РЕШЕНИЕ
№ 4905
Пазарджик, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СТЕФАН ЖЕЛЕВ |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150700942 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на С. М. Х., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, срещу заповед № Л-03-349 от 11.06.2025 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи от личен характер, по които се претендира отмяната на обжалвания акт.
Ответникът – главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. Р., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
На 19.05.2017 г. началникът на Затвора – Стара Загора, е направил предложение до ГД на ГДИН за преместване на лишения от свобода С. М. Х., изтърпяващ наказание в Затвора – Стара Загора, на основание чл. 62, ал. 1, т. 4, предл. първо и второ от ЗИНЗС. Предложението е мотивирано със следното:
Първоначално жалбоподателят е бил настанен в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора - Стара Загора. С Определение от 09.04.2024 г. по НОХД 185/2024 г., по описа на Районен съд – Чирпан, е признат за виновен в това, че на 03.09.2023 г. в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора - Стара Загора е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като не е изпълнявал разпореждания на служител в присъствието на посетители и лишени от свобода лица се е държал арогантно и неуважително към служители на ЗОЗТ „Черна гора“ и им е отправил обидни и цинични думи и изрази, уронващи личното им и професионално достойнство както и закани за физическа саморазправа, като деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2, пр. 1, пр. 4, във връзка с ал. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. С. М. Х. е постъпил в Затвора - Стара Загора на 29.11.2024 г. Междувременно със Заповед № ЛС-04-45 от 15.02.2024 г. на заместник-министъра на правосъдието, считано от 01.03.2024 г. ЗОЗТ „Черна гора“ е закрито, а служителите престиращи труд там са прехвърлени по щат на Затвора - Стара Загора. Това са същите служители спрямо които жалбоподателят се е държал грубо и агресивно, поради което е постановено Определение от 09.04.2024 г. по НОХД 185/2024 г., по описа на Районен съд – Чирпан. Изложени са съображения, че престоят на лишения от свобода със същите служители ще доведе до напрежение и конфликтни ситуации.
Вследствие на това е издадена и оспорената заповед, предмет на настоящия съдебен контрол, с която е наредено С. М. Х. да бъде преведен в Затвора – Пазарджик до изтърпяване на наложеното му наказание.
При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда преместването на лишени от свобода от един затвор в друг да се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Законодателят не е предвидил специални изисквания за формата или съдържанието на тези заповеди, поради което приложими са общите правила за форма и съдържание на индивидуалния административен акт. По своята правна същност и по аргумент от нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, оспорената заповед представлява индивидуален административен акт и като такъв следва да съответства на законово регламентираните формални изисквания относно неговото съдържание.
В настоящия случай обжалваната заповед е издадена в писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени ясно фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Фактическите основания са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материално-правните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност.
Оспорената заповед и издадена на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. Цитираната разпоредба изисква като материалноправна предпоставка за издаването на заповедта да е налице възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.
От събраните по делото доказателства е видно, че е налице материалноправната предпоставка за издаването на заповедта. От представените заповеди на главния директор на „ГДИН“ става ясно, че служителите, спрямо които жалбоподателят се е държал грубо и агресивно, и поради което е постановено Определение от 09.04.2024 г. по НОХД 185/2024 г., по описа на Районен съд – Чирпан, са преназначени в Затвора – Стара Загора. Това несъмнено е предпоставка за конфликт със служители и има отношение към сигурността в затвора, както е посочено и в самата заповед.
Съображенията на жалбоподателя, че ще е трудно да осъществява контакт със своите близки са неотносими към основанията за законосъобразност.
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспорената заповед, като постановена от компетентен административен орган, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон, както и с неговата цел, е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. Х., [ЕГН], понастоящем в Затвора – Пазарджик, срещу заповед № Л-03-349 от 11.06.2025 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
| Съдия: | (П) |