№ 43016
гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110122653 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. В. И., с ЕГН **********, с адреса в гард
пр, определи ул. "нс", бл. 3, вх. Б, ет. 2, ап. 31, действащ чрез адвокат Б. Г. Й.,
насочена срещу ответника “ск“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в град шм, площад „об“ № 13 Б, представлявано от снт,
съдържаща следната искова претенция с правно основание по чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК във вр.с чл. 22 от ЗПК за признаване като недействителен договор за
потребителски кредит № *** от 01.08.2024 г. В исковата молба са наведени
следните твърдения - между страните в производството бил сключен договор
за потребителски кредит с № *** от 01.08.2024 г., със следните параметри на
договора: размер на кредита от 1950 лева; лихвен процент: 36%; годишен
процент на разходите от 42.58 %; обща сума, дължима от потребителя: 2356.06
лева, при срок за погасяване 10 месеца. Ищецът обосновава, че договорът е
недействителен, тъй като при изчисляване на ГПР кредиторът не е взел под
внимание дължимостта на неустойка в размер на 2334.64 лева, начислена на
основание чл. 29, ал. 1 от договора за кредит, регламентираща последици при
липса на предоставено в срок от длъжника обезпечение. Твърди, че чрез тази
неустойка се целяло единствено неоснователно обогатяване в полза на
ответника. В случая неустойката представлявала разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следвало, да бъде включена в ГПР по кредита, като тя
е била изначално известна на кредитора, същата била уговорена още към
1
момента на сключване на договора за кредит, включена е била в погасителния
план по него и представлявала част от месечните погасителни вноски. Така
формулирана неустойката излизала извън присъщите й функции и
представлявала скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало
да бъде включена в общия разход по кредита. Отделно от това, липсвало
конкретизация на отделните елементи, включени от кредитора при
изчисляване на ГПР. Посочването на неверен ГПР представлявало нелоялна
търговска практика. Твърди се, че чрез посочения договор ответникът целял и
заобикаляне на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза за неустойка
в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за
неизпълнение на акцесорно задължение, от което обаче не произтичали
никакви вреди. Неустойката всъщност обезпечавала вредите от това, че
вземането няма да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се
обезщетявали чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Било
недопустимо кумулирането на лихва и неустойка за едно и също
неизпълнение. Отделно от това, кредиторът имал възможност да обяви
вземането си за предсрочно изискуемо при липса на предоставено
обезпечение, вместо да начислява неустойка. Това навеждало на извода, че
нито една от страните не е имала реално намерение да се представи
обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД.
Представят се и аргументи относно нищожността на чл. 30 от договора за
потребителски кредит, съгласно която при неизпълнение на което и да е
договорно задължение, потребителят дължи неустойка в размер на 1 % от
размера на просрочената сума. Отправя доказателствени искания и
претендира разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, с който оспорва основателността на исковата претенция на ищеца.
Възразява следното - на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна
договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото
същият можел да се прилага и без нея, неустоечната клауза не била част от
съществените параметри на договора за заем; покрити били всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК, както и тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), по реда на който е бил сключен процесния договор; бил
2
разписан начинът на формиране на ГПР; в чл. 28 от общите условия към
договора, изрично били посочени начините на изчисляване на ГПР, като при
нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от
67.65 % и ГПР, определен в процесния договор в размер на 42.58%, било
видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти
размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК; уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в
ГПР, тъй като кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му
към датата на сключване на договора, когато все още не било ясно дали ще се
дължи процесната неустойка; това задължение имало за цел да обезпечи
възможните вреди за кредитора от договорно неизпълнение на кредитора; от
индивидуално формулираните клаузи на договора ставало ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни
суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им; представят се и правни
аргументи относно действителността на клаузата за неустойка. Претендира
разноски и не отправя нарочни доказателствени искания.
В законоустановения за това срок и по реда на чл. 211 ГПК са предявени
насрещни осъдителни искове от страна на ответника по първоначалния иск, с
които се цели В. В. И., ЕГН ********** да заплати на “ск“ АД, ЕИК ***
сумата от 63,83 лева, представляваща част от неизплатено задължение за
главница по договор за паричен заем № ***/01.08.2024 г. в общ размер на 1
550,30 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния
иск до окончателното плащане, а при условията на евентуалност, в случай че
бъде прието, че процесният договор е недействителен в цялост, то В. В. И.,
ЕГН ********** да заплати на “ск“ АД, ЕИК ***, ЕИК ***, сумата от 63,83
лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по
договор за паричен заем № ***/01.08.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. В
обстоятелствената част на този иск се признава за сключен между страните
договор за кредит, по силата на който в полза на В. И. била предоставена
главница в размер на 1 950 лева, с краен срок за връщане на сумата -
01.06.2025 г. След подписване на договора и усвояване на кредита,
кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение,
съобразно условията на чл. 19, поради което на основание чл. 29 потребителят
3
дължал неустойка. Кредитополучателят е направил следните плащания на
02.09.2024 г. 474,00 лева, на 01.10.2024 г. 469,07 лева, на 01.11.2024 г. 469,10
лева и на 02.12.2024 г. 474,00 лева. Общият размер на извършените плащания
възлизал на 1886,17 лева, с която сума били погасени първите четири вноски
по кредита и частично петата. Общото задължение по договора към подаване
на исковата молба в съда възлизало в общ размер на 5 144,18 лева, от които 1
550,30 лева главница, 187,31 лева възнаградителна лихва, 1 076,56 лева
неустойка по договора, 2 333,01 лева други разходи.
СЪДЪТ, след като съобрази твърденията на страните в производството,
по направените доказателствени искания намира следното:
Следва да бъдат приобщени представените от страните писмени документи.
От страна на ответника се представят доказателствата, поискани от ищеца с
исковата молба, поради което е безпредметно иницииране на процедура по чл.
190, ал. 1 ГПК. Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,
предвид твърденията на ответника, съдът не намира за основателно.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 140, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на основание чл. 211 ГПК за разглеждане в настоящото исково
производство предявените в условията на евентуалност осъдителни искови
претенции на “ск“ АД, ЕИК: *** срещу В. В. И., с ЕГН **********;
ПРИЕМА приложените към искова молба на В. И. и искова молба на “ск“ АД
писмени документи като доказателства по делото;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на В. И. с
правно основание по чл. 190, ал. 1 ГПК и чл. 195 ГПК;
НАСРОЧВА настоящото производство за разглеждане в открито съдебно
заседание с участието на страните и техните пълномощници за 18.11.2025 г. от
09:25 ч.
СЪДЪТ излага на страните следния проект на доклад по делото по реда
на чл. 146 ГПК:
I. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр.с чл. 22 от ЗПК по отношение иска на В. И.;
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД по
4
отношение на насрещните искове на “ск“ АД;
III. ПРИЗНАТИ ПРАВА И ОБСТОЯТЕЛСТВА: че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № *** от 01.08.2024 г., по силата на
който в полза на длъжника е предоставена главница в размер на 1 950 лева,
както и че неустойката, предвидена в чл. 29 от договораq не е част от
компонентите, формиращи обявения ГПР;
IV. НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
посочените в предходната точка обстоятелства;
V. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ: по
установителния иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за
заем, както и основанията за недействителност на облигационната връзка -
допуснато противоречие със закона и по-конкретно нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, а в тежест на ответника е да докаже основателността на
възраженията си, както и че договорът за заем отговаря на изискването по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и включва всички разходи по кредита; по осъдителните
насрещни искове ищецът по тях следва да докаже заплащане на конкретно
посочената сума, респ. наличието на договор за кредит по иска с правно
основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а ответникът основанието за задържането на
сумата по отношение на иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, респ. че
върнал същата на ищеца.
СЪДЪТ приканва страните към медиация и спогодба, като им РАЗЯСНЯВА,
че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин
размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg).Към Софийски районен
съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на
процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните с призовката за
заседанието, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис (чл. 102а, ал. 1 ГПК) и не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6