Решение по дело №1109/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 455
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510101109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        04.07.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

02.07.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Кечева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

1109

 

2019

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от С.П.Г., ЕГН **********,*** срещу Е.И.Д., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване: гр. Петрич, ул. „Лазар Маджаров” № 11, ет. 2, ап. 4.

           Ищцата твърди, че е дъщеря на ответника, като с решение по гр. д. № 1950/ 2010 г. /арх. № 1974/2011г. по описа на Дупнишки районен съд, ответницата – нейна майка  е осъдена да й заплаща месечна издръжка в размер на 60, 00 лева, чрез баща й и законен нейн представител Пламен Стойчев Георгиев, на когото са били предоставени упражняването на родителски права по отношение ищцата. Веднага след като навършила 12 години между родителите й се постигнала извънсъдебна спогодба, по силата на която майка й започнала да плаща доброволно по-голям размер на издръжка - по 150, 00 лв. месечно. На 16.01.2019 г. ищцата навършила пълнолетие и ответницата превела на 13.02.2019 г. уговорената издръжка за м. 02.2019 г., след която дата преустановила преводите. След навършване на пълнолетие ищцата продължила редовното си обучение в Професионална гимназия по хранително-вкусови и химични технологии /ПГ по ХВХТ/, град Дупница, като твърди, че не работи, защото учи редовно, живее при баща й и той се грижи изцяло за издръжката й, която не е малка, тъй като има ежедневни разходи за храна, облекло, учебни пособия и помагала, екскурзии, такса за частни уроци по чужд език, лекарства, дневни пари за транспорт и храна и всичко друго, необходимо за отглеждането и образованието ми. Твърди, че баща й е затруднен финансово, тъй като няма други доходи освен заплатата, която получава от трудов договор - около 1100 лв. месечно, както и  че баща й има задължение към банка от 300, 00 месечно, освен това издържа и се грижи за още едно малолетно дете. Твърди, че майка й предвид работата й в ЕТ „Траян Дивлев”, имащ заведение за дюнери, липсата на грижи за други малолетни деца, е в състояние да й заплаща месечна издръжка. С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 144 и 149 от СК да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 250, 00 лв., считано от 16.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката. Претендира разноски.      

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за  възможност за заплащане на издръжка от 100, 00 лева месечно - предвид влошено здравословно състояние на ответника.

           В проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.07.2019г. ищцата чрез процесуалния й представител признава иска до размера от 150, 00 лева месечно.

           Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

           Видно от приложеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Дупница, ищцата С.П.Г., родена на ***г., ЕГН ********** е дете на ответника в производството, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

           От приетото по делото удостоверение № 527/27.05.2019г., издадено от Професионална гимназия хранително – вкусови и химични технологии – гр. Дупница, се установява, че ищцата през учебната 2018/2019г. е ученичка в 11 клас, дневна форма на обучение.

           Видно от Удостоверение изх. № 3/17.06.2019г., издадено от ЕТ „Траян Дивлев”, ищцата работи по трудово правоотношение със същия и получава месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната – 560,  00 лева.

           Приети са по делото Епикриза от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ ЕАД, изх. № 0647 от 14.02.2016г., Епикриза от 11.01.2017г., Етапна епикриза от „Сана 2000“ ООД от 2015г. Епикриза от „ПУЛС“АД от 02.02.2015г. Епикриза от „Доверие“ АД от 24.07.2015г. 2 броя протоколи за лекарства, от които се установява, че ответницата е оперирана от киска на ляв яйчник и ендометриоза и страда от тиреотоксикоза с дифузна гуша.

           По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на бащата на ищцата -  Пламен Стойчев Георгиев, съгласно които показания, последните години ответницата плащала 150, 00 лв. месечна издръжка за дъщеря си по силата на постигната извънсъдебна спогодба до м. февруари 2019г. включително, тъй като ищцата е родена през м. януари и тогава навършила пълнолетие.

           Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 144 и чл. 146 СК.

           Съдът с доклада по делото е указал на страните, че съобразно разпределението на доказателствената тежест и не оспорване от страна на ответника на обстоятелството, че е майка на ищцата, ищцата следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва исканата издръжка – нуждата от издръжка и възможността на ответника да заплаща издръжка без особени затруднения – че същият има достатъчно средства за своята издръжка и възможност да осигурява такава и на ищцата.

           За разлика от дължимата издръжка на непълнолетно дете, която следва да се дава от неговия родител безусловно, относно издръжката на пълнолетно дете, което продължава образованието си в сроковете, посочени в чл. 144 СК, пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите.

В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.

           В настоящия казус настоящия съдебен състав намира, че следва да уважи предявения иск до размера на признаването на същия от ответницата чрез процесуалния й представител в проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.07.2019г. – 150, 00 лева месечно, считано от м. март 2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, предвид признанието на факта от страна на ищцата и събраните гласни доказателства в тази насока, че същата е получила издръжка за м. февруари 2019г., по следните съображения:

           Предпоставките за уважаване на иска по чл. 144 СК са следните: претендиращият издръжка да учи редовно в средно или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Установява се по несъмнен за съда начин от писмените доказателства по делото, че ищцата се обучава в средно учебно заведение – редовна форма на обучение, както и че не е навършила 20 години. Съдът намира обаче, че ищцата не доказват пълно и главно, че няма имущество, от използването на което да се издържа, доколкото този факт подлежи на доказване с надлежни писмени доказателстава от Агенция по вписванията - службата по вписванията по съответния постоянен адрес на лицето. От друга страна, настоящият състав намира, че не се установява към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство, средствата на ответника да позволяват да дава претендираната от него издръжка в размер на 250, 00 лева месечно, какъвто е претендиран от ищцата. Действително ответникът е в трудоспособна възраст, което обаче не е единственият критерий за възможността на същия да предоставя издръжка на пълнолетното си дете. От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да разполага със средства над необходимите за своята издръжка, което да му позволяват да заплаща издръжка на пълнолетното си дете в искания размер, като въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146 ГПК на ищцата, че тя следва да докаже възможността на ответника да заплаща издръжка без особени затруднения – че същият има достатъчно средства за своята издръжка и възможност да осигурява такава и на ищцата, същата не е ангажирала доказателства в тази насока. От друга страна са събрани и писмени доказателства, от които се установява и обстоятелството, че ищцата има влошено здравословно състояние.

           Разноски са претендирани от ищцата в производството и такива следва да й се присъдят за адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 180, 00 лева. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе по сметка на РС - Дупница, дължимата държавна такса, изчислена на база сбора на платежите за три години в размер на 360, 00 лева.

           Така мотивиран и на основание чл. 144 и чл. 146 от СК, съдът

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване: гр. Петрич, ул. „Лазар Маджаров” № 11, ет. 2, ап. 4 да заплаща на дъщеря си С.П.Г., ЕГН **********,*** на основание чл. 144 СК месечна издръжка в размер на 150, 00 лева, считано от м . март 2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, като до пълния предявен размер от 250, 00 лева месечно, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.

           ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване: гр. Петрич, ул. „Лазар Маджаров” № 11, ет. 2, ап. 4 да заплати на дъщеря си С.П.Г., ЕГН **********,*** сторените разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на 180, 00 лева за адвокатски хонорар.

           ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН **********,*** и адрес за призоваване: гр. Петрич, ул. „Лазар Маджаров” № 11, ет. 2, ап. 4 да внесе по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 360, 00 лева.

 

           Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.

 

                                                              

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: