Р Е Ш Е Н И Е
№623/24.8.2020г.
гр.
Пазарджик, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 501 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.268 от ДОПК, вр. чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК и е образувано по
жалба на Й.Г.Й. против Решение № 138/15.04.2020 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата му с вх. № 94-00-2542/10.04.2020 г. по описа на
ТД на НАП Пловдив, срещу разпореждане с изх. № С200013-137-0003007/01.04.2020
г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив
по изп. дело № 13080005647/2008 г.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа
се, че претендираните публични задължения са погасени по давност. Иска се от
съда да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата с искане за
отмяна на атакуваното решение. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответника
- директор на ТД на НАП Пловдив –в писмено становище оспорва жалбата. Моли за
отхвърляне на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пазарджик,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
От
приетата по делото административна преписка и приобщените към нея доказателства
се установява, че по повод установени и изискуеми публични вземания срещу жалбоподателя
Й.Г.Й. с ЕГН ********** в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик е образувано
изпълнително дело № 13080005647/2008 г. за събиране на изискуеми публични
вземания. С изпратено до длъжника разпореждане за присъединяване №
С160013-105-0112624/07.10.2016 г. по изпълнителното дело са присъединени
публичните задължения по Наказателни постановления № 15-1006-000353/09.03.2015г.
и № 15-1006-000501/24.03.2015 г., издадени от ОД на МВР Пазарджик, представляващи
глоби в общ размер на 2480,00 лв. В хода на делото е издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170013-022-0036428/26.06.2017 г., с
което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в двадесет
и седем търговски банки, подробно изброени в него, и е наложен запор на лек
автомобил, марка …, модел …с рег. №…, собственост на задълженото лице. Публичният
изпълнител е изпратил запорни съобщения и разпореждания за изпълнения на
запорни съобщения до всички двадесет и седем търговски банки, които са получени
от банките в периода от 26.06.2017 г. до 11.07.2017 г. Изпратено е и запорно
съобщение до ОД на МВР Пазарджик с изх. № С 170013-122-0007583/26.06.2017 г.,
като запорът на лекия автомобил е отразен от КАТ Пазарджик на 30.06.2017 г.
Жалбоподателят е подал възражение вх. № С200013-000-0059425/06.02.2020 г., с
което е поискал погасяване по давност и отписване на публичните вземания по
Наказателни постановления № 15-1006-000353/09.03.2015 г. и № 15-1006-000501/24.03.2015
г., издадени от ОД на МВР Пазарджик. С оглед на правомощията, предоставени на
публичния изпълнител от чл. 225 и чл. 226, ал. 1 от ДОПК е издадено
разпореждане изх. № С200013-137-0003007/01.04.2020 г. С него старши публичен изпълнител
е разпоредил отказ да се прекрати поради изтекла погасителна давност събирането
на публичните вземания, представляващи глоби, наложени с горепосочените
наказателни постановления. Срещу
така издаденото разпореждане е подадена жалба с вх. № 94-00-2542/10.04.2020 г.
по описа на ТД на НАП Пловдив. Решаващият орган се е произнесъл по нея с
обжалваното в настоящото производство Решение №
138/15.04.2020 г., с
което е оставена без уважение като неоснователна подадената жалба.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано
настоящето съдебно производство, е подадена в срока по чл. 268, ал.
1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Решението
е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в
предписаната от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.
1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториалната дирекция на НАП, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил.
Решение № 138/15.04.2020 г. е мотивирано, в производството по издаването му не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават
самостоятелно основание за отмяна.
По
отношение приложението на материалния закон съдът намира, че е налице
съответното правно основание за издаване на процесното разпореждане, потвърдено
с решението на ответника.
При очертаната
фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното решение и потвърденият
изричен отказ на публичния изпълнител да приложи института на погасителната
давност са материално законосъобразни, по следните съображения:
Погасителната
давност по отношение на публични държавни вземания се подчинява на общия режим
на погасителната давност, предвиден в ДОПК. Съобразно нормата на чл. 171, ал.
1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по
- кратък срок. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.
Вземанията за глоби са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 от ДОПК, поради това те се подчиняват на общия режим на погасителната давност,
предвидена в съответния кодекс, с изключение на случаите, при които със закон е
предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е предвиден в ЗАНН, който в
случая се явява специален. Съгласно чл. 82. ал. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба, като независимо от спирането или
прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок, т.е. след изтичането на
тригодишен срок. По отношение на абсолютната погасителна давност в случая е
приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която тригодишната
погасителна давност не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането
в двегодишния срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата, е
образувано изпълнително производство. Съответно, при реализирането на това
условие, по отношение на глобата се изключва приложението на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН и се прилага общата разпоредба на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, т.е. в случая е
приложима абсолютната погасителна давност от 10 години, считано от 1 януари на
годината, следващ годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение.
Нормите,
предвиждащи спирането и прекъсване на давността, са процесуалноправни и се
намират в ДОПК. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Съгласно чл. 172, ал.
2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не
се смята прекъсната. Съгласно ал. 3 на чл.
172 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. При спирането периодът на спиране не се включва в срока на давността -
с него тя се удължава, докато при прекъсване на давността - започва да тече
нова давност. Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на
глава 25 "Принудително изпълнение" на ДОПК - чл.
220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело
(съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова,
извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане),
изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и
вписването на възбрана, присъединяването на публични вземания. Разпореждането
за присъединяване на публичен взискател на основание чл. 217 от ДОПК, е едно от основанията за прекъсване на погасителната давност,
тъй като се приравнява на действия по образуване на изпълнително дело по повод
на конкретното задължение. Текстът на чл. 217, ал.
1 от ДОПК съдържа правното основание, даващо право на публичния
взискател да иска присъединяване към вече образувано изпълнително дело срещу
същия длъжник. Като при разглеждане на искането за присъединяване публичния
изпълнител изследва единствено дали е налице годен изпълнителен титул, приложен
към заявлението за присъединяване.
В
случая Наказателни постановления №15-1006-000353/09.03.2015 г. и №15-1006000501/24.03.2015
г. са влезли в сила на 22.05.2015 г., като от тази дата е започнала да тече
погасителната давност по отношение на наложените глоби. С издаването на
разпореждане за присъединяване № С160013-105-0112624/07.10.2016 г. по
изпълнителното дело, двугодишният давностен срок е прекъснат преди да изтече,
тъй като това представлява действие, насочено към изпълнение на наказанието,
както се посочи по-горе, поради което и е налице хипотезата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която тригодишната погасителна давност не се прилага по
отношение на глобата, когато за събирането в двегодишния срок от влизане в сила
на акта, с който е наложена глобата, е образувано изпълнително производство. В
рамките му публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на
обезпечителнн мерки с изх. № С170013-0220036428/26.06.2017 г., с което е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка ***. в двадесет
и седем търговски банки и е наложен запор на лек автомобил, марка .., модел …с
per. №…, собственост на задълженото лице. Предвид това, че в ЗАНН липсва
изричен текст, касаещ института на спиране на погасителната давност, и предвид
хипотезата на образувано изпълнително дело срещу лицето, следва да се приложи
разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК и да се приеме, че с налагане на
горепосочените обезпечителнн мерки давността е спряна, в каквато насока са и
доводите в атакуваното решение.
Доколкото
разпореждането за присъединяване е издадено от публичния изпълнител в хода на
започнато принудително изпълнение и се касае за действие по принудително
изпълнение, на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната и е започнала да
тече нова давност. Издаването на разпореждане за присъединяване е произвело
правния ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането, тъй като е
действие по изпълнението, което на основание чл. 172, ал.
2 от ДОПК прекъсва давността. При това положение и след като към
настоящият момент не е изтекъл 10-годишният абсолютен давностен срок по чл. 171, ал.
2 от ДОПК, приложим в случаите на прекратяване и спиране на
давността, процесните задължения не са погасени по давност, както правилно е
приел административния орган.
По изложените съображения,
настоящата инстанция намира оспорваното решение на директора на ТД на НАП Пловдив
за правилно и законосъобразно, поради което жалбата срещу него и потвърденото с
него разпореждане за присъединяване следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид
крайния изход на спора и изрично заявеното в тази връзка искане от пълномощника
на ответника за заплащане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по
делото процесуално представителство от юрисконсулт, което следва да се определи
на 100 лв. на основание § 2 ДР ДОПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Й.Г.Й. против
Решение № 138/15.04.2020 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата му с вх. № 94-00-2542/10.04.2020 г. по описа на ТД на НАП Пловдив,
срещу разпореждане с изх. № С200013-137-0003007/01.04.2020 г., издадено от старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив по изп. Дело №
13080005647/2008 г.
ОСЪЖДА Й.Г.Й. с ЕГН
********** да заплати на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал.
2 ДОПК.
СЪДИЯ:/П/