Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1191 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 57, ал. 3
от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ вр. чл.
240, ал. 2 от Търговския закон ТЗ/, чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 2 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203,
ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.
Ищецът - „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърди, че ответниците имат качеството на администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗБН, поради следното: - към 2012 г. ответниците Г.П.Х. и И.А.З. са били членове на управителния съвет на банката и нейни изпълнителни директори, а ответникът А.П. има качеството и на прокурист на банката, като към 2013 г. всички тези три лица имат качеството на членове на управителния съвет на банката; - към 2012 г. ответникът Г.К.З. е заемал длъжността „Директор“ на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в Управление „Кредитиране“, а след това е заемал длъжността „Началник управление“ на Управление „Кредитиране“ в банката; - към 2012 г. ответникът В.Б.С. е заемал длъжността „Директор“ на Дирекция „Кредитен риск“ към Управление „Анализ и контрол на риска“; - към 2012 г. ответницата С.В. В.С.е заемала длъжността „Ръководител“ на „Специализирана служба за вътрешен контрол“ в банката.
Ищецът посочва, че на 18.06.2012 г. ответниците Г.П.Х., в качеството му на изпълнителен директор на банката, и А.М.П., в качеството му на прокурист на банката, подписали от името и за сметка на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност договор за кредит, който е сключен с дружеството „Т.“ АД и по силата на който на последното е предоставен кредит в размер на 6 100 000 евро. Твърди, че те са извършили действията по сключване на описания договор за кредит, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, който представлява вътрешен акт на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и създава задължения за членовете на управителния съвет, за лицата, които са в състава и на други управителни органи на банката, както и за нейни служители за извършване на определени дейности, които имат за цел да бъде анализирана способността на лицето, подало искане за кредит, да изпълнява задълженията си към банката, ако такъв бъде отпуснат, както и да бъде направен анализ и оценка на обезпечението, което ще се изиска от кредитополучателя да представи, за да бъде гарантирана възможността на банката да събере задълженията си по договора за кредит, който ще бъде сключен. Освен това тези двама ответници са сключили договора, без да включат в съдържанието му клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение.
Ищецът сочи, че ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., в качеството им на изпълнителни директори на банката, подписали от името и за сметка на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност четири анекса към договора за банков кредит от 18.06.2012 г., с които разрешили увеличаване на размера на отпуснатия кредит и предоговорили крайния срок за издължаване на главницата, като това станало без да бъде извършена надлежно процедурата по предварително проучване на кредитополучателя и способността му да обслужва и погасява кредита, предвидена в Правилника за кредитна дейност. Ответниците са извършили действията по сключване на всички анекси към договора за кредит, с изключение на първия от тях, без да е налице взето решение за отпускане на кредита от управителния съвет на банката, което е необходимо съгласно изискването на чл. 44, ал. 3 и ал. 4 от Закона за кредитните институции и предвид факта, че с предоставяне на процесния кредит се формира голяма експозиция. Освен това те са подписали анексите към кредитната сделка, въпреки че към този момент е липсвало надлежно учредено от кредитополучателя обезпечение, тъй като сключеният договор за особен залог на вземания на кредитополучателя не е бил вписан в Централния регистър на особените залози. С тези свои действия посочените лица също са създали условия отпуснатият кредит да остане необезпечен.
Ищецът заявява, че с описаните действия ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., са нарушили задължението, което е възникнало за всеки един от тях по силата на сключените договори за управление и договор за прокура, а именно: задължението да изпълняват функциите си като членове на управителния орган на банката съответно като прокурист с грижата на добрия търговец и на добрия банкер, в интерес на банката с оглед нейното усъвършенстване, повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. Те са нарушили и задължението, което е възникнало за всеки от тях по сключените договори за управление да упражняват цялостен оперативен и ефективен контрол по отношение на провеждане на процедурата по договаряне и предоговаряне на кредита.
Ищецът твърди, че ответникът Г.К.З. в качеството си на Директор в Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ и в качеството си на Началник управление на Управление „Кредитиране“ е бездействал в процедурата по сключване на договора за кредит от 18.06.2012 г. и на анексите към него, като не е изпълнил задълженията си, предвидени в сключения от него трудов договор и в длъжностната характеристика за заеманите от него длъжности, да организира и контролира процеса по изготвяне на мотивирани становища за разрешаване, респективно отказване на кредитна сделка, да осигури необходимата за ръководството на банката информация относно финансовото положение на лицето, поискало да му бъде отпуснат кредит, както и относно степента и обезпечеността на риска по направеното искане. Ответникът З. не е осъществил своевременно дължимия контрол за изпълнение на договора за кредит от страна на кредитополучателя „Т.“ АД, което е довело до подписване на анекси към тази сделка, въпреки че последното дружество не е изпълнило задължението си за вписване на учреденото обезпечение в ЦРОЗ.
Ищецът заявява, че ответникът В.Б.С., като директор на Дирекция „Кредитен риск“, е бил длъжен да анализира финансовото състояние и кредитоспособността на лицата, подали искане за опускане на кредит от банката, както и да прави оценка на предлаганите от тези лица обезпечения. Твърди, че той не е изпълнил тези свои задължения по отношение сключването на договора за кредит от 18.06.2012 г. между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „Т.“ АД. Освен това този ответник е бил длъжен да извърши оценка на целесъобразността и законосъобразността на предлаганите нови условия при сключването на анекси към първоначалния договор, което свое задължение той също не е изпълнил.
Ищецът твърди, че ответницата С.В. В.С., като „Ръководител“ на „Специализирана служба за вътрешен контрол“ в банката, е била длъжна да извърши контрол относно наличието на всички изискуеми документи в кредитното досие на „Т.“ АД, да извърши проверка на кредитната експозиция на това дружество, да анализира законосъобразността на сключената сделка както при подписване на първоначалния договор, така и при подписване на последващите анекси, както и да изследва дали при сключване на този договор за кредит са спазени вътрешните правила и процедури на банката. Тя не е изпълнил тези свои задължения.
Ищецът посочва, че в резултат на описаното поведение на всички ответници вземанията на банката към дружеството „Т.“ АД по сключения договор за кредит са останали необезпечени, тъй като, въпреки че от кредитополучателя е учреден залог върху негови вземания за получаване на суми по банкови сметки, той не е вписан в Централния регистър на особените залози, поради което е непртотивопоставим на трети лица и въз основа на него не могат да се предприемат действия за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор по реда на ЗОЗ. Освен това вземанията на банката по този договор са останали и несъбираеми, тъй като дружеството-кредитополучател няма имущество, с което да ги погаси. Като следствие от това на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност са причинени вреди в размер на 23 435 650 евро, представляваща несъбрани вземания на банката по договор за кредит, сключен на 18.06.2012 г., с „Т.“ АД, които не могат и да бъдат събрани поради това, че длъжникът не притежава имущество, към което да се насочи изпълнението. Поради изложеното ищецът моли съдът да осъди ответниците да му заплатят солидарно посочената сума. В случай, че съдът отхвърли искането за солидарно осъждане на всички ответници, моли те да бъдат осъдени да му заплатят претендираната сума разделно - поравно. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответниците Г.П.Х., А.М. Пантелеев, И.А.З. и Г.К.З. оспорват предявените искове. Твърдят, че за сключване на договора за кредит с „Т.“ АД, както и на анексите към него, не е било необходимо приемането на решение за това от управителния съвет или от надзорния съвет на „К.т.б.“ АД, тъй като в нито един момент размера на кредита, както и общия размер на експозициите на кредитополучателя и на свързаните с него лица не е надвишавал 10 на сто от капиталовата база на банката. Посочват, че липсва норма, която да предписва, че в договора за кредит, сключен от банката трябва да има включено изрично изискване, че кредитополучателят трябва да учреди уговорените обезпечения преди да му бъде разрешено да усвои договорения кредит. Заявяват, че задълженията на кредитополучателя по сключения на 18.06.2012 г. договор за кредит са обезпечени с учреден в полза на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност особен залог върху вземания на „Т.“ АД към банката за получаване на суми по банкови сметки, като липсата на вписване на този залог в ЦРОЗ не го прави недействителен, а само непротивопоставим на трети лица тогава, когато за същото имущество и активи има конкуренция с друг кредитор. В случая доколкото не се твърди дружеството „Т.“ АД да има други кредитори, които да оспорват заложното право на банката, то трябва да се приеме, че дори и ответниците да са допуснали да бъде отпуснат кредит, без да бъде вписано учреденото обезпечение в ЦРОЗ, от тези техни действия не са произтекли никакви вреди за ищеца. Ответниците заявяват, че ищецът не е претърпял вреда, тъй като не се установява вземането му по кредитната сделка да е несъбираемо, напротив то може да бъде събрано от кредитополучателя „Т.“ АД, който притежава имущество, включително недвижими имоти, находящи се в гр. Пазарджик, с Драгор, поземлен имот с площ над 14 дка., находящ се в гр. Видин, вземания от контрагенти в размер на над 44 000 000 лв., както и парични средства в размер от почти 3 000 000 лв. Твърдят, че за времето, през което са били членове на управителния съвет на банката съответно са заемали длъжността изпълнителен директор и прокурист, процесният кредит е бил погасяван редовно от кредитополучателя, който е спрял да изпълнява в срок задълженията си чак след 25.06.2014 г. С оглед на това ответниците считат, че през времето, през което те са заемали длъжности в управителните органи на банката, не са били налице основания за упражняване от банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, нито е имало необходимост да се предприемат действия по събиране или други способи за удовлетворяване на вземанията на кредитора по тази сделка. Ето защо намират, че не е налице причинна връзка между поведението на ответниците, описано в исковата молба и вредите, които ищецът твърди, че са настъпили, тъй като дори и да се приеме, че такива са претърпени от банката, то те са в резултат на поведението на назначените квестори и синдици на банката, които са лицата, които са били длъжни да предприемат действия по събиране на вземанията по договора за кредит, сключен с „Т.“ АД, които са били администратори на банката към датата на допускане на просрочие в изпълнението на задълженията по тази сделка.
