№ 4
гр. Радомир, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730100536 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 25.05.2024 г., около 23.00 ч. ищцата В. К. се е
прибирала към къщи с малолетното си дете Т. К., с колата на брат си като била придружена
от брат си и една приятелка, тъй като се прибирали от събор в с.Дебели лаг, общ.Радомир.
Към 23.00 часа са спрели на денонощния магазин в кв. “А...“, в гр.Р..., за да си закупят стоки
за вкъщи като К. е държала дъщеря си за ръка и пред магазина е имало една маса, на която са
седели хора и в този момент е изскочило пред тях едно безстопанствено куче, средно на ръст
, жълто-оранжево на цвят и е захапало детето за ръчичката. Ищцата силно уплашена
вдигнала детето на ръце и изритала кучето, като на помощ и се притекли брат й, и
приятелката й. При тази случка детето силно се разстроило, плакало и имало нараняване,
като на 27.05.2024г. К. го завела на лекар, където издали съдебномедицинско удостоверение
за настъпилото увреждане вследствие на ухапването.
Сочи, че вследствие на ухапването детето получило две охлузни наранявания с
подлежащо кръвонасядане по предната повърхност на лявата предмищница, нишковидно
охлузване драскотина по задната повърхност на лявата предмищница.К. сочи, че вследствие
на ухапването детето е търпяло множество болки и страдания, че е изживяло силен стрес,
много е било уплашено, започнало е да плаче на сън и да не иска да ходи на детска ясла.
С оглед изложеното, моли ответната Община Радомир да бъде осъдена да й заплати
като майка и законен представител на малолетното дете сума в размер на 5 000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените на малолетното дете неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено
куче на 25.05.2024 г. в гр.Радомир, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 25.05.2024г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана, с
твърдения, че община Радомир имала специално приета програма за овладяване
1
популацията на бездомните кучета на нейна територия и ежемесечно се подготвяли доклади,
отразяващи кога, къде и колко бездомни кучета са заловени, респ. какви действия са
предприети спрямо тях.
В съдебно заседание ищцата чрез с упълномощен представител, поддържа иска и
моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № .../27.05.2024 г., се
установява, че след извършен преглед на малолетното детето, е констатирано, че същото има
охлузни наранявания с подлежащо кръвонасядане в областта на лява предмишница, като
описаните увреждания се дължат на действието на твърди, в т. ч. островърхи предмети и
могат да бъдат получени по време и начин, съобщени в предварителните сведения, а именно
при ухапване от куче. По своята медикобиологична характеристика по съвкупност са
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата.
От страна на ответника по делото са представени Програма за овладяване
популацията на безстопанствени кучета на територията на община Радомир и решение №
179/17.10.2019 г. на Общински съвет – Радомир за приемането ù, договор № .../08.06.2023 г.
за изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на
община Радомир“, сключен между община Радомир и д-р А... П... В..., както и доклад за
изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя по договора.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
... Хр... и Р... Н..., от чиито показания се установява, че на 25.05.2024 г. в гр. Радомир, ж.к.
„А...“, около 23:00 часа след като били тръгнали към денонощен магазин, слезли от колата и
в този момент е изскочило пред тях едно безстопанствено куче, средно на ръст, жълто-
оранжево на цвят, което захапало малолетното детето за ръката. Впоследствие майката на
малолетното дете го отвела на преглед в МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. Перник, където й бил
извършен преглед. Според свидетелят Р... Н... след инцидента малолетното дете било
неспокойно и разстроено, същото изпитва страх от кучета, който продължава и към
настоящия момент.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на
малолетното дете на 27.05.2024 г. са отразени следните травматични увреждания: две
дребни охлузни наранявания с подлежащо кръвонасядане по предната повърхност на лява
предмишница и нишковидно охлузване по задната повърхност на лява предмишница.
Според вещото лице описаните увреждания в областта на лява предмишница е
възможно да са получени в резултат от ухапване от куче – от действието на островърхи
предмети, каквито представляват кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и по
2
време, за които се съобщава в исковата молба. Уврежданията в областта на лява
предмишница са осъществили критериите на медико – биологичния признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Нормалният период на възстановяване при
такива увреждания е от порядъка на около една седмица. В резултат от уврежданията
пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като
същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са
намалявали по интензитет по време на възстановителния период.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД, с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности
лица да изпълни задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните
(ЗЗЖ) да упражнява надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява
агресивното им поведение. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За основателността
на предявения иск следва да се установи, че ответникът е извършил противоправно деяние
(действие или бездействие), с което виновно е причинил на ищеца неимуществена вреда в
претендирания размер за претърпени болки и страдания вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна
повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция,
страдания и неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна връзка между
вредата и деянието на ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на
изпълнители на възложена работа. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД
като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за
бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то очевидно в
3
основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са
причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. Съдът
намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ) вземането на мерки
на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение към хора или
животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно причиняването на вреди
вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е
последица от непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната
недостатъчност, или безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника
доказателства за дейностите на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ.
Основание за отговорността ù е бездействието, довело до причиняване на вреди,
независимо, че ответната община може да е предприела различни мерки и действия, които
обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да прекъснат причинната връзка по настъпване
на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищцата. Съдът не приема
направеното от ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване
на предприетите от община Радомир мерки по отношение грижата за безстопанствените
животни. Така предприетите мерки не освобождават ответника от отговорност при
неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и
непредотвратяване на агресивното им поведение. В случая категорично се установи, че на
процесната дата ищцата е била нападната и ухапана от куче, което е било безстопанствено.
Вследствие на нападението същата е получила физически увреждания, подробно описани в
медицинските документи, приети по делото. На ищцата е причинено страдание, като
оздравителният период е бил около една седмица. Според възприетото в съдебната практика,
безстопанствени животни са тези, родени като такива, загубени или изоставени от своите
собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място, дори те
да бъдат хранени от хората от квартала - решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело №
2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни доказателствени средства се
установява, че описаното от ищцата куче е познато на свидетелите, като последните
твърдят, че същото няма собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в случая се
касае за безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по чл.
49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищцата
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 -
56 от Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното,
съдът приема, че всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по
делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае до
физическа травма, свързана с охлузни наранявания с подлежащо кръвонасядане по предната
повърхност на лява предмишница, с нишковидно охлузване по задната повърхност на лява
4
предмишница,касае се за малко дете , едва на две години, което е изживяло силен стрес в
резултат на инцидента. Продължителността на оздравителния период на физическото
нараняване е около една седмица, като състоянието на стрес, предизвикано у малолетното
дете, се установява от показанията на разпитаните свидетели. След ухапването се е
наложило да бъде извършен преглед на пострадалото дете в МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. Перник.
Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до извода, че справедливото
обезщетение за причинените на малолетното дете неимуществени вреди следва да бъде
определени в размера на сумата от 2500,00 лева. Тази сума би репарирала адекватно и в най-
пълна степен търпените от ищцата неимуществени вреди, с оглед на продължителността им
и създадените неудобства от получените увреждания.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата направените разноски съразмерно с уважената част от
иска. Ищцата доказва направени разноски в общ размер на 1203,37 лева, от които 203,37
лева – внесена държавна такса, 200,00 лева – депозит за вещо лице и 800,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. От така посочената сума ответната община следва да бъде
осъдена да ù заплати сумата от 601,68 лева съразмерно с уважената част от иска.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Св...“ № 20, представлявана
от кмета К. Г... С... ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К., с ЕГН:..., като майка и законна представителка
на малолетното си дете Т. Д. К., с ЕГН:...1, и двете с адрес: гр.Радомир, жк.“А...“ ,бл..., е...,
ап... сумата от 2500,00 лева ( две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинени на малолетното дете неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 25.05.2024 г., в гр. Радомир,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 25.05.2024
г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 5000,00 лева (пет хиляди лева), като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Радомир, с адрес: гр. Радомир, пл. „Св...“ № 20, представлявана
от кмета К. Г... С... ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. К., с ЕГН:..., като майка и законна представителка
на малолетното си дете Т. Д. К., с ЕГН:...1, и двете с адрес: гр.Радомир, жк.“А...“ ,бл..., е...,
ап.1 сумата в размер на 601,68 лева (шестстотин и един лев и шестдесет и осем стотинки),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6