Р Е Ш Е Н И Е № 3441
16.10.2018г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в закрито съдебно заседание на 16.10.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1449/2016г., за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по реда на чл.247 и чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба вх. № ….. от А.А.Д., А.А.К., М.А.К., А.Х.А. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските чрез намаляване присъдения адвокатски хонорар от 1 500 лв на 1 200 лв., тъй като за сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение нямало доказателства, че били реално заплатени, както и за конкретизиране всеки от ответниците каква сума и на кого от ищците дължи.
Постъпила е и молба вх. № …. от Р.А.К. чрез а. Б.С. с която се иска също изменение на решението в частта му за разноските като се възразява, че заплатеният от ищците адвокатски хонорар бил 1 200 лв, а не 1 500 лв както било присъдено, държавните такси били платени от различни лица и следвало поименно и конкретно да бъдат посочени, при присъждането на сумите, не било посочено страната на кого и по колко лева дължи заплащане на присъдените разноски.
Насрещните страни в срока за отговор не дават становище по искането за изменението на решението в частта му за разноските.
С молба от 05.07.2018г. и допълнителна молба от 11.07.2018г. подадена от а. М.К. – пълномощник на ищците се иска допускане поправка на ЯФГ в постановеното по делото решение № 2219/05.06.2018г. като се посочва, че името на един от ищците било погрешно записано в исковата молба – Ю.М.К. вместо правилното Ю.К.М., поради което и в крайния съдебен акт тази грешка била пренесена.
Постъпило е становище по искането от Р.А.К. чрез а. Б.С. с което се възразява по така направеното искане като се посочва, че ищците погрешно са изписали трите имена на ищеца Ю.М.К. вместо правилното Ю.К.М., не са коригирали грешката си през цялото първоинстанционно производство като съдът е изписал името на страната, така както е било подадено.
Съдът след преценка становищата на страните и доказателствата по делото намира следното.
По молбите за изменение на решението.
Същите са частично основателни. Видно от представения на л. 20 от делото договор за правна помощ и съдействие сумата от 1 200 лв. адвокатско възнаграждение е изплатена на а. М.К. от Ю.К.М., а в представения списък по чл. 80 ГПК е посочено, че сумата е заплатена от ищците и е в размер на 1 500 лв. Следователно, решението следва да се измени като ответниците и третото лице помагач бъдат осъдени да заплатят сумата от 1 200 лв., тъй като за разликата от 300 лв не са представени доказателства, че сумата е реално заплатена.
Относно заплащането на адвокатския хонорар и държавните такси е ирелевантно коя от страните ги е заплатила, тъй като страните в настоящото производство са обикновени другари и плащането на държавната такса от един, респ. адвокатския хонорар ползва и останалите. Ирелевантно е и възражението, че не е ясно кой на кого и какво трябва да плати, именно поради спецификата на материалното правоотношение, което предполага наличието на обикновено другарство, при което всеки от другарите дължи заплащане на присъдените суми поравно, а не съразмерно на притежаваната от него ид.част, тъй като съдът с крайния си съдебен акт не посочва, кой какви ид.части притежава и не може да се иска от него да определя размера на разноските съобразно притежаваните от страните ид.части, тъй като това не е предмета на спора, поради което и кой какви ид.части притежава не може да обуслови решението затова кой на кого и какво трябва да заплати.
Вън от горното, заплащането на присъдената сума от който и да е от ответниците в полза на който и да е от ищците има погасителен ефект по отношение на всички кредитори, и суброгира платилия в правата на последните спрямо останалите, които са се обогатили с дължимата от тях част от разноските. Да се приеме тезата на ответниците би означавало да се разбията сумите по квоти, при което всеки кредитор ще има право да получи отделен изпълнителен лист и да образува отделно изпълнително дело, което ще натовари още повече страните с разноски.
Молбата за поправка на ЯФГ е основателна. Действително както в исковата молба, така и в мотивите, така и в крайния съдебен акт е посочено името Ю.М.К., което е въведено от тази ищца и техническата грешка не е резултат от формално противоречие между обективираната воля на съда и изписването на името. Независимо от това обаче страната е представила писмени доказателства – удостоверение за наследници на л. 6 от делото, както и други писмени документи в които името на страната е посочено като Ю.К.М., при което служебно задължение на съда е щом констатира противоречие да укаже на страната да го отстрани. Това не е сторено, поради което и няма пречка в настоящето производство да бъде допусната поправка на тази техническа грешка, защото е ясна волята на съда, както и е безспорно, че Ю.К.М. е погрешно отразена като Ю.М.К..
Ето защо съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на ЯФГ в диспозитива на постановеното по делото решение № 2219/05.06.2018г, като навсякъде да се чете Ю.К.М. с ЕГН ********** вместо погрешно изписаното Ю.М.К.;
ИЗМЕНЯ решение № 2219/05.06.2018г. като намалява присъдените в полза на ищците разноски за настоящата инстанция от 1694,10 лева на 1394,10 лв./ хиляда триста деветдесет и четири лева и 10 ст./
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Е.Л.