М О
Т И В
И към АНД № 1182/20г.
Производството е по реда на чл.378
и следващите от НПК.
С
постановление от 23.10.2020г.,
РП-Казанлък е освободила от наказателна отговорност Н.А.А. като е
изпратила материалите на РС-Казанлък за налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК затова,че на 27.08.2019г. в гр. К. в условията на
продължавано престъпление на два пъти с
цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и поддържал у Й. И. Й. от гр. П. заблуждение, представил се за представител на фирма „Бърз кредит
България“ / несъществуваща/ като и обещал ,че ще и бъде отпуснат кредит в
размер на 2000 лв. срещу заплащане на такса в размер от 90 лв. и такса в размер
от 60 лв. или общо в размер от 150 лв. и с това и причинил имотна вреда в
размер на 150 лв., като деянието
представлява маловажен случай което е престъпление по чл.209 ал.3 вр. ал.1 от НК.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае нар. за виновен като му определи административно наказание глоба в размер от
хиляда лева.
Нар.
Н.А.А. редовно призован не се явява .
Съдът
счете,че са налице основанията на чл.378а л.2 от НПК и даде ход на делото в
негово отсъствие.
Защитника
на нар. А., адв. Н. след приключване на съдебното следствие пледира съдът да го
признае за виновен като му определи минимално наказание глоба в размер от хиляда лева.
Съдът
като взе предвид фактическите положения изложени в постановлението на
РП-Казанлък за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание и доказателствата събрани в хода на досъдебното
производството и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено
следното;
Нар.
Н.А. публикувал обява в Интернет за отпускане на кредити на лица с лош
централен кредитен регистър. В обявата нар. посочил,че кредитите се дават от
фирма „Бърз кредит България“.Такава фирма обаче на била регистрирана като
кредитна институция в БНБ.
Св.
Й. Й. която живеела в гр. П. обл.В. била записана в този регистър тъй като
имала просрочени кредити.
В
средата на месеца август 2019г. св. Й. видяла обявата в Интернет и на
27.08.19г. се свързала със посочения телефонен номер *** в нея.
В
хода на разговора им, нар. А. и казал,че
може да и отпусне кредит в размер от 2000 лв.,за срок от четири месеца със месечна вноска за погасяване от 550 лв..
За
отпускането на кредита нар. А. и
обяснил,че било нужно тя да изпрати
копие от личната си карта и снимка на платежно нареждане с което е платена
такса от 90 лв. която била във връзка с кредита.
След
като постигнали договорка същия ден от офис на „Изипей“ в гр. В. св. Й. изпратила на нар. А. сумата от 90 лв..
Същия
ден по-късно на електронната си поща св. Й. получила имейл в който пишело,че трябвало да
изпрати допълнително сумата от 60 лв., за да можел кредита да бъде отпуснат
веднага.
Св.
Й. отново през офис на „Изипей“ гр. В. изпратила на нар. А. сумата от 60 лв.. Изчакала
известно време и след като не получила потвърждение, че парите са
получени започнала да изпраща съобщения на посочената електронна поща. Изпратила
и съобщение по „Вайбър“ но номера бил
блокиран.
Същия
ден по имейл получила празен договор за кредит който трябвало да разпечата и
попълни. Примерния договор бил със фирма „Бърз кредит България“ с посочен в
него адрес и седалище *** .
Св.
Й. подписала договора и го изпратила по електронната поща която и била
посочена.
След
като получил таксите
за отпускане на кредита нар. А. не отговарял на телефонните обаждания на св. Й. поради което на 30.08.19г.
тя подала жалба в полицията.
Било
проведено разследване при което се установило,че сумите от 90 лв. и 60 лв. били
лично получени от нар. А. на 27.08.19г. чрез системата за разплащане „Изипей“.
От
експертното заключение на съдебно- графическата експертиза се установява,че
подписите положени в областта „подпис“ на разписка с № 0700009548949860 от
27.08.19г. и разписка с № 0700009551766664 с които са получени сумите от 90 и
60 лв., от същата дата са положени от нар. А.. Ръкописния текст „Н.А.“ в тях е
изписан от нар. А..
С
разписка от 14.09.19г. нар. А. предал на водещия разследването по досъдебното
производство сума от 150 лв., който със разписка от същата да ги предал на пострадалата св. Й. Й..
Описаната
фактическа обстановка се установява от
фактическите положения изложени в постановлението на РП-Казанлък за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
която се подкрепя от събраните доказателства в хода на досъдебното
производство по реда на НПК- показанията на св. Й. Й. и Х. К., от експертното заключение на съдебно-графическата експертиза
и от писмените доказателства по делото - разписки, бланка на договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и др..
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът
намира,че нар. Н.А.А. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.209 ал.3 вр. ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
За
съставомерността
на престъпление „измама“ по чл.209 ал.1 от НК от обективна страна закона
изисква да се възбуди или да се поддържа заблуждение което да става с користна
цел и в резултат на което да настъпи
имотна вреда за заблудения и имотна
облага за измамника.
Позовавайки
се на установената фактическа обстановка съдът приема,че нар. А. след като е казал и убеждавал св. Й.,че ще
получи кредит от разстояние е възбудил и поддържал у нея
заблуждение с което е осъществил изпълнителното деяние – възбудил и
поддържал заблуждение.
По
този начин нар. А. и е причинил имотна
вреда в размер от 150 лв., сума която тя е трябвало да внесе като предварителна
такса .
Деянията
извършени от нар. А. са осъществени при условията на продължавана престъпна
дейност. Продължаваното престъпление е извършено с две отделни деяния всяко
едно от които осъществява състава на престъпление по чл.209 ал.3 вр. ал.1 от НК, извършени през непродължителен
период от време при една и съща обстановка при което всяко последващо се явява
продължение на предшестващото.
Имотна
вреда която е била причинена на св. Й. респ. имотната облага за нар. А. е за
сумата от 150 лв..
Към
момента на осъществяване на деянията включени в продължаваната престъпна
дейност ,минималната работна заплата за страната е била 560 лв..
Нар. е млад човек без противообществени прояви,
който доброволно е възстановил причинената имотна вреда.
Всичко
това дава основание на съда да счита,че деянието представлява маловажен случай
и следва да се квалифицира по чл.209 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нар. А. следва извода,че деянията са
извършени при една и съща форма на вина
пряк умисъл.
Нар.
А. е съзнавал обществено-опасния
характер на деянията си,предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици и е искал настъпването им.
Предвид
на горното и съобразно цитираните законови разпоредби съдът счита,че нар. Н.А.А. следва да бъде признат за виновен и наказан.
За
гореописаното деяние закона предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация. Причинените имуществени вреди са възстановени а нар. е
неосъждан .
Следователно
извода направен от РП-Казанлък за постигане
целите на наказание чрез приложението на разпоредбата на чл.78а от НК е
правилен и законосъобразен.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема- младата му възраст , чистото му съдебно минало и
сравнително добрите му характеристични данни.
Отегчаващи
вината обстоятелства не се събраха.
Следователно
наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и със оглед постигане целите на чл.12 от ЗАНН- глоба в размер от
хиляда лева.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК нар. Н.А.А. следва заплати
направените по делото разноски в размер от 137,41 лв. по сметка на ОДМВР –Стара
Загора – разноски по изготвяне на експертизата.
Водим
от горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;