№ 162
гр. Оряхово, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100503 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца Е. И. И., ЕГН
********** от с. Селановци, общ. Оряхово, ул. „Виктор Юго“ № 45, действащ
чрез пълномощника си адв. В. В. от АК Враца против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ №
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от С.Р.Я и
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“,
представлявано от И.Ш., с искане за обявяване недействителността на
Договор за потребителски кредит № 2983911 от 29.05.2024 г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД и искане за обявяване недействителността на Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.
Претендират се и разноски в производството.
Предявени са обективно и субективно съединени два установителни
искове, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1
и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с
твърдения за неравноправност на клаузите на процесните договори.
От името на ищеца се твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е
сключен Договор за потребителски кредит № 2983911 от 29.05.2024 г. за
сумата от 5657,80 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията
и срока на сключения договор – за срок от 24 месеца, при ГЛП от 40 % и ГПР
48,21 %. В същия ден е сключен договор за поръчителство за обезпечаване на
кредита с „Ай Тръст“ ЕООД и по него ищецът се е задължим да заплати
сумата от 5403,74 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
посочена в обединен погасителен план, заедно с вноската по отпуснатия
кредит.
Сочи се, че ищецът е заплатил до момента по договора за кредит общо
три месечни вноски.
1
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, като са изложени доводи за неправилно и неясно посочване на
ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е
следвало да бъде включенo възнаграждението за поръчител по сключения за
обезпечаване на вземането Договор за предоставяне на поръчителство с
втория ответник. Това възнаграждение се явява елемент от общите разходи по
кредита, тъй като е пряко свързана с договора за кредит, известна е на
кредитора и се дължи плащането й от потребителя. Твърди се, че това е довело
до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл.
19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит
съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за
нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание
чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без лихви, такси и възнаграждение
за поръчителство.
Сочи се още, че Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с
„Ай Тръст“ ЕООД също е нищожен, тъй като целта на поръчителството не е
реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнителното му оскъпяване с
допълнително възнаграждение за кредитора, извън ограниченията на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК – т.е. заобикаля закона и е сключен във вреда на потребителя.
Изложени са подробни доводи и за наличие на неравноправни клаузи в
процесните договори, като се твърди, че ищецът дължи на първия ответник
единствено усвоената от него главница. Изложени са доводи за свързаност
между дружествата ответници, тъй като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, действащо чрез юрисконсулт Владислава Тончева, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Признава се фактът, че с ищеца са
сключени Договор за потребителски кредит № 2983911 от 29.05.2024 г.,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от
29.05.2024 г. г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, със съответните уговорени
параметри. Договорът за кредит е сключен за срок от 24 месеца, при ГЛП от 40
% и ГПР 48,21 %, с обща дължима сума по кредита 8376,15 лв. (5657,80 лв.
главница и 2718,35 лв. договорна лихва).
Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР не е включено възнаграждението за
поръчителство, тъй като същото не влиза в общия разход по кредита, услугата
не е задължителна за сключването на договора за кредит, а представлява избор
на потребителя. Сочи се също, че размерът на възнаграждението за поръчител
не е известно на кредитора „Кредисимо“ ЕАД към момента на сключване на
договора за кредит. Твърди се, че при подаване на заявлението си за кредит,
ищецът е имал две възможности за избор по отношение обезпечаването на
кредита – вкл. и да заяви необезпечен кредит. Предоставянето на обезпечение
не е задължително условие за сключване на договора за кредит и няма санкция
за кредитополучателя, ако избере да заяви необезпечен кредит. Твърди се, че
за кредитора не е било ясно нито дали ще се сключи договор за предоставяне
на поръчителство, нито при какви параметри на същия.
Относно сключеният от ищеца договор за поръчителство се твърди, че е
съвсем отделен договор, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който
2
ищецът се е съгласил срещу възнаграждение от негова страна, дружеството да
стане солидарен длъжник за задължението му към „Кредисимо“ ЕАД.
Сключването на този договор не е задължително условие за отпускане на
кредита, разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР, поради което се твърди,
че няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Изложени са доводи, че въпреки
наличието на свързаност между ответниците, сключените с ищеца договори –
за кредит и за предоставяне на поръчителство не са нищожни, а единствено
може да се приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение на
поръчителя, е нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените срещу „Кредисимо“ ЕАД искове като неоснователни, като се
претендират и разноски по делото. Оспорва се претендираното адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, действащо чрез юрисконсулт С.С., с който исковете се оспорват
като неоснователни. Не се оспорва фактът, че с ищеца са сключени
процесните договор за кредит и за предоставяне на поръчителство, със
съответните уговорени клаузи и параметри. Не се оспорва и фактът, че е
сключен договор за поръчителство за обезпечаване вземанията на кредитора
по договора за кредит, за което ищецът дължи възнаграждение в размер на
5403,74 лв., разсрочено на 24 месечни вноски, който по своята същност е
договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД. Сочи се също, че възнаграждението се
дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и при
предсрочно погасяване на последния, ищецът не дължи възнаграждение за
периода след изплащане на кредита. Подробно е описан механизма на
отпускане на кредит от последното, като се сочи, че ищецът доброволно е
избрал да кандидатства за обезпечен с поръчителство кредит, а е имал
възможност да избере и необезпечен кредит, след заявяване на който искането
му също би било прието за разглеждане, оценка и одобрение от кредитора
„Кредисимо“ ЕАД. Във връзка с това се сочи, че възнаграждението, дължимо
по сключения договор за поръчителство не е разход, който е бил известен на
кредитора, за да се счита за общ разход по кредита, като сключването на
договора за поръчителство не е било задължително условие за получаване на
кредита, за да бъде включено в ГПР по кредита.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявения
срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск като неоснователен, като се претендират и
разноски по делото. Оспорва се претендираното адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С протоколно определение от 13.10.2025 г., неоспорено от страните,
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между
ищеца и ответниците са сключени Договор за потребителски кредит №
2983911 от 29.05.2024 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.05.2024 г. г., сключен с „Ай Тръст“
ЕООД, със съответните уговорени параметри. Договорът за кредит е сключен
за срок от 24 месеца, при ГЛП от 40 % и ГПР 48,21 %, с обща дължима сума
3
по кредита 8376,15 лв. (5657,80 лв. главница и 2718,35 лв. договорна лихва), а
възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 5403,74 лв.,
разсрочено на 24 месечни вноски.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от сключения Договор за потребителски
кредит № 2983911 от 29.05.2024 г., кредитът се обезпечава или с банкова
гаранция или с поръчител – юридическо лице, одобрено от кредитора, в
противен случай - ако потребителят е завил кредит без обезпечение – то
срокът за одобрение на заявлението за кредит е 14 дни от подаване на
заявлението, като последното може и да не бъде одобрено.
От представения Договор за предоставяне на поръчителство от
29.05.2024 г. и приложение № 1 към него се установява, че ищeцът е сключил
договор поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на вземането на
кредитора ответник и следва да заплати за това възнаграждение от 5403,74 лв.
на крайния падеж на кредита – 31.05.2026 г., тъй като е сключен за срок от 24
месечни вноски. Поради това от приложените договори и погасителни
планове към тях се установява, че ищецът следва да заплати сумата от общо
13 779,89 лв., включваща 5657,80 лв. главница, 2718,35 лв. договорна лихва и
5403,74 лв. такса възнаграждение за поръчителство. Освен това от договорите
се установява, че тази обща вноска следва да се погасява по една и съща
банкова сметка (BG86STSA93000021867774), с титуляр „Кредисимо“ ЕАД
(чл. 6 от договора за кредит и чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за поръчителство).
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем
от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от
ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП). Следва да се има предвид също, че
автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора, включително да уговорят възнаграждения, такси, неустойки и др., е
4
ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
искове и събраните по делото доказателства, съдът намира същите за
основателни по следните съображения:
Основен спор между страните в настоящото производство е дали
разходите на ищеца за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, с предложеното от кредитора лице, са част от общите разходи
по кредита за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при определяне
на ГПР по договора за кредит.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит,
възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при
изчисляване на ГПР, който факт не е спорен между страните.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 48,21 % формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но съдът намира, че същият не отразява
действителния такъв по сключения между страните договор за кредит, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от ищеца с „Ай Тъст“
ЕООД, което следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора и отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по следните
5
съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит може да се направи извод, че
е осигурена възможност за сключване на договор за кредит с ответното
дружество и без предоставяне на обезпечение, но е посочено, че срокът за
одобряване на кредита е 14 дни и същият може да не бъде одобрен. Това
поставя потребителя, имащ спешна нужда от парични средства (предвид това,
че кандидатства за т.нар. бързи кредити от небанкова финансова институция),
да избере именно най-бързия вариант за одобрение на кредита – да сключи
договор за поръчителство, с посочено и одобрено от кредитора лице.
Предоставянето на обезпечение по чл. 4, ал. 1 от сключения договор за кредит
е било задължително условие за сключване на договора за кредит (арг. от чл. 4,
ал. 2 от договора за кредит) и следователно сключването на договора за
поръчителство се явява задължително условие за сключване на договора за
кредит. Договорът за поръчителство е сключен от ищеца с посочено от
ответното дружество лице и при условия, които ищецът не може да
предоговори и измени. Възможността да се откаже от предоставянето на
обезпечение, при невъзможност да чака евентуално одобрение на кредита 14
дни, би имала за последица анулиране на заявката за кредит, а следователно и
невъзможност да бъде сключен договора за кредит. На практика това
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и
неравноправно третиране на потребителите, с оглед срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице – поръчител, предложено и одобрено от
кредитора. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не
подкрепят доводите на ответното дружество за доброволност при избора на
обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да
ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се
нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“, с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга.
Поради изложеното съдът намира, че сключването на договор за
поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко
свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея
(независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на
поръчителя или не) и този разход е известен на кредитора – т.е съдът намира,
че безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице безспорна обвързаност,
която се установява от редица обстоятелства - сключване на договора за
поръчителство с посочено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един
и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите
по погасителните планове на договорите, с едни и същи начален период и
краен срок на погасяване, както и погасяване на кредита и възнаграждението
за поръчителя по една и съща банкова сметка с титуляр „Кредисимо“ ЕАД (чл.
8, ал. 4, т. 2 от Договора за поръчителство). Всички тези факти водят до
неоснователност на твърденията на двете ответни дружества, че договорът за
поръчителство е съвсем отделен договор, за който „Кредисимо“ ЕАД не е
6
имало знание дали ще се сключи и при какви условия. Освен това е служебно
известно на съда, във връзка с други граждански дела, а и от служебна справка
в ТР, че ответното дружество е едноличен собственик на капитала на
поръчителя, като двете дружества са с един адрес на управление – този факт е
признат и от „Кредисимо“ ЕАД. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от
договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът
за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на „Кредисимо“ ЕАД и
при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя, реално би се
стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си.
Дължимото възнаграждение по сключения договор за поръчителство в размер
на 5403,74 лв. се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит
разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по
„друго“ правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК („Годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.“). Без необходимост от
специални знания става ясно, че при включване на сумата от 5403,74 лв. в ГПР
по договора за кредит, неговата стойност значително ще надвиши обявената
такава от 48,21 % и ще наруши цитираната разпоредба на ЗПК.
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към
момента на сключване на процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. След като в договора не е посочен действителният ГПР, при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така размерът на ГПР се явява
по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл, като не
е оповестило действителен ГПР в договора за кредит, ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД е нарушило изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка. Двата оспорени от ищеца договори – за кредит и за
поръчителство, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните следва да се има предвид, че последиците от
прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията, респ.
установителният иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД също се явява основателен и
следва да бъде уважен.
7
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена
в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство в размер, почти колкото отпуснатия кредит, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, имайки
предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“
ЕАД, ЕИК ********* следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
192,37 лв. за внесена държавна такса, като последният е направил и искане за
разноски в производството по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В
тази връзка се явява неоснователно възражението на ответниците за
недължимост на възнаграждение по посочената разпоредба, тъй като
безплатна адвокатска помощ е предоставена на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА – ищецът е от кръга на близките лица на адв. В. от АК Враца. С оглед
отчетения и положен от пълномощника труд, който в случая е минимален и се
свежда до подаване на исковата молба и едно становище по хода на делото,
респ. съдебното производство се е развило в едно съдебно заседание, в което
страните и техните процесуални представители не са присъствали лично и не
са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства, то съдът
намира, че справедливо и разумно е възнаграждението да се определи от съда
в размер на 400 лв. При определянето на този размер съдът отчита и
постановките в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело С 438/22, което е задължително за всички съдилища в Република
България на основание чл. 633 ГПК, респ. намира, че не е налице пречка
адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от
определения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит № 2983911 от 29.05.2024 г., сключен между Е. И. И., ЕГН **********
от с. Селановци, общ. Оряхово, ул. „Виктор Юго“ № 45 и „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано
от С.Р.Я, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА Договор за предоставяне на
8
поръчителство от 29.05.2024 г., сключен между Е. И. И., ЕГН ********** от с.
Селановци, общ. Оряхово, ул. „Виктор Юго“ № 45 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична,
п.к. 1463, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център „България“,
представлявано от И.М.Ш – управител, който договор обезпечава вземания по
недействителен Договор за потребителски кредит № 2983911 от 29.05.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център България,
представлявано от С.Р.Я ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. И., ЕГН ********** от с.
Селановци, общ. Оряхово, ул. „Виктор Юго“ № 45 сумата от 192,37 лв. (сто
деветдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
внесена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център България,
представлявано от С.Р.Я ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. от АК Враца, с адрес в
гр. Оряхово, ул. „Андрей Чапразов“ № 13 сумата от 400 лв. (четиристотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
9