право е това на
**********доколкото именно правото на тази държава регулира договора по изложените по-
горе съображения.
Съдът има служебно задължение да установи съдържанието на чуждото право, на
осн. чл. 43, ал. 1 от КМЧП, като страните също могат да представят доказателства за това
съдържание (чл. 43, ал. 2 от КМЧП).
Установяването на чуждото право от съда предполага приложение на способи,
предвидени в международни договори. При всички обаче издирването на чуждестранното
право би довело до значително забавяне на следващите по делото процесуални действия,
поради което преди да пристъпи по собствен почин към такова дирене, съдът намира, че
следва, с оглед процесуалната икономия, да предостави възможност на страните да
представят доказателства за съответната правната уредба.
Едва след установяване на приложимото право съдът следва да изготви проект за
устен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от ГПК.
3
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, на осн.чл. 28, ал. 2 от КМЧП, че българският съд е международно
компетентен да разгледа спора по осъдителен иск, предявен от „Магна Шиприпеър §
Кансълтинг Ейджънси Лимитид“- дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно
законите на Англия и Уелс, срещу „Интернешънъл Марин Сървисис“ ЕООД, със седалище
гр. Варна за заплащане на сумата от 100 000 щатски долара по договор от м. юли 2019г. за
консултантски и посреднически услуги за ремонт на следните плавателни съдове- ARAYA,
ATLANTICA, ALTHEA, ALLEGRA, AМАPOLA, ANTHIA, ARCADIA, което възнаграждение
се равнява на 5% от крайната стойност на ремонта, договорена между ответника и
възложителите по договорите за ремонт, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 18 от Брюкселската конвенция
относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски
дела от 27.09.1968г.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните, на осн.чл. 28, ал. 3 от КМЧП.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в производството в едномесечен срок от
съобщението да изразят изрично становище по приложимото за процесните отношения
материално право, както и в същия срок да представят доказателства за съдържанието
на материалното правото на Англия и Уелс, относно:
-правните последици от действията на учредителите, извършени от името на
учредяваното дружество до датата на вписването;
- основанията за възникване на правото за реално изпълнение по договора за услуги и
за предпоставките за настъпване на изискуемост на задължението, вкл. за норми,
установяващи законови презумпции или определящи тежестта на доказване;
-фактическият състав, от който възниква правото за връщане на даденото поради
неоснователно обогатяване и изискуемостта на задълженията.
След изтичане на предоставения срок съдът ще се произнесе относно необходимостта
от допълнително установяване на приложимото право чрез способите на международните
договори, по които Република България е страна.
Делото да се докладва след изтичане на горния срок.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4