Р Е Ш Е Н И Е
№ 262533
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН
ИВАНОВ
при секретаря Иванка Боева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 423 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника С.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, че последният дължи на ищеца сумата от 892,17 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2016 г. – 09.09.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, както и мораторна лихва в размер на 114,75 лв. за периода 30.04.2016 г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – *** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
В исковата молба се твърди, че за периода от 03.02.2016г. до 09.09.2019г. ответникът има задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 892,17 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 30.04.2016г. до 31.08.2019г. в размер на 114,75 лв., за обект, находящ се в гр.П., ул. „***” № **. Твърди, че за потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът имал качеството на потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като бил собственик и ползвател на водоснабдения недвижим имот. Отчетът бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство. Абонатът бил многократно уведомяван устно относно необходимостта от монтиране на годно измервателно устройство. Изложени са съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. заповедта била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество горепосочените суми. Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез назначения на ответника особен представител, според който се оспорва качеството на потребител на ответника. Ищецът не представял доказателства ответникът да е подавал заявление за регистрация като клиент, съобразно чл.57, ал.2 ОУ от 2006г. Оспорват се представените отчетни документи, те били нередовно водени, липсвали отбелязвания за грешки и корекции. Липсвал и подпис на лицето. Липсвали доказателства относно установяване на повреда в измервателното устройство, в какво се състояла тя и откога датирала. Липсвало предписание за отстраняване на такава повреда в срок. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и като погасени по давност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *** г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответника притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имота, за който се предоставят съответните услуги. По делото обаче не са събрани доказателства, че ответникът е собственик на имота или че в негова полза е учредено вещно право на ползване. С доклада по делото, посоченото обстоятелство е разпределено в тежест на ищцовото дружество, което е поискало справка от Дирекция „МДТ“ към Община П.. Видно от постъпилата справка от Общината с изх.№ *** г., приета по настоящото дело, при извършена проверка в масивите на дирекцията, не са установени данни за деклариран недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***” № **, от ответника С.М.Р.. Други доказателства от ищеца в тази насока не са ангажирани. Следователно, не само че по делото липсват данни за съществуващо право на собственост на ответника върху процесния водоснабден обект, но дори са налични такива, индикиращи, че С.Р. не е собственик на имота. Липсват и данни, в полза на същия да е учредено вещно право на ползване. Действително, процесната партида се води на ответника Р.. Това е видно и от представените карнети. Посоченото обстоятелство обаче, не е достатъчно да се приеме, че лицето е потребител на ВиК услуги по смисъл на закона и Общите правила на ищцовото дружеството, доколкото не се установява същият да е собственик или ползвател на имота. Дори по аналогия да се приложи указаното в ТР № 1/2017 г. по т.д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, то отново не може да се приеме, че ответникът има качеството на потребител. Първо, защото липсват данни за наличие на облигационни правоотношения, по силата на които ответникът да ползва имота. И второ, поради липсата на данни за надлежно проведена процедура по чл. 59 от ОУ на дружеството и представена декларация по чл. 2, ал. 3 от ОУ, въз основа на които да се открие партида на имота на наемателя.
По делото са събрани доказателствени материали – писмени доказателства, приложени към исковата молба /карнетен лист/, заключение по съдебно-счетоводна експертиза, и гласни доказателства на свидетелите С.М. и И.П.. От съвкупния им анализ би могло да се направи положителен извод за надлежно отчитане на потребените количества питейна и отведена канална вода в процесния обект и установяването на претенцията по размер. Недоказването на качеството на потребител на ответника обаче препятства съда да приеме, че именно С.Р. е материално легитимираното лице да отговаря по иска.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните не е съществувало валидно облигационно отношение във връзка с предоставените услуги по снабдяване с питейна и отвеждане на канална вода за процесния исков период. В тази насока, искът като неоснователен ще се отхвърли изцяло.
Доколкото искът се отхвърля, разноски с полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат разноски и за ответника, тъй като същия не е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, срещу С.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че С.М.Р. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 892,17 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 03.02.2016 г. – 09.09.2019 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № **, както и мораторна лихва в размер на 114,75 лв. за периода 30.04.2016 г. – 31.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:К. Иванов
Вярно с оригинала
М.К.