№ 109
гр. Тетевен, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100178 по описа за 2022 година
Предявени е иск за определяне на родителски права по отношение на малолетни и
непълнолетни деца,с посочено основание чл.127,ал.2 от СК.
Ищецът твърди,че с ГЛ. ХР. В. от гр.Тетевен, обл.Ловешка, живяхме във фактическо
съжителство около пет години, като имаме родени две деца- -х,ЕГН: **********;
-хх,ЕГН:**********;
През времето на съжителството живеехме и отглеждахме децата си в дома ми ,
находящ се в гр.Тетевен, обл.Ловешка. От самото начало не сме имали проблеми и
отглеждахме децата съвместно. От около една година започнаха проблемите с х . През
2020г. и 2021г. тя на няколко пъти пътува в чужбина и се налагаше децата да ги гледам аз.
Работеше главно в Германия и от други познати научих, че там е имала връзки с други
мъже.През цялото това време единствено аз отглеждам и издържам и двете деца. х не се
интересува от тях включително ,когато си е в България. До сега не е дала никакви средства
за тяхната издръжка.
В резултат на изцяло изоставяне на родителските си задължения с В. имаме спор относно
упражняването на родителските права, режима на контакти,личните отношения и
издръжката на децата ни.
В тази връзка имам правен интерес да предявя настоящия иск с основание чл.127, ал.2
от Семейния кодекс.
Моли да бъде постановено решение, с което упражняването на родителските права,
върху непълнолетните деца - х,ЕГН: ********** и хх,ЕГН:**********,
1
- да бъдат предоставени за упражняване на ищеца, като техен баща, с местоживеене
гх
-да се определи режим на лични контакти с майката, всяка първа и трета седмица от
месеца от 17,00ч. на петъчния ден до 18,00ч. на неделния ден, а също така и един месец през
лятото , което не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и през великденските
празници
-да бъде осъдена ГЛ. ХР. В. да заплаща следващата се по закон издръжка в размер от
170лв. за детето х,ЕГН: ********** и 170лв. за детето хх,ЕГН:**********, платими чрез
техния баща М. М. Л. считано от датата на предявяване на иска.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата.
От представените от страните писмени доказателства и показанията на свидетелите
Марко Л. Беров и Йончо Иванов Вълов,съдът приема за безспорно установена следната
фактическа обстановка по делото:
Страните М. М. Л. от град Тетевен,Лов.обл. и ГЛ. ХР. В. от град Тетевен,Лов.обл.,са
родители на малолетните деца хх,роден на 31.07.2020г и на х,роден на 10.03.2017 година.
Страните съжителствали от около 7 години,като от около 8 месеца преди предявяване
на исковата молба,ответницата напуснала семейното жилище и заминала в чужбина.
Според гласните доказателства,след напускането на семейното жилище единствено
ищецът-бащата на децата,с помощта на своите родители полага грижи за отглеждане на
децата.Ответницата не се интересува от децата,не осигурява и не дава средства за тяхната
издръжка.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.127,ал.1, изр.първо от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му. Съгласно чл.127,ал.2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му
съгласно чл.59,142,143 и чл. 144 от СК.
Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127,ал.2 от
СК като „спорна съдебна администрация“ - т.е. осъществяване на съдебна намеса в
гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение
замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1 от СК. Съдебната
намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради
което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а
е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по
2
целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо и
определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди всичко с
нуждите на децата и техните интереси, поради което не е обвързан от исканията и
становищата на родителите за начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в
тази връзка се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето,респ. в
случай децата. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка хипотеза, в
която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде предоставено на
единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се проведе докрай
изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се упражняват от
двамата родители заедно и поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби
на ЗЗДт, чрез „преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и
емоционални потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на
детето, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към детето”.
В това производство съдът не „наказва” единия родител, нито най- общо оценява по-
добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича повече”
детето/децата.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско
качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от
родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.
В конкретния случай от момента на фактическата раздяла между страните,преките и
непосредствени грижи за децата са полагани изключително от ищеца-баща на децата,като
безспорно положените след раздялата на страните,респ.напускането на семейното жилище
от майката, грижи от страна на ищеца са били в изключителен интерес на децата.
Като прецени всички обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за
постановяване на решението, а именно възрастта на децата, техните физически и
емоционални нужди,преките и непосредствени грижи, полагани изключително за
отглеждането и възпитанието на децата, както преди, така и след раздялата между
родителите от страна на ищеца/бащата/,поведението на ответницата/майката,която не
поддържа контакт с децата след напускане на семейството, съдът намира, че упражняването
на родителските права по отношение на децата хх и х,следва да бъде предоставено на
техния баща- М. М. Л. от град Тетевен,Лов.обл.
Що се касае до въпроса за местоживеенето на децата:
Установено е от данните по делото,че от момента на раждането си,до напускане от
страна на ответницата на семейството,а и след това и понастоящем, децата са живели в
семейното жилище в град Тетевен,Лов.обл. Установено е от гласните доказателства,че в
жилището има необходимите битови условия и капацитет за отглеждане на децата.Ето защо
3
следва да се определи местоживеенето на двете деца да бъде при бащата,който е с адрес в
грх
По отношение режима на лични контакти между майката и децата:
Както се приема в трайната съдебна практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на
ВКС/при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на
лични отношения между детето и родителя,на когото то не е предоставено,съдебната намеса
се предприема въз основа на обществения интерес,като се изхожда от съображения за
целесъобразност,с оглед интересите на детето и на родителите.Основната цел е да се
организират родителските функции по начин,който най-пълно отговаря на интересите на
детето.Негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.Чрез режима на
лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази причина,по принцип мерките за
лични отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между
родителя и детето,при положение,че не се налага ограничаване или лишаване от родителски
права.При конкретното определяне на мерките трябва да се изхожда от особеностите на
всеки отделен случай.В закона не са определени мерките относно личните отношения между
родителя,на когото не е предоставено упражняването на родителските права и
децата.Основен критерий за всяка от тях е най-добрия интерес на децата.Тъй като мерките
във всички случаи се отнасят за бъдещ период,ограничен отнапред само до навършване на
пълнолетие на детето,те може да бъдат определени и по конкретни периоди,съобразени с
опитните правила,с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психоемоционалните способности и потребности на децата.При неефективност на
определените мерки законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им
или определянето на нови.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските
права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните
становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на
децата. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират
и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг и на
майката и бащата.
Съобразно установените по делото конкретни обстоятелства,при съобразяване от
една страна данните за възрастта на децата и от друга за липсата на осъществявани контакти
между майката и децата след раздялата на страните,както и необходимостта от
възстановяване на емоционалната връзка и доверие между майката и децата, съдът
намира,че следва да бъде определен следния обичаен режим на лични отношения между
майката и децата,а именно: всяка първа и трета седмица от месеца,от 17.00 часа на петъчния
ден до 19.00 часа на неделния ден,а също така и един месец през лятото, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата,както и през великденските празници.
С оглед разпоредбата на чл.142, чл.143 и чл.149 от СК, следва да се определи и
4
издръжка за
децата.
Съдът, съобразявайки се с възрастта на децата от една страна ,а от друга липсата на
доказателства за материалните възможности на ответницата-тяхна майка,намира,че
дължимата издръжка следва да бъде определена в минимално установения размер на
издръжката за страната,съобразена с размера на минималната работна заплата за
страната,относима към съответния времеви период. В предвид горното издръжката се
определя в размер на 177.50 лева месечно за всяко от децата. Така определената месечна
издръжка е в минимален размер,като съдът приема,че майката,която е млада жена,в
работоспособна възраст,има възможност да осигурява средства за издръжка на двете си деца
в този размер.Съдът приема,че така определената месечна издръжка е съответна на нуждите
на децата към момента на определяне на същата.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
РС-Тетевен да заплати държавна такса върху определената издръжка за двете деца,в общ
размер на 511.20 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ,на основание чл.127,ал.2 от СК, родителските права по отношение на
децата хх,ЕГН:********** и х,ЕГН:**********, на техния баща М. М. Л.,ЕГН:**********
от град Тетевен,Лов.обл.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата хх,ЕГН:********** и х,ЕГН:********** да
бъде при бащата М. М. Л.,ЕГН:********** от грх
ОПРЕДЕЛЯ лежим на лични контакти между децата хх,ЕГН:********** и
х,ЕГН:********** и тяхната майка ГЛ. ХР. В.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл.,както следва: всяка първа и трета седмица от месеца,от 17.00 часа на
петъчния ден до 19.00 часа на неделния ден,а също така и един месец през лятото, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата,както и през великденските празници.
ОСЪЖДА ,на основание чл.143,ал.2 от СК, ГЛ. ХР. В.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл да заплаща на М. М. Л.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., като
баща и законен представител на малолетните деца хх,ЕГН:********** и х,ЕГН:**********
месечна издръжка в размер на 177.50/сто седемдесет и седем лева и петдесет ст./лева
месечно ,за всяко едно от децата,начиная от 25.02.2022г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на издръжката,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, допуска предварително изпълнение на решението,в
частта на присъдената издръжка за непълнолетните деца.
5
ОСЪЖДА ГЛ. ХР. В.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., да заплати по
сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 511.20/петстотин и единадесет
лева и двадесет ст./лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6