№ 3565
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100514302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20103814/25.09.2023г. по гр.д. №45687 по описа за 2014г.
на Софийски районен съд, 75-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 13061/20.08.2014г. на БТВ Медиа
Груп“ЕАД, ЕИК130081393 срещу „Явор“ООД, ЕИК ********* с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено, че „Явор“ООД, ЕИК ********* дължи на БТВ
Медиа Груп“ЕАД, ЕИК130081393 заплащане на сумата от 2680,14лв.,
представляващи неплатено възнаграждение за излъчена рекламна кампания
през месец декември 2011г., за което е издадена фактура №
**********/30.12.2011г.; сумата от 683,34лв., представляващи лихва за забава
на плащането на главницата за периода от 29.11.2011г. до 26.05.2014г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 1788/2014г. по описа
на РС-Пазарджик, като БТВ Медиа Груп“ЕАД, ЕИК130081393 е осъдено да
заплати на „Явор“ООД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК
съдебни разноски от 100лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25038506/23.10.2023г. по регистъра на СРС от ищеца БТВ Медиа Груп“ЕАД,
ЕИК130081393 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
1
Посочило е, че районният съд правилно приел, че страните са обвързани от
договорно правоотношение, обем и характер на същото, те се установявали от
приетото споразумение от 02.09.2011г. Неправилно било прието от районния
съд обаче, че не бил изпълнил задълженията си по това споразумение.
Приетата писмена кореспонденция,, извлечението за направеното плащане
установявали тези факти Имейлът от 07.12.2011г. бил изпратен от и-мейл
адрес с домейн , който съвпадал с търговската марка на ответника, той бил
собственик на този домейн, което се установявало от справка в регистъра на
домейните. След този имейл било направено частично плащане на сумите по
заявените търговски кампании Изпълнението на трето лице било при
условията на чл. 74 от ЗЗД, това трето лице било свързано лице с ответника За
двете свързани дружества било напълно наясно защо мебелна къща Явор-
София“ извършва плащането Предположенията на вещото лице, ме получател
на услугата е третото лице било несъстоятелно. Изпълнил задълженията си по
споразумението, издал съответните сертификати за излъчване, останала
неплатена процесната главница, ответникът дължал и обезщетение за забава
на плащането й на основание на чл. 294 от ТЗ. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете Тракийска мебел“ЕООД, ЕИК
********* /с предишно наименование и правноорганизационна форма
„Явор“ООД/, не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
13061/20.08.2014г. на БТВ Медиа Груп“ЕАД, ЕИК130081393 срещу
„Явор“ООД, ЕИК ********* с която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД да признаване за
установено, че „Явор“ООД, ЕИК ********* дължи на БТВ Медиа
Груп“ЕАД, ЕИК130081393 заплащане на сумата от 2680,14лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 28.05.2014г., до изплащането й,
представляващи неплатено възнаграждение за излъчена рекламна кампания
през месец декември 2011г. по споразумение от 02.09.2011г, за което е
издадена фактура № **********/30.12.2011г.; сумата от 683,34лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от
29.11.2011г. до 26.05.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 1788/2014г. по описа на РС-Пазарджик, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че телевизионен оператор и собственик на
телевизионни програми btv, btv comedy, btv cinema, btv action, btv lady ,
ring.bg, и на 02.09.2011г. сключил договор с ответника за излъчване на
търговски съобщения в тези програми за периода ноември 2011г.-декември
2012г., свързани с търговската дейност на на ответника и търговската му
марка „Явор Мебели“ срещу възнаграждение. Изпълнил задълженията си по
споразумението, като излъчил рекламни съобщения-видеоклипове и бордове,
поради което и за ответника възникнало задължение за заплащане на
покупната цена за рекламното време, срок за което било до 2 работни дни
2
преди старта на кампанията. На 08.12.2011г. била платена сумата от
81177,83лв. За плащането на тази сума с писмо от 07.12.2011г. ответникът
поискал проформа фактура да бъде издадена на Мебелна къща Явор“ЕООД,
ЕИК ********* и съобразно тези указания ищецът издал ДН
14821/08.12.2011г. Плащането на сумата било извършено от банкова сметка на
посоченото от ответника лице като такова, на което да се издаде фактурата. За
излъчените реклами ищецът издал съответните сертификати и след
издаването им остойностил същите, като останала неплатена сумата от
2680,14лв. за което била издадена фактурата от 30.12.2011г. , но тя не била
платена. Ответникът изпаднал в забава на плащането й на основание на чл.
294 от ТЗ. Претендирало е разноски.
Ответникът „Явор“ООД, ЕИК ********* /с последващо наименование и
правноорганизационна форма Тракийска мебел“ЕООД / в предоставения срок
за отговор е оспорил исковете. Посочило е, че не оспорвал представените
доказателства, но те били неотносими за процесните вземания.
Представените паметни бележки от среща сочат за предложена оферта за
излъчване на реклами, подписът положен за прокурист не бил положен от
този на ответника . Отделно тези бележки не представлявали договор за
излъчване на рекламни съобщения по чл. 78 от закона за радиото и
телевизията, не сочел срокове за излъчване, срокове за плащане, цени и т.н.
Нямало сключен договор за излъчване на рекламни съобщения между
страните, такава услуга не била извършена в полза на ответника. Паметните
бележки били предложение за сключване на договор, сертификатите за
излъчване сочели извършени съобщения за друг клиент на ищеца- Явор
София“ЕООД. Представените фактури сочели друго лице като получател на
услугата-Мебелна къща Явор София“ЕООД, а не ответника. Сумата по
първата фактура била платена от трето лице. С имейл изпратен от неизвестно
кой и по какъв повод не можело да се промени страна по договор, не се сочело
в него че ответника ще плаща суми. Нотариалната покана била получена от
лице, което нямало представителна власт за ответника, за първи път я видял с
получаване на исковата молба с приложенията й. Претендирало е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 1788/2014г. по описа на РС-
Пазарджик от което се установява, че по заявление вх. № 8492/28.05.2014г. е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено „Явор“ООД, ЕИК
********* да заплати на БТВ Медиа Груп“ЕАД, ЕИК130081393 заплащане
на сумата от 2680,14лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 28.05.2014г., до изплащането й, представляващи неплатено
задължение по споразумение за излъчване на търговски съобщения в
програмите на кредитора за период от 01.11.2011г. до 31.12.2012г, сумата от
683,34лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
периода от 29.11.2011г. до 26.05.2014г., съдебни разноски от 78,60лв. за
държавна такса и 374,42лв. за възнаграждение за юрисконсулт, за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 09.06.2014г., на 16.06.2014г. е
подал възражение, с което е оспорил вземанията по заповедта, на 22.07.2014г.
3
заявителят е уведомен за необходимостта в едномесечен срок от съобщението
да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията
по заповедта и такива е представил на 21.08.2014г.
По делото е приет документ, озаглавен Deal Memo 2011/2, носещи подписи
за страните, като за ответника е положен такъв от С.Н. , изпратен от служител
на ищеца до В.Ч. от Явор“АД на 02.09.2011г. В този документ е посочено че
касае страните по делото и съдържа условия за годишна сделка от ноември
2011г. до декември 2012г. с предмет „излъчване на телевизионни търговски
съобщения в програмите на БТВ Медиа Груп“ при уговорени отстъпки –
преференциална и пакетна, бонуси, че реално изразходвания годишен бюджет
се доказва чрез мониторинг на услугите от независима изследователска
агенция на пазара в края на годината-TV Plan, плащанията са по Тарифата на
програмите към приемане на заявката, всяка потвърдена от отдел Продажби
на медията заявка се заплаща 100% до два работни дни преди стартиране на
кампанията, като е предложено и допълнително права за сублицензиране на
преференциална цена от 5000лв. без ДДС за активности: брандиране на
фирмения авто-парк сис снимки от герои от филма, издаване на брошура,
билбордове, радио-реклама.
Прието е извлечение от сметка, съгласно което на 08.12.2011г. „Мебелна
къща Явор София“ЕООД е платило на ищеца 81177,83лв. по проформа
фактура от 06.12.2011г.
Прието е извлечение от електронна кореспонденция, съгласно което на
07.12.2011г. от електронен адрес ********@*****.** до служител на ищеца е
изпратено писмо, с което е посочено, че иска да се сменят данните за
проформа фактурата и тя да е на получател „Мебелна къща Явор
София“ЕООД с ЕИК ********* с прокурист С.Н. и управител Благо Солов,
като на това писмо за ищеца е изпратен отговор, че данните за фактурите са
други
Прието е копие на фактура № **********/08.12.2011г. издадена от ищеца
на Мебелна Къща Явор“ЕООД , ЕИК ********* за сумата от 81177,83лв. за
рекламна кампания на Явор Мебели за декември.
Приети са сертификати издадени от ищеца за клиент Явор София“ЕООД за
продукт „Явор мебели“ декември 2011г. , като не се спори, че те са за излъчени
търговски съобщения с посочени различни номера на договори.
Приета е фактура № **********/30.12.2011г. издадена от ищеца на
Мебелна къща Явор София“ЕООД ЕИК ********* за сумата от 2680,14лв. за
рекламна кампания на Явор Мебели за декември.
Приета е покана от ищеца до ответника и до „Мебелна къща Явор-
София“ЕООД от 27.11.2013г. с която е поискано плащане на сумата по
фактурата от 30.12.2011г. в размер на 2680,14лв. за излъчени през декември
2011г. търговски съобщения, както и за лихва за забава, тази покана е връчена
чрез нотариус К., рег. № 269 на НотК на 06.12.2013г. на адреса на управление
на ответника на Т..
4
Прието е пълномощно, съгласно който Благо Солов като управител на
„Мебелна къща Явор-София“ЕООД и на ответника, който има прокурист
С.Н., е предоставил представителна власт на юрисконсулт по делото, както и
за още 4 юридически лица съдържащи в наименованието си „Мебелна къща
Явор“.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото
и проверки при ответника е посочило, че ответникът не е осчетоводил
процесната фактура, такава не била отразена в дневниците му за покупки и в
справката – декларация за декември 2011, както и 12 месеца след това, не е
ползван данъчен кредит по нея, при ответника не се водела партида за ищеца,
нито задължение за плащане на процесната сума по фактурата от 30.12.2011г.
Фактурата от 08.12.2011г. била издадена на името на Мебелна къща Явор-
София“ЕООД и то било платец по платежното нареждане за тази фактура. За
доплащането на процесната сума фактура не можело да се издаде на друго
лице различно от Мебелна къща Явор-София“ЕООД.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване
на задължение за плащане на цена на излъчени рекламни съобщения , както и
за обезщетение за забавено плащане на същите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съдът приема, че по делото е установено, че на 02.09.2011г. между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор съгласно който
ищецът се е задължил да излъчва телевизионни търговски съобщения в
програмите на БТВ Медиа Груп“ срещу задължение на ответника да заплаща
възнаграждение за същото по Тарифата на програмите към приемане на
заявката, като реално изразходвания бюджет се установява чрез мониторинг
на услугите от независима изследователска агенция на пазара в края на
годината-TV Plan, плащанията до два работни дни преди стартиране на
кампанията. Приетият документ , озаглавен Deal Memo 2011/2, носи подписи
за страните, като за ответника е положен такъв от С.Н., за който не се спори по
делото че е бил прокурист на ответника към него момент. Действително, с
отговора на исковата молба е посочено, че подписа положен за прокуриста не
е положен от него. В доказателствена тежест на ответника по исковете е било
5
да докаже оспорванията си, но доказателства за същото не са ангажирани по
делото, поради което и възраженията му са неоснователни.
Същевременно съдът приема, че правилно районният съд е приел, че по
делото не е установено по несъмнен начин ищецът да е изпълнил към
ответника задълженията си по договора с него. За установяване на тези
обстоятелства ищецът е представил две фактури и извлечение от банкова
сметка. Тези документи обаче сочат като задължено лице и платец друго
юридическо лице, различно от ответника, плащането също е направено от
това трето лице- „Мебелна къща Явор – София“ЕООД. Вещото лице по
счетоводната експертиза е установило, че фактурата от 30.12.2011г. не е
осчетоводена от ответника, че при ответника не се води задължението и
партида на ищеца. Действително, по делото не се спори, че „Мебелна къща
Явор -София“ЕООД и ответникът имат един и същ управител и адрес на
управление към момента на процесната сделка. Това обаче не е от естество да
установи по делото, че изпълнението по фактурите е направено на лице, което
ответникът е посочил на ищеца, съответно че това лице е изпълнило
задължение на ответника към ищеца за заплащането на сумата по фактурата
от 08.12.2011г. в размер на 81177,83лв., Такъв извод не може да се обоснове и
при обсъждане на тези документи в съвкупност с приетото по делото
извлечения от писма по електронна поща. Плащането е направено на
08.12.2011г. по проформа фактура от 06.12.2011г. след като са били разменени
писмата по електронната поща от 07.12.2011г. По делото ищецът не е
представил проформа фактури от 06.12.2011г, поради което и не може да се
приемат за установени твърденията на ищеца, че по искане на ответника
данните във фактурите на получател са били променени-такива на „Мебелна
къща Явор-София“ЕООД вместо данните на ответника. Кореспонденцията по
електронна поща не съдържа и достатъчно данни за сделката във връзка, с
която са разменени имейлите. Счетоводните документи и тези за плащане на
сумата от 81177,83лв. си съответстват и не дават основание да се приеме, че те
са издадени във връзка с договора между страните по делото. Посоченият
автор на имейлите – А.Т., от електронен адрес ********@*****.** дори да се
приеме, че е служител на ответника, при съобразяване на множеството
дружества с един и същ управител и с наименование, съдържащо „явор“
/посочени в приетото по делото пълномощно/ , то извод, че тези писма са
изпратени точно във връзка със сключения на 02.09.2011г. договор между
страните, не може да се изведе еднозначно.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят
в тежест на въззивника , възизваемият не е претендирал разноски за
производство пред СГС и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20103814/25.09.2023г. по гр.д. №45687 по
описа за 2014г. на Софийски районен съд, 75-ти състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7