Р Е Ш Е Н И Е
№ 146, гр.Пазарджик,
13.11.2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря К.К.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА търг. дело №78 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от Н.Д.К., с ЕГН ********** ***,
носител на правата и задълженията, придобити от собственост на ЕТ „АТМ-Атанас Спасов
– Н.К.“, ЕИК ********* – заличен против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, общ.Оборище, ул.“Московска“ №19,
представлявана съвместно от двама от изпълнителните директори В.М. – Председател
на УС и Главен изпълнителен директор, Д.М. – член на УС и Изпълнителен
директор, Ю.Г. – член на УС и изпълнителен директор, Д.Н. – член на УС и
изпълнителен директор, в която ищцата твърди, че „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдила
с изпълнителен лист от 01.11.2005 год. по гр. дело №1627/2005 год. по описа на
РС-Пазарджик. Било образувано изпълнително дело, което последователно преминало
през няколко съдебни изпълнители, като с последен №20118200400175 по описа на
ЧСИ Т.Л., рег.№820 било прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.
Твърди, че ответникът образувал ново изп. дело под №20158870400055 по описа на
ЧСИ Д.Д., рег.№887. Ищцата получила покана за
доброволно изпълнение на 06.04.2015 год. за дължима сума от 120 044,71 лева,
представляваща 64 260,59 лева - главница със законна лихва в размер на 589,64
лева за периода 12.03.2015г.-14.04.2015г.; 48 461,02 лева – неолихвяеми
вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н.; 6 733,46 лева – такси по
тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.04.2015 год. по изп. дело №20158870400055 по
описа на ЧСИ Д.Д., рег. №887, с район на действие
ОС-гр.Пазарджик, ул.“Ал. Стамболийски“ 41, ет.2, офис 6, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005 год. по гр.дело №1627/2005 год. по
описа на РС-Пазарджик. Твърди, че задължението по процесния изпълнителен лист
представлява неиздължена главница от 64260,59 лева – парично задължение,
произтичащо от Извлечение на сметка от 16.09.2005 год. относно задължение към Банка
ДСК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2005 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото 1285,21 лева. Твърди,
че по молба на кредитора „Банка ДСК“ на 03.11.2005 год. било образувано изп. дело
№243/2005 год. по описа на СИС при Пазарджишки районен съд. Делото е продължено
на основание чл.427 от ГПК с нов номер изп. дело №20067500400154 по описа на
ЧСИ Н.Т., рег. №750, което е продължено на основание чл.31-35 от ЗЧСИ с нов
номер изп. дело №20118200400175/2011 год. по описа на ЧСИ Т.Л., рег. №820, с
район на действие ОС-Пловдив. Твърди, че след образуване на изп. дело
20067500400154 на ЧСИ Н.Т. по него са предприемани редица изпълнителни
действия. На 19.12.2007 год. ищцата внесла по делото 1445,00 лева. Извършена е
продан на недвижим имот и движими вещи на търговеца. Изготвено е Постановление
за възлагане на недвижим имот, собственост на длъжника, закупен на публична
продан от 24.07.2008 год., влязло в законна сила на 09.10.2008 год. Внесена е
от купувача сумата от 36240 лева /на 18.07.2008 год., задатък – 3010,00 лева и
на 25.07.2008 год. - доплащане 33230,00 лева/. Така, че от търсената от
изпълнителния лист сума следва да се приспадне внесената по изпълнителното дело
по описа на ЧСИ Н.Т..
Сочи, че на 14.09.2009 год. е подписала
споразумение със съдебния изпълнител. От тази дата в двугодишен срок не е извършвано
никакво изпълнително действие, т.е. до 14.09.2011 год. На 20.12.2011 год.,
взискателят, с писмена молба, е поискал по изпълнително дело 20118200400175 по описа
на ЧСИ Т.Л. пререгистрация на длъжника. Такова искане е направено от ЧСИ и
изпратено до Службата по вписванията, но фирмата била заличена. Твърди, че в
продължение на две години, който срок е преклузивен, съгласно чл.433 ал.1, т.8
от ГПК, когато не се извършват никакви изпълнителни действия по събиране на
дълга, това дело се прекратява по силата на закона. След прекратяването на
изпълнителното дело по изпълнителния лист започва да тече нов петгодишен давностен
срок. Ако от момента на прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона
изтекат 5 години, изпълнителният лист се погасява по давност и въз основа на
този изпълнителен лист вече не могат да се предприемат действия по принудително
изпълнение срущу длъжника. Твърди, че с Постановление от 29.10.2014 год. ЧСИ Т.Л.,
на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК прекратява изп. дело №20118200400175/2011
год., което постановление има констативен характер. Твърди, че взискателят е
изтеглил изпълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело 20158870400055
по описа на ЧСИ Д.Д., рег. №887 по същия изпълнителен
лист от 01.11.2005 год. и за същите вземания, без дори да приспадне сумата от
37685,00 лева, които са изплатени по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н.Т.,
описани по-горе. Твърди, че горепосоченото ново изпълнително дело е образувано
след изтичане на 5-годишен давностен срок от последното изпълнително действие
по прекратеното изпълнително дело №20118200400175 от ЧСИ Луков. По новото
изпълнително дело 20158870400055 получила на 06.04.2015 год. покана за
доброволно изпълнение изх.№2874/31.03.2015 год., което й дава правното
основание за завеждане на настоящия отрицателен установителен иск по чл.439
ал.1, във връзка с чл.124 от ГПК, с позоваване на изтекла погасителна давност
за вземанията по процесния изпълнителен лист и образуваните по него
изпълнителни дела, в т.ч. и по последното изпълнително дело №20158870400055 по
описа на ЧСИ Д.Д. рег. №887. Следователно от
14.09.2009 год. до 20.12.2011 год., когато е подадена молба от взискателя, е
налице по-дълъг от двегодишен период на бездействие на взискателя, което е
основание по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство. С настъпването на това основание, изпълнителното правоотношение
се прекратява по силата на закона, като постановлението, което
съдия-изпълнителят следва да издаде в такива случаи, не е условие за
прекратяване на принудителното изпълнение, а има само констативен характер. Сочи,
че двегодишният законов срок по чл.433 ал.1, т.8 от ГПК е преклузивен и в
разглеждания случай с изтичането му през месец септември 2011 год.
изпълнителното производство се прекратява автоматично по право, независимо от
наличието или липсата на искане за прекратяване и на предприети последващи
принудителни действия. Законодателят е предвидил при бездействие на взискателя
за същия срок от две години – същата санкция, а именно прекратяване на
изпълнителното производство. Последното е прекратено през месец септември 2011
год., а не на 29.10.2014 год. когато е издадено постановление на ЧСИ Т.Л. рег.
№820, с район на действие Пазараджишки Окръжен съд за прекратяване на изп. дело
№20118200400175 на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че след месец
септември 2009 год. всякакви принудителни действия по прекратеното изп. дело са
недопустими и нямат никакво правно действие, включително и изготвянето и
изпращането от ЧСИ на искане до Службата по вписванията за пререгистрация на
дъжника. Сочи, че съдебната практика е категорична, че прекратяването на
изпълнителното производство в хипотезата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК настъпва по
силата на закона, поради което и постановлението на съдебния изпълнител има
само декларативно действие. Препращането на изпълнителните дела и образуването
им под нови номера не могат да се считат за предприети действия за принудително
изпълнение по смисъла на закона с оглед прекъсване на давността.
Ищцата твърди, че ако все пак не
е настъпила погасителната давност, то тя не дължи сумата от 37685,00 лева от
общия дълг към 14.09.2009 год., както и посочените по новото изп. дело лихви за
повече от 3 години назад, които са погасени по давност.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, поради изтичане на петгодишна погасителна
давност от 14.09.2009 год. – датата на извършване на последното изпълнително
действие по изп. дело №20118200400175 по описа на ЧСИ Т.Л., рег. №820 от
12.03.2015 год., образуване на второто изп. дело №20158870400055 по описа на
ЧСИ Д.Д. рег. №887, с район на действие
ОС-гр.Пазарджик, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
01.11.2005 год. по гр.дело №1627/2005 год. по описа на РС-Пазарджик, че ищцата Н.Д.К.
не дължи на ответника „БАНКА ДСКА“ ЕАД сумата от 120044,71 лева, представляваща
64260,59 лева - главница със законна
лихва в размер на 589,64 лева за периода 12.03.2015г.-14.04.2015г.; 48461,02
лева – неолихвяеми вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н.; 6733,46 лева
– такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.04.2015 год. , както и да осъди
ответника да й заплати деловодните разноски.
Алтернативно моли съда, ако
приеме, че не е налице изтекла пет годишна погасителна давност, да признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 36240 лева,
представляваща изплатена част от главницата от 64260,59 лева по изпълнителен
лист от 01.11.2005 год., издаден по гр. дело №1627/2005 год. от продажба на
недвижим имот и движими вещи на 05.08.2008 год., собственост на длъжника;
законна лихва върху главницата по изпълнителния лист от 16.09.2005 год. -
молбата за издаване на изпълнителния лист до 12.03.2012 год., поради изтекла
давност; законна лихва за периода от 12.03.2015 год. – 14.04.2015 год. върху
главница над 28020,59 лева до размера на 64260,59 лева или върху сумата 36340
лева, която лихва е в размер на 343,55 лева; Сумата от 48461,02 лева –
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./; сумата от 6733,46
лева – такси по тарифата към ЗЧСИ, изчислена върху цялата сума по изпълнителния
лист към 14.04.2015 год., дължими по изп. дело №20158870400055 по описа на ЧСИ Д.Д. рег. №887, с район на действие ОС-гр.Пазарджик,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005 год. по
гр.дело №1627/2005 год. по описа на РС-Пазарджик, както и да осъди ответника да
й заплати деловодните разноски.
Представя
писмени доказателства и прави доказателствено искане.
В срока
по чл.367 ал.1
от ГПК, по делото не е постъпил
писмен отговор по така подадената искова молба от ответника. Не е взето становище по исковите претенции и не
са ангажирани доказателства.
Писмен
отговор от ответника е постъпил по делото след изтичането на законовия
двуседмичен срок по чл.367 ал.1 от ГПК. Изразено е становище по съществото на
спора и е направено искане за отхвърляне изцяло на претенциите на ищцата.
Исковата
молба се поддържа изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от
пълномощника на ищцата. Заявява, че не претендира разноски по делото. Подробни
съображения по съществото на правния спор излага в представените и приети по
делото писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковите претенции и моли съда да ги отхвърли, като
неоснователни. Сочи, че сумата в размер на 36120 лева с ДДС е постъпила по
изпълнителното дело от проданта, като от тях към банката-взискател са изплатени
26750 лева, което плащане ответникът има осчетоводено. Доводи по същество излага
в приложената писмена защита.
Районният
съд, като взе предвид твърденията на ищцата и становището на ответника и като прецени
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Не е
спорно между страните по делото, а и видно от приложените писмени доказателства
е, че с Определение от 20.10.2005 год., постановено по гр.дело №1627/2005 год.
по описа на Пазарджишкия районен съд, на основание чл.237 ал.1, „в“ от ГПК
/отм./ и чл.242 ал.1 от ГПК /отм./ е осъден ЕТ „АТМ-Атанас Спасов – Н.К.“- с.Хаджиево,
представляван от Н.Д.К., с ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД,
гр.София сумата от 64260,59 лева главница - парично задължение, произтичащо от Извлечение
от сметка от 16.09.2005 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист –
16.09.2005 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски в размер на 1285,21 лева.
Въз основа на така постановеното
определение, на 01.11.2005 год., в полза на банката - ответник е издаден
изпълнителен лист, с който ищцата в настоящето производство, тогава в
качеството си на едноличен търговец /впоследствие заличен/, е осъдена да заплати
на ответното дружество посочените суми: главница в размер на 64260,59 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на молбата
за издаване на изпълнителен лист – 16.09.2005 год. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 1285,21 лева.
Видно от
събраните по делото доказателства е, че на 03.11.2005 год., банката-ответник е
подала молба до Съдия изпълнителя при Районен съд-Пазарджик с искане да бъде
присъединена като взискател по вече образуваното изпълнително дело №186/2005г.
срещу длъжника, като е представила издадения й изпълнителен лист. По молбата е
образувано изп. дело №243/2005 год. по описа на ДСИ при ПРС, което е присъединено
към изп. дело №186/2005 год. на същата съдебно-изпълнителна служба.
С молба
вх. №327/27.07.2006 год., банката-ответник е направила искане по ДСИ при ПРС да
предаде изп. дело №243/2005 год. и го
изпрати на ЧСИ Н.Т., рег. №750, с цел продължаване на по-нататъшните
изпълнителни действия по изпълнителното дело.
С
Протокол от 07.08.2006 год. изп. дело №243/2005 год. по описа на СИС при ПРС е
предадено на ЧСИ Н.Т.. Пред ЧСИ е образувано изп. дело №154/2006 год., по което
са извършени редица изпълнителни действия, в това число и публична продан на недвижим имот и движими вещи, собственост
на длъжника по делото. Изготвено е Постановление за възлагане на недвижим имот,
закупен на публична продан от 24.07.2008 год., приложено в кориците на приетото
заверено копие от изпълнителното дело, образувано между страните по делото.
Видно от същото е, че недвижимият имот и движимите вещи, предмет на публичната
продан, са възложени на купувача за сумата от 36240,00 лева с ДДС, за която е
отразено, че е изплатена по сметка на ЧСИ – Н.Т.. Постановлението е влязло в
сила на 09.10.2008 год., видно от направеното отбелязване. Въз основа на същото е внесена 2,5% МТ на
Община Пазарджик в размер на 906,00 лева и е изплатена таксата по т.23 от
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
От
направеното разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума е видно,
че на банката-взискател и ответник в настоящето производство е преведена сумата
в размер на 26750,72 лева. За получаването на същата е налице и признание на
ответника, чрез пълномощника му, в проведеното по делото съдебно заседание.
С Молба
от 11.08.2009 год., банката-взискател е отправила искане по ЧСИ Н.Т. да насрочи
опис на движими и недвижими вещи в дома на длъжника, с цел пълно погасяване на
вземането на банката. Насрочено е принудително изпълнение на 15.09.2009 год.
На
14.09.2009 год. е подписано споразумение, с което ищцата Н.Д.К. се е задължила
да внася сумата в размер на 300 лева на 3 вноски месечно. Това споразумение е
подписано от ищцата и от ЧСИ. На същата дата с Приходен касов ордер
№533/14.09.2009 год., ищцата е внесла сумата в размер на 100 лева, като вноска
към дълга по изп. дело 154/2006 год. Сума от 100 лева е преведена на
банката-ответник от ЧСИ на датата 02.10.2009 год., видно от приложената
операционна бележка.
С молба
от 20.12.2011 год., банката е поискала от ЧСИ Т.Л. да пререгистрира в ТР,
длъжника ЕТ на основание ал.3 на параграф 4 от ПЗР на ЗТР. Такова искане е
направено, но не е уважено и едноличният търговец е заличен.
От
приложената на лист 161 от приетото копие от изпълнителното дело справка е
видно, че на датата 19.12.2007 год. от длъжника е внесена сумата в размер на
1445,00 лева, в каквато насока са и твърденията на ищцата в исковата й молба.
Освен това от същата справка се установява, че на ответника – „Банка ДСК“ по
изп. дело №154/2006 год. по описа на ЧСИ Н.Т. са преведени съответно сумите в
размер на 26750,72 лева на датата 24.10.2008 год. и сумата в размер на 1295,00
лева – на датата 30.01.2008 год. Тази справка не е оспорена от страните по
делото.
Изпълнителното
дело между страните е преобразувано и е продължило под №175/2011 год. по описа
на ЧСИ Т.Л.. С молба вх.№08384/24.06.2014 год., депозирана по последното
изпълнително дело, банката-ответник е поискала налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника Н.К., което получава в „ММ Механикс“, ЕИК
*********. Към молбата е приложена
справка от НОИ от същата дата. С молба вх.№13961 от 28.10.2014 год., ответникът
е поискал отново налагането на запора.
С Постановление
за прекратяване от 29.10.2014 год. на ЧСИ Т.Л., рег.№820 е прекратено
изпълнителното производство по изп. дело №20118200400175/2011г., продължено на
основание чл.31-чл.35 от ЗЧСИ от изп. дело №20067500400154/2006г. по описа на
ЧСИ Н.Т., рег. №750 при КЧСИ, с район на действие ОС-Пазарджик, продължено на
основание чл.427 от ГПК от изп. дело №243/2005г. по описа на СИС при РС-Пазарджик,
последното образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005г.
от Пазарджишкия районен съд по гр.дело №1627/2005г. на ПРС. Посоченото прекратително
основание е разпоредбата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК. В мотивите на
постановлението си, ЧСИ е приел, че от постъпилата молба на 20.12.2011г. от взискателя
по изпълнителното дело за пререгистрация на длъжника до 24.06.2014г., когато е
входирана молбата от взискателя по изп . дело за налагане запор на трудовото
възнаграждение на длъжника е изтекъл срок по-дълъг от 2 години, поради което е
налице хипотезата на посочената разпоредба на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.
С молба
от 02.12.2014 год., банката е поискала от ЧСИ Т.Л. връщането на изпълнителния
лист във връзка с прекратяването на изпълнителното дело. Оригиналът на
изпълнителния лист е предаден от ПЧСИ и съответно получен от процесуалния
представител на банката-взискател на датата 06.01.2015 год., видно от
съставения и приложен по делото протокол от същата дата.
Въз
основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. дело №20158870400055 по
описа на ЧСИ Д.Д. рег. №887, с район на действие
ОС-Пазарджик. На ищцата Н.Д.К. е изпратена Покана за доброволно изпълнение
изх.№2874/31.03.2015г., от която е видно, че изпълнителното дело е образувано
именно въз основа на изпълнителния лист от 01.11.2005г. по гр.дело №1627/2005г.
по описа на ПРС. В поканата за доброволно изпълнение е отразено, че
задължението й по изпълнителното дело възлиза на 120 044,71 лева, от които
главница в размер на 64260,59 лева, законна лихва в размер на 589,64 лева за
периода 12.03.2015 год. – 14.04.2015 год., 48461,02 лева – неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 6733,46 лева – такси по тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 14.04.2015г. В исковата си молба ищцата признава получаването
на поканата за доброволно изпълнение на датата 06.04.2015г.
При така
приетата фактическа обстановка, съдът счита, че предявеният иск с
правно основание чл.439 ал.1 от ГПК е доказан и основателен. Съображенията на съда са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.433
ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка /каквото процесното
производство безспорно не е/.
Въз основа на гореописаната
фактическа обстановка, съдът приема, че след молбата на банката-взискател от
11.08.2009 год., с искане по ЧСИ Н.Т. да насрочи опис на движими и недвижими
вещи в дома на длъжника, с цел пълно погасяване на вземането и насрочването на
принудително изпълнение на датата 15.09.2009 год., неосъществено, поради
подписаното на 14.09.2009 год. споразумение, с което ищцата се е задължила да
внася сумата в размер на 300 лева на 3 вноски месечно и внасянето на същата
дата на сумата в размер на 100 лева, като вноска към дълга по изп. дело
154/2006 год., следващото надлежно изпълнително действие, предприето от
взискателя по изпълнително дело №175/2011 год. по описа на ЧСИ Т.Л., е молбата
на банката вх.№08384/24.06.2014 год., с която е поискала налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника-ищцата.
Молбата на ответника-взискател от
20.12.2011 год. за пререгистриране в ТР на длъжника ЕТ и направеното от ЧСИ
искане в този смисъл не са надлежни изпълнителни действия и не прекъсват
давността.
Затова съдът приема, че от датата
14.09.2009г. и в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл.433
ал.1, т.8 от ГПК, в случая изтекъл на 14.09.2011г., взискателят-ответник не е
предприел извършването на надлежни изпълнителни действия.
Безспорно е, че към посочения
момент не е налице постановление на частния съдебен изпълнител за прекратяване
на производството по изпълнителното дело на посоченото законово основание - чл.433
ал.1, т.8 от ГПК. Такова постановление е постановено едва на датата 29.10.2014
год., като в него е приет за начален момент на двугодишния срок по чл.433 ал.1,
т.8 от ГПК молбата на взискателя от
20.12.2011 год., което настоящият съдебен състав не споделя по изложените
по-горе съображения.
Съгласно Тълкувателно решение
№2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, т.10 /вкл. и мотиви към
същата/, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК В този случай, прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателното решение е обявено за
изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Съдът приема, че в конкретния
случай и от датата 14.09.2009г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането по процесния изпълнителен лист, която е изтекла на 14.09.2014 год.
В настоящия случай, съдът приема,
че погасителната давност не е прекъсната с подадената от взискателя молба до
ЧСИ Т.Л. по изп. дело №175/2011г. с вх.№08384/24.06.2014 год., с искане за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
При справка в интернет страницата на Камарата на ЧСИ, съдът констатира,
че ЧСИ, рег.№750, Н.С.Т.
– ОС Пазарджик е загубил правоспособност
на основание
чл.31 ал.1, т.4 от ЗЧСИ, във
връзка с присъда на Военен съд Сливен по дело НОХД №2/1972г. Издадена е Заповед на Министъра на правосъдието за прекратяване на правомощията №ЛС-И-65/17.02.2011г., като служебният архив е прехвърлен на основание заповед на Министъра на правосъдието №ЛС-И-134/30.03.2011г. на ЧСИ Т.Л., рег.№820, район
на действие ОС Пловдив.
Предвид това се налага извода, че
към датата 14.09.2011 год., към която съдът прие, че изпълнителното дело се е
прекратило по право е прекратено именно изп. дело №175/2011г. по описа на ЧСИ Т.Л.,
образувано на основание процесния изпълнителен лист. Молбата на взискателя от
24.06.2014 г. е по това вече прекратено изпълнително дело. С нея е потърсено
съдействието на ЧСИ Т.Л., който към този момент се явява едно трето за страните
лице, което няма правомощия да извършва действия по принудително изпълнение по
прекратеното изпълнително дело.
Няма данни по делото, а и
твърдения, молбата на взискателя да е достигнала по някакъв начин до длъжника-ищцата
или пък тя да е узнала за нея. Няма и данни взискателят в рамките на посочения
петгодишен давностен срок да е предявил претенциите си лично към длъжника, с
което да е прекъснал давността.
Новото изп. дело №20158870400055
на ЧСИ Д.Д. е образувано през 2015 год., след
изтичането на петгодишната погасителна давност.
Установено е по делото, че в
рамките на воденото между страните изпълнително производство са погасени част
от вземанията на взискателя-ответник, като на същия са преведени и изплатени
посочените по-горе парични суми по размери и дати на плащане.
Останалата част от вземанията на
ответника от ищцата по процесния изпълнителен лист са погасени по давност.
Затова и искът на ищцата, като доказан
и основателен, следва да се уважи изцяло.
Страната, имаща право на разноски, с оглед изхода на
делото - ищцата, не е направила искане за това, нито е ангажирала доказателства
за направени такива, не е представила и Списък на разноските по чл.80 от ГПК,
поради което не й се следват. Още повече, че на основание чл.83 ал.2 от ГПК,
ищцата е освободена от съда от внасянето на държавна такса по делото.
Предвид горното, дължимата се по делото държавна такса
върху уважения иск, определена на основание чл.72 ал.1 от ГПК в размер на
4828,20 лева ще следва да се възложи в тежест на ответника.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на Н.Д.К., с ЕГН **********
*** против „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, общ.Оборище, ул.“Московска“ №19, представлявана съвместно от двама от
изпълнителните директори В.М., Д.М., Ю.Г. и Д.Н., с правно основание чл.439
ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
че ищцата
Н.Д.К., с ЕГН **********
не дължи на ответника „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* сумите по изп. дело №20158870400055 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№887, с район на действие
ОС-Пазарджик, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.11.2005
год. по гр.дело №1627/2005 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, а именно:
сумата от 120 044,71 лева, от които главница в размер на 64 260,59 лева, със законна
лихва в размер на 589,64 лева за периода 12.03.2015г.-14.04.2015г.; 48 461,02
лева – неолихвяеми вземания – мораторни лихви, обезщетения и т.н.; 6 733,46
лева – такси по тарифата към ЗЧСИ, дължими към 14.04.2015 год.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, общ.Оборище, ул.“Московска“ №19, представлявана съвместно
от двама от изпълнителните директори В.М., Д.М., Ю.Г. и Д.Н. да заплати по бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд – Пазарджик дължимата се по делото държавна такса в
размер на 4828,20 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: