№ 4257
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20231100111889 по описа за 2023 година
Предявени са искове от Л. Л. М. срещу Д. Б. И. и Ю. Г. М., за прогласяване
нищожността на Договор за дарение обективиран в н.а. Nº 3, том IV, per. Nº 7156, дело Nº
549/2022 г. по описа на нотариус С. Т., рег. Nº ********* на НК, вписан в СВ - гр. София, с
вх. рег. Nº 49462 от 01.07.2022г., Акт Nº 178, том 124, дело Nº 37716/2022г., като относително
симулативен, прикриващ действителна сделка – покупко продажба, обективно съединен с
иск за разкриване на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка -
покупко-продажба, както и кумулативно съединен иск за признаване правото на изкупуване
на Л. Л. М., ЕГН ********** на продадените от ответника Д. Б. И. на ответника Ю. Г. М. с
Договор за дарение на идеална част от недвижим имот обективиран в н.а. Nº 3, том IV, рег.
Nº 7156, дело Nº 549/2022 г. по описа на нотариус С. Т., рег. Nº ********* на НК, вписан в
СВ - гр. София, с вх. рег. Nº 49462 от 01.07.2022г., Акт Nº 178, том 124, дело Nº 37716/2022
г., и с покупко продажба на идеална част от недвижим имот обективирана в н.а. Nº 4, том IV,
per. Nº 7159, дело Nº 550/2022 г. по описа на нотариус С. Т., рег. Nº ********* на НК, вписан
в СВ - гр. София, с вх. рег. Nº 49463 от 01.07.2022 г., AKt Nº 183, том 124, дело Nº
37722/2022 г., общо 10/24 идеални части, от следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ Nº 2 /две/, находящ се в град София, община Столична, област София
(столица), район Възраждане, ул. „Трапезица" Nº 4 /четири/, вх. І /първи/, ет. ІІ /втори/, със
застроена площ от 83,10 /осемдесет и три цяло и десет стотни/ кв.м., състоящ се от две стаи,
вестибюл, кухня и обслужващи помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор Nº 68134.300.582.5.2 (шестдесет и осем хиляди сто три четири точка триста
точка петстотин осемдесет и две точка пет точка две), брой нива на обекта: 1 (едно),
самостоятелния обект се намира на етаж 2 /две/ в сграда с идентификатор 68134.300.582.5
1
((шестдесет и осем хиляди сто три четири точка триста точка пестотин осемдесет и две
точка пет), жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
Nº 68134.300.582 (шестдесет и осем хиляди сто три четири точка триста точка петстотин
осемдесет и две), стар идентификатор: няма, при съседи: на сьщия етаж - 68134.300.582.5.1,
68134.300.582.5.11, 68134.300.582.5.52, 68134.300.582.5.51, 68134.300.582.5.53, над обекта -
68134.300.582.5.4, при съседи на жилището по документ за собственост: изток - ап. 1. С.,
запад – инд. имот, север - безистен, юг-ул. „Трапезица", отгоре - ап. на сем. И., отдолу -
магазин ,Явор", изток - избено помещение, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
Nº 30 (тридесет), с полезна площ от 10.08 (десет цяло и осем стотни) кв.м., заедно с
179/18925 /сто седемдесет и девет върху осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и пет)
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, за действително уговорената между ответниците цена в размер на
29 100,00лв.
В исковата молба и последвалите молби уточнения ищеца твърди, че е собственик
по наследяване на 1/18ид.ч. от недвижим имот: АПАРТАМЕНТ Nº 2, находящ се в град
София, район Възраждане, ул. „*********, като наследник на баща си Л. Н.ов М. - той
наследник по закон на бабата С. И. М. и дядото Н. М. И. на ищеца, които придобили
собствеността върху имота по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот
от 20.10.1986г, сключен въз основа основа на Заповед Nº ДИ-03-248/01.10.1986г.
Излага, че през 2022г. живеел във Великобритания. Братовчедка му В.В. установил
контакт с него му предложила да продаде идеалните части от имота си, но не постигнали
договорка за цената.
На 24,07,2023г. - след смъртта на баба си и след справка в Служба по вписвания
узнал, че с две разпоредителни сделки Д. Б. И. и В.В. са придобили собствеността всяка на
по 5/12идч. от процесния имот, а ищеца, М. М. и М. М. са собственици на по 1/18ид.ч. от
същия.
Узнал и, че с Договор за дарение на идеална част от недвижим имот
Nº 3/01,07,2022г, том IV, per. Nº 7156, дело Nº 549/2022 г. по описа на нотариус С. Т., рег. Nº
********* на НК, вписан в СВ - гр. София, с вх. рег. Nº 49462 от 01.07.2022г., Акт Nº 178,
том 124, дело Nº 37716/2022 г. първият ответник Д. Б. И. е дарила на втория ответник Ю. Г.
М. 1/24 ид.ч. от процесния недвижим имот.
На същата дата - 01.07.2022г., с Договор за покупко продажба на недвижим имот
обективиран в н.а. Nº 4, том IV, рег. Nº 7159, дело Nº 550/2022 г. по описа на нотариус С. Т.,
рег. Nº ********* на НК, вписан в СВ - гр. София, с вх. рег. Nº 49463 от 01.07.2022 г., Акт Nº
183, том 124, дело Nº 37722/2022г., първият ответник Д. Б. И. продала на втория ответник Ю.
Г. М. останалите притежавани от нея 9/24ид.ч. от процесния недвижим имот за сумата
29 100,00лв.
Твърди, че договора за дарение е нищожен, като относително симулативен,
прикриващ действителна сделка – покупко продажба. Целта на ответниците при сключване
на договора за дарение е била не да се надари ответника Ю. Г. М., а да се открие за него
2
възможността за последващо изкупуване на ид. части от имота, като се заобиколи забраната
на чл.33, ал.1 от 3С. Дарствено намерение и мотив за дарението у Д. Б. И., така и основание,
поради което същата да надари втория ответник липсват.
Претендира разкриване на симулацията и установяване на прикритата
(дисимулативната) сделка - покупко-продажба. За последната излага, че е договорена цена
общо за притежаваните от ответника Ю. Г. М. общо 10/24 идеални части от имота – дарени и
продадени, която е заплатена при продажбата.
Претендира след прогласяване на дарението за нищожно да бъде постановено
изкупуване на продадените общо 10/24 идеални части от процесния недвижим имот, т.к.
преди продажбата на трето лице - Ю. Г. М., Д. Б. И. не е предложила на ищеца да ги изкупи,
в нарушение на чл.33, ал. 1 от 3С.
В отговорите на исковата молба ответниците възразяват, че искът ищецът узнал за
извършените сделки – дарение и покупко продажба на 20,02,2023г., на изричен разговор
между членовете на разширеното семейство – сестра му М. М. и съпругата на баща му М.
М.. Така искът за изкупуване е предявен след изтичане на преклузивният двумесечен срок
по чл. 33, ал. 2 ЗС и затова е недопустим.
В евентуалност оспорват исковете като неоснователни и претендират отхвърлянето
им.
Възразяват, че е налице намерение да бъде надарен приобретателя и основание за
дарението, т.к. страните по сделките живеят съвместно на семейни начала и имат две деца, и
между тях са установени взаимоотношения свързани с икономическите и морални семейни
задължения и задължения един към друг.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз
основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, прил. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД,
за прогласяване нищожност на явната сделка за дарение като привидна, обективно
кумулативно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и
установяване на прикритата (дисимулативната) сделка - покупко-продажба, кумулативно
съединен с обусловения иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на дарените
и продадени от първия ответник – съсобственик на втория ответник - трето лице, общо 10/24
идеални части от процесния недвижим имот.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно
всички кумулативни предпоставки от фактическите състави сочените разпоредби.
В тежест на ответниците е да установят възраженията си по исковете.
Не е спорно и от събраните доказателства се установява, че ищеца и ответницата Д.
Б. И., заедно с трети лица са съсобственици на процесния имот, а именно: АПАРТАМЕНТ
Nº 2 /две/, находящ се в град София, община Столична, област София (столица), район
3
Възраждане, ул. „Трапезица" Nº 4 /четири/, вх. І /първи/, ет. ІІ /втори/, със застроена площ от
83,10 /осемдесет и три цяло и десет стотни/ кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и
обслужващи помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор Nº
68134.300.582.5.2 (шестдесет и осем хиляди сто три четири точка триста точка петстотин
осемдесет и две точка пет точка две), брой нива на обекта: 1 (едно), самостоятелния обект се
намира на етаж 2 /две/ в сграда с идентификатор 68134.300.582.5 (шестдесет и осем хиляди
сто три четири точка триста точка пестотин осемдесет и две точка пет), жилищна сграда -
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор Nº68134.300.582 (шестдесет
и осем хиляди сто три четири точка триста точка петстотин осемдесет и две), стар
идентификатор: няма, при съседи: на сьщия етаж - 68134.300.582.5.1, 68134.300.582.5.11,
68134.300.582.5.52, 68134.300.582.5.51, 68134.300.582.5.53, над обекта - 68134.300.582.5.4,
при съседи на жилището по документ за собственост: изток - ап. 1. С., запад – инд. имот,
север - безистен, юг-ул. „Трапезица", отгоре - ап. на сем. И., отдолу - магазин ,Явор", изток -
избено помещение, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ Nº 30 (тридесет), с
полезна площ от 10.08 (десет цяло и осем стотни) кв.м., заедно с 179/18925 /сто седемдесет и
девет върху осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и пет) идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, за
действително уговорената между ответниците цена в размер на 29 100,00лв.
Ответницата Д. Б. И. е собственик по дарение на 5/12ид.ч., а ищеца е собственик по
наследяване, като наследник по закон, низходящ, на 1/18ид.ч., от недвижим имот, придобит
от наследодателите му - баща Л. Н.ов М. по наследяване, като наследник по закон на бабата
на ищеца С. И. М. и дядото на ищеца Н. М. И., които придобили собствеността върху имота
по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 20.10.1986г, сключен въз
основа на Заповед Nº ДИ-03-248/01.10.1986г.
Не е спорно и от доказателствата се установява и, че с Договор за дарение на идеална
част от недвижим имот
Nº 3/01,07,2022г, том IV, per. Nº 7156, дело Nº 549/2022 г. по описа на нотариус С. Т., рег. Nº
********* на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. Nº 49462 от
01.07.2022г., Акт Nº 178, том 124, дело Nº 37716/2022 г. първият ответник Д. Б. И. е дарила
на втория ответник Ю. Г. М. 1/24 ид.ч. от процесния недвижим имот.
На същата дата - 01.07.2022г., с Договор за покупко продажба на недвижим имот
обективиран в н.а. Nº 4, том IV, рег. Nº 7159, дело Nº 550/2022 г. по описа на нотариус С. Т.,
рег. Nº ********* на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. Nº 49463 от
01.07.2022 г., Акт Nº 183, том 124, дело Nº 37722/2022г., първият ответник Д. Б. И. продала
на втория ответник Ю. Г. М. останалите притежавани от нея 9/24ид.ч. от процесния
недвижим имот за сумата 29 100,00лв.
За установяване възраженията за недопустимост на иска за изкупуване са събрани
гласни доказателства – показанията на свидетелите М. М., А. Х. и Н.Р..
От показанията на М. М. – сестра на ищеца се установява, че през фувруари
20,02,2023г. имало разговор между съсобствениците на процесния имот инициран от М. М. –
4
съпруга на починалият баща на свидетелката и ищеца, на който присъствал и ищеца.
Говорело се за собствеността върху имота, но Л. не бил запознат с обхвата на правата на
собственост на ответниците върху апартамента. Свидетелката на следващият ден направила
справка в Агенция по вписванията относно собствеността върху апартамента, но не разбрала
кой от ответниците какви права има. Не уведомила и брат си, защото той не искал да го
занимава.
От показанията на А. Х. се установява, че е брокер на недвижими имоти. Преди около
две години по възлагане на М.и огледал процесния имот, правил справки в Агенция по
вписванията, но не бил наясно тогава и към момента кой от съсобствениците какви права
има върху него. Не познавал ищеца.
От показанията на свидетеля Н.Р. се установява, че бил адвокат на Ю. Г. М..
Последният на 20,02,2023г. присъствал на среща на Ю. с останалите съсобственици на
процесния имот. От Ю. узнал, че на срещата присъствали Д. Б. И. и ищеца Л.. От Ю. узнал
и, че на срещата ги уведомил, че вече е съсобственик на имота, т.к. придобил с дарение и
покупко продажба идеални части от него. После прекратили срещата.
Съдът намира показанията на свидетелите М. М. и А. Х. за обективни и
безпристрастно дадени и ги кредитира изцяло. Тези на М. М. цени при условията на чл. 172
ГПК и им дава вяра, т.к. са в съответствие с останалите доказателства по делото. Не дава
вяра на показанията на свидетеля Р., т.к. не са дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, а са резултат от узнати от ответника Ю. Г. М. факти и обстоятелства, както и са
в противоречие с останалите доказателства по делото. Въз основа гласните доказателства
приема за недоказано възражението, че ищеца е узнал за атакуваните договор за дарение и
покупко продажба още към 20,02,2023г. Приема, че ищеца е узнал а договорите на
твърдяната дата – 24,07,2023г. Следователно искът за изкупуване е допустим, като предявен
в преклузивният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Като основание за осъществяване правото по чл. 33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица -
в качеството на ищец в производството могат да сочат като основание за нищожност на
договора за дарение с нарочен установителен иск, като преюдициален, съединен с иска за
изкупуване, че договорът за дарение е нищожен като привиден и прикрива договор за
покупко-продажба. Само при уважаване на този установителен иск ще може да се упражни
правото на изкупуване. Двата иска следва да се предявят и разгледат заедно. Тяхното
предявяване предполага обективно кумулативно съединяване на исковете. В тази хипотеза
следва да се установи не само, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в
договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са налице
изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане както с писмени
доказателства, така и с гласни, при спазване на ограниченията по чл. 164, ал. 1 от ГПК. Няма
пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те,
разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за
наличие на такава. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато
между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
5
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито
правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна
симулация при иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно
дисимулираната сделка.
По тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че действителната воля на страните,
които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в него, а във връзка с иска за
разкриване на относителната симулация и установяване на покупко-продажба като сделка,
следва да установи и докаже какви всъщност са били действителните отношения между
страните по сделката. Т.е. в тежест на ищеца, който претендира привидна сделка е да докаже
симулацията, а доколкото претендира, че съществува прикрито съглашение, следва да докаже
и неговото съдържание.
В конкретния случай ищецът следва да докаже, че договорът за дарение е
относително симулативен и с него се прикрива договор за покупко-продажба, а не някакъв
друг договор, например за замяна, за гледане или издръжка, тъй като производството по
изкупуване, така като е уредено с нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС има за приложно поле само
хипотези на разпореждане от страна на съсобственик с идеалната си част от недвижим имот
само по силата на договор за покупко - продажба.
Такова главно и пълно доказване ищецът не е провел.
Симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да
бъдат обвързани. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива
никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква
(относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и
каква, е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от
прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност - чл. 17, ал. 1
ЗЗД. За доказване на симулативността обикновено служи т. нар. "обратно писмо", което
представлява нарочен документ, съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено
разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без значение е кога
във времето е съставен обратния документ - преди, по време ли след сключването на
привидния договор; важно е той несъмнено да разкрива общата воля на страните по този
договор.
По принцип симулацията се доказва с писмено доказателство, което да има характер
на „обратно писмо“, евентуално с писмени доказателства, съставляващи начало на писмено
доказателство и свидетелски показания. Представянето на писмени доказателства за
вероятната привидност на сделката не се изисква, когато лицето не е участвало в
сключването на сделката, която му се противопоставя, т.е. е трето за сделката лице ( чл. 165,
ал. 2, изр. второ, предл. първо ГПК), какъвто е и настоящия случай. Такова лице може да
разкрива привидността на сделката без да представя писмени доказателства, включително и
със свидетелски показания, тъй като то не може да разполага с необходимите му писмени
доказателства, които разкриват истинските отношения между страните.
6
В настоящото производство ищецът не доказва главно и пълно, включително чрез
косвени доказателства симулативността на дарствената сделка, сключена между
ответниците.
Съгласно чл. 225 от ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно трябва да има постигнато
съгласие между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителя
отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го приема и в резултат на
това се увеличава имуществото на надарения и намалява имуществото на дарителя.
Основанието за сключване на каузална сделка е постоянната и неизменна цел на основното
задължение по договора. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли
нещо на дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът /подбудите/ за сключване на една
сделка изначално няма правно значение, но при договора за дарение има съвпадане между
основанието на сделката и мотива, поради който се дарява. Подбудите, поради които се
прави дарението са основанието на договора за дарение.
По делото не са събрани доказателства - свидетелски показания или други, които да
опровергават безспорно наличието на дарствен мотив, който е психологическата движеща
сила, за да се стигне до договорното волеизявление. Дарственият мотив принципно се
разкрива само и единствено в строго субективната лична сфера на дарителя, поради което и
доказването е силно затруднено. Следва да са налице доказани безспорно поредица от
косвени факти и обстоятелства, при съвкупната преценка на които съдът да стигне до
единствения логичен извод за наличие на относителна симулация в конкретния случай. Не
са събрани и доказатества, въз основа които да се приеме за установено твърдението на
ищеца, че платената сума по договора за покупко продажба съставлява и цена сделка –
покупко продажба, прикрита с извършеното дарение. Ищецът е следвало да докаже
действителност на сделка - договор за покупко-продажба, като една от основните
характеристики на договора за покупко-продажба е неговата възмездност - заплащане на
продажната цена от купувача.
Съобразно изявленията на страните и събраните доказателства съдът приема, че
целта на ответниците с извършване на дарението е била да се открие възможността за
продажба на останалата част от собствената на първия ответник идеална част от имота на
трето лице, която цел, респ. осуетяването на правото на изкупуване от съсобственик в
последваща продажба, е резултат, който не е забранен или непозволен и не прави сделката
нищожна, както е посочено в задължителното за съда Тълкувателно решение No 5 от
28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. No 5/2012 г., ОСГК, доколкото чрез него не се постига
забранен от закона резултат, тъй като резултатът от дарението е прехвърлянето на
собственост, което не е забранено от закона.
По горните съображения съдът намира, че предявения при условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 5 във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на явната сделка - дарение, като привидна, обективно съединен с иск по чл.17,
ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната)
7
сделка - покупко-продажба, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на исковите претенции с правно основание чл. 26, ал. 1,
прил. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност на явната сделка за дарение, като
привидна, обективно кумулативно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на
симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка - покупко-продажба,
като неоснователна следва да бъде отхвърлена обусловената от изхода на горните два иска
претенция с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на продадените от първата
ответница на втория - трето лице за съсобствеността, общо 10/24 идеални части от процесния
недвижим имот.
Съобразно изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответниците.
Всеки от ответниците претендира присъждане на разноски в размер на по 2000,00лв.,
представляващи платен хонорар за защита от адвокат. Съдът, предвид възражението за
прекомерност на насрещната страна намира, че претендираните възнаграждения са
съответни на фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални
действия. Затова възражението е неоснователно. Разноските следва да се присъдят в цялост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. Л. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул.
„********* адв. М. А. предявени срещу Д. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „*********
ет. 1, ап. 2 и Ю. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*********, за
прогласяване нищожността на Договор за дарение обективиран в н.а. Nº 3, том IV, per. Nº
7156, дело Nº 549/2022 г. по описа на нотариус С. Т., рег. Nº ********* на НК, вписан в СВ -
гр. София, с вх. рег. Nº 49462 от 01.07.2022г., Акт Nº 178, том 124, дело Nº 37716/2022г., като
относително симулативен, прикриващ действителна сделка – покупко продажба, обективно
съединен с иск за разкриване на симулацията и установяване на прикритата
(дисимулативната) сделка - покупко-продажба, с правно основание чл. 26, ал. 1, прил. 5, вр.
чл. 17, ал. 1 ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД, както и кумулативно съединеният иск за признаване
правото на изкупуване на Л. Л. М., ЕГН ********** на продадените от ответника Д. Б. И. на
ответника Ю. Г. М. с Договор за дарение на идеална част от недвижим имот обективиран в
н.а. Nº 3, том IV, рег. Nº 7156, дело Nº 549/2022 г. по описа на нотариус С. Т., рег. Nº
********* на НК, вписан в СВ - гр. София, с вх. рег. Nº 49462 от 01.07.2022г., Акт Nº 178,
том 124, дело Nº 37716/2022 г., и с покупко продажба на идеална част от недвижим имот
обективирана в н.а. Nº 4, том IV, per. Nº 7159, дело Nº 550/2022 г. по описа на нотариус С. Т.,
рег. Nº ********* на НК, вписан в СВ - гр. София, с вх. рег. Nº 49463 от 01.07.2022 г., AKt Nº
183, том 124, дело Nº 37722/2022 г., общо 10/24 идеални части, от следния недвижим имот, с
правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, а именно: АПАРТАМЕНТ Nº 2 /две/, находящ се в град
София, община Столична, област София (столица), район Възраждане, ул. „Трапезица" Nº 4
8
/четири/, вх. І /първи/, ет. ІІ /втори/, със застроена площ от 83,10 /осемдесет и три цяло и
десет стотни/ кв.м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор Nº 68134.300.582.5.2
(шестдесет и осем хиляди сто три четири точка триста точка петстотин осемдесет и две
точка пет точка две), брой нива на обекта: 1 (едно), самостоятелния обект се намира на етаж
2 /две/ в сграда с идентификатор 68134.300.582.5 ((шестдесет и осем хиляди сто три четири
точка триста точка пестотин осемдесет и две точка пет), жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор Nº68134.300.582 (шестдесет и осем хиляди
сто три четири точка триста точка петстотин осемдесет и две), стар идентификатор: няма,
при съседи: на същия етаж - 68134.300.582.5.1, 68134.300.582.5.11, 68134.300.582.5.52,
68134.300.582.5.51, 68134.300.582.5.53, над обекта - 68134.300.582.5.4, при съседи на
жилището по документ за собственост: изток - ап. 1. С., запад - иностр. имот, север -
безистен, юг-ул. „Трапезица", отгоре - ап. на сем. И., отдолу - магазин ,Явор", изток - избено
помещение, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ Nº 30 (тридесет), с полезна
площ от 10.08 (десет цяло и осем стотни) кв.м., заедно с 179/18925 /сто седемдесет и девет
върху осемнадесет хиляди деветстотин двадесет и пет) идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, за действително
уговорената между ответниците цена в размер на 29 100,00лв.
ОСЪЖДА Л. Л. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул. „********* адв.
М. А., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул.
„*********
ет. 1, ап. 2 и Ю. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*********, на
всеки по 2000,00 /две хиляди/лв., представляващи сторените в производството съдебни
разноски за защита от адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9