Присъда по дело №533/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 57/21.04.2022 г. по НОХД 533/2022 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу СТ. СТ. СТ. с ЕГН: **********, с който той е обвинен за това, че: на 04.11.2021
година, в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, до блок 56, в посока блок 60 управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рeг. № А *****
НМ, след употреба на наркотични вещества, а именно - „метадон“, установено по надлежния
ред с техническо средство „Drug test 5000” с фабричен № ARME - 0067, проба № 120 -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени
всички относими и необходими доказателствени материали.
Подсъдимият се възползва от правото си да даде обяснения по обвинението, като
заяви, че действително на процесната дата е управлявал лекия автомобил, както и че е бил
употребил „метадон“, но заяви, че това се дължи на факта, че участва в метадонова програма
за наркозависими. Посочи, че количеството на това вещество е било минимално и той е бил
уверен от д-р П., че употребата му не влияе на възможността му да управлява МПС.
Допълва, че откакто е на метадонова програма живее друг живот, полага труд и е станал
отговорен и съвестен. Акцентира, че не е знаел, че метадонът е наркотик, както и че ако е
знаел това, е нямало да управлява автомобила.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че извършването на деянието от подсъдимия се
доказва от показанията на полицейските служители, които кореспондират с приобщените по
делото писмени доказателства. Подчертава, че законът не е въвел критерий за влияние на
наркотичното веществото върху водача, поради което и доказването на употреба на такова
вещество при управление на МПС е достатъчно, за да се квалифицира извършеното като
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като
му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвидените
наказания„Глоба” в размер на 500 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
1 година. На последно място счита, че вещественото доказателство следва да остане
приложено по делото в срока на неговото съхранение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Б.Я. - БАК счита, че подзащитният
му следва да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото обвинение.
Заявява, че полицейските служители не са успели по убедителен начин да обяснят
причината за извършване на проверка на неговия доверител, както и че използваният от С.
метадон е бил в пренебрежимо малко количество и то само с цел превъзмогване на
психическата му зависимост. Заявява, че липсва субективна съставомерност на
извършеното, доколкото подсъдимият от една страна не е знаел, че метадонът е наркотично
вещество, а от друга – е бил уверен от медицинските лица в центъра за метадоново лечение,
че няма пречка да управлява автомобил. Позовавайки се на тези обстоятелства адв. Я. счита,
че в случая липсва и обществена опасност на извършеното, поради което пледира за
оправдаване на неговия доверител по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че желае да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

1

От фактическа страна:

Подсъдимият СТ. СТ. СТ. с ЕГН: ********** е роден на ****** в гр. Бургас. Той е
българин, български гражданин, с постоянен адрес: *. С. е неженен, със средно образование
и работи като * ЕООД.
До датата на инкриминираното деяние С. е бил осъждан два пъти все за престъпления
свързани с наркотични вещества, но по отношение и на двете осъждания е настъпила
реабилитация по право, която заличава последиците на тези осъждания и кара настоящия
състав да го третира като неосъждан.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категория „В“ и притежава СУМПС с
№ * валидно до 10.09.2031 г.
Подс. С. бил на метадонова програма към МЦ „АЛФЕУС“ - АИСМП ООД. Той бил
записан в програмата за лечение с агонисти агонист-антагонисти на лица със синдром на
зависимост от опиди от 05.10.2018 г. , като не бил прекъсвал лечението си. Приеманата от
него доза била 0,1 мг ежедневно, еднократно на 24 часа, без значение времевия интервал.
На 04.11.2021 г., след като бил приел поредната си доза метадон, подс. С. се качил на
лек автомобил марка „Фоксваген“, модел „Голф“ с рег.номер А ***** НМ - негова
собственост и го управлявал в гр. Бургас, ж.к. „ Меден рудник“ до бл. 56 в посока бл. 60,
когато бил забелязан от намиращите се по същото време и място и изпълняващи служебните
си функции полицейски органи при 04 РУ при ОД на МВР-Бургас - св. Р. Д. К. и св. Т. Н. Н..
Последните решили да спрат за проверка водача на приближаващия към тях лек автомобил
марка „Фоксваген“, модел „Голф“ с рег.номер А ***** НМ. В хода на проверката
установили самоличността на водача, а именно подсъдимият С.. Последният се държал
неадекватно - бил видимо притеснен и нервен, а очите му били зачервени, поради което
свидетелите се усъмнили, че може да е употребил алкохол или наркотични вещества. Поради
тази причина поискали съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Бургас. На място пристигнал св. В. Н. Св., който извършил проверка за употреба на алкохол,
посредством „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNJ 0010, който отчел
отрицателна проба. След това св. С. извършил и проверка с „Дрегер Дръг Тест 5000”, /„Drug
test 5000”/с фабр. № АRМЕ 0067, който отчел положителна проба за „метадон“. На подс. С.
бил издаден талон за медицинско изследване, но той отказал да даде кръвна проба. Отказът
бил собственоръчно написан от С. в Протокол за медицинско изследване № 490/04.11.2021г.
За случая било образувано бързо производство № 3292 БП-731/2021 г. по описа на 04
РУ-Бургас, което в последствие било преобразувано в разследване по общия ред. С. бил
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като в
последвалия разпит дал обяснения, аналогични с тези, изложени пред съда.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както следва:
От гласните доказателства: показанията на свидетелите Р.К. (л. 21 гръб - 22 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 9 от ДП); Т.Н. (л. 22 от съденото
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 10 гръб от ДП); Ж.П. (л. 22 гръб – 23 от
съдебното производство), от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК
2

показания на свидетеля В.С. от досъдебното производство (л. 8 от ДП), както и от
обясненията на подсъдимия С.С. (л. 24 от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 13 от съдебното производство);
протоколи за доброволно предаване (л. 15 – 16 от ДП); писмо от МЦ „АЛФЕУС“ - АИСМП
ООД, ведно с документи (л. 17-19 от ДП); трудов договор (л. 20 от ДП); писмо от „Дрегер
Сейфти България” ЕООД, ведно с документи (л. 21-26 от ДП); справка за водач (л. 27-30 от
ДП); АУАН с бл. № 232837 (л. 31 от ДП); ЗППАМ (л. 32 от ДП); талон за медицинско
изследване (л. 33 от ДП); разпечатка от техническо средство (л. 34 от ДП); протокол за
сервизна проверка на техническо средство (л. 35 от ДП); протокол за проведено обучение за
използване на техническо средство (л. 36 от ДП); протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техните аналози (л. 37 от ДП); талон за медицински
преглед (л. 41 от ДП); протокол за медицинско изследване (л. 42-45 от ДП); заповед (л. 46-47
от ДП) и заповед за задържане и протокол за личен обиск (л. 50-51 от ДП).
От веществените доказателства : тест касета от техническо средство “Drug test 5000”
с фабричен № ARME - 0067, проба № 120.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на тримата полицейски служители
– св. К., Н. и С. (по отношение на последния - без да му провежда непосредствен разпит, в
съответствие с чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 НПК), като не констатира противоречия,
непоследователност или нелогичност. Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното
от тези трима свидетели, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост.
Настоящият състав не споделя доводите на защитата, че показанията на К. и Н. не следва да
се кредитират в частта относно причината за спиране на лекия автомобил на подсъдимия,
доколкото обективно двамата не са могли да възприемат физическото състояние на С. от
движещия се служебен автомобил. В действителност и двамата полицейски служители
заявяват, че скоростта на движение е била ниска, както и че ясно са възприели зачервените
очи на подсъдимия. Самият С. в разпита си пред съда потвърди, че очите му наистина са
били зачервени, но отдаде това на работата му със заваръчни машини. При тези факти съдът
не намира причина да се усъмни в изложеното от двамата полицаи, поради което и
кредитира с доверие показанията им и в тези части. Каква е била точната причина за спиране
на автомобила, като цяло е ирелевантна за отговорността на подсъдимия, поради което и
съдът не намира за нужно да излага повече доводи в тази насока.
Съдът кредитира и показанията на св. П., като ги намира за логични, последователни
и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.
По същата причина съдът дава вяра и на обясненията на подс. С.. В теорията и
практиката неотклонно се приема, че обясненията имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото на защита,
поради което и подлежат на внимателен анализ и проверка. В конкретния случай заявеното
от подсъдимия намира своята опора в останалия доказателствен материал, поради което и
съдът не намира причина да не му се довери. С. не отрича, че е употребил метадон,
потвърждава и че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, както и че св.
П. му е заявила, че употребата на метадон в тези количества не би повлияло на способността
му на шофира. По отношение на тези правнорелевантни факти е налице пълно съвпадение
между обясненията на С. и свидетелските показания, поради което и съдът възприема
изложеното от подсъдимия.
Съдът кредитира всички писмени и веществени доказателства по делото, описани
по-горе. Същите са изготвени и приложени по предвидения за това ред и форма, като
страните не изложиха никакви доводи против тяхната достоверност. Съдът също не
констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени и веществени
3

доказателства.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б,
ал. 3 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, ж.к.„Меден
рудник”, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът
отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. , според
които понятието „управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с рeг. № А ***** НМ, който подсъдимият е управлявал, е
„моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата,
доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, след като той е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с
техническо средство - „Drug test 5000” с фабричен № ARME - 0067, проба № 120, безспорно
се установява, че подсъдимият е бил употребил „МЕТАДОН” – представляващ наркотично
вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № ** списък № II „Вещества с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към чл. 3. т.
2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
/НРКРВН/.
В съдебната практика на ВКС по повод приложението на чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от НК,
като например - Решение № 35 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 646/2008 г., II н.о.,
безпротиворечиво е изяснено, че надлежен ред за установяване на употреба на алкохол или
наркотични (упойващи) вещества е този, залегнал в съответната Наредба. В случая това е
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ. бр. 61 от 28 Юли
2017 г.). Този надлежен ред е разписан в същата Наредба, като в чл. 1, ал. 3 изрично е
посочено, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания. Това води до извода, че използването на техническо средство е
еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение № 188 от
11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н.о .). Следователно за да бъде осъществен
състава на чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква употребата на наркотично вещество от водача да
бъде установена при спазване на изискванията на Наредбата, който ред гарантира
обективност и достоверност на резултата. В конкретния случай се доказа, че след направена
проверка с годно и калибрирано техническо средство се е установило, наличие на
4

наркотични вещества у водача С.. В този случай разпоредбите на Наредбата задължават
длъжностното лице от съответната служба за контрол да издаде талон за медицинско
изследване. Спазвайки този ред св. С. е издал талон за медицинско изследване № 091350,
който подсъдимият е получил, но въпреки това в последствие е отказал да даде кръвна проба
за изследване. В тази хипотеза в Наредбата е разписано правилото по чл. 6 ал. 9, съгласно
което употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на
отказ за даване на проби за изследване. В конкретния случай подсъдимият е отказал да даде
кръвна проба, като отказът му е саморъчно скрепен с подпис в талона за медицинско
изследване, поради което употребата на наркотично вещество законосъобразно се
установява само въз основа на показанията на техническото средство. С отказа си да даде
кръвна проба С. сам се е отказал от възможността да обори показанието на техническо
средство, поради което и за съда не остава друга възможност освен да приеме, че на
процесната дата С. е шофирал след употреба на „МЕТАДОН“ (наркотично вещество,
съгласно цитираните по-горе разпоредби на закона). Липсата на кръвна проба прави и
невъзможно да се провери каква е точната концентрация на това вещество в организма на
подсъдимия, но при всички случаи, тя е била над долния праг на чувствителност на
използваното средство, което в случая е напълно достатъчно.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият С. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че
е употребил наркотичните вещества - „метадон”, както и че с действията си привежда в
движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева
страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотични
вещества.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема тезата на подсъдимия, че не е
знаел, че метадонът е наркотично вещество. Незнанието на закона не е извинително и не
води до отпадане на отговорността на лицето и това е основополагащо положение в
правото, старо колкото и самото право. Щом веществото е надлежно включено в
съответните Списъци към Наредбата, а тя от своя страна е надлежно обнародвана (станала е
достояние на обществото), то и всички правни субекти следва да са запознати с факта, че
веществото се третира от закона като наркотично, респективно да съобразяват поведението
си с това обстоятелство.
На последно място, във връзка с възраженията на защитата, съдът следва да посочи и
следното:
За съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква установена
употреба от водач на МПС на наркотични вещества, по смисъла на Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредбата, без
значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което то е
оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на МПС-то. В актуалната
практика на ВКС - Решение № 116 от 8.08.2016 г. на ВКС по н. д. № 34/2016 г., III н. о.,
НК, изрично е прието, че „ ...от обективна страна съставът на деянието по чл. 343б, ал. 3
НК изисква единствено управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като
не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или
доказване на неспособност за управление на МПС...”
Следва да се има предвиди и че в правните системи на САЩ и на Европа са
възприети три основни законодателни подхода при регламентирането на престъплението
„управление на МПС под въздействие на наркотици”/ driving under influence of drugs или
DUID/: 1. закони, отчитащи реалното увреждане на уменията на водача да управлява МПС
5

безопасно в резултат на употребено конкретно количество наркотик, 2. закони, в които се
определят конкретните граници на концентрация на наркотичното вещество и 3. закони с
нулева толерантност /zero tolerance law/.
В случай на законодателство, инкриминиращо неблагоприятно засягане на
съзнанието и уменията на водача да управлява МПС безопасно в резултат на употреба на
наркотици, във всеки отделен случай трябва да бъде доказано, че уменията и времето за
реакция на водача са били неблагоприятно засегнати от употребеното количество
наркотично вещество. Признаците на увреждане на съзнанието и реакциите на водача на
МПС обикновено ще бъдат наблюдавани по време на проверката на място от контролните
органи, по време на която повечето държави използват фиксирани протоколи за отразяване
на резултатите от проверката.
Със законите, определящи конкретните граници на концентрация на наркотичното
вещество, често известни като „закони per se“, се създава лимит на пределната стойност на
концентрация на наркотично вещество т.е. всеки водач, при който концентрацията на дадено
наркотично вещество достига или надвишава определена в закона граница се счита, че е
извършил съответното престъпление, без да има и да трябва да се доказват по-нататъшни
признаци на неблагоприятно повлияване на съзнанието и реакциите му при управление на
МПС. Този подход е възприет и от българския законодател при уредбата на престъплението
по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Законите с нулева толерантност са специфична подгрупа на „закони per se”, които
определят границите на концентрацията на наркотичното вещество „на нула”. Това
означава, че всяко количество на съответните психо-активни вещества в телесните течности
на водача се разглежда като престъпление. Този тип законодателство е следствие от липсата
на научни изследвания, които да определят пределната стойност на концентрация на всеки
вид наркотично вещество, достигането, на която води до опасност при управление на МПС.
Именно такава е волята на законодателя, намерила израз в регламентацията на
престъплението „управление на МПС след употреба на наркотици” по българския НК. В
чл. 343б, ал. 3 от НК изпълнителното деяние е определено като „управление на МПС след
употреба на наркотични вещества”, а не «управление на МПС под въздействие /или под
влияние/ на наркотични вещества». Очевидно е, че законодателят е възприел
законодателния подход на нулева толерантност, като е приел, че употребата на наркотични
вещества без значение от количеството, винаги води до неблагоприятна промяна на
съзнанието и уменията на водача да управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС и
това поведение следва да се криминализира.
Изводът, че именно това е автентичната воля на законотвореца става неоспорим, след
запознаване с мотивите на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП, обнародван в ДВ, бр.
77/2017 г., (същите са достъпни на интернет страницата на Парламента -
http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77723), където изрично е посочено, че „ ... съгласно чл.
343б, ал. 3 от Наказателният кодекс НК, съставът на посоченото престъпление се
изпълнява за лице, което „управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози”. По този начин е заложен нулевият толеранс в
нашето законодателство относно управлението на МПС след употреба на наркотично
вещество. В този случай, изследването на водача цели да установи единствено
употребата на наркотично вещество (или аналог), без отношение към реализирания
ефект по отношение на водача - като вид и степен на изява. Подобна нормативна
уредба е възприета в повечето страни от ЕС, доколкото, за разлика от употребата на
алкохол, при употребата на наркотични вещества - видът и проявата на ефекта са
строго индивидуални и не съществува общоприета зависимост между концентрация на
наркотичното вещество (в кръв) и реализиран (като вид и степен на изява) ефект...”.
В заключение следва да се посочи, че щом волята на законодателя е била да въведе
6

нулева толерантност спрямо шофирането след употреба на наркотични вещества, то и
съдилищата са обвързани от тази воля и следва да прилагат закона точно и спрямо вложения
в него смисъл. Изрично в горния смисъл е и константата практика на съдилищата от цялата
страна, като следва да се посочи единствено Решение № 140/03.11.2016 г. по ВНОХД №
324/2016 г. по описа на ОС-Ямбол, където правилно се обобщава, че „ ... ирелевантно за
съставомерността на престъплението от субективна страна е обстоятелството дали
извършителят е приел упойващите вещества в деня на осъществяване на деянието; дали
се е чувствал повлиян от приетите от него наркотични вещества, както и дали ги е приел
лично или са му били дадени от трети лица. Нужно е да се отбележи, че за
съставомерността е достатъчно установяването по категоричен начин, че водачът на
МПС е употребил наркотично вещество преди да управлява автомобила, както и че е
съзнавал, че го управлява след като е употребил такова ...”.
С оглед горното е ирелевантно дали употребеното наркотично вещество е повлияло
по някакъв начин на физическите способности на С., както и дали му се отразява на
работата с машини и т.н. Напълно е възможно малкото количество метадон да не е довело
до реална невъзможност на подсъдимия да управлява концентрирано автомобил, в който
смисъл са и показанията на св. П., но това е ирелевантно в случая, доколко към момента
волята на нашия законодател е да въведе нулева толерантност по отношение на употребата
на наркотични вещества и последвалото управление на МПС. Това означава, че щом С. е
бил наясно с това, че е употребил метадон, без значение количеството му (още повече че от
показанията на св. П. се установява, че това вещество образува „депо“ в организма на
лицето), то той е следвало да знае, че това вещество е наркотично по смисъла на закона, а от
там и че не бива да управлява МПС след това. Той не се е съобразил с това изискване на
закона, поради което правилно поведението му е квалифицирано като престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК. Деянието извършено от подсъдимия не може да бъде преценено като
"малозначително". Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай отказът на С. да даде кръвна проба, препятства възможността да се
установи точното количество на наркотичното вещество в организма му, поради което и
съдът не може да прецени дали то е близо до долната граница на чувствителност на теста
или не, респективно да цени това обстоятелство в положителна за подсъдимия посока, както
претендира защитата. Същевременно съдът отчита, че деянието не се отличава съществено
от други подобни прояви, както и че обществената опасност от управление на МПС след
употреба на наркотични вещества е особено голяма и обществото е особено чувствително
към такива прояви. Предвид това съдът не споделя възраженията на защитата за липса или
пренебрежително ниска степен на обществена опасност на извършеното, а от там и намира
приложението на чл. 9, ал. 2 НК в конкретния случай за неоправдано.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до три години и „Глоба” от
петстотин до хиляда и петстотин лева, а съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК и наказание „Лишаване от право”.
В конкретния случай въпреки, че предвиденото наказание за умишленото
7

престъпление е до 3 години „Лишаване от свобода“, неприложим се явява институтът на чл.
78а НК, съобразно забраната по чл. 78а, ал. 7 НК (деянието е извършено след употреба на
наркотични вещества).
В случая съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното
престъпление е несъразмерно тежко, поради което при определяне на наказанието
приложение следва да намери правилното на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 3 НК. Това е така,
доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че той е неосъждан, както и че
полага общественополезен труд. Не следва да се подминава обстоятелството, че С. се бори и
то успешно с наркозависимост, като лечението му е към своя край. Всичко това налага
лицето да бъде стимулирано да продължи по пътя, който е поел. На следващо място подс. С.
добросъвестно е споделил всичко, което знае на разследващите и им е оказал пълно
съдействие. Всичко това кара съда да приеме, че подсъдимият е лице със сравнително ниска
степен на общественаопасност, като е осъзнал стореното. Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира, с изключение на няколкото предишни санкционирания
за нарушения по ЗДвП, повечето от които обаче, с голяма давност преди настоящето деяние.
В случая санкционната част на нормата на чл. 343б, ал. 3 НК предвижда наказание с
минимум от една година „Лишаване от свобода“, поради което и на основание чл. 55, ал. 1,
т. 1 НК съдът следва да определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-
горе, съдът счита, че конкретният размер на наказанието следва да бъде три месеца
„Лишаване от свобода“ – т.е. минималният възможен, под който съгласно чл. 39, ал. 1 НК
съдът не може да слезе.
Наред с това, съдът счита, че на основание чл. 55, ал. 3 НК на подсъдимия не следва
да се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, доколкото и без това наказание
целите на закона могат да бъдат успешно постигнати.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК – когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи
и наказание „Лишаване от право”. При определяне на конкретния срок, през който
подсъдимият следва да бъде лишена от това право, съдът отчита, че до настоящия момент
той е бил няколкократно санкциониран за други нарушения по ЗДвП, както и че
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества потенциално застрашава
живота и здравето на всички участници в движението. Всичко това кара съдът да приеме, че
времето, през което подсъдимият следва да се лиши от възможността да управлява МПС
следва да е в размер на 4 месеца, който срок по мнение на настоящия състав се явява
съразмерен на обществената опасност на извършеното и извършителя. От така определения
срок следва да се приспадне времето, през което С. е бил лишен по административен ред от
възможността да го упражнява, съобразно с повелята на чл. 59, ал. 4 НК.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в своята съвкупност, в пълнота
би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за
поправянето и превъзпитанието на С. и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е необходимо наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да
се изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал.1 НК, доколкото
към момента на извършване на деянието подс. С. не е бил осъждан на „Лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер (както стана въпрос - бил е реабилитиран), а
срокът на наложеното наказание е до три години „Лишаване от свобода“, поради което и
съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, следва да
8

бъде отложено за срок от три години.

По разноските:

По делото няма сторени разноски, които да налагат произнасяне на съда в тази
насока.

По веществените доказателства:

По делото има приложени веществени доказателства - тест касета от техническо
средство „Drug test 5000” с фабричен № ARME - 0067, проба № 120, което предвид
характеристиките си – следва да остане приложено по делото в срока на съхранението му в
архив, след което да се унищожи заедно с делото по предвидения в ПАС ред.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	57
Дата:	21 април 2022 г. (в сила от 6 май 2022 г.)
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20222120200533
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 февруари 2022 г.

Присъда по дело №533/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите