Р Е Ш Е Н И Е
№1131
гр. П., 12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, Х – т и състав, в открито съдебно заседание проведено на пети
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Камелия Ненкова
като
разгледа гр. д. № 03527 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т.2 вр. чл. 124, предл. 1 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника
си юрк. Емилия Максимова, срещу Р.П.Г.,
с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град П., ул. Ч.Т. № 5, и В.П.Г., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплатят на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”
АД, с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., ж.к.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, представляван
от Любомир Вангелов Спасов – Изпълнителен директор; РАЗДЕЛНО ПО 1/2 ЧАСТ ОТ
СЛЕДНИТЕ СУМИ: сумата 2324,06 лв. /две хиляди триста двадесет и четири лева и
шест стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; сумата 191,72 лв. /сто деветдесет и един лева
и седемдесет и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата
2324,06 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 13.03.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които е била издадена заповед по чл.410 ГПК, по ч гр д. №
01807 по описа на съда
за 2019 г. по описа на ПРС /след прието уточнение на петитума на
исковата молба/.
Съдът с определение от 10.06.2019 г.
е прекратил производството спрямо Р.П.Г., с ЕГН: **********,***, като процесуално
недопустимо го е прекратил в частта по
предявените установителни искове с правно основание по чл. 422 вр.с чл. 415 ГПК
за 1/2 част от вземанията за главница и за обезщетение за забава по
заповедта за изпълнение, като за да достигне до този извод съдът е съобразил, че заповедта за изпълнение е влязла
в законна сила по отношение на длъжника Р. П.Г. в хипотезата на неподадено
възражение в срока за това. Поради това
и за ищецът съдът е посочил, че не съществува правен интерес за установяване
съществуването на вземанията в неоспорената им част с иска по чл. 422, вр. с
чл. 415 ГПК.
В уточнителна молба, ищецът е внесъл уточнения досежно петитума на своя
иск, като е посочил, че се претендират от дружеството, суми само
от ответника В.П.Г., за адрес-***, като сумите са: сумата в размер на 1257,89лв.,
представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, в размер на 2515,78, от които
главница в размер на 1162,03 лв., представляваща 1/2 от главницата в размер на
2324,06лв., за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2018г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания
в размер на 95,86 лв. представляваща 1/2 от законната лихва в размер на 191,72
лв. за периода от 09.07.2017г. до
05.02.2019г., както и законната лихва върху главницата от 1162,03 лв;
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до
окончателното изплащане на сумата. Не се претендират сумите и периодите описани
в исковата молба срещу ответницата Р.П.Г.,тъй като за нейната И ид. част е
издаден и получен от дружеството изпълнителен лист. Това уточенение е било
прието от съда.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 6.06.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № 01807 по описа на съда за 2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. Н. М. ***, е депозирала отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същата оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че сумите не са начислени законосъобразно, като същите са и завишени. Оспорва, че ответникът има качеството собственик и ползвател на топлинна енергия и е в облигационна връзка с Дружеството.
По делото са назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза /като предвид допуснати грешки досежно периодите и сумите, предмет на делото са били изслушани допълнително още 1 СИЕ и още 1 Сте/.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена издадена Заповед за изпълнение по ч.г. д. № 01807 по описа на съда за 2019 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от приложеното по делото заварено копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №118, том 25, дело 6139 от 1997 г, става ясно, че процесният недвижим имот е съсобствен на ответника В.П.Г. и сестра му Р.П.Г.. Следователно се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна, топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователни и възраженията, че дружеството не е представяло дебитни и кредитни известия, от получаването на които да се счита, че процесните суми са изискуеми.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от второто съдебно-техническата експертиза на в. л. З.З. услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор № 211/30.07.2001 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процеснят период, в абонатната станция е монтиран топломер съответстващ на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Според вещото лице начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано, правилно и компетентно изготвено и го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че видно от същото, са опровергани възраженията на ответната страна и същите се явяват неоснователни. Именно това заключение, съдът кредитира и поставя в основата на своите правни изводи.
От изготвената втора съдебно-икономическа експертиза от в.л. В.П. се установява, че размерът на задължението на ответниците е: 1. Р.П.Г., се установява, че сумите, претендирани в исковата молба са основателни като дългът е в размер на общо 1257,89лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, в размер на 2515,78, от които главница в размер на 1162,03 лв., представляваща 1/2 от главницата в размер на 2324,06лв., за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 95,86 лв. представляваща 1/2 от законната лихва в размер на 191,72 лв. за периода от 09.07.2017г. до 05.02.2019г., както и законната лихва върху главницата от 1162,03 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата
Размерът на претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата “дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в таблица № 2, приложение към експертизата. Падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия е съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. При проверката в електронната система на ищеца не са установени извършвани плащания от страна на ответника по задължението за топлинна енергия. В счетоводството на ищеца, сумите от изравнителните сметки, подадени от Фирмата за дялово разпределение “ Техем сървисис ” ЕООД - “Директ" ЕООД за периода са въведени в системата за реално консумирана топлинна енергия. Съдът намира, че вещото лице във второто си заключение, коректно и правилно е извършило своите изчисления, съобразно заявеното като претенция от ищеца, след корекцията на сумите, описани първоначално в исковата молба, поради което и кредитира именно това заключение на вещото лице.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът намира, че претенцията на ищеца се явява основателна като доказана, както по основание, така и по размер и установителният иск за лихва следва да бъде уважен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по осъдителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В настоящото производство ищцовото дружество е направило следните разноски: в заповедното производство: 50, 32 лева. – държавна такса в заповедното производство: 50, 32 лева държавна такса в исковото производство; 260 лева – депозит за съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи; юрисконсултско възнаграждение – 100лв. в исковото и 50лв. в заповедното производство, и възнагражение за особен представител на ответника на стойност 200 лева т.е. на обща стойност 710,64 лв.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи разноски в полза на ищцеа в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производство.
Разноските, направени от ищеца, следва да се обезщетят в зависимост от уважената част от исковата претенция. Доколкото по отношение на ½ от първоначално претендираните суми исковата претенция се явява недопустима, претенцията за присъждане на разноските, направени от ищеца, в полза на същия се явява основателна за сумата от 355,32 лева в заповедното производство и в исковото производство.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ В.П.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република“ сумата от общо сумата от общо 1257,89 лв., представляваща 1/2 ид. част от общият дълг, в размер на 2515,78, от които главница в размер на 1162,03 лв., представляваща 1/2 от главницата в размер на 2324,06лв., за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 95,86 лв. представляваща 1/2 от законната лихва в размер на 191,72 лв. за периода от 09.07.2017г. до 05.02.2019г., както и законната лихва върху главницата от 1162,03 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.П.Г., с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** заплати на “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република“ сумата от 355,32 лв представляваща направени в заповедното и
исковото производство разноски за
държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за
експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: