Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 14.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря петър петров
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 772 по описа
за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 812
от 08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 532/2020 г. Плевенският районен съд е
осъдил ГД „Национална
полиция“ - МВР, гр. София да заплати на В.С.В. с посочено ЕГн следните парични суми:
- сумата от 1 171,40
лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019
г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд към дневен, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 31.01.2020 г. до окончателното ѝ заплащане;
-
сумата от 191,57 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.04.2017 г. до 31.01.2020 г.;
-
сумата от 140 лв. за направени по
делото разноски за възнаграждение на вещо лизе.
Със
същото решение Плевенският районен съд е осъдил ГД „Национална полиция“
към МВР, гр. София да заплати на основание чл. 38 от ЗА на адвокат П.Л.П.
сумата от 350 лв. за адвокатско
възнаграждение, както и да заплати на основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на съда общо сумата от 100 лв. за държавна такса.
С
определение № 260082/17.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 2484/2020 г. при условията чл. 248 от ГПК, Плевенският районен съд е допуснал изменение
на решение № 260276 от 07.10.2020
г., постановено по гр.д., като е постановил в решението да се чете, че ГД „Национална полиция“ -
МВР, гр. София е осъдена да заплати на основание чл. 38 от ЗА на адвокат П.Л.П.
сумата от 611,99 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Недоволна от така постановените по делото решение и
определение по чл. 248 от ГПК е останала ГД „ Национална полиция“ - МВР, гр. София, която чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Р.С. ги обжалва в законните срокове. Във въззивната жалба се излагат
подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
решението. Според въззивника неправилно ПлРС е възприел за приложима по
отношение на страните общата уредба на КТ, респ. НСОРЗ, като счита, че по
отношение на държавните служители в МВР с оглед спецификата на работата на полицейските органи през
процесния период приложение намират само ЗМВР, ЗДСл и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., издадена на основание чл. 187 ал. 9 вр. ал. 8, чл.
187а ал. 4 и чл. 188 ал. 1 от ЗМВР. Според въззивника за процесния период не е
налице празнота в закона, така както е приел ПлРС, тъй като не е налице
нормативен акт, който е непълен и не се налага приложението на чл. 46 ал. 2 от
ЗНА, като се поддържа също, че за държавните служители в МВР разпоредбата на
чл. 9 от НСОРЗ е неприложима, тъй като не са са налице две от нейните четири
предпоставки, а именно: продължителност на нощното работно време, по-малка от
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се, че
разпоредбата на чл. 67 ал. 3 от ЗДСл също както и ЗМВР не предвижда механизъм
за превръщане на часовете нощен труд в дневен. Според въззивника с нормата на
чл. 187 ал. 3 от ЗМВР законодатателят изрично е определил 8 часова
продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не 7 часа както е за работещите по
трудово правоотношение, а в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидена
изрична възможност за работно време от 22,00 ч. до 6,00 ч., поради което
прилагайки механизма на чл. 9 от НСОРЗ следва да се получи коефициент 1, а не друг.
Според въззивника не е налице по-неблагоприятно третиране в ЗМВР на държавните
служители в МВР, в сравнение с тези работещи по трудово правоотношение, тъй
като същите получават допълнителни възнаграждения, посочени изрично в чл. 178
ал. 1 от ЗМВР, съответно в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. В заключение
въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на
предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени
изцяло решението на ПлРС и вместо него
постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като в полза на
въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. В частната
жалба се оспорва размера на адвокатското възнаграждение, определено по реда на
чл. 38 от ЗА в полза на адвокат П.П., като се излагат доводи за необвързаност
на съда от посоченото в адвокатското пълномощно.
