№ 3478
гр. Варна, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110106783 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Производството по делото е образувано по молба с вх. № ******2025 г.,
подадена от Й. Г. К., лично и в качеството й на майка и законен представител
на детето В. В. В., с искане за налагане на мерки за защита от домашно
насилие срещу В. С. В., както следва: ответникът да се задължи да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителите; да бъде
отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ******; да му се
забрани да приближава молителите, жилището им, находящо се в ******,
местоработата на молителката – ******, находящ се в ******, недвижим имот,
представляващ дворно място с къща, находящ се в ******, и училището, което
посещава детето – ******; да бъде забранено на ответника да осъществява
контакт с пострадалите лица под каквато и да било форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация, както и ответникът да бъде
задължен да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията
и справяне с гнева, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 ЗЗДН, при условия
и срок, определени от съда.
В молбата за налагане на мерки за защита молителката Й. Г. К. излага, че
с ответника В. С. В. са бивши съпрузи, като от брака си имат едно дете – В.,
родено на ******2015 г. След развода се разделили за кратко, след което тя
повярвала на обещанията му, че ще бъдат семейство и отново заживели
заедно. Посочва, че ответникът злоупотребява с алкохол и наркотици,
притежава оръжие и е криминално проявен. Поддържа, че след развода е била
подложена на системен психически тормоз от негова страна, била е обект и на
физическа агресия, като тези актове са били в присъствието на детето или
1
съответно са ставали негово достояние. Твърди, че на ******2025 г. нещата
ескалирали, като ответникът й нанесъл побой – стискал й ръцете, започнал да
ги извива, ритал я в краката и я блъскал в стената, ударил я в горната част на
ключицата, отправил й обиди и заплахи. Викала за помощ, като виковете й
били чути от майка й и от детето, което, като видяло какво се случва, се
разпищяло, разстроило и изпаднало в шок. Ответникът й казал, че няма кой да
го изгони от къщата. Обадила се на тел. 112 и подала сигнал. На следващия
ден, ******2025 г., въпреки че не можела да движи свободно ръката си,
отишла с приятелката си К. в притежавания от нея ****** магазин. Около
12:00 часа бившият й съпруг дошъл и започнал да я обижда с думите ******,
обвинявал я, че му изневерява с всички, заплашил я, че много щял да се
озлоби и др. подобни. По-късно от майка си разбрала, че той е идвал в дома й
да си вземе багаж. Сменила бравите, тъй като изпитва силен страх от него. На
******2025 г., докато я нямало, ответникът отново бил в дома й, като след
преглед установила, че е взел новите ключове от гаража. Вечерта, при
отваряне на вратата да пусне детето вкъщи, я изблъскал и влязъл. За пореден
път започнал да я обижда и да я заплашва, че няма кой да го изведе от къщата.
Отново се обадила на тел. 112. Изчакала полицейския екип и им разказала
всичко. Пред полицаите, на високоговорител, я заплашвал и обиждал,
включително й поставил ултиматум след два дни да се яви при нотариус и да
му прехвърли собствеността върху нейни собствени имоти, като тя
категорично отказала. Поддържа, че както тя, така и детето, са под силен стрес
и уплаха за живота и здравето им. По изложените съображения моли спрямо
ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита. Претендира
разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло
изложеното в молбата. Твърди, че никога не е осъществявал насилие над
бившата си съпруга и над общото им дете.
Приета за съвместно разглеждане в производството е и насрещната
молба за защита, подадена от първоначалния ответник В. С. В., действащ
лично и в качеството му на баща и законен представител на детето В. В. В.,
срещу ответницата по молбата Й. Г. К.
В насрещната молба се излага, че страните са бивши съпрузи и родители
на детето В., родено по време на брака между двамата. Бракът им бил
прекратен с развод, като останали да живеят заедно в семейното им жилище.
По време на съжителството им нееднократно ответницата К.извършвала
актове на домашно насилие спрямо него. Често бил заплашван с полиция,
адвокати и др. Конкретно на ******2025 г., към 23:30 ч., в домът им, находящ
се в ******, се бил прибрал у дома и се приготвил да вечеря. Вечеряли заедно
с ответницата и детето. През цялото това време приятелките на ответницата –
г-жа Г. Н. и г-жа К. С. не спирали да й звънят по Viber и Messenger, за да я
викат на купон. Ответницата коментирала пред него, че я викат на купон и че
приятелките й са вече пияни. Малко по-късно слязъл на първия етаж и се
приготвял да си ляга. Обадила му се негова позната и разговарял с нея по
телефона, като ответницата нахлула в стаята му и започнала да крещи: „Дай да
видя с кого говориш“. Изглеждала раздразнена и агресивна. Нахлула била в
ръката си с торбичка за щипки, с които му нанесла няколко удара в главата.
Държала се като обезумяла от ревност, щипките се пръснали из стаята.
Настоявала да й даде да види с кого разговоря. Опитал да спаси телефона си,
като се предпазвал с ръце от ударите й. Тя обаче продължила да му нанася
удари. Ударите били по лицето и гърдите, като лицето му започнало да кърви.
2
Разкъсала му тениската. Надрала го по гърдите и по лицето, като в
последствие цялото му лице било в кръв, а ответницата крещяла неистово.
Направил опит да се защити, като я хванал с двете ръце за китките. Искал да я
възпре да му нанася удари по лицето. Тогава започнала да го рита с крака.
Опитал се да се предпази от ударите с крака. Направил опит да напусне стаята,
когато видял, че майката на ответницата – г-жа И.И. и детето В. слезли на
етажа. Детето го видяло целия в кръв и започнало да реве. Мисли, че се е
уплашило от гледката. Г-жа И. казала на дъщеря си да махне детето от
мястото. Ответницата К.позвънила на тел. 112. Предпочел да излезе от къщата
и да тръгне с такси. Снабдил се с медицинско удостоверение. Съжалява, че не
е останал, за да го видят полицаите в какво състояние е. Твърди, че
ответницата К.е извършила над него физическото насилие на ******2025 г.,
като детето В. го е видяло в кръв и се е уплашило. Моли да бъде издадена
заповед за защита срещу ответницата по молбата с поисканите мерки, а
именно същата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
него и детето В. В.; да бъде задължена да посещава специализирани програми
за работа с извършители към фондация SOS семейства в риск, както и да й
бъде наложена глоба в размер на 500 лв. Моли да му бъдат присъдени и
сторените в производството разноски.
Ответницата по насрещната молба, чрез процесуалния й представител –
адв. Н., оспорва изцяло наведените в същата твърдения, както и тези в
писмения отговор и моли да бъде оставена без уважение.
В проведеното по делото на 24.09.2025 г. открито съдебно заседание
молителката се явява лично и с адв. Г. Н., която поддържа молбата и моли да
бъдат наложени исканите мерки за защита спрямо ответника. В предоставения
от съда срок депозира писмена защита
Ответникът се явява лично и с процесуалния му представител – адв. Д.
Ч., която моли молбата за защита по отношение на детето да бъде отхвърлена,
като бъдат наложени мерки за защита както спрямо молителката, така и
спрямо ответника за определен от съда срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подадените от всяка от страните молби за налагане на мерки за защита,
първоначалната и насрещната такава, изхождат от и срещу легитимирано лице
по смисъла на чл. 3, т. 1 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН. Исканията надлежно
ангажират компетентността на сезирания съд, съобразно разпоредбата на чл.
7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворяват изисквания за редовност и срочност по
смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон. Представени са и декларации
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
По делото не е спорно, а и от удостоверение за раждане /л. 13 от делото/
се установява, че молителката Й. Г. К. и ответникът В. С. В. са родители на
детето В. В. В., родено на ******2015 г.
Не е спорно, а и от представеното решение № ******2021 г. по гр. д. №
******2021 г. по описа на ВРС, 47 състав, се установява, че бракът между
страните е прекратен с развод поради сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите, на основание чл. 50 СК.
В производството са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством показанията на разпитаните по делото свидетели И.И. И. и К. Д.
3
С., които съдът цени изцяло като ясни, логични и последователни,
кореспондиращи с целия събран в производството доказателствен материал, в
това число и с приобщения снимков материал, независимо от евентуалната
заинтересованост на първата свидетелка, която е майка на молителката, и
независимо от разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Съгласно показанията на свидетелката И., дъщеря й /молителката в
производството/ и зет й /ответникът по делото/ са разведени от около 4
години. След развода останали да живеят заедно. През това време имало
катаклизми в семейството, неприятности, инциденти. Заявява, че не е
присъствала на други случаи на насилие, освен този от 24-ти май. За други
конфликти между двамата знае от дъщеря си. Много пъти я е намирала да
плаче. Казвала й е, че веднъж той я е ударил и тъпанчето й е спукано.
Последният фрапиращ случай бил вечерта на 24-ти май. Вечеряли на втория
етаж. Те говорили за някакъв бал, за някакви приспособления, които се слагат
към щорите на прозорците – алуминиевите, че Й. няколко пъти го молила да
ги сложи. След вечеря В. казал, че е изморен и ще отиде да си почива. След
10-тина минути молителката решила да му занесе тези приспособления, които
се слагат на щорите /тежащи 50 – 100 гр./, и слязла на първия етаж. След няма
и минута свидетелката чула писъци, как дъщеря й крещи силно. Затичала се по
стълбите, детето тичало след нея. Видяла как ответникът я блъска в стената,
рита я, дъщеря й се брани. Момичето се разкрещяло, разпищяло, хванало се за
главата и викало: „Божее, такова ли трябваше да ми дойде до главата“,
разплакало се, разтреперело се. Детето било спасителният пояс. Като се
развикало и всичко се потушило. Й. и тя цялата треперела. Горната й устна
била цялата надута и в кръв, устата й – свлечена, не можела да говори. В. пък
бил одраскан по бузата. От молителката знае, че разправията е станала заради
обаждане по телефона от лице от женски пол, на което ответникът е
отговорил: „Ей сега като ги приспя и идвам“. Звъннали на полицията, а през
това време той изчезнал. Самата свидетелка успокоявала след това детето,
което плачело и питало защо на него се случват тези неща. През нощта чула
гласовете на приятелки на дъщеря й – адв. Г.Н. и К.. Последната заедно с Й.
отишли на работното й място на другата сутрин, като след известно време се
обадила на адв. Н., за да й каже, че В. е отишъл в магазина и е започнал пак да
прави скандали.
Свидетелката И. посочва, че на 26-ти бащата дошъл да вземе малката.
При връщането на детето пожелал да ползва тоалетната, след което
установили, че е взел ключа от къщата /още на 25-ти молителката сменила
ключа/, че са измъкнати щепселите на видеонаблюдението. Вечерта на 26-ти
дъщеря й вече се била прибрала от работа. Детето било излязло да играе и
като се връщало ответникът бил зад него. Започнал пак да обижда Й. „бацил,
бацил“. Искал да я изблъска, за да влезе, но тя останала непоклатима.
Звъннала на полицията и той пак изчезнал. Този път обаче полицаите дошли
на място. Тогава В. звъннал по телефона на молителката. Отново я обиждал.
Искал да му прехвърли еди какво си, лодки, някакви делби, къщата.
На 27.05.2025 г. ответникът дошъл, за да си вземе дрехите, но заедно с
тях взел и пушките си. Свидетелката обяснява, че е на 75 години и не може да
се бори с него.
По делото са изслушани и подадените от молителката сигнали на тел.
112 за случилото се на ******2025 г. и ******2025 г., в които действително се
посочва, че след събитията ответникът е напуснал жилището.
4
Съгласно показанията на свидетелката С., същата знае, че страните са
разведени, но въпреки това са съжителствали заедно. Многократно Й. й е
споделяла за проблеми между тях, за множество скандали и като цяло
напрежение в отношенията им. Знае и за два случая на физическо насилие,
осъществени в предходни години – за спукано тъпанче и за нанесени травми
върху едната й ръка. На ******2025 г. вечерта била заедно с адв. Н. в едно
заведение. Заприказвали се за Й. и тъй като последната не й била върнала
обаждане същия ден, решили да й позвънят. Тя плачела по телефона и
започнала да им разказва за инцидента. Свидетелката, заедно с Г. Н. отишли в
дома на молителката около 23:00 – 24:00 часа. Първото, което видяла, е, че
устната на молителката била синя и доста подута. Трудно вдигала ръката си.
Като влезли вътре забелязала, че имала синини по ръцете, по дланите, по
горната част на ръцете и по краката. Показала им съобщение от ответника, в
което пишело, че приятелките й са долу, да ги посрещне. Притеснявала се за
следващия ден, тъй като има ****** ателие и е поела много ангажименти
покрай абитуриентските балове. Свидетелката я уверила, че ще й помогне. На
сутринта устната й дори била по-синя. Изпитвала трудности да се облече.
Детето В. също се събудило. За кратко разговаряла и с нея. Тя й казала, че е
много изплашена, че се страхува. Задавала въпроси защо се случват такива
неща и плачела. Придружила Й. до работа. Като наближило обяд отишла да
вземе нещо за хранене, като при връщането й в ателието, видяла, че В. е в
магазина. Крещял, обиждал я – „боклук“, обвинявал я в изневери, обяснявал й
как няма да се изнесе. Свидетелката го помолила да излезе от магазина, но
нямало никакъв отзвук, при което звъннала на адв. Н. за съвет. След това го
предупредила, че ще извика полиция, при което ответникът си тръгнал.
Представена е и извадка от електронна кореспонденция между страните
/л. 85 от делото/, видно от която на ******2025 г. ответникът е звънял 2 пъти
на молителката, след което й е изпратил съобщение с текст: „Защо не вдигаш
******“. Отново има пропуснато обаждане на ******2025 г. малко след
полунощ. Изпратени са и съобщения със следния текст: „Посрещни
полицията“, „Момичетата те чакат“.
Всяка от страните в производството е представила медицинско
удостоверение за причинените й травматични увреждания от случилото се на
******2025 г.
По делото е допусната и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р В. Д., която съдът цени като компетентно и обективно
дадена. Съгласно заключението, от представената медицинска документация,
е видно, че Й. К., при преглед от съдебен лекар на 27.05.2025 г., е установено,
че е получила следните увреждания: разкъсно-контузна рана и кръвонасядане
по лигавица на горна устна; кръвонасядане по гърба на дясна длан в основа на
първа и втора предкиткови кости с овална форма и размери 4/3 см., по горни
фаланги на трети и пети пръсти с диаметър по 2 см.; кръвонасядания по задно
вътрешна повърхност на предмишница на дясна ръка около 5/3 см.;
кръвонасядания по задна повърхност на предмишница на лява ръка диаметър
около 5 см.; кръвонасядане по предна повърхност на гръден кош в дясно
диаметър около 3 см.; кръвонасядане по вътрешна повърхност на коляното на
ляв крак с размери около 4/3 см. На ******2025 г. е посетила спешен център
към МБАЛ „Св. Анна – Варна“, където са проведени преглед на пострадалата
и изследвания. По своя характер получените травми са довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
5
При преглед от съдебен лекар на ******2025 г. на В. С. В. е
констатирано: кръвонасядане по дясна ушна мида 3/1 см.; линейни ожулвания
/драскотини/ по лява буза, лява скула и пред лява ушна мида с дължина до 1.5
– 2 см, разположени на отстояние едно от друго около 3 см.; линейно
кръвонасядане с дължина около 7.5-8 см. по лява гръдна половина.
Установените увреждания при В. са обусловили чувство на болка.
В посочените от прегледаните предварителни данни те сочат, че
инцидента е бил на ******2025 г. Описанието на травмите и в двата
медицински документа отговаря да са получени на тази дата.
Всички травматични увреждания са получени по механизма на
действието на твърди тъпи предмети. Драскотините по лицето на В. отговарят
добре да са получени при одраскване с нокти, а кръвонасяданията от удари с
или върху твърди тъпи предмети, като линейното кръвонасядане в областта на
гърдите отговаря на удар с или върху твърд тъп предмет с продълговата
удряща повърхност.
Травмите, описани при В., също са получени по механизма на
действието на твърди тъпи предмети. Контузно-разкъсната рана по лигавицата
на горна устна добре отговаря да е получена при директен удар с или върху
твърд тъп предмет в тази област. Като такива могат да се определят и
кръвонасяданията в областта на гръдния кош и гърба на дясна длан.
Кръвонасяданията по предмишниците на двете ръце е възможно да се получат
и при притискане с пръсти в тези области.
В заключение вещото лице Д. посочва, че локализацията на
уврежданията и при двамата участвали в инцидента могат да се получат както
при нападение, така и при самозащита.
В обясненията си, дадени в проведеното на 24.09.2025 г. открито
съдебно заседание вещото лице Д. посочва, че не може да коментира и да
каже кой е започнал първи. Уврежданията, получени от страните, говори за
една двустранност на ударите. Разбира се, разкъсно-контузната рана е от
директен удар в областта на лицето, но не се знае кой подред е бил този удар.
Уврежданията по вътрешната повърхност на дясната предмишница, на лявата
предмишница, по задната част, те са по-скоро от предпазване и така са
получени от молителката. Обяснява, че разкъсната рана се квалифицира като
временно разстройство на здравето неопасно за живота. То е с една степен по-
тежко от чувство на болка и страдание, както могат да се квалифицират
уврежданията на втория участник В. В..
Съгласно заключението на вещите лица д-р С. В. и М. Р. по приетата без
възражения от страните комплексна съдебно-психологична и психиатрична
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, по данни
от родителите, на ******2025 г. детето е било свидетел на случилата се
разправия между тях в момент при ескалация на напрежението. И двамата
твърдят, че В. е слязла с баба си по стълбите, за да установи от какво е шумът
и след това отново се е прибрала в стаята си. От проведените разговори с
детето се установява, че тя действително е била свидетел на част от случилия
се конфликт между родителите й, но не е разбрала какво точно е станало.
Детето твърди, че родителите й понякога се карат, но то е наясно, че това са
отношения между възрастните и не следва да се бърка в това. В. не описва
преживяното на ******2025 г. като емоционално натоварващо, не проявява
изразено чувство на страх или враждебност спрямо някой от родителите. В
нейните разкази и реакции се наблюдава стремеж към запазване на връзката и
6
с двамата, както и желание ситуацията да се успокои, вместо да се
задълбочава конфликтът.
От материалите по делото, проведените психологични интервюта,
наблюдения и анализи, не са установени данни за упражнявано психическо
влияние или тормоз върху детето В. от някой от двамата родители. Момичето
демонстрира балансирана емоционална нагласа и към двамата родители, като
не се отчита изразено емоционално напрежение спрямо тях. Налице е
подкрепа и приемане от страна и на двамата родители, което я дистанцира от
наличните конфликти между тях. От своя страна те също успяват да отделят
родителската си роля и грижовното отношение към В. от влошените си
партньорски взаимоотношения и конфликти между тях. Привързаността на В.
може да се определи като сигурна по отношение на базовото доверие и
значимостта и на двамата родители. И двамата се представят като
емоционално ангажирани с родителство, полагат грижи за нея, интересуват се
от нейното израстване, от училищния живот, хоби, емоционален свят. Детето
проявява желание да се среща с всеки от родителите си, като в най-
идеализиран контекст има желание всички да са заедно.
В обясненията си, дадени в проведеното на 24.09.2025 г. открито
съдебно заседание вещите лица В. и Р. посочват, че от разказаното им от
детето става ясно, че е присъствало на част от възникналия вече конфликт,
като не е останало дълго. Към момента на експертното изследване няма данни
за психична травма у детето в резултат на този конкретно конфликт. Според
експертите, по-скоро такава травма не е възникнала изобщо, съответно детето
не е възприело събитието като стресогенен фактор. Няма данни за насилие,
което то да преработва в момента и да отхвърля едната или другата фигура.
При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства посредством разпита на
свидетелите И. и С., включително и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /годно
доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/, съдът приема, че ответникът е
осъществил актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН по
отношение на молителката Й. Г. К., а именно физическо и психическо такова.
Насилието се изразява в употреба на физическа сила – удари по лицето, в
областта на гръдния кош и крайниците, отправяне на обидни думи – „******“,
настояване от страна на ответника молителката да му прехвърли част от
притежавано от нея имущество. Действията на В. В. съдът намира, че излизат
извън рамките на общоприетото поведение и не могат да бъдат счетени за
нормални отношения между двама души, които са продължили да живеят
заедно дори и след развода и имат общо дете.
Действително, няма как безспорно да се установи кой от двамата първи е
започнал да отправя удари към другия. В случая обаче безспорно проявената
агресия от ответника е с много по-голям интензитет – отправен е директен
удар в областта на лицето на молителката, довел до разкъсно-контузната рана
на устната й. Нанесени са и множество други удари, довели до редица
кръвонасядания по тялото на г-жа В.. От друга страна, нараняванията на
ответника са изключително повърхностни и по-скоро сочат, че са именно при
самозащита. За този си извод съдът цени и обясненията на вещото лице Д., че
уврежданията по вътрешната повърхност на дясната предмишница, на лявата
предмишница, по задната част, те са по-скоро от предпазване и така са
получени от молителката. Тоест, имало е нападение от страна на ответника и
естествена човешка реакция е да се защитиш, използвайки нокти, налични у
7
теб неща – в случая приспособленията за щорите, както се установи по делото.
Ето защо съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че един битов
конфликт между страните е ескалирал и напрежението е прераснало в
употреба на физическа сила от страна на ответника към молителката.
По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическият
състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие по
отношение на молителката и детето. Съдът, като съобрази фактическите
отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият
следва да бъдат задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /която
следва да се прилага без ограничение във времето/ съдът приема, че е
абсолютно необходима в настоящия случай. Същата следва да способства за
преосмисляне от страна на ответника на собственото му поведение към
бившата му съпруга и майка на неговото дете, съответно за промяна в
отношенията му към нея и преустановяване на агресията спрямо молителката.
Налагането на мярката и по отношение на детето е необходима, предвид
обстоятелството, че на датата ******2025 г. детето е присъствало на част от
проявената от страна на бащата спрямо майката агресия – възприело е силните
писъци на майка си, видяло е бутането на майка си в стената. Тоест, може
обосновано да се заключи, че домашното насилие е осъществено в
присъствието на момичето, като същото съвсем закономерно се е уплашило
изключително много, разстроило се е и е заплакало, в който смисъл са
еднопосочните показания на свидетелите И. и С..
А съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
В случая съдът приема, че е ирелевантно дали възприетото от детето му
се е отразило травматично или не. Прилагането на мерки по ЗЗДН е
обусловено от установяването, че определен акт на насилие се е осъществил в
присъствието на детето, каквото бе проведено по делото от страна на
молителката. Отпечатъкът на събитието в съзнанието на детето няколко
месеца след инцидента /отчитайки факта, че КСППЕ е изготвена около 4
месеца след събитието/ следва да бъде отчитано при прилагането на други
мерки за защита извън тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, но по никакъв начин не
променя обстоятелството, че детето все пак е възприело част от извършеното
от баща му – блъскането в стената на майка му. Този факт не може и не следва
да бъде игнориран от съда, независимо от заключението на вещите лица по
приетата КСППЕ, коментирано по-горе в изложението. Присъствието на
детето при нанасянето на част от ударите е достатъчно основание за
прилагането на мярката бащата да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие и по отношение на малолетната.
При извършената от съда на основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН оценка на
риска по методиката, определена в правилника за прилагане на закона
/Приложение № 5 към чл. 74/, се констатира, че е налице повишен риск от
извършване на последващо насилие спрямо молителката от страна на бившия
й партньор. В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че същата
нееднократно е била жертва на физическа агресия, на арогантно и
неуважително отношение от страна на съпруга й, в който смисъл са както
свидетелските показания, така и представените медицински удостоверения,
установяващи, че и в предходни моменти ответникът е използвал физическа
8
сила спрямо молителката и й е причинявал съответни увреждания.
Като взе предвид упражненото домашно насилие спрямо молителката
******, съдът намира за подходяща и поисканата мярка да се забрани на
ответника да я приближава на разстояние по-малко от 150 метра, жилището й,
находящо се в ******, местоработата на молителката – ******, находящ се в
******, както и недвижим имот, представляващ дворно място с къща,
находящ се в ******. Същата следва да бъде за срок от 15 месеца. Този близък
до максималния срок по ЗЗДН /18 месеца/ е оправдан, предвид фактическите
отношения между страните – бивши съпрузи, проявената физическа агресия
от страна на ответника спрямо молителката, както и с оглед данните за
упражнено насилие и преди процесните дати ******2025 г. – ******2025 г.
По отношение на детето обаче съдът намира, че не следва да прилага
мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН. Следва да се отбележи, че налаганите мерки по
реда на ЗЗДН следва да са съответни на извършеното спрямо пострадалото
лице насилие. В случая, срещу детето лично не е извършено насилие, а то е
станало единствено свидетел на една част от конфликта между родителите му,
възникнал на ******2025 г. Именно появата на детето и неговите писъци са
довели до благоприятния ефект – преустановяване на агресията и на
нанасяните удари от бащата към майката. Посочената мярка обаче вече е била
приложена с издадената заповед за незабавна защита от ******2025 г. и към
настоящия момент е изминал срок от над 4 месеца на нейното действие. В
съдебното заседание, проведено на 30.06.2025 г., бе дадена възможност
ответникът да осъществява контакт с дъщеря си в защитена среда, на
основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. В същото време не е спорно, а и от заключението
на вещите лица д-р В. и г-жа Р. се установява, че детето проявява желание да
се среща с всеки от родителите си. Не са установени данни за упражнявано
психическо влияние или тормоз върху детето В. от някой от двамата родители.
Ето защо съдът намира, че с решението по делото не следва неправомерно да
бъде ограничавана правната сфера на ответника, чрез прилагането на забрана
да доближава дъщеря си, към която е силно привързан. Искането за прилагане
на тази мярка и спрямо детето следва да бъде оставено без уважение.
Доколкото не е спорно, че страните преди издаването на заповедта за
незабавна защита по делото са обитавали съвместно едно и също жилище
/въпреки решението за развод/, съдът приема за оправдано и налагането на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН – отстраняване на ответника от съвместно
обитаваното жилище, за да се осигури една спокойна среда за живеене на
молителката. Срокът на тази мярка също следва да е за 15 месеца.
Ирелевантно в случая е дали ответникът има намерение да се връща в
жилището или не, каквато теза застъпва процесуалният му представител в
хода на устните състезания. Наложителността на мярката е обусловена и от
доказването, че и след смяната на ключа на къщата, ответникът е успял да
вземе новия ключ. Нежеланието му да напусне жилището недвусмислено е
възприето и от свидетелката С. при конфликтът между страните на
******2025 г. А свидетелката И. пък посочва, че всъщност къщата е
ахилесовата пета.
Основателно съдът намира и искането за прилагане на мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 4 ЗЗДН, а именно да се забрани на ответника да осъществява контакт с
молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация. Срокът на тази мярка също следва да е 15 месеца,
9
отчитайки обстоятелството, че и след случилото се на ******2025 г. е
продължил да изпраща съобщения на молителката, да й се обажда, а на
******2025 г. в телефонен разговор между страните ответникът е обиждал
молителката, включително като е настоявал да се разпореди в негова полза с
притежавано от нея имущество.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срокът на мерките следва да са с начална
дата – ******2025 г. – издаване на заповедта за незабавна защита по делото.
Съдът намира за наложително и прилагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 6
ЗЗДН – да бъде задължен ответникът да посещава специализирана програма за
работа с извършители на домашно насилие към Фондация „SOS-семейства в
риск“ в гр. Варна, ул. „Синчец“ № 21. Това е необходимо с оглед данните за
неколкократно проявяваната физическа агресия от негова страна спрямо
бившата му съпруга, показател за което са и издадените медицински
удостоверения от 2023 и 2024 г. /л. 16 и л. 17 от делото/, както и предвид
липсата на самокритичност на ответника относно случилото се, съответно
стремежът да омаловажи ситуацията и да обвини изцяло за това молителката.
По изложените вече съображения съдът приема, че подадената от
ответника насрещна молба за защита е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. Изложеното в същата е единствено защитна
версия на ответната страна, която обаче остана недоказана по делото. Въпреки
предоставената от съда възможност в производството не бяха ангажирани
свидетелски показания за установяване на твърденията на В. В.. Както вече се
посочи, действително при случилото се на ******2025 г. последният е
получил няколко одрасквания по лицето и тялото, като същите обаче съдът
намира, че са в резултат на осъществената от молителката самозащита,
предвид интензивността на нанесения й от ответника побой /по тялото на
молителката са нанесени множество удари, довели до множество
кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, горните и долните
крайници, включително разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по
вътрешната лигавична повърхност на горната устна/. Силно преувеличени са
и твърденията, че детето се е разстроило много като е видяло одраскването му
по бузата, които по никакъв начин не бяха установени в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС държавна такса за воденето на делото в размер на 25 лв.,
дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Право на разноски в производството има молителката. Същата
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени
такива в размер на 3800 лв., в това число 3000 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по първоначалната и по насрещната молба за защита /по 1500
лв. за защитата по всяка от тях/, както и 800 лв. – депозит вещи лица. От
страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира същото за
основателно, доколкото и оказаната правна защита и съдействие и по двете
приети за разглеждане молби за защита е еднаква. В този смисъл съдът
намира, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер
общо на 2300 лв., от които 1500 лв. – адвокатско възнаграждение и 800 лв. –
депозит за изготвяне на КСППЕ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възнаграждението от 1500 лв. съдът не намира за прекомерно, доколкото е
10
близо до претендираното от насрещната страна такова – 1000 лв. и
съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото,
ангажирания в производството доказателствен материал и проявената
активност от страна на процесуалния представител на молителката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Й. Г. К.,
ЕГН **********, и детето В. В. В., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.
Варна, ******, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА В. С. В., ЕГН **********, от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в ******, за срок от 15 месеца, считано от датата на
издаване на заповедта за незабавна защита по делото – ******2025 г., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА
ПРИБЛИЖАВА молителката Й. Г. К., ЕГН **********, на разстояние по-
малко от 150 метра, жилището на молителката, находящо се в ******,
местоработата на молителката – ******, находящ се в ******, както и
недвижим имот, представляващ дворно място с къща, находящ се в ******, за
срок от 15 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна
защита по делото – ******2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗЗДН,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за налагане на мярката и по
отношение на детето В. В. В., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на В. С. В., ЕГН **********, ДА ОСЪЩЕСТВЯВА
контакт с молителката Й. Г. К., ЕГН **********, под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 15 месеца,
считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото –
******2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА
ПОСЕЩАВА специализирана програма за работа с извършители на домашно
насилие /специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с
гнева по смисъла на ЗЗДН/ към Фондация „SOS-семейства в риск“ в гр. Варна,
ул. „Синчец“ № 21, телефон за контакт – 052/613-830, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 6 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ приетата за съвместно разглеждане в
производството насрещна молба за защита, подадена от В. С. В., ЕГН
**********, с адрес: ******, действащ лично и в качеството му на баща и
законен представител на детето В. В. В., ЕГН **********, с искане за
налагане на мерки по ЗЗДН срещу ответницата по молбата Й. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: ******.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд,
сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължимата държавна
11
такса за водене на делото, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
Елица Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Георги Раковски“ № 73,
ет. 6, ап. 16, сумата 2300 лв. /две хиляди и триста лева/ , представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу В. С. В., ЕГН **********, с
адрес: ******, за наложените мерки за защита по отношение на Й. Г. К., ЕГН
**********, и детето В. В. В., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. Варна,
******.
Препис от заповедта да се изпрати на съответното РУП – Варна,
съгласно чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
В заповедта следва да бъде вписано предупреждение за последиците от
неизпълнението на същата по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок от постановяването му – 08.10.2025 г., на основание чл. 17, ал. 1
ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12