МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2010/2019 ГОДИНА ПО ОПИСА
НА ВРС - ХХХVІІ СЪСТАВ.
Против подсъдимия Г.В.П., Варненски
районен прокурор е възвел обвинение по
чл.210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК: За това, че в периода от 09.01.2009 г. до 20.05.2009 г. в гр. Варна, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и поддържала заблуждение у У.Г., Т.К. и И.К., че жилищна
сграда № 1, построена в дворно място УПИ 1-23011 и петстотин кв.м. ид. части от него, кв. 23 по плана на с. Юнец, обл.Варна, е нейна собственост и се продава, като с това
причинила имотна вреда на „РУ-БА МАК енд Риъл естейт Бългериа“ ООД с управители
У.Г., Т.К. и И.К. в размер на 41 000 евро с левова равностойност
80 189,03 лева (осемдесет хиляди сто осемдесет и девет лева и 03 ст.), като деянието е в големи размери.
Подсъдимата
Г.П. редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Съдът е счел, че са
налице основания за провеждане на наказателното производство в отсъствие на
подсъдимата, и в присъствието на редовно упълномощен защитник, е дал ход на
делото при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК.
Преди
даване ход на съдебното следствие У.Г., Т.К. и И.К. са предявили за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск срещу подсъдимата Г.В.П. за сумата от 41 000
евро с левова равностойност 80 189,03 лева (осемдесет хиляди сто осемдесет
и девет лева и 03 ст.), представляващи нанесени те им имуществени вреди в
резултат на деянието по чл.210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Формулирала е и искане
за конституиране като граждански ищци.
Съдът
е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените граждански
искове и е конституирал У.Г., Т.К. и И.К.,
като граждански ищци по делото.
В
пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че
фактическата обстановка по делото е установена такава, каквато е описана в
обвинителния акт. По отношение на наказанието , което да се определи на
подсъдимата счита, че наказание лишаване
от свобода в размер на една година ще способства за постигане целите на
превенцията. По отношение на възпиращата функция на наказанието счита, че
определяне на изпитателен срок ще
въздейства върху дееца.
Гражданските
ищци молят съда да уважи предявените
граждански искове в пълен размер.
Защитникът
на подсъдимата П., адв.Т., ВАК счита, че
са налице гражданско - правни отношения между страните и моли съда да постанови
оправдателна присъда. Алтернативно счита, че са налице основания за определяне
на наказание лишаване от свобода, както и за отлагането му по реда на чл.66
ал.1 от НК. Възразява, че по отношение на гражданския иск е изтекъл давностен срок.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
23.11.2006 г. подсъдимата Г.П. закупила
от св.Ю.Л.П.парцел с площ – 3 049 кв. м. в село Юнец, област Варна, ведно с три
еднотипни къщи и право на строеж на още три такива жилищни постройки, видно от
НА № 129, т.5, рег. № 4422, д. № 929/2006 г. на нотариус Д. В., с район на
действие РС – Варна, вписана в регистъра на Нотариална камера, под рег. № 480.
Подсъдимата с помощта на лицето, с което към момента живеела на съпружески начала - М.М.продължила
строежа и успяла да го завърши на етап „груб строеж“, като средства набавила чрез ипотека в ТБ „Алианц България“ АД на процесния имот и на друго жилище,
находящо се в гр.Варна, видно от НА за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 310, т.5, рег. № 4423, д. 930/2006 г. на нотариус Д. В..
На
04.07.2006 г. за обекта – шест жилищни сгради на един етаж, находящ се в
УПИ І -23011, кв. 23 по плана на с.Юнец,
област Варна било издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
основание чл.177, ал.3 от ЗУТ, тъй като строежа бил изпълнен в съответствие с
одобрените архитектурни проекти № 45/2006 г., разрешение за строеж № 57/2006 г.
и протокол от 08.05.2008 г. за определяне на строителна линия и ниво и изисквания
към строежите издадени от Община Долни
чифлик, област Варна, макар, че към този момент само някои от къщите били завършени и
обзаведени, а останалите били довършени
по БДС, като пространството около тях не било благоустроено.За да приключи и финализира всички дейности, поради необходимост от
финансови средства, П. взела паричен заем от св.О.И., а като гаранция до
окончателното разплащане помежду им, собствеността върху 500 кв. м. идеални
части от дворното място, ведно с построената в него жилищна сграда № 1 в селището, била прехвърлена на св.Ю.У. –
негова близка /тъй като по това време св.И. нямал българско гражданство/ на
17.12.2008 г. с НА № 101, т.5, рег. № 11001, д. № 8102008 г. на нотариус А. А.,
с район на действие ВРС и рег. № 316 от регистъра на Нотариалната камера.
Междувременно подсъдимата започнала да търси купувачи на къщите и предложила
същите за продажба на агенция за недвижими имоти „Българиен Пропертис“ ООД, която имала офис в гр.Варна, но укрила факта, че къща № 1, ведно с ид. Части от дворното място върху което е била построена
вече не е била в нейна собственост. Брокер от агенцията – св.М.Д. извършил
оглед и харесал имот, прегледал строителните книжа и документите за
собственост. Установил, че имота е снабден с необходимата строителна
документация, както и че е бил ипотекиран, но такава била обичайната практика
за продажбата на имотите на „зелено“. Всичките документи той представил на
свидетелката Г.Т. – ю.к. на фирмата, която отново извършила обстойно проучване
и проверка, след което агенцията публикувала обява за продажбата на имота на
сайта си.
В
началото на 2009 г. св. У.Г., св. Т.К. и св.И.К., решили да закупят имот в
Р.България. За целта осъществили контакт със служители на агенцията в централен
офис в гр.София през сайта на - „Българиен Пропертис“ ООД, и им
били предложени множество имоти, но купувачите проявили интерес към къща,
находяща се в комплекс от къщи в с.Юнец, област Варна. След като получили презентиращо писмо с гаранция и снимков материал,
удостоверяваща завършеност и мебелиране, те били насочени за продължаване на
работата по покупката на недвижимия имот към св.М.Д. ***, както и с ю.к. Г.Т..
Последвали разговори между страните и на 09.01.2009 год. бил подписан Договор
за посредничество между „Българиен Пропертис“ ООД и св.Т.К.
в качеството и на управител и представител на
„РУ-БА МАК енд Риъл естейт
Бългериа“ ООД – в процес на регистрация, с предмет:
съдействие за закупуване до окончателно
подписване на нотариален акт на дворно място с площ – 500 кв. м. ид. ч. от дворно място, находящо се в с.Юнец, област Варна,
цялото с площ – 3 049 кв. м., съставляващо УПИ І 23011, кв.23 по плана на
селото, заедно с построената в имота жилищна сграда № 4, със ЗП – 130 кв. м. в
размер на – 41 000 /четиридесет и една хиляди/ евра. Последното било поради
желанието на Т. К., И. К. и У.Г. да придобият идеалните части от дворното място,
а с оглед българското законодателство следвало да се учреди юридическо лице,
което да придобие собствеността върху земята и къщите, поради и което с всичко
това била ангажирана св.Г.Т.. Тя подготвила договора за посредничество и
документите за регистрация на търговското дружество в което - Т. К., И. К. и У.Г.
били съдружници, с наименование -
на „РУ-БА МАК енд Риъл естейт Бългериа“
ООД. Т. подготвила и нотариално заверено пълномощно с рег. № 1627 от 18.02.2009
г. от нотариус О.Ш., с район на действие ВРС
и рег. № 147 на Нотариалната камера, съгласно което У.Г. я упълномощил
да го представлява пред „Алианц Банк
България“ АД с право да открива, да се
разпорежда, и да закрива банкови сметки, да осъществява банкови операции,
целящи да захрани банковата сметка на търговското дружество с оглед неговата
регистрация, а също и да обезпечи всички необходими плащания. Съгласно
пълномощно св.Т.К. упълномощила св.Т. да представлява „РУ-БА МАК
енд Риъл естейт Бългериа“ ООД пред органите на държавната и местната
администрация, съдилища, финансови и банкови институции, пред всякакви трети ФЛ и ЮЛ и др. като
извършва всички необходими правни и фактически действия от името на дружеството
и за защита на неговите законни
интереси. В последващ етап Т. К., И. К. и У.Г. взели
решение да закупят още една къща в селището находящо се в с.Юнец и избрали
жилищна постройка № 3. Предприели действия по сключване на предварителен
договор за покупко-продажба. В този момент
Т. К., И. К. и У.Г. променили своето намерение във връзка с договорената
къща № 4, тъй като тя била завършена и
обзаведена, а те държали сами да изберат
обзавеждането на своята, поради което предложили да я разменят с такава
на етап по БДС и вместо къща № 4
/съгласно Договор от 09.01.2009г./ да придобият собственост върху къща № 1. За
да задържи интереса на купувачите, освен чрез продажбата на още една жилищна
постройка, а също и с намерение неправомерно да се облагодетелства ,
подсъдимата П. отново и пред тях укрила обстоятелството, че къща № 1 е била продадена, като ги уверила,
че няма проблем да се извърши размяната на къщите във вече договорените
параметри, поради което на 23.02.2009 г. между нея и св.Т.К. в качеството на
управител на „РУ-БА МАК енд Риъл естейт Бългериа“
ООД – в процес на регистрация били сключени
- два предварителни договора за покупко-продажба на жилищна сграда № 1
на стойност – 41 000 евра със ЗП – 130 кв. м. и дворно място с площ -500 кв. м.
идеални части от дворно място, находящо се в с.Юнец, област Варна, цялото с
площ – 3 049 кв. м., съставляващо УПИ І-23011, кв.23 по плана на селото и за
жилищна сграда № 3, на стойност 54 000 евра със ЗП – 130 кв. м. и дворно място
с площ 500 кв. м. идеални части от дворно място в с.Юнец, област Варна, цялото
с площ 3 049 кв. м. съставляващо УПИ І -23011, кв.23 по плана на селото. В
договорите били уточнени крайните им срокове за изпълнение, срокове и сумите за
поетапно плащане, а също и изрично
уговаряне окончателното плащане да се извърши след завършване на обекта
и и освобождаването му от ипотека. Между
страните били договорени допълнителни
условия свързани със закупуването на материали, извършване на строителни
дейности и други в тази насока,
съобразно предпочитанията на купувачите.
Паричните суми за покупката на двете жилищни постройки и земята към тях, както
и тези свързани с други договорени между страните условия били нареждани по
банков път и плащани „на ръка“ от
пълномощника – Т., а за целта били съставяни разписки, декларации и потвърждения, подписани от Г.П.. Така в
периода 05.03.2009 г. до 20.05.2009 г. съгласно договореното между страните от
банковите сметки на У.Г. и „РУ-БА МАК
енд Риъл естейт Бългериа“ ООД са били наредени от Т., изтеглени и преведени
на подсъдимата П. парични средства с общ размер – 139 500 лева, като съгласно
потвърждение от 05.03.2009 г. Г.П. е декларирала , че е получила от Т.К. сумата
от – 50 000 евра, платени по банков път и 10 000 евра платени в брой,
представляващи първа вноска по схема за плащане по предварителен договор за
покупко-продажба на сгради с № 1 и с № 3 в с.Юнец, област Варна в качеството си
на управител на „РУ-БА МАК енд Риъл естейт Бългериа“ ООД.
Подсъдимата
П. не съумяла да продаде другите къщи във вилното селище, а с парите да довърши
обекта и спряла да обслужва кредите към
ТБ „Алианц България“ АД, като той бил обявен
за предсрочно изискуем, поради наложени вещни тежести – възбрани върху дворното
място и къщите, , но в същия този период
тя продължавала да се облагодетелства от паричните постъпления, за които
съзнателно станала предпоставка
посредством измамливите си действия, а още повече съзнавайки, че не може да
изпълни поетите ангажименти, за пореден път не инициирала добросъвестно
поведение, за да обезщети потърпевшите от своите действия.
В
края на месец май 2009 г. свидетелите - Т.
К., И. К. и У.Г., посетили комплекса от къщи в с.Юнец, област Варна и
установили, че в тях няма положени подови настилки и не се извършват никакви
дейности, съгласно договора помежду им. У.Г.
осъществил среща със св.Г.Т. и св.М.Д.,
които обяснили, че довършителните СМР не били извършени и било налице известно
забавяне с изпълнението, поради финансови затруднения от страна на подсъдимата П.,
доколкото с настъпилата криза в строителния бранш, тя не успяла да продаде
другите жилищни постройки и своевременно да финализира
поетите ангажименти.
Обезпокоени
от събитията Т. К., И. К. и У.Г., ангажирали адвокат да извърши проверка и да защити интересите им. Едва тогава
разбрали, че към момента на подписване на
предварителния договор от 23.02.2009 год. жилищна постройка № 1 в
комплекса от къщи, находящ се в с.Юнец, област Варна била вече продадена на
трето лице, съгласно НА от 18.12.2008 год., като са били измамени от П. към
датата на сключения с тях предварителен договор за продажба на сградата, на
която тя не била собственик.
Свидетелите
- Т. К., И. К. и У.Г., депозирали жалба в прокуратурата.
Горната
фактическа обстановка, изложена в съдържанието на обвинителния акт се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства : показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие и на
досъдебното производство свидетели; приобщените по делото писмени
доказателства, събрани на досъдебното производство, като всички те са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна, че подсъдимата
Г.В.П. е осъществила от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като в периода от 09.01.2009
г. до 20.05.2009 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у У.Г.,
Т.К. и И.К., че жилищна сграда № 1, построена в дворно място УПИ 1-23011 и
петстотин кв.м. ид. части от него, кв. 23 по плана на
с. Юнец, обл.Варна, е нейна собственост и се продава,
като с това причинила имотна вреда на „РУ-БА МАК енд Риъл
естейт Бългериа“ ООД с
управители У.Г., Т.К. и И.К. в размер на 41 000 евро с левова
равностойност 80 189,03 лева (осемдесет хиляди сто осемдесет и девет лева
и 03 ст.), като деянието е в големи размери.
Преди
да приеме от правна страна, че подс. Г.П. е осъществила състава на
престъплението, съдът прецени възраженията на защитата, че се касае за
гражданско – правни отношения между страните.
Съдът
намери, че от анализа на доказателствата по делото по никакъв начин не може да
се направи извод за установени между страните гражданско - правни отношения.
Горното се налага, тъй като по делото, от депозираните свидетелски показания и
от приложените писмени материали безспорно е установено, че на 09.01.2009 год. бил подписан - Договор за
посредничество между „Българиен Пропертис“ ООД и св.Т.
К. в качеството и на управител и представител на „РУ-БА МАК енд Риъл
естейт Бългериа“ ООД – в
процес на регистрация, с предмет: съдействие за закупуване до окончателно подписване на нотариален акт на дворно място
с площ – 500 кв. м. ид. Ч. от дворно място, находящо
се в с.Юнец, област Варна, цялото с площ – 3 049 кв. м., съставляващо УПИ І
23011, кв.23 по плана на селото, заедно с построената в имота жилищна сграда №
4, със ЗП – 130 кв. м. в размер на – 41 000 /четиридесет и една хиляди/ евра.
Последното било поради желанието на Т. К., И. К. и У.Г. да придобият идеалните
части от дворното място, а с оглед българското законодателство следвало да се
учреди юридическо лице, което да придобие собствеността върхуземята
и къщите, поради и което с всичко това била ангажирана св.Г.Т.. Тя подготвила
договора за посредничество и документите за регистрация на търговското
дружество в което - Т. К., И. К. и У.Г. били съдружници, с наименование - на „РУ-БА
МАК енд Риъл естейт Бългериа“ ООД. Т. подготвила и нотариално заверено
пълномощно с рег. № 1627 от 18.02.2009 г. от нотариус О.Ш., с район на действие
ВРС и рег. № 147 на Нотариалната камера,
съгласно което У.Г. я упълномощил да го представлява пред „Алианц
Банк България“ АД
с право да открива, да се разпорежда, и да закрива банкови сметки, да
осъществява банкови операции, целящи да захрани банковата сметка на търговското
дружество с оглед неговата регистрация, а също и да обезпечи всички необходими
плащания. Съгласно пълномощно св.Т.К. упълномощила св.Т. да представлява „РУ-БА МАК
енд Риъл естейт Бългериа“ ООД пред органите на държавната и местната
администрация, съдилища, финансови и банкови институции, пред всякакви трети ФЛ и ЮЛ и др. като
извършва всички необходими правни и фактически действия от името на дружеството
и за защита на неговите законни
интереси.
Свидетелите - Т. К., И. К. и У.Г. разбрали, че към момента на подписване на предварителния договор от 23.02.2009 год.
жилищна постройка № 1 в комплекса от къщи, находящ се в с.Юнец, област Варна
била вече продадена на трето лице, съгласно НА от 18.12.2008 год., като са били
измамени от П. към датата на сключения с тях предварителен договор за продажба
на сградата, на която тя не била собственик.
Квалификацията
на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК се определя от стойността на
причинената вреда, която надхвърля 70 пъти размера на минималната работна
заплата за страната към момента на извършване на деянието.
Квалификацията на
деянието по чл.26, ал.1 от НК се определя от факта, че подс. П. е осъществил деянията през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите. Престъплението се квалифицира като
довършено, доколкото довършените деяния се отразяват значително върху
цялостната престъпна дейност
Обект
на престъплението : гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на
свободно и съзнателно взето решение. Обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи - с деянието е
засегнато правото на пострадалата свободно да се разпорежда със свои вещи –
пари, посредством въвеждането й в заблуждение относно предназначението на парите- че ще послужат за
закупуване на недвижим имот.
От обективна страна : за деянието са
характерни два предмета на посегателство - върху физическо лице и върху
имущество. В случая подсъдимата е въздействала
върху свидетелите, формирайки у тях неправилна представа относно
условията на разпореждането с пари, като вследствие на така сформираната
представа свидетелите - Т. К., И. К. и У.Г. предали във владение на подсъдимата П., общо сумата от 41 000 евра, с левова
равностойност – 80 189.03 лева.
Изпълнителното деяние се изразява в противоправното мотивиране на свидетелите да се разпоредят със своите средства като ги предадат във владение на подс. П. считайки, че срещу предадените суми ще получат
в собственост недвижим имот. Именно вследствие на това противоправно мотивиране
всеки от измамената се е разпоредила с парите, предавайки ги във владение на
подсъдимата П..
Субект : пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подс. П. е съзнавала
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
съставомерните последици и е целял именно тяхното настъпване - да набави за
себе си имотна облага. Подс. П. е действала с категоричното знание, че в
предходен момент от времето е прехвърлила собствеността върху недвижимите имоти на трети
лица и няма правото да се разпорежда с тези имоти отново, но въпреки това
въвел в заблуждение пострадалите, че ще
им прехвърли собствеността върху имотите след тяхното построяване и получил
паричната сума от общо 80 189.03 лева .
При
издирване на мотивите на подс. П. за извършване на деянието съдът намери, че
подсъдимата е била мотивирана от
възможността да си набави средства без за това да му се налага да полага
обществено полезен труд или да извършва действителни действия на разпореждане
със свое имущество.
При
определяне на наказаниeто на подсъдимата П. съдът извърши преценка на степента на
обществена опасност на конкретното деяние като намери, че същата е висока,
предвид броя на измамените лица и стойността на нанесените имуществени вреди.
От
друга страна съдът се съобрази и с обществената опасност на подсъдимата, като
взе предвид:
Смекчаващите
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало към извършване на деянията.
Съдът
не констатира да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Не
е налице предходна съдимост на
подсъдимата П., която да обуславя отегчаване отговорността на
извършителя.
Изложените
обстоятелства, предвид вида и характера на конкретното деяние, наличието само
на смекчаващи и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание при условията
на чл.54 от НК, около минималния
предвиден от закона размер, а именно : лишаване от свобода за срок от една
година.
Съдът
намери, че за поправяне и превъзпитание на дееца не е необходимо той да бъде
изолиран от обществото и с определяне на изпитателен срок ще се постигнат по -
ефективно целите на генералната и специалната превенция. С оглед изложеното,
съдът намери, че следва да отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен
срок към средния размер, поради което и на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
наказанието на подсъдимата П. с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
При
преценка на размера на определения изпитателен срок съдът , изхождайки от размера на причинената вреда и броя на
измамените лица, намери, че същия следва да се определи в рамките предвидени по
закон, като тригодишния изпитателен срок
е с достатъчна продължителност във времето, за да се приеме, че ако в рамките
му дееца не извърши друго престъпно деяние, спрямо същата е въздействано предупредително и възпиращо.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще се изпълнят целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
се произнесе и по предявеният граждански иск като осъди подсъдимата Г.В.П. да заплати на пострадалите - Т. К., И. К. и У.Г. – сумата от 41 000 евра,
с левова равностойност – 80 189.03 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното й изплащане.
В
хода на проведеното съдебно следствие се
доказа, че събитието, от което произтичат имуществените вреди действително е
настъпило, че това събитие има характер на престъпление по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, че е извършено виновно
от подсъдимия срещу когото е насочен гражданския иск и настъпилите вреди се
намират в пряка и непосредствена връзка с неговото деяние.
Предвид
това, че "... основание на гражданския иск в наказателния процес е
деянието на подсъдимия, предмет на обвинението... " [т. 1 ППВС № 9 /1961 год., изм. с ППВС №
7/1987 год. ], съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването му в пълния
претендиран от
гражданските ищци размер.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,
като осъди подсъдимата да заплати сумата 3207.56 лв. – държавна такса върху уважение
граждански иск в полза на Държавата, 135. 00 лв. – в полза на ОД МВР- Варна.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
при ВРС :