№ 21115
гр. София, 14.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20221110115457 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 15:22 ч. се явиха:
Молителката Й. Е. Й. – редовно призована от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. С., с пълномощно по делото.
Ответникът К. Н. Н. – редовно призован от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. Д., с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. С. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. С. – Настъпиха някой много интересни събития, а именно -
поисканата от нас свидетелка странно как днес отказа по месинджъра на
пострадалата да свидетелства и при пристигане в сградата на СРС я видяхме
да разговоря с ответника, лично, и с майка му, пред съдебната зала и
предполагам, че същата няма да е безпристрастна. Отказваме се изцяло от
този свидетел. Свидетелят Петър Русев направи видеозапис пред залата,
1
свидетелят е изцяло под влиянието на ответника и неговото семейство. Не
искаме съдът да призове този свидетел. Този свидетел няма да каже истината.
Адв. Д. – Аз водя допуснатите ми двама свидетели. С оглед изложеното
от другата страна, правя искане въпросната свидетелка Яна Кръстева също да
бъде разпитана. Тя е живяла в дома на тези хора и виждайки се тук пред
залата разговаряха, това е цялата работа, която е видял колегата. Тъй като в
молбата се излагат факти и обстоятелства, на които се твърди, че именно тази
свидетелка е присъствала и е била пряк очевидец, като правя искане за
разпит на този свидетел от наша страна. Заявявам, че лицето Яна Кръстева, от
разпита на което колегата С. се отказа в днешното съдебно заседание, се
намира пред съдебната зала, като моля в случай, че същата не бъде разпитана
като свидетел на ищцовата страна, то тя да бъде разпитана като свидетел на
ответника.
Адв. С. – Това, което видях пред залата, видях ответника пред залата,
който си тръгна преди малко и явно даваше напътствия.
Адв. Д. – Вие го чухте ли?
СЪДЪТ след изслушване становището на страните НАМИРА, че
следва да разпита по делото свидетелката Яна Кръстева, въпреки заявеното от
адв. С., че се отказва от сочения свидетел, дотолкова доколкото същата се
намира пред съдебната зала, на нейния разпит държи и ответната страна, като
в хода на цялото производство се сочи тази свидетелка да е запозната с факти
и обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото
производство.
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от
съда свидетели, както следва
Свидетелят Я.Д.К., 30 г., неосъждана, без дела и родство със страните.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 11.09.2020 г. от МВР София.
Свидетелят Ф.К.Н., 44 г., неосъждана, без дела със страните, майка на
ответника.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 21.11.2017 г. от МВР София.
Свидетелят Е.И.А., 52 г., неосъждан, без дела със страните, пастрок на
2
ответника.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № **********, издадена на 15.07.2021 г. от МВР София.
СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
както и разясни правата по чл. 166 от ГПК на Ф.К.Н..
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност,
обещаваме да кажем истината.
Ф.К.Н. (лично) – Разбрах правата си и по чл. 166 от ГПК.
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелите Ф.К.Н. и Е.И.А. и
остави свидетелят Я.Д.К..
Свидетелят Я.Д.К. на въпросите на Съда – Напълно наясно съм за
какво съм повикана днес. И от двете страни съм наясно. Те ми разясниха, че
Й. завежда дело срещу К., че той я е тормозил и я е биел. Не съм била
свидетел никога на такова нещо. С нея се познавам много малко, а с К. се
познавам от много време, ние преди 4 години имахме връзка, щяхме да имаме
едно прекрасно бебе, за което тя казва, че е било тяхно, а това бебе ние го
загубихме – това е нашата мъка, но не и нейната. Аз бях бременна от К. и два
месеца след това стана беля и загубихме бебето. От там нататък ние се
разделихме и си останахме приятелчета и до днес днешен и си поддържаме
връзка. Това, че нашето дете с К. е било тяхно, тя го казва на един куп хора и
аз от тези хора го чувам това нещо. Тя го твърди и на мои приятели, които са
и нейни приятели, и го чувам от тях, но не мисля, че би било редно това нещо
тя да го прави. Не съм разпитвана никъде другаде за това дело, което Й. е
завела срещу К.. Не съм видяла К. да е посягал на Й.. Още същия ден, когато
тя твърди, че тя е била бита от него 22-23 март, не помня точно коя дата, още
тогава от К. бях поканена в тях да пия кафе. Тогава аз отидох долу в къщата
им в Обеля, там ме поканиха К. и майка му. Аз отидох към 15 ч., аз
попринцип, моята майка, Бог да я прости, беше от Обеля, и аз много често си
3
ходех в Обеля. В момента вече не съм в София и живея в Пловдив, преди да
отида в Пловдив пак живеех в София, бях в Зона Б5, блок не го помня
наистина, защото много бързо се развиха нещата със сегашния ми приятел, за
да отидем да работим на морето. Сегашният ми приятел е Николай Христов, с
който живеехме под наем около 7 месеца в този апартамент в Зона Б5. В
периода март месец 2022 г. живеех там, но не си спомням адреса. Аз си бях
вкъщи, когато ме поканиха на кафе, тогава говорих с К.. Когато ми се обадиха
и двамата с майка му бяха на телефона, от на К. номерът ми се обадиха, К. ми
се обади и ме покани на кафе и аз отидох там към 15 ч. Аз отидох да пием
кафе и не очаквах нещата да се развият по този начин, ние с майка му сме
приятелки, по-скоро нея я чувствам като майка. Те тогава ходеха заедно К. и
Й., разбираха се перфектно, аз като отидох Й. беше там. В къщата бяха К.,
майка му, Й. и братчетата на К.. Аз отидох до къщата и ме посрещна майка
му, влезнахме в хола, в хола бяха Й. и Киро. Аз седнах до майката на Киро и
почнахме да пием кафе, тя ме пита как съм, нямаше конкретен повод, по
който да ме поканят. Й. честно да си кажа ревеше още като влезнах, не
искаше да комуникира с никой, по нейните думи твърдеше, че Киро й е
посегнал точно в този ден, че й е посегнал преди аз да отида. Тя тогава
нямаше абсолютно никакви белези, но тя изведнъж стана и отиде и си удари
главата сама в шкафа някъде от дясната страна над веждата – на челото.
Шкафът, в който се удари, беше изчистен, висок, без витрина, шкафът беше
светло сив, който се намираше в на Киро стаята и от хола се вижда стаята на
Киро и въпросният шкаф – тя вратата беше отворена. Аз съм живяла в стаята
на Киро, там той държи само дрехи. И то й бликна кръв, Киро в този момент
беше до мене и си говорихме за моя приятел. Аз изтръпнах, заведох я да се
измие, седнах и поговорих с нея, като жена с жена, в стаята на Киро,
отидохме в кухнята тя да се измие и след това се върнахме в стаята на Киро.
А през това време Киро и майка му седяха и гледаха и не можеха да повярват,
майка му стана веднага да й помогне, но тя не допускаше никои, тя и мен не
допускаше. Аз я попитах като жена: „Й., кажи како, какво става с тебе?“, и тя
ми каза: „Ми како аз по някой път откачам и решавам да си правя каквото
искам.“, и нищо друго не ми каза. И тогава реших, че по-удачният вариант е,
за да не си навреди тя, поговорихме го аз, К. и майка му, Й. беше при нас и аз
взех едно решение, което даже не се бях допитала до моя приятел, да я взема
за няколко дена при нас, защото тя искаше да излезе на въздух и просто да не
4
е там, не знам защо. Със сигурност не е имало дразги между К. и Й., защото
го познавам що за човек е, знам, че той няма никога да нарани даден човек
срещу него. Аз съм живяла с него и съм преживяла какво ли не с него и съм
напълно наясно, че той жена няма да докосне, даже лично той самият
предложи да ни закара до моята квартира само и само Й. да остане няколко
дена при нас – лично той помогна, натоварихме багажа и отидохме към нас.
Не знам каква е причината тя да дойде у нас, просто тя ме помоли да дойде за
няколко дена при мен и аз понеже съм добра и й казах: „Добре, няма
проблеми.“, но и аз не знаех защо тя поиска да дойде при мен. И тя поиска да
дойде, и аз донякъде се съгласих с нейното решение, защото може да се
оправят и да се разберат като големи хора, защото тя твърди, че той я е бил, и
я е тормозил, но аз с очите си видях, че такова нещо няма. Тя лично ми
сподели, че понякога избухва и си посяга сама. По нейните твърдения тя ми
каза, че Киро я е бил, а в същия момент тя си удря главата пред мен като ми е
казвала, че преди си е посягала сама, както и че К. я е биел. Тя тогава ми
сподели за първи път, че К. я е биел. Помислих, че тя като дойде за няколко
дена у нас ще реши да се съберат наново, тя тогава реши да дойде за няколко
дена при мен, попита ме, не знам защо така реши, тя не всичко ми казва
тогава, ние й събрахме багажа, той ни натовари в неговата кола и ни
разтовари пред моя апартамент, даже ни помогна Й. да се настани. К. лично
ни помогна да й качим багажа и тримата се качихме горе. Моят приятел беше
на работа тогава, аз му казах веднага след като си пристигнахме вкъщи,
обясних му за Й., че съм отишла при К. на гости и майка му да пием кафе и
съм видяла какво е станали с Й., като сме решили да й съберем багажа и тя да
дойде за няколко дена при нас. Тя се обади на роднината си Пешо да я вземе.
Пешо е мъж на сестра й, тя му се обади от нейния месинджър от моя телефон
като му обясни, че иска да се видят и до там беше. Пешо дойде пред нас, взе
я, аз си останах вкъщи с моя приятел, който по принцип свършва работа към 6
часа някъде, дойде си, седнахме си, вечеряхме си аз и моят приятел, като Й.
вече си беше тръгнала някъде към 5 часа. Аз видях Петър, когато дойде да я
вземе, аз му отворих, той се качи до горе, до вратата, взе й багажа и тръгнаха,
оттук нататък изгубих всякаква координация - нито с Й., нито с Пешо –
смисъл, че вече не общувам с тях. Продължавам комуникацията си само с К..
След като се прибрах в моя апартамент, К. ми се обади на мен, и ми каза, че
щял да намине да я види как е, обади се на мен, защото Й. нямаше телефон
5
тогава, не мога да Ви кажа защо тя беше без телефон – не зная. В 15 часа бях
в къщата на К. и на майка му и после вече станаха много бързо нещата.
Нямам представа защо след като тя изяви желание да остане вкъщи в
момента, в който дойде в нас, веднага се обади на Петър да я вземе, не знам
поради каква причина. Стори ми се странно, но това е нейно решение, щом си
го е решила, тя не е малка.
Свидетелят Я.Д.К. на въпросите на адв. Д. – Днес се видяхме с К.
пред залата и разговаряхме, като на 22-23 март се видяхме последно. От
въпросната случка до ден днешен не сме се виждали. Аз първото което е, бях
цяло лято по морето с моя приятел, сега съм си в Пловдив. През това време от
март до сега не сме поддържали връзка, може примерно от време на време да
пише, за да ме пита как съм с моя приятел, какво правя, но просто до там. Бях
уведомена от адв. С. за дата и часа на днешното съдебно заседание. Й. не ми е
разказвала за някакъв друг случай, в който К. да я е ударил, не ми е показала
други наранявания по тялото в този ден, както и не ми е казвала за други
такива. В същия ден, в който отидох, в къщата на К. и майка му да пием кафе,
тя ми каза, че се наранява понякога сама, попитах я защо, но тя не ми
отговори.
Свидетелят Я.Д.К. на въпросите на адв. С. – Не познавам лице с
имена В.ия Н.а, не съм чувала за такова лице. Не ми е известно ответникът да
е участвал в предаването „Съдебен спор“. К. е на втората снимка по средата
на лист 28 от делото, други лица не познавам. Познавам Й. чрез една бивша
моя колежка. Чувала съм за Й., видях Й. за първи път на 22-23 март, не знам
Й. на колко години е, К. не ми е споделял тя на колко години е, ние не си
споделяме чак такива неща гаджетата на колко години са ни. Днес от
Пловдив до София дойдох със семейната кола, която е на моя приятел, като
той дойде с мен и ме остави и после ще дойде да си ме вземе – сега отиде
някъде да си върши работа. На 22-23 март К. дойде да ме вземе от нас, като
дойде да ме вземе с червена кола, не познавам марките, като няма за какво да
ви лъжа. По пътя разговаряме за общи неща, той ми беше споделял, че има
приятелска, с която има сериозна връзка, за което аз естествено се зарадвах.
От преди празниците е било, защото те са си били заедно по празниците, това
знам по снимки от Фейсбука. Когато пристигнахме той паркира до самата
къща, той влезна първи и аз след него, майка му тогава ме посрещна жената.
Тя беше станала и беше на мивката да мие, а Й. беше в хода на дивана,
6
седеше. Мълчеше и главата наведена надолу. К. поздрави само майка си,
усмихна се на Й. и до там беше. Не знам срещу К. да е имало жалби от други
жени, а ако е имало такова нещо той би ми споделил, не знам сега той може
да е решил някой неща да не ми ги споделя, не ми е споделял за „Съдебен
спор“. Тогава на същия ден Й. ми се представи официално, аз бях чувала за
нея, но не я бях виждала. Каза ми: „Приятно ми е, аз се казвам Й.,
приятелката на К. съм.“, и в следващия момент тя пожела да си тръгне с мен.
В този ден с Пешо се свързахме чрез моя телефон от месинджъра на Й.. Аз
имам месинджър и фейсбук с моя приятел вече, смисъл аз си имам да. След
това сме контактували от моя месинджър с Пешо, защото моят приятел и
Пешо карат мотори и са се чували. В дена на 22-23 март, само Й. се чу с него,
но по нейния месинджър, не по моя. След като Пешо дойде, аз живея на 1
етаж, той влезе в апартамента и си я взе. Не съм видяла К. или майка му
тогава да идват. Не съм се качвала в автомобила на Пешо, както обясних и
одеве - просто чаках моя приятел да се прибере и да седнем като едно
семейство да вечеряме, защото на другия ден сме пак на работа. По-късно не
съм се виждала с Пешо. Не използвам наркотици. Аз нито пуша, нито пия, а
камо ли това. След като Й. си тръгна от нас, защото К. няма как да не се
поинтересува тя как е, аз му казах, че Пешо дойде и си я взе, и до там беше. И
той каза: „Добре, айде ще си говоря тогава с нея, ще ходя да я намеря и да се
разберем като големи хора.“. От тук нататък вече не знам какво е станало.
Заминахме си с моя приятел на морето, аз имах инцидент, в който миналия
път не дойдох, собствената ми майка почина, днес дойдох за това, което не
бях дошла миналия път. К. го видях в коридора, пред залата. Сега преди да
вляза него го нямаше отвън. С К. живяхме около година и малко, това е било
преди 4 години, някъде 2017-2018 година. С него не сме имали скандали.
Разделихме се заради загубата на детето, просто не го понесохме и двамата и
решихме, че така ще е най-добре. Днес се чухме с К., за да ме попита дали ще
дойда – това беше всичко. Днес видях и Пешо – отвън пред залата. Откакто
той дойде да си вземе Й. от нас, това ми е първото виждане с него. Преди да
дойде да я вземе до преди това не го бях виждала, пак казвам, той си
поддържа връзка с моя приятел заради моторите. Доколкото разбрах от него,
отвънка, че той вече не кара мотор, защото имал здравословен проблем. Моят
приятел не кара вече, откакто заминахме за морето, от март месец, и след това
ние си заживяхме в Пловдив, тоест днес виждам Пешо за втори път. Не съм
7
се качвала в колата на Пешо въпросната вечер, не сме ходили до
бензиностанция, не сме ходили в магазин Била, не сме пазарували неща на Й.,
докато тя е в нас, абсолютно нищо. Адресът, на който живея в момента в гр.
Пловдив е ул. „Ралица“ № 10, това е блок, ап. 23, ет. 7. Николай Росенов
Христов, това са имена на моя приятел, той живее на същия адрес с мен. Й.
нямаше синини по себе си, не се е събличала чисто гола пред мен, но реално
видимо не съм видяла да има синини по нея.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
Свидетелят Ф.К.Н. на въпросите на адв. Д. – Знам за какво съм тук.
Познавам Й., живееше със сина ми в нас, периодът беше от ноември 2021
година до март месец 2022 година. Имам три по-малки деца под 18 годишна
възраст, мъжа ми, с който живея сега на семейни начела в Обеля ул. „3“, №
10. Й. се изнесе в края на март месец, не знам точно коя дата беше. Тя се
беше наранила, имаше рана на главата, но това не беше същия ден – това
беше няколко дни по-рано. Раната беше горе при челото, около слепоочието
(свидетелят сочи над едната си вежда, от ляво) тази рана беше видима. Всеки
човек, който я погледне, може да види тази рана на главата й. Имаха спор със
сина ми, спореха, защото синът ми искаше да се разделят и тя тогава изпадна
в истерия за пореден път и се удари в секцията на ръба. Това се случи през
деня, аз присъствах на този скандал, аз бях в хола, а те двамата бяха седнали
на ъгловия диван пак в хола. Той каза, че не иска да живее повече с нея,
защото тя непрекъснато изпадаше в истерия, а имаме и малки деца, а тя
непрекъснато се нараняваше. Тя стана и изведнъж се удари в секцията, до
стената, отсреща на дивана в хола, секцията е бежова. Тя като се удари ние се
стреснахме, притеснихме се, тя падна даже и К. й помогна, пита я защо,
потече й кръв в този момент, той отиде, взе памук и сложихме, за да може да
й спре кръвта. И след това започна да обвинява сина ми, че той я е бутнал, а
всъщност той не я е бутнал. Тогава бяхме аз, К., тя, децата ми – едното е на 8,
другото на 10, и внукът ми, който е на 3. След няколко дена той дойде с
неговата приятелка Яна, те са се срещнали, той я доведе на кафе. Нямам идея
кога са се уговорили. Ние с Яна сме си приятелки. Разбрах, че ще я води,
когато тя вече беше в нас. Те се бяха видели някъде навън, когато те дойдоха
8
аз бях в хола и Й. беше в хола с раната на главата от преди няколко дена.
Децата ми бяха с мен също в хола, двете ми деца и внука ми, общо 3-те деца.
Правим кафе, аз направих кафето, седнахме, почнахме да говорим, Яна я
попита за раната, Й. й обясни, че сама се е ударила и тя така си е свикнала. Аз
помолих Яна да вземе Й. в тях, защото не може вече да седи вкъщи и да се
самонаранява – има малки деца вкъщи. Й. искаше да отиде в Яна, не знам
защо. К. помоли Яна също, защото тя не искаше да си ходи и тя за това се
самонараняваше, не е за първи път това да го прави, но това беше видимото,
иначе си правеше сама синки, сама се биеше. До преди този случай с раната,
тя пак си се самонараняваше и обвиняваше сина ми. Аз я питах защо, но не
ми е даван отговор. Яна се съгласи Й. да отиде в тях. Й. си събра всичкия
багаж, синът ми и Яна също бяха в стаята, помогнаха й и синът ми ги закара
до Яна и след това се върна. Повече този ден не е излизал. След това синът ми
и Й. не са се виждали повече. От тогава се разделиха. В този ден, в който Й.
си тръгна, не е имало инцидент, в който тя да се удари някъде, но тя преди
това тя сама си се удряше. На 23-ти през целия ден тя беше пред мен, целия
ден в хола. Още сутринта, откакто е станала, седим целия ден в хола от 9-9:30
часа Й. дойде в хола. Преди да влезе 9-9:30, предната вечер не съм я виждала.
Й. нямаше ключ от къщата, в която живеехме, имаме един ключ, който седи
на вратата, но аз постоянно съм си вкъщи. Й. излизаше до магазина докато
живееха с К. в дома ни, а той беше на работа, като тя го чакаше да се прибере
и искаше да излиза с него. Можеше свободно да влиза и излиза от дома ни, тя
е била и сама вкъщи аз като съм ходила да взимам децата от училище. В деня,
в който Й. си тръгна, тя си събра всичкия багаж сама, като К. и Яна й
помогнаха, защото тя имаше много багаж. Не знам Яна и Й. да са се
познавали до преди Яна да дойде. Когато се самонараняваше не е ходила на
лекар. Тя имаше синки по краката, само се биеше сама с плесници, изпадаше
в истерия. Мисля, че беше от дясната страна нараняването на Й., така си
представям, както е стаята и отдясно (като преди това свидетеля сочеше от
ляво) отново челото над веждата. След това й сложихме, за да не се изцапа,
марля и лепенка. Когато Яна дойде си махна марлята и нарочно си чоплеше
раната, за да й тече кръв, за да може някой да я съжалява. То нямаше коричка,
защото тя непрекъснато я чоплеше, два дни преди да дойде Яна и да я вземе
тя си чоплеше раната. Ние като й спряхме кръвта и сложихме лепенката, тя я
махна и нарочно си я белеше и чоплеше, за да може да й тече кръв, аз й
9
казвах, че не може така, децата се притесняват като я гледат. Никога не се е
случвало синът ми да я е удрял пред мен, единствено са се карали, тя не ми е
споделял докато мен ме няма той да я е удрял. На 21 март 2022 г. явно е
станала раната, защото на 24-ти дойде сутринта полиция и взе синът ми, на
23-ти Й. си тръгна с Яна от вкъщи, тогава и синът ми беше вкъщи. Яна когато
дойде никой не се нарани в нейно присъствие, Й. си имаше рана и просто се
почеше и потече кръв и Яна й разгърна косата и имаше рани по главата,
защото тя отказваше да се къпе вкъщи и от мръсната коса има рани и беше
потекло кръв и Яна тогава взе риванол, памук й дадох, и оправи кръвта. В
този ден, когато Й. си тръгна, Яна я дезинфекцира, защото от едната рана от
главата й течеше кръв. Имаше момент, в който Яна и Й. разговаряха в стаята
на К., на затворена врата, защото К. помоли Яна да разговаря с Й. защо прави
така и Яна каза, че ще помогне и ще разговаря с нея. Яна се познава с моя син
от 2018 година, те са били двамата в интимни отношения, като е живяла у нас
за няколко месеца, нямам представа точно колко. Като се разделиха, защото
Яна беше бременна от сина ми и след като загуби бебето и двамата бяха
много разочаровани и решиха да се разделят, не се разделиха с лошо,
останаха си приятели до ден днешен.
Свидетелят Ф.К.Н. на въпросите на адв. С. – Сега синът ми не кара.
Март месец синът ми караше зелено- синя „Мазда“, ние му я подарихме.
Нашето семейство няма червен автомобил. Приятелката на сина ми има
червен автомобил, той е с нея от 2 месеца. Не си спомням когато Яна и К.
дойдоха в нас кой влезе първи, Й. си седеше на този ъгловия диван, ставаше и
мърдаше като мумия, а като дойдеше някой тя се изкарваше жертва, че я
държим насила. Не се е случвало да викаме бърза помощ във връзка с
нейните самонаранявания. В момента, когато си тръгна, нямаше телефон в
себе си. Познавам В.ия Н.а, беше вкъщи. Беше просто приятелка на моя син –
не интимна. Ние с моя син просто й помагахме. В.ия живееш в нас преди Яна.
Синът ми е участвал в „Съдебен спор“, както и аз. Пешо не го познавам. Не
знам за кой Петър става въпрос. Мъжът на сестрата на Й. не го познавам.
След като Й. си тръгна и К. ги закара, същият ден той не излиза повече, както
и аз, останахме си вкъщи. След март месец продължаваме да поддържаме
контакти с Яна, те с К. са си приятели. Към настоящия момент продължават
да поддържат контакти. Знам, че Яна и К. се видяха днес пред съда, пред
сградата
10
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
Свидетелят Е.И.А. на въпросите на адв. Д. – Познавам Й. като
приятелка на сина ми. Тя живееше в нас, беше лятото миналата година. Като
си тръгна тази година март-април месец. Не съм бил свидетел К. да наранява
Й., защото аз съм бил по цял ден на работа. Вечерно време не е имало
скандали, не е имало нищо. Доколкото аз съм виждал, си бяха в добри
отношения К. и Й., излизаха си. Виждал съм Й. да има наранявания по нея и
съм я питал както е това. Първият път, в който видях някакво наранявания по
нея, че имаше синка ли рана в областта на слепоочието, мисля, че беше
отдясно, нямам точен спомен. Не помня кой месец е било. Мисля, че скоро
след това си тръгна, но не същия ден. Денят, в който Й. си тръгна аз бях на
работа, бях излязъл в 7 сутринта като се прибирам 6-6:30 от работа. Нашият
дом никога не се заключва, Й. не е излиза, идвала е с нас до магазина, но дали
е излиза през деня аз не мога да кажа, идвала е на пазар с нас и до магазина.
Свидетелят Е.И.А. на въпросите на адв. С. – Познавам Яна, тя е
бившата приятелка на сина ми. Не мога да кажа колко време преди да се
събере с Й. е бил заедно с Яна. Познавам и В.ия Н.а, тя ни е идвала на гости,
не е живяла в нас.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
Адв. С. – Във връзка с издадените ми удостоверения представям
информацията, изискана с тях.
Адв. Д. – Въпреки че няма никакво отношение към делото, да се
приемат.
Адв. С. – Ще помоля за повторен разпит на свидетеля Петър Русев, с
оглед заявеното от Яна Кръстева обстоятелство, след оставянето им от Крили
Н. дали са се виждали и къде са ходили, с оглед че има противоречия.
Адв. Д. – Считам, че не е необходим разпит на същия, противоречията
са видни и ясни и няма нужда от повторен разпит.
Адв. С. – Госпожо Председател, ще поискам разпит на приятеля на Яна
11
Кръстева, с оглед заявеното от същата, че се познават със свидетелят Петър
Русев и заедно са карали мотори, и дали са се виждали въпросната вечер.
Нямам други доказателствени искания.
Адв. Д. – Считам, че не е необходим разпита на този свидетел, тъй като
е без значение във връзка с предявената пред съда молба и установяваните
факти и обстоятелства, дали въпросният свидетел е бил приятел, дали кара
мотор. Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ при съобразяване становищата на страните НАМИРА, че
следва да остави без уважение направените от адв. С. в днешното съдебно
заседание искания за разпит на вече разпитаният по делото свидетел Петър
Русев, както и за допускането му на още един свидетел при режим на
довеждане, доколкото съдът счита същите за ненеобходими.
ТАКА МОТИВИРАН. СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. за повторен разпит на
свидетеля Петър Русев, както и за допускането му на още един свидетел при
режим на довеждане.
Страните (поотделно) – Нямаме повече доказателствени искания, няма
да сочим други доказателства.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.ДАВА ХОД НА
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. С. – Госпожо Председател, моля да постановите решение, с което
да уважите молбата. Претендирам разноски със списък без препис за другата
страна. Моля да вземете предвид противоречията на днес разпитаните трима
свидетели с оглед факти и обстоятелства, касаещи изложеното от
жалбоподателката, само на това основание считам, че молбата е доказана.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ списъкът с разноски на адв. Д..
Адв. Д. – Госпожо Съдия, считам, че предявената молба и изложените
искания за постановявания на въпросните мерки по смисъла на закона, е
неоснователна, не се доказаха нито едно от твърденията, сочени в молбата.
12
Считам, че въпреки установените противоречия, единственото, което може да
се приеме и счете, както и съда и страните се увериха, въпросният свидетел не
говори свързано на моменти и същият обаче даде показания, от които
установяваме, че изложените факти и обстоятелства в молбата не отговарят
на истината, а абсолютно противоречат на тези събрани доказателства. Моля
да оставите молбата без уважения. Не правя възражение за прекомерност.
Претендирам разноски, представям списък.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ списъкът с разноски на адв. С..
Адв. С. - Правя възражение за прекомерност.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок за писмени бележки.
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:04
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13