№ 226
гр. Пловдив, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500583 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. И. К. чрез процесуалния му
представител адвокат В. Ц. против решение № 27/22.01.2025 г., постановено
по гр.д. № 21/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, в която
е отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка № ************* г. на
нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК и с район на действие района на Районен
съд - Стара Загора. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в
обжалваната част, тъй като издаденият нотариален акт не засяга правата на
ищците, като се иска той да бъде отменен в тази част и искането за отмяна на
нотариалния акт да бъде оставено без уважение. Претендира разноски.
Въззиваемите Д. С. Г., действащ чрез процесуалните си представители
адвокат К Л.а и адвокат Л. Л., Н. Г. С. и С. С. М., действащи чрез
процесуалния си представител адвокат Л. Л., оспорват въззивната жалба като
неоснователна и молят съда да я остави без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част. Считат, че легитимирайки
се с нотариален акт за покупко-продажба като собственик на ½ ид.ч. от
1
дворното място и с процесния нотариален акт по давностно владение за още ½
ид.ч., ответникът би имал възможността да злоупотреби с правата си,
доколкото привидно ще се легитимира като собственик на цялото дворно
място, с което пряко засяга правата им. Претендират разноски за въззивната
инстанция.
Постъпила е частна жалба от Т. И. К. чрез процесуалния му
представител адвокат В. Ц. против определение № 857/09.07.2025 г.,
постановено по същото гражданско дело, с което е оставена без уважение
молбата му за изменение на решението в частта за разноските чрез
освобождаването му от заплащане на такива. Жалбоподателят твърди, че
определението е неправилно, тъй като той с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и е признал иска, поради което моли съда да го отмени,
както и да отмени решението в частта за присъдените разноски.
Ответниците по частната жалба Д. С. Г., Н. Г. С. и С. С. М., действащи
чрез процесуалните им представители адвокат Л. Л. и адвокат К Л.а, я
оспорват като неоснователна и молят съда да я остави без уважение,
доколкото ответникът е признал иска, но е дал повод за завеждане на делото,
поради което дължи разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове от лице, имащо право на жалба, изпълнени са
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Д. С. Г., Н. Г.
С. и С. С. М. чрез процесуалния им представител адвокат Л. Л. против Т. И. К.
обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, съединени
с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Ищците твърдят, че са собствениците общо
на ½ ид.ч. от дворно място в гр. С З ул. Л К № ***, съставляващо поземлен
имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Стара Загора, с площ от
323 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота, като първият от
тях притежава 22/48 ид.ч., другите двама по 1/48 ид.ч., а другата ½ ид.ч. от
имота е собственост на ответника Т. К., първият ищец е единствен собственик
на сгради, находящи се в поземления имот – самостоятелен обект в сграда с
2
идентификатор **********.1.2 по КККР на гр. Стара Загора, ведно с изба №
2, ½ ид.ч. от стълбищната клетка, водеща от първия до втория етаж; както и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.4 по КККР на гр.
Стара Загора, склад и тоалетна в сутерена, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
ищците притежават в съсобственост самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **********.1.3 по КККР на гр. Стара Загора, ведно със склад в
сутерена, както и сграда с идентификатор **********.3 по КККР на гр. Стара
Загора, от които първият ищец притежава 4/6 ид.ч., а другите двама по 1/6
ид.ч. Твърди се също, че по повод сделка при нотариус С Ч в края на 2023 г.
установили, че ответникът се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 140, т. I, рег. № 2553, дело № 119/2023 г. на нотариус Д. Н. с рег.
№ *** на НК и с район на действие района на Районен съд - Стара Загора, с
който бил признат за собственик по покупко-продажба и давностно владение
върху ½ ид.ч. от описания поземлен имот, а в първия абзац на стр. 2 от
нотариалния акт в скоби било записано, че за останалата част от дворното
място и за постройките в него молителят притежава нотариален акт за
собственост, като от този запис в нотариалния акт е видно, че К. претендира
да е собственик на цялото дворно място и на всички постройки в него, което
обуславя правния интерес на ищците да установят по съдебен ред правото си
на собственост. Ищците приемат, че ответникът притежава ½ ид.ч. от
описаното дворно място по силата на договор, сключен с н.а. № 64, т. III, рег.
№ 4000, дело № 350/2001 г. на нотариус И Т, както и на самостоятелен обект с
идентификатор **********.1.5 и сграда с идентификатор **********.2, двете
по КККР на гр. Стара Загора, но останалата ½ ид.ч. от дворното място не е
била придобита по силата на договор за покупка, какъвто не е бил сключван, и
давностно владение върху дворното място и постройките, каквото не е било
осъществено от К., а те и техните праводатели никога не са преставали да се
чувстват собственици и да владеят имотите, заплащали са данъците за тях,
стопанисвали са ги, ползвали са ги и никой не е оспорвал собствеността им,
докато ответникът много рядко дори ги е посещавал. Предвид изложеното
ищците считат, че ответникът се е снабдил с нотариален акт без никакво
правно и фактическо основание, поради което молят съда да постанови
решение, с което да признае спрямо ответника, че те са собственици по силата
на договор за дарение, делба и правоприемство на ½ ид.ч. от дворно място,
3
съставляващо поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр.
Стара Загора, находящ се в гр. С З ул. Л К № ***, с площ от 323 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при описаните в исковата молба граници на имота, заедно
с всички подобрения и приращения в него, при права: 22/48 ид.ч. за първия
ищец и по 1/48 ид.ч. за останалите двама, както и че Д. Г. е собственик на
сгради, находящи се в този поземления имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **********.1.2 по КККР на гр. Стара Загора,
намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор **********.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена
площ от 86,45 кв.м., с прилежаща изба № 2, заедно с ½ ид.ч. от стълбищната
клетка, водеща от първия до втория етаж, и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.4 по КККР на гр.
Стара Загора, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор **********.1, с
предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 46,45 кв.м., с
прилежащи склад и тоалетна в сутерена, и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и че
ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**********.1.3 по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се на етаж 1 в сграда с
идентификатор **********.1, с предназначение: жилище, апартамент, със
застроена площ от 25,30 кв.м., с прилежащ склад в сутерена, при права: 4/6
ид.ч. за първия ищец и по 1/6 ид.ч. за останалите двама, и на сграда с
идентификатор **********.3 по КККР на гр. Стара Загора, със застроена
площ от 23 кв.м., с предназначение: гараж, при права: 4/6 ид.ч. за първия ищец
и по 1/6 ид.ч. за останалите двама. Доколкото с издадения на ответника
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 140, т. 1, рег. № 2553 дело №
119/2023 г. на нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК и с район на действие района
на Районен съд - Стара Загора са засегнати техните права на собственици,
ищците молят също на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК съдът да отмени
цитирания нотариален акт. Претендират разноски.
Ответникът Т. И. К. чрез процесуалния му представител адвокат В. Ц.
признава исковете по чл. 124, ал. 1 от ГПК и правото на собственост на
ищците върху описаните недвижими имоти в претендирания обем, но моли да
бъде отхвърлено искането за отмяна на цитирания нотариален акт. Твърди, че
4
с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 63/1995 г., е закупил от Т И
П и съпругата му П Н П 1/4 ид.ч. от дворно място, тогава с площ от 314 кв.м.,
представляващо парцел пл. № ****** по плана на гр. Стара Загора, заедно с
партерния етаж на масивната жилищна сграда, намираща се в северозападната
част на дворното място, с площ от 41,16 кв.м. и ½ ид.ч. от обособената източна
половина на избено помещение, находящо се в описаната жилищна сграда,
клозет, застроен в североизточната част на дворното място и 1/8 ид.ч. от
съществуваща яма и канализация, ¼ ид.ч. от наличната водна инсталация и ¼
ид.ч. от общите части на сградата. Впоследствие с договор, сключен с н.а. №
178/1999 г., ответникът продал на Б И Б 157/654 ид.ч. от дворното място,
заедно с партерния етаж от масивната жилищна сграда, намираща се в
северозападната му част, и жилищна сграда със застроена площ от 32,64 кв.м.,
намираща се от източната страна на тази жилищна сграда, клозет в
североизточната част на дворното място и ½ ид.ч. от съществуваща яма и
канализация, ½ ид.ч. от наличната водна инсталация и ½ ид.ч. от общите части
на сградата, но с договор, сключен с н.а. № 64/2001 г., Б Б продал на ответника
обратно същия този недвижим имот и построените в него сгради. С
одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара
Загора със заповед № РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК поземлен имот с пл. № 981 бил отразен като поземлен имот с
идентификатор **********, целият с площ от 323 кв.м., като за разликата за
притежаваната от него ½ ид.ч. от дворното място между площта на поземлен
имот пл. № 981 /от 314 кв.м./ и поземлен имот с идентификатор ********** /с
площ от 323 кв.м./ ответникът не притежавал документ за собственост, поради
което подал молба до нотариус Д Н за снабдяване с нотариален акт за
придобиването на тази част от имота по обстоятелствена проверка, била
извършена проверка на представените книжа и разпит на свидетели, след
което нотариусът съставил нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, с който признал К. по силата на горепосочения договор за
покупко-продажба и давностно владение за собственик на ½ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Стара Загора. Според
ответника той никога не е оспорвал правото на собственост върху останалата
½ ид.ч. от дворното място на ищците, не е владял и не е придобивал правото
на собственост върху нея или върху техните сгради, а записът в нотариалния
акт, че за останалата част от дворното място и за постройките в него
5
молителят притежава нотариален акт за собственост, не удостоверява
придобиването от негова страна на право на собственост, а само препраща
към документи, като нотариусът не е признал на К. право на собственост
върху останалата ½ ид.ч. от поземления имот и притежаваните от ищците
постройки, а по негова инициатива нотариалният акт бил поправен със
заличаване на този запис. Претендира разноски.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на Т.
И. К., че Д. С. Г., Н. Г. С. и С. С. М. са собственици на ½ ид.ч. от дворно
място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на
гр. Стара Загора, находящ се в гр. С З ул. Л К № ***, с площ от 323 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при описаните в исковата молба граници на
имота, заедно с всички подобрения и приращения в имота, при права: 22/48
ид.ч. за Д. С. Г. и по 1/48 ид.ч. за Н. Г. С. и С. С. М., както и че Д. С. Г. е
собственик на сгради, находящи се в описания поземления имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.2 по КККР на гр.
Стара Загора, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор **********.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена
площ от 86,45 кв.м., с прилежаща изба № 2, заедно с ½ ид.ч. от стълбищната
клетка, водеща от първия до втория етаж, и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.4 по КККР на гр.
Стара Загора, намиращ се на етаж 2 в сграда с идентификатор **********.1, с
предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от 46,45 кв.м., с
прилежащи склад и тоалетна в сутерена, и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, признато е за
установено по отношение на Т. И. К., че Д. С. Г., Н. Г. С. и С. С. М. са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.1.3
по КККР на гр. Стара Загора, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор
**********.1, с предназначение: жилище, апартамент, със застроена площ от
25,30 кв.м., с прилежащ склад в сутерена, при права: 4/6 ид.ч. за Д. С. Г. и по
1/6 ид.ч. за Н. Г. С. и С. С. М., както и на сграда с идентификатор
**********.3 по КККР на гр. Стара Загора, със застроена площ от 23 кв.м., с
предназначение: гараж, при права: 4/6 ид.ч. за Д. С. Г. и по 1/6 ид.ч. за Н. Г. С.
и С. С. М., на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК във вр. с чл. 587, ал. 2 и
6
ал. 3 от ГПК е отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 140, т.
1, рег. № 2553 дело № 119/2023 г. на нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК и с
район на действие района на Районен съд - Стара Загора и Т. И. К. е осъден да
заплати на Д. С. Г., Н. Г. С. и С. С. М. общо 5 168,22 лв. направени по делото
разноски.
Решението е обжалвано от ответника в частта, в която е отменен
нотариалния акт, и в тази част то е предмет на въззивна проверка.
С определение № 857/09.07.2025 г. е оставена без уважение молбата на
Т. И. К. чрез процесуалния му представител адвокат В. Ц. за изменение на
решение № 27/22.01.2025 г., постановено по гр.д. № 21/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, в частта му за разноските, като бъде освободен Т.
И. К. от заплащането на присъдените в негова тежест разноски по делото.
Определението по чл. 248 от ГПК е обжалвано от ответника изцяло и
също е предмет на въззивна проверка.
При служебната проверка на решението и определението по реда на чл.
269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи тяхната нищожност или
недопустимост.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части, на оспорените в жалбата фактически
констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от
първоинстанционния съд.
Съдът намира, че субективно и обективно съединените положителни
установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК са били допустими, ищците са
имали правен интерес от предявяването им при изложените от тях твърдения,
че ответникът чрез отправено искане за издаване на нотариален акт по
обстоятелствена проверка, което е било уважено, на практика оспорва правото
им на собственост върху описаните недвижими имоти, поради те е следвало
да бъдат разгледани по същество, което окръжният съд е направил, а в тази
част решението му не е обжалвано и е влязло в сила.
Този извод следва да бъде направен, независимо от това, че в тази част
решението е влязло в сила, тъй като искането по чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК е
пряко свързано с правния интерес на ищците да предявят установителни
7
искове за собственост.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са собственици общо на ½ ид. част от
поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. Стара Загора,
находящ се в гр. С З ул. Л К № ***, а ответникът е собственика на другата ½
ид.ч. от него, което е прието от окръжния съд за безспорно в доклада му по чл.
146 от ГПК.
С нотариален акт по обстоятелствена проверка № *********** на
нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК и с район на действие района на Районен
съд - Стара Загора /л. 44 от делото на окръжния съд/ Т. И. К. е признат е
признат на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК за собственик по покупко-
продажба и давностно владение на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
********** по КККР на гр. Стара Загора, находящ се в гр. С З ул. Л К № ***,
целият с площ от 323 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 л./, с №
по предходен план: пл. № 981, кв. 34, при описани в акта съседи, а в
нотариалния акт е записано, че за останалата част от дворното място и за
постройките в него молителят притежава нотариален акт за собственост.
С н.а. № 180, т. 3, рег. № 7648, дело № 504/25.04.2024 г. на нотариус Д.
Н. с рег. № *** на НК и с район на действие района на Районен съд - Стара
Загора е допусната поправка на н.а. № ***********, като е заличен абзацът на
стр. 2, ред 1 и ред 2: „като за останалата част от дворното място и за
постройките в него молителят притежава нотариален акт за собственост“.
От преписите от цялото н.д. № 119/2023 г. на нотариус Д Н /л. 130 – л.
144 от делото на окръжния съд/, е видно, че на 30.01.2023 г. Т. К. е подал до
нотариуса молба-декларация, с която е заявил, че притежава по нотариален
акт за основната част и по давностно владение за една минимална част
описания в декларацията недвижим имот /½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ********** по КККР на гр. Стара Загора/, за който имот след
обединението и разделянето на два самостоятелни имота няма официален
документ за собственост, поради което е поискал по реда на чл. 587, ал. 2 от
ГПК да бъде извършена обстоятелствена проверка, да бъде признато правото
му на собственост върху ½ ид.ч. от имота и да му бъде издаден нотариален
акт.
8
Пред нотариуса са били разпитани трима свидетели, според които Т. К.
закупил идеална част от парцел, обединяващ два поземлени имота, с обща
площ от 654 кв.м., както и сгради и самостоятелни обекти в северната част на
парцела, впоследствие имотът бил разделен на два парцела, К. ползвал
северния от тях с площ от 323 кв.м. поравно с други съсобственици, което
продължило повече от 10 години, спокойно, без прекъсване и без някой да им
го оспорва.
След разпита на свидетелите нотариусът е издал посочения нотариален
акт по обстоятелствена проверка.
Настоящият състав намира, че вероятно при подаване на молбата
декларация до нотариуса К. не е имал намерение да оспори правата на
ищците, като е декларирал, че притежава по договор за покупко-продажба
правото си на собственост за недвижимия имот в т.нар. основна част и по
давностно владение за една минимална част от него, която съдът приема, че е
разликата между площите на поземлен имот пл. № 981, кв. 34 по плана на гр.
Стара Загора към 1995 г. от 314 кв.м. и поземлен имот с идентификатор
********** по КККР на гр. Стара Загора понастоящем от 323 кв.м., т.е. за 4,5
кв.м., съответстващи на притежаваната от него ½ ид.ч. от имота, за които няма
титул за собственост.
Нотариусът обаче е издал нотариален акт по обстоятелствена проверка,
с който е признал Т. И. К. за собственик по покупко-продажба и давностно
владение на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ********** по КККР
на гр. Стара Загора, находящ се в гр. С З ул. Л К № ***, целият с площ от 323
кв.м., посочвайки, че за останалата част от дворното място и за постройките в
него молителят притежава нотариален акт за собственост, който запис
впоследствие след завеждане на делото е заличен с извършената поправка на
нотариалния акт.
В същото време е безспорно, че ответникът се легитимира като
собственик на останалата ½ ид.ч. от дворното място по силата на договор,
сключен с н.а. № ************* г. на нотариус И Т, и като такъв той е вписан
в кадастралните регистри на гр. Стара Загора.
Следователно независимо от субективното намерение на К., с което е
предприел процедура по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, и дори след последващата поправка на нотариалния акт със
9
заличаване на допълнителното вписване за притежавано право на собственост
върху останалата част от имота, при съществуването на двата нотариални акта
обективно се създава впечатлението у третите добросъвестни лица, че
ответникът е собственик на целия поземлен имот с идентификатор
********** по КККР на гр. Стара Загора, което пряко застрашава правата на
ищците, както и създава несигурност в правния оборот.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако предмет на
охранителното производство е бил само площта от имота, за които К. няма
документ за правото си на собственост поради промяна в регулационните
граници по стария план на Стара Загора и понастоящем, той е можел да
поиска издаване на нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК въз основа
на надлежни писмени доказателства, свързани с тази промяна по
кадастралната карта на града, констатиращи реалната площ на имота, а не по
реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК по обстоятелствена проверка като оригинерен
способ за придобиване право на собственост.
По тази причина ищците са имали правен интерес да предявят
установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост на своята ½ ид.ч.
от имота, като след тяхното уважаване е следвало да се приложи разпоредбата
на чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК, като се отмени издаденият в охранителното
производство нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същия правен извод,
решението му в тази част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено
в тази част.
По отношение на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК съдът
приема, че то е правилно.
При уважаване на иска ответникът дължи на ищците заплатените
такси, разноски в производството и възнаграждение на един адвокат, ако е
имал такъв /чл. 78, ал. 1 от ГПК/, като възможността ответникът да се
освободи от това задължение е единствено при наличие на предпоставките на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, т.е. ако с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска.
В настоящия случай съдът приема, че ответникът е признал исковете
своевременно /с подаване отговор на исковата молба/, но с иницииране
процедура по издаване на нотариалния акт за обстоятелствена проверка е дал
10
повод за завеждане на делото, още повече при първоначалното вписване на
текста на стр. 2, р. 1 и р. 2 от нотариалния акт за притежаване от К. на
останалата част от дворното място и за постройките в него с нотариален акт за
собственост, поради което разноските на ищците следва да бъдат възложени в
негова тежест.
Настоящият състав намира, че разноските за първоинстанционното
производство са определени правилно – 1 168,22 лв. заплатена държавна такса
и 4 000 лв. заплатено възнаграждение на процесуалния представител на
ищците адвокат Л., като при определяне на последния посочен размер съдът
има предвид цената на исковете, действителната фактическа и правна
сложност на делото, продължителността на производството и извършените
процесуални действия от пълномощника на ищците.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното определение по чл.
248 от ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед отхвърляне на жалбите на ответниците по тях се дължат
разноски за въззивното производство, като такива следва да бъдат присъдени
на Д. Г. в размер на 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение на адвокат Л. Л., а останалите ответници не са представили
доказателства за извършени разноски, поради което такива не им се
присъждат.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/22.01.2025 г., постановено по гр.д. №
21/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, в която е отменен
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт по обстоятелствена
проверка № ************* г. на нотариус Д. Н. с рег. № *** на НК и с район
на действие района на Районен съд - Стара Загора.
В останалата част решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 857/09.07.2025 г., постановено по
гр.д. № 21/2024 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Т. И. К. от с. Л, С. о., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С З, ул. Ц К № ****** /чрез адвокат В. Ц./ да заплати на Д. С. Г. от гр. Стара
11
Загора, ул. „С К Б № *******, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С З, ул.
З. К. № ********. /чрез адвокат Л. Л./ сумата 1 000,00 лв. /хиляда лева/
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12