в сроковете по чл. 263 ал. 1 от ГПК,
респ. по чл. 276 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори срещу въззивната и
частната жалби от въззиваемия В.С.В. чрез пълномощника му адвокат П.П., в които
се оспорва основателноста на въззивната и на частната жалби. Излагат се доводи
относно приложението на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, като се позовава и на практика на
ВКС в тази насока – решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г., ІV
г.о. на ВКС, съгласно която лишаването на държавните служители в МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и
за труд на официални празници в течение на продължителен период от време ги
поставя в неравностойно положение в сравнение с останалите държавни служители,
както и в сравнение с работещите по ТПО, като това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. Поддържа се, че правилно е определено и
заплащането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, тъй като
възнаграждението следва да бъде определено съобразно вида и броя на предявените
искове за всеки един от тях поотделно, определено съобразно разпоредбата на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действала към момента на сключваване на договора и се позовава на практика на
ВКС в този смисъл – определение № 253/07.05.2014 г. по гр.д. № 30/2014 г., І
г.о. на ВСК и определение №
264/03.08.2018 г. по гр.д. № 1600/2017 г., ІІІ г.о. на ВСК. В заключение въззиваемият счита, че въззивната жалба
следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено и претендира на
основание чл. 38 ал. 2 от ГПК заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение в размер съобразен с отхвърлената част от въззивната жалба. В
отговора на частната жалба въззиваемият се позовава на разпоредбата на чл. 2
ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражданения
и на съдебна практика относно дължимостта на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в производството при условията на чл. 38 от ЗА,
а именно: определение № 95/19.02.2015 г. по ч.т.д. № 1451/2014 г., Второ т.о.
на ВКС, определение № 235/07.05.2014 г. по гр.д. № 30/2014 г., Първо т.о. на
ВКС, определение № 264/03.08.2018 г. по гр.д. № 1600/2017 г., Трето г.о. на
ВКС, определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г., Трето г.о. на
ВКС.
С определенение № 260174/15.10.2020 г.
по делото въззивният съд е конституирал на основание чл. 38 т. 3 от МВР и §83
ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР като въззивник в производството
новообразуваната ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към
МВР, гр. София, явяваща се правоприемник на дейността на ГД „Национална
полиция“ – МВР по отношение на Дирекция „Жандармерия“. С определение,
постановено в о.с.з. на 26.11.2020 г. като въззивник в производството е
заличена ГД „Национална полиция“ – МВР.
В проведеното по делото о.с.з. въззивникът
ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР, гр. София,
редовно призован и не се представлява. Депозирано е писмено становище от
въззивника чрез пълномощника му главен юрисконсулт М.Г. , с което се поддържа
жалбата на ГД „Национална полиция“ – МВР и се иска отмяна на обжалваното
решение на ПлРС изцяло, като се претендират направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. въззиваемият не се явява и не
се представлява, но чрез пълномощника си адвокат П.П. депозира писмена молба, в
която заявява, че поддържа отговорите на въззивната и на частните жалби и
изразява становище за тяхната неоснователност. Претендира направените пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38 ал. 2 от ЗА, като по отношение на размера на дължимото му възнаграждение се
позовава на допълнително на определение № 145/05.05.2020 г. по ч.гр.д. №
4642/2019 г., Четвърто г.о. на ВКС и определение № 417/17.10.2018 г. по ч.т.д.
№ 2238/2018 г., Първо т.о. на ВКС.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Плевенският районен съд след изменение на
цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК е сезиран от В.С.В. със следните обективно съединени искове против
ГД „Национална полиция“ - МВР, гр. София:
-
иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 2
вр. с чл. 179 ал. 2 от ЗМВР за сумата от 1 171,40 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г., получен
в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд към дневен, ведно със законната лихва върху тази главница, считано
от датата на подаване на ИМ - 31.01.2020
г. до окончателното ѝ заплащане;
-
иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 191,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 01.04.2017 г. до
31.01.2020 г..
За да
уважи изцяло предявените искове РС е приел, че поради празнота в ЗМВР и
нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по
отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото
заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите
в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната уредба,
РС е приел, че положения от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд
следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от
1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия
по 0,25лв./час съгласно закона. РС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8
от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25лв./час, поради което е приспаднал това възнаграждение.
С определение в з.с.з. на
05.10.2020 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно
поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед липсата
на внесени суми за възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е
изготвено. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че
изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на
вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция и съобразно писмените
доказателства, представени в тази инстанция.
Не
се спори между страните, че за процесният период от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г. въззиваемият В.С.В. е заемал длъжност “младши експерт“ в група 01 „Патрулно-постова дейност“
в сектор „Опазване на обществения ред в железопътния транспорт“ на Зонално
жандамерийско управление - Горна Оряховица към Дирекция „Жандармерия“ при ГД
„НП“ МВР по служебно правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно
изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР.
Установява се от заключението
на вещото лице Т.И., изготвено в първата инстанция, което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно изготвено и при липса на заключение в
друг смисъл в настоящата инстанция, възззивният съд възприема изцяло, че с
оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е
полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е
изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за периода от
01.02.2017 г. до 31.03.2019 г.
въззиваемият е положил общо 1 133 часа нощен труд, за който му е
заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице
установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се
равнява на 1 296,0019 часа труд,
като разликата от 162,019 часа не е
заплащана на въззиваемия и при при средна ставка за извънреден труд в размер на
7.23 лв., определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за
периода и 50 % увеличение е на стойност 1
171,40 лв.. Вещото лице установява, че за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 144
часа нощен труд през първото и 144
часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 288 часа нощен труд приравнени с
коефициент 1,143 се равняват общо на 329,184
часа труд. Вещото лице установява, че за двете тримесечия приравния труд от
общо 41,184 часа не е заплатен на
въззиваемия и при ставка от 7.23 лв. е на стойност общо 297,76 лв.. Вещото лице установява, че лихвата за забава върху
неплатените главници за всяко от тримесечията, считано от първо число на
следващото до датата на подаване на исковата молба е в размер на общата сума от
191,57 лв., като лихвата за забава
върху главниците върху всяко от І и ІІ тримесечие на 2018 г. е общо в размер на
сумата от 51,52 лв..
Изложените от РС изводи относно наличието на законово
основание за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с
прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло в
частта за периодите от 01.02.2017 г. до
31.12.2017 г. и от 01.07.2018 г. до
31.12.2019 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение
на значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя
доводите на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в
които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона
подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите
на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи
обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или 24 -
часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента. Съгласно разпоредбите
на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният
труд на служителите,
работещи на смени извън редовното работно
време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на тримесечен период се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Съдът съобрази, че през периода от 01.02.2017
г. до 31.12.2019 г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР
за реда за организацията и разпределянето на работното време в МВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 ал. 3 от Наредбата, държавните служители в МВР е възможно
да полагат труд през нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В
разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР, издадена на
основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР и действала през част от процесния период от
18.08.2018 г. до 01.03.2019 г. на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта, като за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от
Закона за държавния служител, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7 т.1 - 5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ
като Наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по -
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. При липсата на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на НСОРЗ.
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо въззивният съд намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба доводи относно неприложимостта на установения в
чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение за процесния период,
като следва да се отчете, че и в двата случая
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.
Въззивният съд приема, че РС не е съобразил
разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време,почивките и отпуските, в
редакцията ДВ бр.41/2017г. за част от процесния период. За периода от
01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл. 9г от НРВПО /нов
- ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила на
01.01.2018 г./, съгласно която отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б от
Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред
Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие
разпоредбата на чл. 9г от НРВПО е изменена / ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила
от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане на нощните часове в дневни"
се заличават. От това законодателно
изменение е видно, че волята на нормотвореца за процесния период с изключение
на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е да
признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ или съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., което е още един довод за неоснователност на
възражението на въззивника за неприложимост на НСОРЗ. Налага се извода,
че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд, като при
сумирано изчисляване на работното време отработените часове се определят в края
на отчетния период и се съпоставят с работните часове при нормална
продължителност на работното време за същия този период. Правилото на чл. 9г от НРВПО намира приложение
за два от периодите на отчитане: 01.01.2018 г. - 31.03.2018г. и 01.04.2018 г. -
30.06.2018 г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018
г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до
30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58
от 13.07.2018г./, в която липсва ограничението „без превръщане на нощните
часове в дневни“. През целия процесен
период е действала разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която
пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 01.02.2017 г. до 31.12.2019 г.,
въззивният съдът приема, че с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл. за останалата част от процесния период нощните
часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 следва да се вземат предвид
при решаването на въпроса за наличие на положен извънреден труд. Съдът
съобрази, че за посочения период 01.02.2017
г. до 31.12.2019 г. въззиваемият е положил 1133 часа нощен труд, от които след като се извадят 288 часа нощен труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.
остават отработени 845 часа нощен
труд, които след преизчисляване към дневен с коефициент от 1,143 общо са в
размер на 965,835 часа. При съобразяване,
че на въззиваемият е заплатено възнаграждение за 845 часа нощен труд, въззивният съд приема, че на същия се дължи
възнаграждение за още 120,835 часа
положен извънреден нощен труд при средната ставка в размер на 7,23 лв.,
установена с помощта на заключението на вещото лице в размер общо на 873,64 лв. и тази сума следва да се присъди на въззиваемия като
извънреден труд. Не са налице основания за намаляване на определеното по-горе
възнаграждение чрез приспадане на заплатеното от въззивника възнаграждение в
размер на 0,25 лв./час, тъй като се касае за различно основание за заплащане на
тези възнаграждения.
Искът с
правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 от ЗМВР се явява
частично основателен и доказан за сумата от 873,64 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на ИМ - 31.01.2020 г. до окончателното й заплащане, като за разликата над 873,64 лв. лв. до 1 171,40 лв. в размер на 297,76 лв. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда.
С оглед
недължимостта на главницата от 297,76
лв. недължима се явява и лихвата за забава върху всяка от главниците за
съответното тримесечие от 01.01.2018
г. до 30.06.2018 г. в общ размер от 51,52
лв.. Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД се явява частично основателен и
доказан за сумата от 140,05 лв., а
за разликата над 140,05 лв. до 191,57 лв. в размер на 51,52 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен от
съда.
Относно
разноските:
В
първата инстанция в полза на ищеца са присъдени изцяло направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице, а в полза на пълномощника му на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 611,99 лв., определено при съобразяване, че съдът е сезиран с два
иска и разпоредбите на чл. 7 т. 1 и 2 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът в първата инстанция не е заявил искане за присъждане
на разноски по делото. Фактическата и правна сложност на спора според въззивния
съд не налага определяне на възнаграждение на всеки от процесуалните
представители на страните в размер по - висок от минимално предвидения в
Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивният съд не споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно
начина на определяне на адвокатското възнаграждение при наличие на два
обективно съединени иска, тъй като същите са в противоречие с разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от цитираната
Наредба, съгласно която минималното възнаграждение при оценяеми искове се
определя на база на интереса, който представлява сбор от цената на исковете,
предмет на делото. Налице е противоречива практика на ВКС в тази насока, вкл.
цитираната от въззиваемия, но въззивният съд споделя правните изводи в
практиката на ВКС: определение № 10/08.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4908/2019 г.,
ІІІ г.о. на ВКС, определение № 29/20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019 г., ІІ
т.о. на ВКС, определение № 82/14.02.2020
г. по ч.гр.д. № 1289/2019 г., ІІ т.о. на ВКС и др., в която ВКС приема, че
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. ВКС
приема, че когато с една искова молба са
предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение е сборът от цената на всички
искове. Само в хипотеза, в която с една искова молба са предявени в субективно
съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец
претендира защита на свои права, адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки
отделен ищец по делото. При тези изводи въззивният съд приема, че неправилно
ПлРС е определил на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат П.П. в минимален размер за всеки от предявените искове
поотделно. С оглед изхода на спора и частичното уважаване на въззивната жалба
въззивният съд следва да определи на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.П. съобразно уважената част от исковете,
поради което при съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от цитираната
Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията към момента на сключване на договора за
правна помощ, на същият следва да бъде определено възнаграждение в размер на 301 лв.. С оглед частичното уважаване
на въззивната жалба, респ. на исковете, въззивният съд приема, че ответникът,
въззивник в настоящото производство дължи на ищеца, въззиваем в настоящото
производство разноски за вещо лице в първата инстанция в размер на 104,12 лв..
Във
въззивната инстанция по съображенията направени по - горе въззивният съд
приема, че въззивникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и разноски за държавна такса в размер на 50 лв.. С оглед изхода на делото въззивният съд приема, че в полза
на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в общ
размер на 39 лв.. Пълномощникът на
въззиваемият претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, като е осъществил безплатна правна помощ на
въззиваемия в производството и на въззивната инстанция. При съобразяване на
гореизложеното по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2
от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията към сключване на договора,
въззивният съд приема, че в полза на адвокат П.П. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждението за
въззивната инстанция също в размер на 301
лв..
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. С
оглед изложените по - горе правни изводи относно дължимият размер на
адвокатското възнаграждение на адвокат П. П. за първата инстанция, въззивният съд
приема, че частната жалба се явява основателна, макар и не по изложените в същата
съображения, поради което обжалваното определение на ПлРС по чл. 248 от ГПК, с
което на адвокат П. е присъдено възнаграждение за разликата над 350 лв. до 611,99 лв. следва да бъде отменено. С оглед уважаване на частната
жалба в полза на въззивника следва да се присъдят направените по делото
разноски за държавна такса по тази жалба в размер на 15 лв..
По
изложените съображения, въззивният съд приема, че решението на ПлРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за
главницата е уважен за сумата 873, 64
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й заплащане, в частта, в която искът по чл. 86 от ЗЗД е
уважен за сумата от 140,05 лв., в
частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски за вещо лице в размер на
104,12 лв., в частта,
в която по сметка на съда е присъдена ДТ в минималния размер на 100 лв., както и в частта в която на основание чл. 38 ал. 2 от
ЗА в полза на адвокат П. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 301 лв.. Решението на ПлРС следва да
се отмени на основание чл. 271 от ГПК в останалата част, а определението на
ПлРС по реда на чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното, Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решение № 812 от 08.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 532/2020 г. по описа на Плевенския районен съд В
СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която ГД „ Национална
полиция“ - МВР, гр. София е осъдена да заплати на В.С.В. разликата над сумата от 873,64 лв. до 1 171,40 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода 01.01.2018 г. – 30.06.2018
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ
– 31.01.2020 г. до окончателното й изплащане;
- В ЧАСТТА, в която ГД „ Национална
полиция“ - МВР, гр. София е осъдена да заплати на В.С.В. на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД разликата над
сумата 140,05 лв. до 191,57 лв.;
- В ЧАСТТА, в която ГД „ Национална
полиция“ - МВР, гр. София е осъдена да заплати на В.С.В. на
основание чл. 78 от ГПК разноски за вещо лице за разликата над сумата от 104,12 лв. до 140 лв.;
- В ЧАСТТА, в която ГД „ Национална
полиция“ - МВР, гр. София е осъдена да заплати на на основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 301 лв. до 350 лв.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.В. против ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР, гр.
София иск за разликата
над сумата
от от 873,64 лв. до 1 171,40 лв. в
размер на 297,76 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент 1,143 на нощен труд към дневен за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на ИМ - 31.01.2020 г. до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.В. против ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР, гр.
София иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 140,05 лв. до 191,57 лв. в размер на
51,52 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатена главница от 297,76
лв. за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2020 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Оставя
без уважение искането на адвокат П.Л.П.
*** по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за първата
инстанция разликата над сумата от
301 лв. до 350 лв..
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 271 ал. 1 от гпк решението
на Плевенският Районен съд В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, в която ГД „ Национална
полиция“ - МВР, гр. София, с правоприемник по отношение на конкретното служебно
правоотношение - ГД „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ към МВР, гр. София е осъдена да
заплати:
на В.С.В.:
- чл. 178 ал. 1 т. 2
вр. с чл. 179 ал. 2 от ЗМВР сумата от 873,64 лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периодите от 01.02.2017 г. до
31.12.2017 г. и от 01.07.2018 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ – 31.01.2020 г. до
окончателното й изплащане;
- на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата
140,05 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 873,64 лв. за периода от 01.04.2017 г.
до 31.12.2019 г.,
- на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от
104,12 лв. за разноски за вещо лице;
- на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА на адвокат П.Л.П.
адвокатско възнаграждение сумата от 301
лв. за оказана безплатна правна помощ по делото пред ПлРС;
- по сметка на ПлРС държавна
такса в размер на 100 лв..
ОТМЕНЯ на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК определение № 260082/17.08.2020 г., постановено по гр.д.
№ 532/2020 г. по описа
на Плевенския районен съд, като вместо него постановява:
Оставя без уважение искането на адвокат П.Л.П. *** по чл. 248 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 от ЗА за
изменение на решението по делото в частта относно присъдените разноски чрез
допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение за първата инстанция разликата
над сумата от 350 лв. до 611,99 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК В.С.В., ЕГН ********** *** да заплати
на ГД „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“ към МВР, гр. София общо сумата от 54 лв. за направени във въззивната инстанция разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от
въззивната и частната жалби.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА
вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК ГД „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ към МВР, гр. София, ул. „П.Г. “ № ***,
представлявяна от директора главен комисар К.Д. да заплати на адвокат П.Л.П.
***958, с адрес: гр. Плевен, ул. „Г.Б. “ № * сумата от 301
лв. за направени пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на адвокат П.Л.П. *** по чл. 38 ал. 2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция разликата над сумата от 301 лв. до 611,99 лв..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: