Решение по дело №2122/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 49
Дата: 10 юли 2021 г. (в сила от 10 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Найденов Младенов
Дело: 20211100602122
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Снежина Колева

Симона Углярова
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602122 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл.306,ал.3,от НПК,вр.Глава ХХI чл.313-340 от
НПК”Въззивно производство”.
Постъпила е Жалба от адв.Е.И. от САК ,в качеството й на защитник на осъденото лице
Т. Г. Т., срещу Определение на СРС,НО,112-ти състав по НЧД№ 632/2021 г.С последното СРС в
процедура по чл.306,ал.1,т.1 от НПК е постановил отказ от групиране на наказания , които са
били наложени с отделни присъди на осъденото лице Т..
В Жалбата защитата изразява недоволство от съдебния акт на първостепенния съд,като
намира че през 2010 г.клиентът й бил задържан за близо една година/по негови данни/ по друго
дело , за което е оправдан и за което не са били приложени доказателства.Към тази Жалба и по
повод твърдението си защитата не прилага никакви доказателства.
С оглед обстоятелството ,че в хода на производството по Глава 21 от НПК “Въззивно
производство”/който е приложим в процедурата по чл.306,ал.3,вр.ал.1,т.1 от НПК/ въззивният
съд следва да провери изцяло контролирания съд.акт /т.нар. принцип на ревизионното
начало/,СГС събра служебно данни за това дали има съдебни актове спрямо Т.Т. , които да са
извън справката му за съдимост и се установиха такива, които се приеха към материалите във
въззивното производство.
Новоприетите съдебни актове бяха Присъда на СРС,НО,8-ми състав , с която Т. Г. Т. е
признат за виновен/в съучастие с М.Д. в извършване на кражба по чл.195 и др. От НК.Зачетено е
предварително задържане от 15.11.2010 г. без посочен краен срок в Присъдата и мотивите.В
производство пред СГС,НО,4-ти въззивен състав по Жалба срещу горната Присъда е постановена
нова присъда на основание чл.336,ал.1,т.3 от НПК ,като осъдителната Присъда е отменена и
подсъдимите/вкл.Т. Г. Т./ са оправдани.С Решение на ВКС от 23.04.2012 г. е оставена в сила
въззивната Присъда.Приложено е и Определение на СГС,НО,7-ми въззивен състав/в различен
персонален състав от сегашния/, с което е потвърден отказ на СРС НО,8 с-в да измени мярката за
неотклонение на Т.Т. от “Задържане под стража в по-лека такава.При това положение следва да се
приеме ,че предварителното задържане е продължило най-малкото от 15.11.2010 г. до 18.05.2019
1
г./когато е била постановена осъдителната първоинстанционна Присъда/, а за последващия ход на
наказателното производство във въззивна фаза няма данни до постановяването на новата
оправдателна присъда/което е станало на 02.11.2011 г./
В СЗ пред въззивната инстанция осъденият и въззиваем жалбоподател се явява
лично/доведен от СЦЗ/ и със защитника си.СГП изпраща прокурор.
След докладването на Въззивната Жалба и липсата на искания от страните във
въззивното производство, съдът прочете доказателствените материали ,събрани в досегашния ход
на процеса и обяви за приключено събирането на доказателства.Бе даден ход на съдебните прения.
Защитникът пледира да се уважи ВЖ, тъй като я счита за основателна.Добавя ,че
подзащитния й Т. е бил задържан предварително за срок около 11 месеца по НОХД№ 17086/2010г.
по описа на СРС,НО,8-ми състав,тъй като е бил осъден на 6 месеца “ЛОС”, както и била
приведена в изпълнение друга присъда от 5 месеца.По-късно е оправдан и затова защитата намира
,че следва този срок да се приспадне от общото наказание по групирането.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и аргументите на страните във
въззивното производство , доводите във депозираната ВЖ, след запознаване с доказателствените
материали по делото и въз основа на служебна проверка на проверявания съдебен акт ,намери
следното :
Въззивният съд намира ,че обжалваното Определение на СРС е правилно и
законосъобразно.Като такова следва да бъде потвърдено ,а Жалбата на защитника следва да се
остави без уважение като неоснователна.
Установено от справката за съдимост на осъденото лице , че Т. Г. Т. е осъден , както
следва :
1. По НОХД№ 9382/2006 г.с влязъл в сила съд.акт на 12.04.2007 г. ,му е било наложено
наказание “Пробация”,за деяние извършено в периода от 20.04.2005 до 22.04.2005 г.
2. По НОХД№ 2750/2009г., с влязъл в сила съд.акт на 14.08.2009г. ,му било наложено
наказание 3 години “ЛОС” за деяние , извършено на 11.08.2009 г.
3. По НОХД№ 7050/2016 г. ,с влязъл в сила съд.акт на 03.11.2016 г., му било наложено
наказание 5 месеца “ЛОС”/отложено по чл.66/за деяние извършено на 07.12.2014 г.
4. По НОХД№ 17001/2020 г.,с влязъл в сила съд.акт/Споразумение/ от 23.12.2020 г.,му било
наложено наказание 1г. и 6 месеца , ефективно , за деяние извършено на 31.07.2020 г.
В Протокола от СЗ пред СРС има грешки в номерата на последните две Присъди , но данните в
тази посока са коректни в Справката за съдимост на Т..

Видно от анализа на това кога са извършени деянията по горните осъдителни присъди и кога
е бил налице влязъл в сила съдебен акт,то правилно СРС е преценил ,че не са налице
материалноправните предпоставки на чл.23 и сл. От НК ,тъй като винаги преди да извърши ново
престъпление подсъдимият/тогава/ е бил вече осъждан с влязла в сила присъда за предходното си
престъпление.
Наистина в производството пред СРС Т. е заявил ,че има предварително задържане по
дело ,по което е оправдан ,но не е посочил неговия номер ,поради което не са събирани
доказателства в тази посока, доколкото постановените оправдателни присъди не се отразяват в
справка или свидетелство за съдимост.Следва да се посочи и че защитникът не е проявил
достатъчно активност ,за да събере писмени доказателства,при положение че Т. е задържан.
Въпреки горното , спазвайки процесуалните си задължения, въззивният съд сам събра
доказателства в тази посока, но след преценката им не счита ,че данните за това предварително
задържане налагат промяна на отмяна или изменение на обжалваното Определение.В нормата на
чл.59,ал.3 от НК е казано ,че приспадане на предварително задържане се извършва и когато
производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда,но само когато по
2
отношение на деянията може да се приложи чл.23,ал.1 от НК.С други думи ,законодателят изисква
дори при предварително задържане по дела ,когато дадено лице е оправдано,то същото да отговаря
на материалноправните предпоставки за групиране/тоест ,както и ако е било осъдено/.Това налага
съпоставка на делото ,по което Т. е бил оправдан с останалите осъждания и най-вече с най-
близкото по време-това по НОХД№ 2750/2009 г.
Т.Т. е бил оправдан окончателно за деяние , извършено на 19.12.2009 г.,като съд.акт е в
сила от 23.04.2012 г.По НОХД№ 2750/2009г. Т. е бил осъден за деяние извършено на 11.08.2009г.
но съд.акт е в сила от 14.08.2009г.Следователно , на 19.12.2009 г. когато било деянието по делото ,
по което Т. е оправдан,вече е имало влязла в сила присъда по отношение на най-близкото
предходно/това по НОХД№ 2750/2009г./ и по всички други предходни, а последващите още не са
били извършени.С други думи ,делото по което Т. е бил оправдан ,не отговаря на
материалноправните предпоставки за групиране с останалите осъждания по реда на чл.23 от НК,
поради което и не може да се извърши приспадане по реда на чл.59,ал.3 от НК.
На практика ,за предварителното си задържане по дело , по което е бил
оправдан/независимо от срока на задържането/ Т. следва да потърси други правни способи за
защита на правата и законните си интереси, но приспадане не може да се осъществи ,тъй като не са
налице предпоставките за групиране по правилата на съвкупностите.
Поради това съдът намира за неоснователни доводите и аргументите във Въззивната
Жалба и затова счита ,че последната следва да се остави без уважение.
С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд
на основание чл.306,ал.3,вр.ал.1,т.1 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,112-ти състав за отказ от групиране на наказания /по
реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК/ спрямо осъденото лице Т. Г. Т.,тъй като същото е правилно и
законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3