Ответникът И.А.З. твърди още, че той не е подписал процесния договор за кредит, поради което не може да носи отговорност за вредите, които са пряка последица от сключването на тази банкова сделка. Заявява, че ищецът не е претърпял претендираните с исковата молба вреди, защото към момента не е титуляр на вземането за получаване на сумата от 23 435 650 евро, което е възникнало в тежест на „Т.“ АД съгласно договора за кредит от 18.06.2012 г. Посочва, че до 20.06.2014 г. не му е докладвано от служители на банката за констатиран повишен риск при осъществяване на анализа и проверката на кредитоспособността на този кредитополучател, поради което за него не е възникнало задължение да предприема някакви допълнителни действия за обезпечаване на кредита или за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът Г.З. освен общите факти, на които се позовават и другите ответници, твърди и това, че никога не е бил член на управителния съвет на банката, нито пък е бил неин изпълнителен директор. Заявява, че е изпълнил всички свои задължения, които са възникнали за него по сключения с банката трудов договор. Посочва, че до 01.08.2013 г., до която дата е заемал длъжността директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитни сделки“, е нямал задължение да администрира вече сключени кредитни сделки, като задължения за това са възложени на други служители в банката. Твърди, че претендираната от банката вреда е в резултат на нормален стопански риск, поради което и предвид разпоредбата на чл. 204 КТ неговата имуществена отговорност не може да бъде ангажирана.
Ответницата С.В. В.С.твърди, че Специализираната служба за вътрешен одит на банката не е орган на управление и не участва в сключването на кредитни сделките и в извършването на операциите. Сочи, че тя не е и част от оперативните системи за контрол в банката, а само дава оценка за тях. Тази служба няма правомощия за извършване на оперативен контрол върху осъществяването на сделките, операциите и ежедневното функциониране на останалите звена за контрол в банката. Заявява, че одитът, който извършва ръководената от нея служба, има за предмет проверка на конкретен процес в банката, като той се осъществява веднъж на две години, от одитен екип, а не индивидуално от ръководителя на службата за вътрешен одит. С оглед на тези специфики на одитната дейност процесният договор за банков кредит не може да бъде самостоятелен обект на одит. Ответницата посочва, че ръководителят на Специализираната служба за вътрешен одит на банката има само административно организационни отговорности и не може да се намесва в дейността на одиторите по същество – той няма право до контролира и коригира свободно формулираните от одиторите констатации, както и не може да им налага изводи. Твърди, че Правилника за кредитна дейност не създава никакви задължения за служители от службата за вътрешен одит. Ответницата посочва, че дори и да се установи, че описаните в исковата молба вреди са настъпили за банката, то те са в резултат на поведението на лица, които имат качеството на администратори на банката, каквото качество тя няма.
Ответникът В.Б.С. оспорва предявения срещу него иск. Заявява, че няма качеството администратор, тъй като ръководената от него дирекция не е отделно структурно звено в банката, а такова е Управление „Анализи и контрол на риска“, което се ръководи от друго лице. Твърди, че към датата на сключване на процесния договор за кредит той не е заемал нито длъжността „Директор“ на Дирекция „Кредитен риск“, нито длъжността „Началник управление“ на Управление „Анализи и контрол на риска“ в банката, поради което не е имал никакви задължения, които да касаят осъществяване на кредитна дейност от банката.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В чл. 57, ал. 3 ЗБН е предвидено задължение на синдика на банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, в двугодишен срок от встъпването си в длъжност да извърши проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване на такива данни да предяви пред съда по несъстоятелността искове за обезщетяване на вредите срещу виновните лица. В § 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено легално определение на понятието администратор, като е посочено, че това е: 1. всеки член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банка, 2. всяко длъжностно лице с ръководни функции в банката и 3. всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
В производството не е спорно, а и се установява от вписаните в търговския регистър обстоятелства, че към 18.06.2012 г., когато се твърди, че са извършени част от действията, от които са произтекли вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, ответниците Г.П.Х. и И.А.З. са били вписани като членове на управителния съвет на „К.т.б.” АД – в несъстоятелност / „КТБ” АД /н//, а ответникът А.М.П. е бил вписан като прокурист на банката, каквото качество той има до 25.10.2012 г. Установява се и това, че в периода от 07.06.2013 г. до 09.06.2014 г., в който период са извършени останалата част от действия, от които се твърди, че са произтекли вреди, чието обезщетяване се претендира, ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. са били вписани като членове на управителния съвет на „К.т.б.” АД – в несъстоятелност / „КТБ” АД /н//. С оглед на това, се налага изводът, че за периода от 18.06.2012 г. до 09.06.2014 г. всеки от посочените трима ответници има качеството на бивш администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗБН.
От
представените по делото трудови договори и допълнителни споразумения към тях се
установява, че в периода от 18.06.2012 г. до 09.06.2014 г. останалите трима ответници Г.К.З., В.Б.С. и С.В. В.С.са били обвързани от
съществуващи между тях и „КТБ” АД трудови правоотношения. За периода от 18.06.2012
г. до 25.07.2013 г. Г.З. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Анализ и
обработка на кредитните сделки“ в Управление „Кредитиране“ в банката, а за
периода 26.07.2013 г. до 09.06.2014 г. е заемал длъжността Началник управление
в Управление „Кредитиране“ в банката. За времето от 31.01.2013 г. до 09.06.2014
г. В.С. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в банката. За
периода от 18.06.2012 г. до 09.06.2014 г. С.В. В.С.е заемала длъжността „Ръководител“
на „Специализирана служба за вътрешен контрол“ в банката.
За да направи извод дали тези лица имат качеството на администратори на „КТБ” АД по смисъла на това понятие в ЗБН, съдът следва да се произнесе дали за длъжността, която всеки от тях е заемал в банката, са присъщи ръководни функции, което предполага извършване на анализ на характерните за съответната длъжност трудови функции, посочени в длъжностната характеристика. Ръководни функции ще има тази длъжност, за която е установено, че основните трудови задължения на работника, който я изпълнява, са свързани с ръководство на трудовия процес както в цялото предприятие, така и в отделно негово поделение – отдел, управление и т.н.
От длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в Управление „Кредитиране“ в „КТБ” АД, приета като доказателство по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, заемащо тази длъжност, какъвто е бил ответникът З. за периода от 18.06.2012 г. до 25.07.2013 г., включват такива по осъществяване на организация и контролиране на процеса по проучване и анализ на искания за кредитни сделки и на процеса по преглед на кредитни преписки. На това лице е възложено да разпределя кредитните преписки за проучване и анализ на служителите в дирекцията. Следователно задълженията на работника, заемащ посочената длъжност, са основно организационни и контролни по отношение на цялата дирекция, като на негово пряко подчинение се намират всички служители в нея. Ето защо съдът намира, че на лицето, изпълняващо длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в „КТБ” АД, е възложено да ръководи трудовия процес в тази дирекция, която представлява отделно структурно звено в организацията на банката, защото в нея има обособени служители и лице, което ги ръководи. Това означава, че Директорът на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в „КТБ” АД изпълнява ръководни функции в банката. Предвид изложеното трябва да се заключи, че за периода от 18.06.2012 г. до 25.07.2013 г. ответникът Г.З. има качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗБН.
От длъжностната характеристика за длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“ в „КТБ” АД, приета като доказателства по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, назначено на длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“, какъвто е бил ответникът З. от 26.07.2013 г., включват осъществяване на организация и контрол на изпълнението на конкретни дейности и процеси, които са възложени за извършване в Управление „Кредитиране“, като това лице приема възложена работа от изпълнителните директори, разпределя я на служителите в управлението и осъществява процеса по проследяване дали тази работа се изпълнява законосъобразно и срочно от служителите в цялото управление. Следователно задълженията на работника, заемащ посочената длъжност, са основно организационни и контролни по отношение на работния процес, който се осъществява в самостоятелно поделение в банката. На това лице са подчинени пряко и други служители в банката, които са директорите на всички дирекции, които са част от структурата на Управление „Кредитиране“. С оглед на това, следва да се приеме, че на лицето, изпълняващо длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ” АД, е възложено да ръководи трудовия процес в цялото отделно структурно звено в банката, което е Управление „Кредитиране“, което означава, че то изпълнява ръководни функции в банката. Ето защо ответникът Г.З. има и за периода от 26.07.2013 г. до 09.06.2014 г. качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗБН.
От длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД, приета като доказателство по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, заемащо тази длъжност, какъвто е бил ответникът С. за периода от 31.01.2013 г. до 09.06.2014 г., включват такива по осъществяване на организация, координиране и контрол на работата на служителите в дирекцията, като е предвидено и че то носи отговорност за цялата оперативна дейност и изпълнение на функциите на дирекцията, която оглавява. На това лице е възложено да приема работа от началника на управлението, в която структурна единица се намира Дирекция „Кредитен риск“, и да я разпределя на служителите в дирекцията. Следователно задълженията на работника, назначен на посочената длъжност, са основно организационни и контролни по отношение на цялата дирекция, като на негово пряко подчинение се намират всички служители в нея. Ето защо съдът намира, че на лицето, изпълняващо длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД, е възложено да ръководи трудовия процес в тази дирекция, която също е отделно структурно звено в организацията на банката, защото в нея има обособени служители и лице, което ги ръководи. Това означава, че Директорът на Дирекция „Кредитен риск“ в „КТБ” АД изпълнява ръководни функции в банката. Предвид изложеното трябва да се заключи, че за периода от 31.01.2013 г. до 09.06.2014 г. ответникът В.С. също има качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗБН.
От длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител“ на „Специализирана служба за вътрешен контрол“ в „КТБ” АД, приета като доказателство по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, заемащо тази длъжност, каквато е била ответницата С.В. В.С.за периода от 18.06.2012 г. до 09.06.2014 г., включват такива по осъществяване на организация, координиране и контрол на работата на служителите в специализираната служба, като е предвидено и че то ръководи и оценява развитието на служителите в тази служба. Следователно задълженията на този работник са основно организационни и контролни по отношение на цялата специализирана служба, като на негово пряко подчинение се намират всички служители в нея. Ето защо съдът намира, че на лицето, изпълняващо длъжността Ръководител на „Специализирана служба за вътрешен контрол“ в „КТБ” АД е възложено да ръководи трудовия процес в тази служба, която е отделно структурно звено в организацията на банката, защото в нея има обособени служители и лице, което ги ръководи. Това означава, че Ръководителят на „Специализирана служба за вътрешен контрол“ в „КТБ” АД изпълнява ръководни функции в банката. Предвид изложеното трябва да се заключи, че за периода от 18.06.2012 г. до 09.06.2014 г. ответницата С. В.също има качеството на администратор на „КТБ” АД /н/ по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН и съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗБН.
На следващо място, трябва да се посочи, че настоящият съдебен състав счита, че в чл. 57, ал. 3 ЗБН не е предвиден някакъв отделен фактически състав на специална имуществена отговорност на бившите администратори на банката, каквото качество има всеки един от ответниците, а с нея се цели да се уреди в закона единствено конкретно задължение за синдика да извърши проверка на действията на тези лица по управление и сключване на сделки за сметка на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, и в случай че установи, че са налице определени действия или бездействия на посочената специална категория лица, които са извършени виновно и в резултат на които са произтекли вреди за банката, да се предприемат действия за ангажиране на тяхната отговорност пред съда. Това какъв е вида на отговорността на тези лица, обаче, трябва да се определи от направените в исковата молба твърдения за това какво е поведението на бившите администратори, от което се сочи, че са произтекли вреди за банката.
Ето защо и за да даде правилна правна квалификация на предявените искове, съдът следва да съобрази какви са твърдените от ищеца правопораждащи факти на вземанията на „КТБ” АД /н/ срещу ответниците за получаване на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В исковата молба се посочва, че ответници Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. са причинили вреди на банката при извършване на действия по сключване на договор за кредит, които са осъществени в качеството им на членове от състава на един от управителните органи на банката, а именно като членове на управителния съвет. Предвид това съдът намира, че исковете за търсене на отговорност от тези лица следва да се квалифицират по чл. 240, ал. 2 ТЗ, в която норма е уредена специалната имуществена отговорност на членове на управителния съвет, на надзорния съвет и на съвета на директорите на акционерно дружество, в каквато форма извършва търговска дейност и всяка една банка, която съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се учредява като акционерно дружество и за която се прилагат нормите на ТЗ, доколкото в специалния закон не е предвидено друго /в ЗКИ липсват специални норми, уреждащи отговорността за вреди на членовете на съветите на банката, които да изключват приложението на общите правила за акционерното дружество, уредени в ТЗ/. Тази отговорност произтича от съществуващите между члена на съответния управителен орган на акционерното дружество и самото дружество два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решението за избора на това лице за член на управителния съвет, което се приема от компетентния орган на дружеството. Отговорността на члена на управителния съвет на дружество с правноорганизационна форма АД по чл. 240, ал. 2 ТЗ възниква при следния фактически състав: 1) виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет по осъществяване на управлението на търговското дружество; 2) настъпване на вреди за дружеството; 3) наличие на пряка причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.
В исковата молба се сочи, че едно от действията, които ответникът А.П. е извършил и от което са произтекли вреди за „КТБ” АД /н/, е осъществено от него в качеството му на прокурист на банката. Това е действието по подписване на договор за банков кредит от 18.06.2012 г. Правното положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и търговеца са регламентирани с правните норми на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ТЗ. Тези разпоредби са приложими и в отношенията между прокуриста и банката на основание препращащата норма на чл. 7, ал. 1 от ЗКИ и предвид липсата на специални правила за това. При тълкуване на посочените правни норми във връзката им една с друга, се налага изводът, че между търговеца и прокуриста възникват две отделни облигационни правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти – едното правоотношение възниква на основание сключена едностранна упълномощителна сделка, а второто правоотношение възниква на основание сключен между прокуриста и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или граждански и по силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения. Ето защо и доколкото при съобразяване на твърденията в исковата молба, може да се заключи, че действия на прокуриста, в резултат на които са причинени вреди на банката, са извършени в изпълнение на задълженията, които са възникнали в негова тежест по силата на двустранния договор, сключен между него и банката, то трябва да се приеме, че с предявения иск се претендира ангажиране на неговата договорна отговорност за вреди и следователно правната му квалификация е чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. За да бъде уважен така предявения иск следва да се установи настъпването на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: 1) наличие на договор за прокура, сключен между „КТБ” АД /н/ и А.П.; 2) виновно неизпълнение от прокуриста А.П. на негово договорно задължение; 3) наличие на имуществени вреди за „КТБ” АД /н/, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението; 4) причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилите вреди.
В исковата молба се сочи, че ответниците Г.К.З., В.Б.С. и С.В. В.С.са причинили вреди на „КТБ” АД /н/ с действия, които са извършили във връзка с възложената им работа по сключени между тях и банката трудови договори. Отношенията между работника и неговия работодател, които възникват по силата на сключен трудов договор, са регламентирани с Кодекса на труда /КТ/. В КТ са налице и специални норми, които уреждат случаите, при които може да бъде ангажирана отговорността на работника за причинени на неговия работодател вреди. В чл. 203, ал. 1 КТ е предвидено, че работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Съгласно чл. 203, ал. 2 КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Доколкото ищецът твърди, че действията на Г.З., В.С. и С. Велева, в резултат на които са причинени вреди на банката, са извършени от тях при изпълнение на трудовите им задължения, като не се сочат обстоятелства за това, че те са извършени умишлено, то трябва да се приеме, че с предявените срещу тези лица искове се претендира ангажиране на отговорността им за вреди, която възниква по силата на чл. 203, ал. 1 КТ. За да бъде ангажирана тази отговорност за вреди на работника, по делото следва да се установи настъпването на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: 1) наличие на трудов договор, сключен между „КТБ” АД /н/ и всеки от ответниците З., С. и Велева; 2) извършване на противоправно поведение от ответниците при или по повод на възложената им по трудовото правоотношение работа; 3) това нарушение да е извършено виновно при небрежна форма на вина; 4) наличие на имуществени вреди за „КТБ” АД /н/; 4) причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.
Доколкото фактическият състав, при който възниква отговорността на ответниците за вреди е различен, то съдът трябва да се произнесе поотделно за това дали са налице предвидените в закона предпоставки, при които всеки от тях дължи обезщетение за вреди. Общо обаче ще бъдат разгледани част от елементите, които са общи за възникване на всички тези различни отговорности за вреди, които са настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди за „КТБ” АД /н/ и наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и допуснатото неизпълнение на отделни задължения на ответниците.
На първо място съдът ще разгледа въпроса за това дали по делото се доказва да е осъществен първият елемент от фактическия състав, при който възниква отговорността на ответниците Г.Х., И.А.З. и А.П., като членове на управителния съвет на „КТБ” АД /н/, както и на А.П. като прокурист на „КТБ” АД /н/, който както беше посочено е наличие на виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на тези лица по осъществяване на управлението на търговското дружество.
В чл. 237, ал. 2 ТЗ е регламентирано по общ начин какви са основните задължения на членовете на всеки от органите на управление на едно търговско дружество с правноорганизационна форма АД, както при избрана едностепенна система за управление, така и при двустепенна система за управление, като е посочено, че те са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е налице неизпълнение от член на управителния съвет на едно акционерно дружество на негови задължения по осъществяване на управлението на това дружество, което да представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството с грижата на добрия търговец, в интерес на дружеството и акционерите му, като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед на която то е създадено и съществува, или че той е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество. Неизпълнение на задълженията на член на управителния съвет, което е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, би било налице и тогава, когато се установи, че от върховния орган на дружеството е взето решение, с което се дават конкретни указания за това в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да бъдат осъществявани в тази връзка, с което решение членът на управителния съвет не се е съобразил или когато се установи, че е налице приет от съответния компетентен орган вътрешнонормативен акт, в който са регламентирани определени правила, които трябва да бъдат спазвани от членовете на управителния съвет при извършване от тях на конкретни действия по управление на търговската дейност на дружеството, които членът на управителния съвет е нарушил.
От представения по делото договор за търговско управление, сключен на 03.12.2009 г. между „КТБ” АД и прокуриста А.М.П., се доказва, че по силата на този двустранен договор в тежест на посоченото физическо лице е възникнало задължение да осъществява управление на търговското предприятие на банката с грижата на добрия търговец, като при извършване на тази дейност той е длъжен да спазва и вътрешните правила на банката /чл. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 3 и чл. 9, ал. 1 от договора/. Ето защо съдът счита, че в тежест на прокуриста П. по силата на посочения договор, който има характера на такъв за прокура, е възникнало задължение да извършва с грижата на добрия търговец всички необходими действия по управление на дейността на „КТБ” АД, включително и тези, които са предвидени в закона и във вътрешните актове на банката, с които се създават определени правила за поведение, като за да се приеме, че е налице неизпълнение на това задължение, по делото трябва да се установи, че прокуриста П. не е предприел някое от тези действия.
Съдът ще разгледа общо въпроса дали от събраните в производството доказателства се установява, че от Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. са извършени тези действия, които се твърди, че са в пряка причинна връзка с претърпените от банката имуществени вреди, както и дали те са противоправни, тъй като ищецът се позовава на едно и също поведение на посочените лица.
На първо място, ищецът твърди, че поведението на ответниците Г.Х. и А.П., от което са причинени вреди, се изразява в извършени действия по сключване на договор за банков кредит, между „КТБ” АД и дружеството „Т.“ АД, като кредитополучател, за предоставяне на кредит в размер на 6 100 000 евро, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на предлаганото обезпечение.
От представения в производството писмен договор от 18.06.2012 г. се установява, че между „КТБ” АД /н/ и „Т.“ АД е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е поела задължение да предостави на дружеството, в качеството му на кредитополучател, за ползване парични средства в размер на 6 100 000 евро, а последното се е задължило да ги върне, както и да заплаща възнаградителна лихва върху тях за времето, през което ги ползва. От съдържанието на този договор е видно, че при неговото подписване „КТБ” АД /н/ е представлявана от един от изпълнителните директори – Г.Х. и от прокуриста А.П.. Ето защо следва да се приеме, че по делото е установено, че тези двама ответници са лицата, които са изразили воля при сключване на описаната сделка от името и за сметка на банката, както се твърди в исковата молба.
На следващо място настоящият съдебен състав трябва да отговори на въпроса дали при подписване на описания договор за банков кредит тези две лица са имали такова поведение, което да представлява нарушение на конкретни правила, установени в Правилника за кредитна дейност, които създават за тях определени задължения при осъществяване управлението на търговската дейност на банката, част от която е и дейността по предоставяне на кредит на клиенти.
От събраните в производството доказателства се установява, че към 18.06.2012 г. са съществували вътрешнослужебни актове на „КТБ” АД, с които са регламентирани конкретни права и задължения както за лицата, които са в трудови правоотношения с банката, така и за лицата, които по силата на закона, устава, както и на сключени договори за възлагане на управление, са избрани в управителните органи на банката или са избрани за лица, които имат правото да представляват банката пред трети лица. Такъв акт е Правилникът за кредитната дейност /Правилник/, ведно с всички методики за извършване на определени дейности и общи условия за сключвани кредитни сделки, представляващи приложения към него.
В Правилника се съдържат разпоредби, с които са предвидени правила, при които се осъществява кредитната дейност на банката, които включват: - правила относно разглеждане и проучване на направени искания от правни субекти за отпускане на кредит, - правила за определяне на кредитен рейтинг на клиенти и оттам на степента на кредитния риск, - правила относно изисквания, на които следва да отговарят обезпеченията, които се дават от кредитополучателя, който е отправил искане до банката за отпускане на кредит, - правила за документите, въз основа на които се анализират предложените обезпечения, - правила, касаещи реда за приемане на решение от компетентния орган на банката за сключване на конкретен договор за кредит, реда за усвояване и издължаване на кредита, както и реда за извършване на контрол на вече предоставените кредити. При тълкуване на разпоредбите от съдържанието на Правилника съдът счита, че изпълнението на процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, включително определянето на кредитния му рейтинг, на кредитния риск от сключване на сделката, анализът и оценката на предлаганото обезпечение и изготвянето на становище относно сключване на кредитната сделка и изготвянето на проекто-договор, са действия, които са възложени в тежест на определена категория служители в „КТБ” АД /н/, за които възникват и редица конкретни задължения в тази връзка, но те са различни от членовете на управителния съвет на банката. Това са служителите от Управление „Кредитиране“ в Централно управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на Банката, юрисконсултите от Управление „Правно“, служителите от Дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол на риска“, служителите, които са част от Кредитния комитет на банката. За тези служители възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи, да определят кредитния рейтинг на кандидат-кредитополучателите и оттам кредитния риск, да анализират предлаганото обезпечение и да формулират изводите си в съставени от тях становища, анализи, както и да изготвят проект на договора, който се предлага да бъде сключен между банката и лицето, подало искането за отпускане на кредит. С оглед на това и тези служители, а не членовете на органите на управление на банката, са тези, които носят отговорност за неизпълнение на някое от посочените задължения, изразяващо се в допуснато бездействие при изискване на конкретни документи от лицата, които са отправили искане за сключване на договор за кредит с банката, както и допуснато бездействие при анализ на представените документи и изготвяне на мотивирани становища относно кредитния риск от сключване на конкретната сделка и относно достатъчността и ликвидността на предлаганите обезпечения, както и изготвяне на правен анализ на предлаганата сделка.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника в тежест на лицата, които представляват „КТБ” АД в отношенията ѝ с трети лица, които са както изпълнителните членове на управителния съвет, така и прокуриста, също възникват определени задължения в процедурата по отпускане на кредит на лицето, направило искане за това. Те са да обсъдят предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за постановяване на отказ същата да бъде сключена. За да се приеме, че при произнасянето по искането за отпускане на кредит от банката лицата, които я представляват, са изпълнили тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили грижата на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура за разглеждане на искания за сключване на договори за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че тази сделка с оглед предлаганите параметри, при които следва да бъде сключена, е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума ѝ парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка.
Датата, на която от изпълнителния директор на банката Г.Х. и от прокуриста А.П. е прието решение за сключване на договор с „Т.“ АД за предоставяне на кредит в размер на 6 100 000 евро, е тази на която е подписан писмения договор за това, т.е. 18.06.2012 г., защото именно с полагането от тези лица на подпис върху документа е обективирано взетото от тях положително решение за сключване на договора. От приетите като доказателства по делото писмени документи е видно, че към посочената дата от служители на банката са съставени част от изискуемите съгласно разпоредбите на Правилника документи, които са необходими на представляващите банката лица, за да вземат решение за одобряване отпускането на искания кредит. Доказва се, че е направен анализ и определяне на кредитния рейтинг на „Т.“ АД към 31.05.2012 г. Установява се още, че на 18.06.2012 г. от служител в Дирекция „Кредитен риск“ и от служител в Управление „Кредитиране“ е изготвено съвместно становище, в което са описани параметрите на заявеното от „Т.“ АД искане за отпускане на кредит, включително обезпеченията, които това дружество предлага да учреди, които са особен залог на вземания. В становището е направен анализ на поведението на кредитоискателя по изпълнение на задълженията му по сключени преди това с банката договори за кредит, на нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове и е формулирано предложение да бъде разгледан въпроса за сключването на договор за предоставяне на „Т.“ АД на кредит в размер на 6 100 000 евро, при размер на годишната възнаградителна лихва от 9 %, който следва да бъде издължен на 25 броя равни месечни вноски до 15.08.2015 г. От приетите в производството писмени доказателства обаче не се доказва към датата на подписване на договора за кредит от служителите на банката, на които е възложено това задължение съгласно Правилника, да е направена оценка на предлаганите от „Т.“ АД обезпечения по кредита и такава да е предоставена на прокуриста и изпълнителните членове на управителния орган за обсъждане. Такава оценка не се съдържа в отделен документ, който да е съставен от служители в „КТБ“ АД. В изготвеното на 18.06.2012 г. от служители на Дирекция „Кредитен риск“ и Управление „Кредитиране“ становище също не е направен никакъв анализ на степента, до която би бил обезпечен кредита с обезпечението, което се предлага да бъде учредено, което е особен залог на вземания по реда на ЗОЗ. Това е така, тъй като в него обезпечението само е посочено като вид, като липсва конкретизиране на имуществените права, които ще бъдат предмет на предлагания особен залог, както и какъвто и да е анализ на това дали „Т.“ АД притежава имуществените права, които се предлага да бъдат предмет на учредения залог – становището не съдържа изобщо информация за това колко и какви вземания се предлага да бъдат предмет на залога, с който ще се обезпечат задълженията по договора за кредит, каква е тяхната стойност, а още по-малко информация дали са представени документи, от които да е видно, че тези вземания са възникнали за дружеството-кредитоискател. В производството от нито един от ответниците Х. и П. не се твърди, че преди да подпишат договора за кредит с „Т.“ АД са се запознали с оценка и анализ на предлаганото обезпечение, които да са изготвени по предвидения в Правилника ред, като не се представят и доказателства за това. Ето защо съдът приема за доказан по делото факта, че Г.Х. и А.П. на 18.06.2012 г. са взели решение за сключване на договор за кредит с „Т.“ АД при липса на оценка и анализ на предлаганото от това дружество обезпечение на задълженията, които ще поеме по силата на тази сделка. Това е в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на тези документи прави невъзможно за представляващите банката да определят дали обезпеченията, които се съгласяват кредитополучателят да бъде задължен да осигури, отговарят на основния принцип, който съгласно чл. 1 от Методиката за оценка на обезпечения банката следва при своята работа, а именно принципът на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, както и на този, предвиден в чл. 2 от тази Методика, който гласи, че банката приема обезпечение, след като се увери, че лицето, което го предоставя, е безспорен титуляр на правата върху вещта или вземането. Това води и до невъзможност за тези лица да вземат решение за отпускане на искания кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. За да изпълнят задълженията си по осъществяване на управлението на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза, ответниците е следвало при обсъждане на искането за отпускане на кредит, да констатират, че към него не са представени всички необходими документи от лицето, което го е подало, както и че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на искането, установена с Правилника и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може решението за сключване на договор за кредит, което те трябва да вземат като прокурист и изпълнителен член на управителния съвет, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката и на нейните акционери. Доколкото ответниците не са предприели това поведение, се налага изводът, че като са сключили процесния договор за кредит с „Т.“ АД те не са положили грижата на добрия търговец и Г.Х. е нарушил общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълнява функциите си като член на управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея, а А.П. е нарушил задължението си, поето с договора за прокура, да осъществява управление на търговското предприятие на банката с грижата на добрия търговец, както и с грижата на добрия банкер. Така допуснатото от тях неизпълнение представлява противоправно поведение и е основание за ангажиране на договорната им отговорност на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ съответно чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма.
В исковата молба като основание на предявените искове за заплащане на обезщетение са посочени и други действия на ответниците Х. и П., които се твърди, че представляват противоправно неизпълнение на задълженията им да ръководят и организират дейността на „КТБ” АД и които се изразяват в това, че са подписали договор за предоставяне на кредит на „Т.“ АД, без в неговото съдържание да са включени клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение.
От съдържанието на сключения на 18.06.2012 г. договор за кредит се установява, че в него страните са постигнали изрична уговорка, която е тази на чл. 31 от договора, за това, че в тежест на кредитополучателя „Т.“ АД е възникнало задължение да учреди в полза на банката на следните обезпечения за гарантиране издължаването на предоставения кредит: 1) в срок до 31.07.2012 г. особен залог върху вземания по сключени договори, конкретизирани в отделен договор за особен залог; 2) особен залог на вземания по договори за разплащателни и други сметки, сключени с „КТБ” АД. В договора за кредит липсва клауза, която да предвижда, че сумите по кредита се усвояват от кредитополучателя само след учредяване на уговорените в договора обезпечения. В тази връзка трябва да се посочи, че не съществува законова норма, която да разпорежда, че включването на задължение за кредитополучателя да учреди обезпечение преди да усвои отпуснатия му кредит представлява част от задължителното съдържание на договора за банков кредит. В Закона за кредитните институции /ЗКИ/ няма и норма, която да разрешава сключването на договор за кредит и неговото усвояване само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени с учредяване на обезпечения върху негово имущество. Това какво имущество ще бъде предоставено от кредитополучателя за обезпечаване на задълженията му към банката, които ще възникнат по сделката за банков кредит, кога ще бъде сключен договорът, с който то се учредява – преди, след или едновременно с главния договор, както и кога уговорените парични средства ще бъдат предоставени за ползване от банката на кредитополучателя – преди или след учредяване на обезпечението, са въпроси, които се решават по обща воля на двете страни по това облигационно отношение, които са банката и кредитополучателя, а не са регламентирани в императивни правни норми, с които да се създават и определени задължения в тази връзка за лицата, които са избрани за членове на управителните органи на банката и като такива имат правомощието да организират и ръководят търговската ѝ дейност. След като в производството не се установява, че в тежест на прокуриста и на членовете на управителния съвет на „КТБ” АД е възникнало задължение да подпишат договор за кредит с „Т.“ АД само тогава, когато в неговото съдържание е предвидено, че усвояването от кредитополучателя на отпуснатия кредит ще става след учредяване на уговорените по общо съгласие на страните обезпечения, то и поведението на ответниците Х. и П. да подпишат договор, в който такава клауза липсва, не представлява неизпълнение на тяхното задължение да ръководят дейността на банката с грижата на добрия търговец и не е основание за ангажиране на договорната им отговорност за причинени на банката имуществени вреди.
Като основание на предявените искове срещу ответниците Г.Х., И.З. и А.П. ищецът въвежда и поведението на тези лица, което се изразява в това, че те са сключили четири анекса към процесния договор за кредит с „Т.“ АД без да имат предварително одобрение за изменение на сделката с решение на целия управителен съвет.
От представените в производството доказателства се установява, че съдържанието на договора за кредит от 18.06.2012 г. е изменено по силата на пет анекса, сключени между „КТБ” АД /н/ и „Т.“ АД, които са от 30.08.2012 г., 07.06.2013 г., 09.12.2013 г., 24.01.2014 г. и 09.06.2014 г. Съдът не обсъжда анекса от 30.08.2012 г., тъй като ищецът не се позовава на допуснато от ответниците противоправно поведение, извършено при неговото подписване. От съдържанието на анексите от 07.06.2013 г. и 09.12.2013 г. е видно, че при тяхното подписване „КТБ” АД /н/ е представлявана от двама от изпълнителните директори – И.З. и А.П.. От съдържанието на анексите от 24.01.2014 г. и 09.06.2014 г. се установява, че при тяхното подписване банката е представлявана от двама от изпълнителните директори – Г.Х. и А.П.. С оглед на това съдът приема, че в производството е доказано, че ответниците Г.Х., И.З. и А.П. са лицата, които са изразили от името и за сметка на банката воля при сключване на четирите анекса, с които е изменено съдържанието на договора за кредит от 18.06.2012 г.
При тълкуване на нормата на чл. 44, ал. 3 ЗКИ се налага изводът, че в закона е предвидено, че тогава, когато от името на банката се приема решение, което води до формиране на голяма експозиция по смисъла на чл. 392 от Регламент (ЕС) № 575/2013, то трябва да се взема от управителния съвет, съответно от съвета на директорите. Дефиниция на понятието голяма експозиция е дадено в чл. 392 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в която норма тя е определена като експозиция на институция към клиент или група от свързани клиенти, чиято стойност е по-голяма или равна на 10 % от приемливия капитал на институцията. От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице П.Д. се установява, че към датите на подписване на всеки от анексите към договора за кредит от 18.06.2012 г. експозицията на банката към „Т.“ АД при съобразяване и на другите договори за кредит, сключени с него, е под 10 % от собствения капитал на банката. В тази насока са изчисленията, обективирани в таблица в заключението с вх. на СГС № 358579/ 26.10.2021 г., намираща се на л. 2351 – л. 2352 от делото на СГС. Това означава, че с подписване на анексите към процесния договор за кредит не се стига до формиране на голяма експозиция по смисъла на това понятие в ЗКИ и приемането на решение за сключване на тази сделка не е в компетентността на управителния съвет на банката съгласно чл. 44, ал. 3 ЗКИ. Ето защо и за ответниците Х., З. и П. в качеството им на изпълнителни членове на „КТБ“ АД /н/ не е възникнало задължение преди подписването на който и да е от анексите към договора за кредит с „Т.“ АД да искат предварително съгласие за това от целия управителен съвет, поради което и тяхното бездействие да сторят това не е противоправно и като такова не може да бъде основание за ангажиране на отговорността им за вреди.
С анексите към договор за кредит от 18.06.2012 г., сключени между „КТБ” АД /н/ и „Т.“ АД на 07.06.2013 г., на 09.12.2013 г., на 24.01.2014 г. и на 09.06.2014 г., страните по тази сделка са постигнали съгласие за това на кредитополучателя да бъдат предоставени в заем допълнителни парични средства, като съгласно последния анекс от 09.06.2014 г. те достигат до сумата от 23 435 650 евро. Следователно с подписването на тези анекси реално се стига до отпускане на нови средства като кредити в полза на дружеството „Т.“ АД. Това означава, че при приемане на решение за подписване на тези анекси за лицата, които представляват банката като изпълнителни членове на нейния управителен орган, възникват същите задължения, като тези, които възникват в тяхна тежест при приемане на решение за сключване на първоначалния договор за кредит, които са тези, предвидени в чл. 45, ал. 2 от Правилника, а именно задължения да обсъдят предлаганата кредитна сделка и да вземат решение за нейното сключване или за постановяване на отказ същата да бъде сключена въз основа на направените анализи и становища от служители на банката, които са същите тези становища, които се изискват при разглеждане на първоначалното искане за отпускане на банков кредит, които включват и оценка и анализ на обезпеченията, които ще гарантират изпълнение на задълженията на кредитополучателя да върне предоставените в заем парични средства и да заплати възнаградителна лихва. Както се посочи, за да се приеме, че при вземане на решение за подписване на четирите анекса към договора за кредит от 18.06.2012 г. изпълнителните членове на управителния съвет на банката са изпълнили тези свои задължения, трябва да се докаже, че те са положили грижата на добрия търговец при проучване на предоставените им становища и анализи, които са изготвени от служители на банката в изпълнение на предвидената в Правилника процедура за разглеждане на искания за сключване на анекси към договора за кредит, както и че въз основа на тези анализи и установените в тях факти са достигнали до мотивиран извод, че отпускането на кредитополучателя на допълнителни парични средства е в интерес на банката и на всички акционери, а няма за цел да увреди същата, като извади от патримониума ѝ парични средства, без да са налице гаранции, че кредитополучателят има финансова възможност да върне същите след изтичане на уговорените в договора срокове за тяхното ползване и без да е осигурено учредяването от кредитополучателя на обезпечение, от което банката да може реално да се удовлетвори, в случай на допуснато неизпълнение на задълженията по кредитната сделка.
По делото няма представени доказателства, от които да се установява, че към момента на подписване на който и да е от анексите към договора за кредит от 18.06.2012 г., т.е. към 07.06.2013 г., 09.12.2013 г., 24.01.2014 г. и 09.06.2014 г., ответниицте са разполагали с оценка и анализ на вече учредените от „Т.“ АД обезпечения на задълженията му по кредитната сделка, както и конкретно анализ дали тези обезпечения с оглед увеличения размер на задълженията на кредитополучателя да върне дадените в заем средства и да заплати възнаградителна лихва, биха били достатъчни, за да може в случай на неизпълнение банката да събере своите вземания чрез реализиране на учреденото обезпечение. Не се твърди и не се доказва такива оценки и анализи да са изготвени от компетентните за това служители съгласно правилата, установени в Правилника. Липсата на тези документи означава, че при подписване на анексите към договора за кредит, с които се дава съгласие за увеличаване на предоставените в заем парични средства, членовете на управителния съвет не са могли да определят дали обезпеченията, които кредитополучателят „Т.“ АД е учредил, отговарят на основния принцип, който съгласно чл. 1 от Методиката за оценка на обезпечения банката следва при своята работа, а именно принципът на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения. Това е в противоречие с правилата за извършване на кредитна дейност от банката, установени в Правилника, като липсата на тези документи прави невъзможно за членовете на управителния съвет да вземат решение за отпускане на исканите допълнителни средства като кредит при съществуваща сигурност за това, че интересите на банката и нейните акционери биха били обезпечени дори и при настъпил случай на неизпълнение от кредитополучателя на поетите от него задължения със сключения договор за кредит. За да изпълнят задълженията си като членове на управителния орган на банката с грижата на добрия търговец в тази хипотеза, ответниците е следвало при обсъждане на искането за увеличаване на размера на отпуснатия кредит чрез подписване на анекси към вече сключената банкова сделка да констатират, че не са им представени всички становища и анализи, които се изисква да бъдат изготвени от служители на банката в процедурата по проучване на исканията, установена с Правилника и да изискат същите да бъдат изготвени, за да може решението за подписване на анексите към договора за кредит, което те трябва да вземат като изпълнителни членове на управителния съвет, да бъде мотивирано и да бъде прието в защита на интересите на банката и на нейните акционери. Доколкото ответниците не са предприели това поведение, се налага изводът, че при сключване на анексите към процесния договор за кредит с „Т.“ АД те не са положили грижата на добрия търговец и са нарушили общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ да изпълняват функциите си като членове на управителния съвет с грижата на добър търговец и в интерес на банката и на всички акционери в нея. Това е основание за ангажиране на договорната им отговорност съгласно чл. 240, ал. 2 ТЗ.
В обобщение трябва да се посочи, че по делото се доказа, че е налице противоправно неизпълнение от ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. на задълженията им по осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет и като прокурист, което се изразява в част от сочените в исковата молба действия, а именно в допуснато бездействие да констатират, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото обезпечение по кредитната сделка, която „Т.“ АД е поискало да сключи, и да изискат тази оценка и анализ да бъдат предоставени преди да подпишат договора за кредит с това лице, както и преди да подпишат анекси към този договор за кредит, за да се уверят, че уговорените в сключения договор за кредит обезпечения, с които се гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя по кредитната сделка, отговарят на принципа за достатъчност и ликвидност. Това е основание за ангажиране на тяхната имуществена отговорност за вреди, ако се докаже, че са налице и останалите предпоставки за това, предвидени във фактическия състав на приложимата правна норма.
На следващо място съдът ще разгледа въпроса за това дали по делото се доказва да е осъществен първият елемент и от фактическия състав, при който възниква отговорността на ответниците Г.З., В.С. и С. В.по чл. 203, ал. 1 ТЗ, което е наличие на виновно и противоправно поведение на тези лица, допуснато при или по повод на възложената им по трудовото правоотношение работа.
Поведението на работника би било противоправно тогава, когато той не изпълнява трудовите задължения, които се включват в трудовите функции на заеманата от него длъжност.
За да определи какви са задълженията, които са възложени за изпълнение на работниците Г.З., В.С. и С. В.по възникналите между тях и „КТБ” АД /н/ трудови правоотношения, съдът ще изходи от съдържанието на вътрешнослужебните актове на банката, с които задълженията, които се включват в трудовата функция на заеманите от тези лица длъжности, както и с които се регламентират правила, при които се осъществява кредитна дейност на банката. Тези актове са представените по делото длъжностни характеристики за длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“, Началник управление в Управление „Кредитиране“, на длъжността Директор на Дирекция „Кредитен Риск“ и на длъжността Ръководител на „Специализирана служба за вътрешен контрол“, както и Правилника за кредитната дейност /Правилника/.
Ищецът твърди, че поведението на ответника Г.З., в резултат на което са причинени вреди на „КТБ” АД /н/ се изразява в това, че той е дал становище за отпускане на кредит на „Т.“ АД, както и за подписване на първия анекс за увеличаване на предоставената в заем сума по сделката без да изпълни своите задължения по длъжностна характеристика и без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност, както и в това, че при подписване на останалите четири анекса към договора за кредит от ръководеното от него управление в банката не е изготвено изобщо становище съгласно изискването в Правилника.
От съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД се установява, че на лицето, заемащо тази длъжност, е възложено да организира и контролира процеса на проучване и анализ на искания за кредитни сделки по ред, регламентиран в Правилника за кредитната дейност, да организира и контролира процеса по преглед на кредитните преписки, изпращани от Финансовите центрове, да организира и контролира процеса на изготвяне на мотивирани становища пред Кредитния съвет за разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска в съответствие с правилата за кредитна дейност.
От съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД е видно, че на лицето, заемащо тази длъжност, е възложено да организира и контролира процеса на проучване, отчет и мониторинг на кредитните сделки в банката, както и да внася пред управителния съвет мотивирани становища за разрешаване, респективно отказване на дадена кредитна сделка, в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска.
Както беше посочено в Правилника се съдържат разпореди, с които се регламентира детайлно процедурата по проучване и разглеждане на отправено от едно юридическо лице искане за отпускане на кредит, като се въвеждат конкретни задължения за служители в отделни структурни отделения на банката. В Правилника е предвидено, че за служителите от Управление „Кредитиране“ в Централно управление възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи и събраните допълнително сведения относно финансовото състояние на кредитоискателя, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и изготвения правен анализ, като за резултатите от своя анализ тези служители са длъжни да изготвят писмено становище /чл. 36, ал. 1 и 2 от Правилника за кредитна дейност/. С оглед на посоченото и при съобразяване на това, че в длъжностната характеристика както за длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“, така и в тази за длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ се включват задължения по организация, ръководство, контрол на всички дейности, включени във функциите на дирекцията и на цялото управление, съдът счита, че в тежест на лицето, което ги заема по силата на трудовото правоотношение с „КТБ“ АД, възникват задължения да извършва контрол дали кредитните специалисти в Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ и в Управление „Кредитиране“ изпълняват точно задълженията си да направят анализ на всички данни за финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и да изготвят писмено становище за това съгласно предвиденото в Правилника.
Предвид изложеното и доколкото по делото се доказа, че към 18.06.2012 г. и към 30.08.2012 г. ответникът Г.З. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ в Управление „Кредитиране“, а за времето от 07.06.2013 г. до 09.06.2014 г. е заемал длъжността Началник на Управление „Кредитиране“ в „КТБ“ АД, трябва да се заключи, че за него по силата на трудовото му правоотношение с банката са възникнали задължения да организира, ръководи и контролира изпълнението от служителите в оглавяваната от него дирекция, която е част от Управление „Кредитиране“, както и на служителите в цялото Управление „Кредитиране“ на задълженията им по извършване на анализ на финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и по изготвяне на писмено становище, съдържащо изводите от този анализ.
Както вече беше посочено, по делото се доказа, че във връзка с постъпилото искане за отпускане на кредит от „Т.“ АД на 18.06.2012 г. от Управление „Кредитиране“ е изготвено становище, което е подписано от лицето, заемащо към този момент длъжността Директор на дирекция в това управление, а именно Г.З.. В него е направен анализ на финансовото състояние на дружеството-кредитоискател, на поведението му по изпълнение на задълженията му по сключени преди това с банката договори за кредит и е формулирано предложение до управителния съвет на банката да се обсъди сключването на договор за предоставяне на кредит в размер на 6 100 000 евро, като са посочени условията за връщане на кредита и размера на предлаганата възнаградителна лихва. Това становище обаче не съдържа никакъв анализ на предлаганите от лицето, подало искане за отпускане на кредит, обезпечения, доколкото те само са описани в него като вид, но липсва конкретизиране на имуществените права, които се предлага да бъдат предмет на учреден особен залог, извод дали те съществуват, който е техният титуляр, каква е тяхната стойност, както и обобщаващ извод дали предлаганите обезпечения отговарят на прилагания от банката принцип за достатъчност и ликвидност на обезпечението, посочен в Методиката за оценка на обезпеченията. Не се твърди и не се представят доказателства от Г.З. или от друг служител от Управление „Кредитиране“ да е изготвена отделна от писменото становище оценка на предлаганите от дружеството „Т.“ АД обезпечения. Същото по съдържание становище е изготвено от Г.З. и на 30.08.2012 г. във връзка с направено искане за сключване на първи анекс към договора за кредит, подписан с кредитополучателя, с което се предлага да бъде сключен анекс за увеличаване на размера на предоставената в заем сума, но в което също липсва какъвто и да е анализ за това дали с оглед промените в съдържанието на кредитната сделка вече учреденото от длъжника обезпечение ще отговаря на прилагания от банката принцип за достатъчност и ликвидност на обезпечението, посочен в Методиката за оценка на обезпеченията. Такъв анализ не е изготвян и преди сключване на всеки един от последващите четири анекса към кредитната сделка с „Т.“ АД, като по отношение на исканията за подписване на тези анекси не е изготвяно изобщо становище, анализиращо финансовото състояние на кредитополучателя и съдържащо мотивирано становище за отпускане или за отказ от отпускане на допълнителен кредит. Това означава, че ответникът Г.З. не е изпълнил възникналите в негова тежест задължения във връзка с постъпили от „Т.“ АД искане за отпускане на кредит и последващи искания за увеличаване на предоставената в заем сума да осигури изготвянето от служител в ръководените от него дирекция и след това управление в банката на анализ и оценка на предлаганото от това дружество обезпечение, който се изисква да бъде съставен по отношение на всяко едно искане за отпускане на кредит съгласно вътрешните актове на „КТБ“ АД. Това неизпълнение на трудовите задължения на ответника представлява противоправно поведение, което е основание за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност за вредите, причинени на неговия работодател, който е „КТБ“ АД.
Ищецът твърди, че поведението на ответника В.С., в резултат на което са причинени вреди на „КТБ” АД /н/ се изразява в това, че при сключване на анекси към договора за банков кредит от 18.06.2012 г. той не е анализирал нивата на риска при отпускане на допълнителен кредит на „Т.“ АД, както и не е извършил обективен анализ на предоставените обезпечения.
От съдържанието на длъжностната характеристика за длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ е видно, че сред възложените задължения на лицето, което я заема, е включено извършването на следните дейности: - анализ на финансовото състояние и кредитоспособността на кредитоискателите на банката; - анализ на обезпеченията в контекста на предлаганите кредитни сделки; - присъждане на комплексен кредитен рейтинг на кредитоискателите на банката; - оценяване целесъобразността на предлаганите нови кредитни сделки, като се анализират нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове; - извършване на анализ, изготвяне и внасяне пред управителния съвет на банката мотивирани становища за разрешаване, респективно за отказване на дадена кредитна сделка, в резултат на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска. Като задължения, които възникват по силата на трудовото правоотношение с лицето, заемащо длъжността Директор на тази дирекция, съгласно длъжностната характеристика са включени и тези по организиране и контрол изпълнението на посочените дейности от конкретните служители на банката в Дирекция „Кредитен риск“, на които те са възложени.
В Правилника за кредитна дейност са детайлизирани описаните задължения, които влизат във функциите на дирекцията, с оглед уредената с него процедура за разглеждане на подадено искане за отпускане на кредит. Съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 от Правилника за служителите от Дирекция „Кредитен риск“ възникват задължения да изискват конкретни документи от лицата, подали искания за отпускане на кредит, да направят анализ на данните от тези документи и събраните допълнително сведения относно финансовото състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и изготвения правен анализ, като за резултатите от своя анализ служителите са длъжни да изготвят писмено становище. В чл. 36, ал. 3 от Правилника за кредитна дейност е предвидено още, че служителите в Дирекция „Кредитен риск“ извършват оценка на влиянието на предлаганата кредитна сделка като анализират нивата на риска, а съгласно чл. 36, ал. 5 от Правилника те са длъжни и да определят вътрешния кредитен рейтинг и комплексния кредитен рейтинг на клиентите.
От тези правила, установени с вътрешните актове на „КТБ“ АД, следва, че в тежест на ответника В.С., който за периода от 31.01.2013 г. до 09.06.2014 г. е заемал длъжността Директор на Дирекция „Кредитен риск“ в банката, по силата на трудовото му правоотношение са възникнали задължения да извършва анализ на финансовото състояние на лицето, подало искане за отпускане на кредит, както и на предлаганото обезпечение и да изготвят писмено становище, съдържащо изводите от този анализ, да определя кредитния рейтинг на кредитоискателите, както и да извършва действия по контрол за това дали останалите служители в дирекцията, които са му пряко подчинени, извършват същите тези действия с оглед възложените им от него конкретни задачи.
В посочения период, през който ответникът С. е заемал посочената ръководна функция в банката, са сключени четири анекса към договора за кредит от 18.06.2012 г., които са от 07.06.2013 г., 09.12.2013 г., 24.01.2014 г. и 09.06.2014 г. По делото се доказа, че от служителите в Дирекция „Кредитен риск“ е направен анализ и определяне на кредитния рейтинг на „Т.“ АД последно към края на месец март 2013 г., като след това и към дати, близки до тези на сключване на всеки от четирите анекса, не е анализиран кредитния рейтинг на това дружество. В производството не са представени доказателства, от които да се установява, че от В.С. като Директор на Дирекция „Кредитен риск“ или от някой друг служител на тази дирекция преди подписване на който и да е от тези анекси е изготвено писмено становище, в което да е анализиран актуалния кредитен рейтинг на „Т.“ АД, да са анализирани нивата на риска в контекста на вече поетите от банката рискове, да е направена оценка на ликвидността и достатъчността на учредените от това дружество обезпечения с оглед промяната в размер на задълженията, които ще възникнат за него при подписване на анексите и не е формулирано мотивирани становище за разрешаване или отказване на искането на кредитополучателя за увеличаване на размера на предоставената в заем сума с подписване на анексите към банковата сделка, което да се основава на оценка на кредитоспособността на кредитоискателя, обезпечеността и степента на риска. Това означава, че ответникът С. не е изпълнил задълженията, които са възникнали в негова тежест по силата на сключения с „КТБ“ АД договор, които са да извърши контрол дали от служители от ръководената от него Дирекция „Кредитен риск“ при отправени от „Т.“ АД искания за подписване на анекси към договора за кредит е направен анализ и оценка на кредитоспособността на това дружество, на степента на риска и на обезпеченията, които то е учредило за обезпечаване на задълженията по кредитната сделка, както и сам да извърши тези анализи и оценки, което също е част от задълженията, включени в трудовата функция на заеманата от него длъжност. Това неизпълнение на трудовите задължения на този ответник представлява противоправно поведение, което е основание за ангажиране на ограничената му имуществена отговорност за вредите, причинени на неговия работодател „КТБ“ АД.
Ищецът твърди, че поведението на ответника С. Велева, в резултат на което са причинени вреди на „КТБ” АД /н/, се изразява в това, че не е извършила контрол относно наличието на всички изискуеми съгласно вътрешните правила на банката документи в кредитното досие на „Т.“ АД, както и относно отсъствието на надлежни обезпечения, които да е предвидено да бъдат учредени в сключения на 18.06.2012 г. с това дружество договор за банков кредит.
За да определи дали за С. В.по силата на съществуващото между нея и „КТБ” АД /н/ трудово правоотношение е възникнало задължение да предприеме описаните действия, които се твърди, че не са извършени, съдът първо съобразява, че основната функция на ръководената от нея служба е извършване на „вътрешен одит“. Дефиниция на понятието „вътрешен одит“ е дадена в Правилата за организация и дейността на Специализираната служба за вътрешен одит при „КТБ” АД /н/, които са част от вътрешнонормативните документи на банката, които са задължителни за всички нейни служители и създават правила, които трябва да бъдат спазвани от последните. В чл. 2, ал. 2 от Правилата е посочено, че вътрешният одит е дейност, при която се извършва независима оценка на банковите процеси, сделки, операции, както и на системите за контрол в банката с цел подобряване ефективността на процесите на управление, контрол и управление на риска. В чл. 2, ал. 3 от Правилата е допълнено, че вътрешният одит предоставя услуги за даване на увереност /одити/ и консултантски услуги, предназначени да допринесат за добавяне на стойност и подобряване на оперативната дейност на банката. При тълкуване на тези две клаузи съдът счита, че в дейността по вътрешен одит не се включва извършване на контрол за това дали една конкретна банкова сделка е сключена от банката или ще бъде сключена от банката при съобразяване на приложимите за това правила, а представлява дейност по оценка и анализ на изградените в банката правила за извършване на банкови сделки, операции, както и за контрол. Вътрешният одит има за цел да подобри цялостната дейност на банката, а не е насочена към постигане на ефективност само на един вид дейност, която банката извършва по занятие, а още по-малко към осигуряване сключването в интерес на банката на конкретна сделка с определен правен субект. Следователно извършването на дейността по вътрешен одит в „КТБ” АД /н/ няма никакво отношение към процеса по сключване на договора за банков кредит от 18.06.2012 г. с „Т.“ АД и на анексите към него. Ето защо и доколкото от длъжностната характеристика за длъжността Ръководител на Специализираната служба за вътрешен одит, се установява, че на лицето, което я заема, са възложени само задължения, свързани с осъществяване на дейността по вътрешен одит в „КТБ” АД /н/, то трябва да се приеме, че в тежест на ответницата С. Велева, която е заемала тази длъжност в периода от 18.06.2012 г. до 09.06.2014 г., не е възникнало каквото и да е задължение, имащо отношение към сключването на договор за кредит с „Т.“ АД, включително задължение да проверява какви документи има събрани към досието на това дружество, което е подало искания за отпускане на кредит и за изменение на сключен договор за кредит с увеличаване размера на предоставената за ползване сума, както и задължение да проверява дали сключеният с това дружество на 18.06.2012 г. договор за кредит е обезпечен с обезпечение, което гарантира в достатъчна степен интересите на банката при неизпълнение от кредитополучателя. След като за ответницата С. В.изобщо не са възникнали описаните в исковата молба задължения, то трябва да се заключи, че тя не е допуснала неизпълнение на задълженията си по съществуващото трудовото правоотношение с ищеца, което се сочи като основание на предявения иск за вреди. Това означава, че това лице не носи отговорност за вредите, причинени на своя работодател „КТБ“ АД и предявеният срещу него осъдителен иск трябва да бъде отхвърлен.
Доколкото по делото се доказа, че ответниците Г.Х., А.П., И.З., Г.З. и В.С. са допуснали противоправно неизпълнение на задълженията си съответно по осъществяване на управлението на банката като членове на управителния съвет, като прокурист и по сключените с банката трудови договори, съдът следва да отговори на въпроса дали от събраните в производството доказателства се установява да са осъществени останалите елементи от фактическите състави на отговорностите за обезщетение. Следващият елемент е общ за отговорностите по чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и по чл. 203, ал. 1 КТ, поради което ще бъде разгледан общо. Той е наличие на претърпени от „КТБ” АД имуществени вреди, изразяващи се в несъбрани задължения по договора за кредит от 18.06.2012 г. в размер на 23 435 650 евро.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се доказва твърдението на „КТБ” АД /н/, че за това юридическо лице са настъпили имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, изразяващи се в несъбрани задължения по договора за кредит от 18.06.2012 г. в размер на 23 435 650 евро.
Претърпяната загуба е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение за вреди, като тя представлява вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на актива на имуществото на увреденото лице. При съобразяване на това, както и на фактите, на които се основават предявените осъдителни искове, следва да се заключи, че за да се приеме, че в случая банката е претърпяла загуба в размер на 23 435 650 евро, трябва да се докаже, че имуществото ѝ реално е намаляло с активи на тази стойност. Доколкото тази сума се твърди, че представлява несъбрани вземания на „КТБ” АД /н/, то за да е налице реално намаляване на имуществото на банката, трябва да бъде установено, че възникналите в нейна полза вземания за получаване на суми в общ размер от 23 435 650 евро не могат да бъдат събрани по никакъв начин към момента. Ако вземанията са събираеми, включително със средствата на държавната принуда, то тогава не може да се говори за претърпяна вреда, тъй като те представляват актив за дружеството-кредитор и с тяхната стойност се увеличава неговото имущество. Едно вземане може да се квалифицира като несъбираемо тогава, когато не може да бъде трансформирано в парични средства, с които да се увеличи патримониума на кредитора, което би било налице ако длъжникът по него не притежава никакво имущество, нито краткотрайни, нито дълготрайни активи, от които кредиторът да се удовлетвори. От събраните в производството доказателства не може да се направи извод, че вземанията на „КТБ” АД /н/ към „Т.“ АД за получаване на сума в размер на 23 435 650 евро са несъбираеми, тъй като се установява, че дружеството-длъжник притежава имущество, което може да бъде превърнато в парични средства, с които да бъдат погасени задълженията му по договора за кредит. Извод за наличие на имущество, което дружеството „Т.“ АД притежава съдът прави въз основа на констатациите на вещото лице Д.Г., направени в заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, прието в съдебно заседание от 14.12.2022 г. В него вещото лице е посочило, че от данните, съдържащи се в проверените счетоводни документи и извършени от НАП ревизии, се установява, че „Т.“ АД притежава един недвижим имот, находящ се в гр. Видин /вещото лице е посочило, че дружеството притежава два имота в с. Драгор, които са били негова собственост до 2022 г., но към момента вече не се притежават от него, защото са продадени в открито по отношение на него производство по несъстоятелност/, както и че е титуляр на акции и дялове от капитала на три други, съществуващи и към момента дружества – „Инвестиционно консултиране“ АД, „Д.“ АД и „Спа и балнео център М.“ ООД, от капитала на което дружество притежава 57 дяла с номинална стойност от 100 лв. всеки. Установява се и това, че в счетоводството на „Т.“ АД са осчетоводени сключени между това дружество и трети лица договори за заем, по които то има качеството на заемодател и по които в негова полза са възникнали вземания за връщане на предоставените в заем суми в общ размер от 39 998 012, 98 лв. и вземания за получаване на възнаградителни лихви в общ размер по всички сделки от 5 337 454, 96 лв. От посочените в приетото заключение факти може да се заключи, че всички описани имущества са придобити от кредитополучателя до 2914 г., като по делото не се твърди и не се представят доказателства, че този субект се е разпоредил с тях, като ги е прехвърлило на трети лица, поради което трябва да се приеме, че тези активи са в неговия патримониум и към момента. В производството не са представени и доказателства, от които да може да се установи кога е настъпил падежа на всяко от вземанията, възникнали по договорите за заем, нито каквито и да е други факти, свързани с тяхното изпълнение, поради което и няма как да се направи извод, че към момента те не могат да бъдат събрани, особено по отношение на част от вземанията към посочените в заключението на изготвената ССчЕ длъжници, които видно от вписаните в търговския регистър обстоятелства и към момента са действащи дружества, като по отношение на тях не е открито производство по несъстоятелност – това са длъжниците „В.“ ЕООД, „В.“ АД, „С.“ ЕООД, „К.М.Р.“ АД и др. Тези вземания могат да бъдат събрани в хода на производството по несъстоятелност, което е открито по отношение на „Т.“ АД с решение на съда от 08.08.2019 г., в което производство също не се доказва да е направена констатация за несъбираемостта на вземанията на търговеца към трети лица.
Обстоятелството по откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника само по себе си не означава, че вземанията, които са възникнали за кредиторите към него са несъбираеми. Те биха могли да се квалифицират като такива само тогава, когато се установи, че несъстоятелното дружество няма никакво имущество, което да може да бъде осребрено в хода на образуваното производство по несъстоятелност, което по своя характер е такова по универсално принудително изпълнение. От извършена от съда справка за хода на образуваното по отношение на „Т.“ АД производство по несъстоятелност съгласно обявените в търговския регистър актове е видно, че към момента то е все още висящо, като по него е постановено решение по чл. 711 ТЗ, с което съдът е постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. След като съдът по несъстоятелността е постановил да започне осребряването и разпределянето на имуществото, представляващо част от масата на несъстоятелността на „Т.“ АД, то това означава, че от синдика е установено, че длъжникът притежава имущество, което следва да бъде осребрено и от осребряването на което да бъдат удовлетворени кредиторите на несъстоятелността, един от които, видно от публикуваните списъци на приети вземания, е именно ищецът „КТБ“ АД /н/. От обявените в търговския регистър актове на съда по несъстоятелността се установява и това, че към момента не е свикано заключително събрание на кредиторите и не е постановено решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, което означава, че масата на несъстоятелността все още не е изчерпана, а в нея има продаваемо имущество, което може да бъде превърнато в парични средства и с тях да бъдат удовлетворени вземанията на кредитора „КТБ“ АД /н/, включително тези, възникнали по договора за кредит, сключен на 18.06.2012 г. От одобрените от съда списъци на приети вземания на кредиторите на „Т.“ АД е видно, че длъжникът има само двама кредитори, които са НАП и ищецът, което означава, че възможността за удовлетворяване на последния в хода на образуваното производство по несъстоятелност при проявена активност от синдика и от самия ищец, е реална, особено предвид наличните данни за притежавано от длъжника имущество, което може да бъде събрано, ако синдикът, който е посочен от самата банка, изпълни добросъвестно правомощията си да издири и предприеме действия по събиране на вземанията на „Т.“ АД по сключените от него договори за заем, които са в значителен размер. С оглед на това съдът не може да направи извод, че вземанията на „КТБ“ АД /н/, възникнали от договора за кредит, сключен на 18.06.2012 г., с „Т.“ АД, са несъбираеми поради липса на каквото и да е имущество на длъжника по тях. Този извод се изключва и от това, че в изготвената от синдика на „Т.“ АД сметка за разпределение, обявена в търговския регистър на 23.09.2022 г. и одобрена от съда по несъстоятелността, е посочено, че вземанията на „КТБ“ АД /н/, възникнали от договора за кредит, сключен на 18.06.2012 г., са прехвърлени в хода на откритото по отношение на банката производство по несъстоятелност в полза на трето лице „К.т.**“ ЕООД, като от записванията в сметката може да се предположи, че тези вземания са придобити от това трето лице изцяло. Фактът, че вземанията на банката, възникнали от договор за кредит от 18.06.2022 г., са осребрени като актив в производството по несъстоятелност на банката, означава, че те имат стойност и има интерес към тях от купувач, което изключва заключението, че те са били несъбираеми в който и да е момент от датата на сключване на договора за кредит до датата, на която са придобити от трето лице, която е 24.08.2022 г. Обстоятелството, че вземанията на „КТБ“ АД /н/, възникнали от договора за кредит, сключен на 18.06.2012 г., към момента не се притежават от ищеца, означава, че дори и да се приеме, че са несъбираеми, това вече не би представлявало вреда за ищеца, а за лицето, което е техен титуляр към момента, а именно „К.т.**“ ЕООД. Този факт е настъпил след предявяване на исковете за вреди, поради което и доколкото има значение за крайния извод дали претендираното в процеса субективно право да получи обезщетение е възникнало за „КТБ“ АД /н/, съдът следва да го съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид изложените мотиви, трябва да се заключи, че в производството не се доказва, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба, което е основание да се приеме, че в негова полза не са възникнали вземания срещу четиримата ответници за получаване на обезщетение за вреди и предявените в процеса искове като неоснователни следва да се отхвърлят.
Дори и по делото да беше доказано, че твърдените от ищеца вреди са настъпили, това не променя извода, че предявените искове по чл. 240, ал. 1 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и по чл. 203, ал. 1 КТ са неоснователни, защото в производството не се установява да е налице причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и вредите, представляващи несъбрани вземания по договор за кредит в размер на 23 435 650 евро.
Неизпълнението от ответниците Г.Х., И.З. и А.П., което се доказа, че е допуснато и е основание за ангажиране на тяхната отговорност за вреди, представлява допуснато бездействие да констатират при произнасяне по искането за отпускане на кредит от банката на „Т.“ АД и подписване на договoр за кредит с това дружество и анекси към него, че от служители на банката не е изготвена оценка и анализ на предлаганото по кредитната сделка обезпечение, което е пречка да се направи категоричен извод дали това обезпечение отговаря на прилаганите от банката критерии за ликвидност и достатъчност. Неизпълнението на трудовите задължения от ответниците Г.З. и В.С., което е основание за ангажиране на отговорността им за причинени на банката вреди, също е свързано с анализа на предлаганото от „Т.“ АД обезпечение, като то се изразява в неосъществяване на контрол над дейността на подчинените им служители по извършване на анализ и оценка на това обезпечение при даване на становище за сключване на договора за кредит, както и в неизвършване на този анализ от тях самите. За да съществува пряка причинна връзка между описаните поведения на ответниците, които са сходни, и твърдените в исковата молба вреди, следва да бъде доказано, че единствената причина, поради която кредиторът „КТБ” АД /н/ не е получил дължимите по договора за кредит от 18.06.2012 г. парични суми от „Т.“ АД, е липсата на анализ и оценка в процедурата по проучване и разглеждане на искането за отпускане на кредит на обезпечението, което дружеството-кредитополучател предлага да учреди за обезпечаване изпълненията на своите задължения по кредитната сделка. Такава причинна връзка би била налице при кумулативно наличие на две предпоставки, които трябва да са осъществени към момента, в който длъжникът е допуснал неизпълнение на задълженията си по договора за кредит да върне предоставената за ползване парична сума и да заплати възнаградителна лихва и те са следните: 1) да се установи, че вземанията, които са предмет на учредения в полза на банката по силата на задължение, поето с процесния договор за кредит, особен залог за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя „Т.“ АД по тази сделка, не съществуват изобщо или въпреки че съществуват, те са на стойност, която е много по-ниска от обезпечените задължения по кредитната сделка; 2) да се установи, че липсва друго имущество, което кредитополучателят притежава, от което банката да може да се удовлетвори при принудително изпълнение срещу него. Ако кредитополучателят притежава наред с вземанията, върху които е постигнато съгласие да бъде учреден особен залог, и друго имущество, при осребряване на което банката да може да удовлетвори своето вземане, допуснатото от ответниците неизпълнение на задълженията им като членове на управителните ѝ органи и като работещи по трудов договор не би било единствена причина за кредитора да получи дължимите по договора за кредит от 18.06.2012 г. парични суми, защото банката може да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението към друго имущество на длъжника в образувано срещу него универсално или индивидуално производство по принудително изпълнение.
Съдът счита, че от събраните в производството доказателства се налага изводът, че втората от посочените предпоставки, при чието кумулативно съществуване, може да се направи извод за пряка причинна връзка между поведението на ответниците и твърдените вреди, не е налице.
Съдът приема, че кредитополучателят „Т.“ АД е допуснал забава в изпълнение на задълженията по процесния договор за кредит, на 25.07.2014 г., когато това дружество е преустановило плащането по всички кредитни сделки, сключени с „КТБ” АД, съгласно мотивите на съда в решението, с което по отношение на дружеството-кредитополучател е открито производство по несъстоятелност. От заключението на изготвената от вещото лице Д.Г. съдебно-счетоводна експертиза се доказва, че през 2014 г. дружеството „Т.“ АД е притежавало имущество, което е различно от това, което е предмет на учредения особен залог, от което банката е можела да се удовлетвори. То представлява три недвижими имота – два имот в с. Драгор и един в гр. Видин, акции и дялове от капитала на три търговски дружества и парични вземания в особено голям размер – вземания към трети лица, възникнали по договори за заем за връщане на дадените в заем парични средства и за заплащане на възнаградителна лихва в общ размер от 45 375 467, 94 лв. Тези имуществени права на дружеството са на стойност, която е по-голяма от стойността на неговото задължение за главница по сключения на 18.06.2012 г. договор за кредит, което е с левова равностойност от 45 836 147, 34 лв., който извод може да се направи даже без да е известна пазарната стойност на притежаваните от кредитополучателя дялове и акции от капитала на други търговски дружества, защото само сбора от стойността на неговите вземания и стойността на собствените му три недвижими имота надхвърля размера на задължението по кредитната сделка. Следователно ищцовата банка е имала възможност да се удовлетвори от тези имуществени права на своя длъжник, особено ако действия за принудително събиране на просрочените задължения са били предприети веднага след като кредитополучателят е допуснал забава в тяхното изпълнение, т.е. още през 2014 г. Към 25.07.2014 г. описаните имуществени права безспорно са съществували, като по отношение на част от тях, които са парични вземания няма съмнение, че са били събираеми, защото падежите на една част от тях са настъпили през 2014 г., а падежите на другата част от тях все още не са настъпили към тези дати, поради което и не съществуват никакви факти, които да дават основание да се приеме, че те не могат да бъдат събрани /такъв факт би могъл да бъде изтеклата обща погасителна давност, но за да е осъществен трябва да е минал период от пет години от падежа на съответното вземане, което няма как да е налице за вземанията, които са възникнали по договори за заем, сключени през 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г., чийто падеж настъпва при всички случаи след датата на сключване на сделките и от неговото настъпване до 2014 г. не са изминали пет години/.
След като към момента на допуснато неизпълнение по договора за кредит длъжникът „Т.“ АД е притежавал имущество, различно от това, върху което е учреден особен залог, което е на значителна стойност, това означава, че доказаното по делото неизпълнение на задълженията на ответниците, като членове на управителните органи на банката и като лица, с които банката е сключила трудови договори, не може да представлява единствената причината за това, че вземанията на „КТБ” АД по договора за кредит от 18.06.2012 г. не са събрани.
Трябва да се посочи, че от приетите по делото доказателства и извършените от съда служебни справки за хода на образуваното срещу длъжника производство по несъстоятелност се установява, че причината вземания на банката към „Т.“ АД по договора за кредит от 18.06.2012 г. да не са събрани до 2022 г., е непредприемане от представляващите банката на надлежните действия за осребряване на притежаваното от длъжника имущество своевременно след констатиране на забавено изпълнение на задълженията от кредитополучателя, което е налице от 25.07.2014 г. Тези надлежни действия, с които би се реализирало най-бързо принудителното изпълнение срещу кредитополучателя са такива по подаване до съда на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които да бъде разпоредено кредитополучателят да заплати на банката дължимите по договора за кредит суми, както и започване на индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника въз основа на издадения изпълнителен лист, при което изпълнението веднага да бъде насочено към притежаваните от „Т.“ АД активи, представляващи недвижими имоти, дялове, акции и вземания към трети лица. Въпреки че от „КТБ“ АД са поискали издаване на заповед за изпълнение за сумите, дължими по договора за кредит от 18.06.2012 г., такава е издадена и през 2015 г. са подали молба за образуване на изпълнително производство за събиране на тези суми, по делото не се установява в хода на това индивидуално принудително изпълнение да са извършени действия по издирване на имущество на длъжника и насочване изпълнението към него, включително не се доказва то да е насочено върху съществуващите към 2015 г. имуществени права на длъжника. Не се твърди и не се доказва взискателят „КТБ“ АД да е направил изрично искане съдебният изпълнител да насочи изпълнението към притежавани от длъжника имущества, които той е знаел, че съществуват, доколкото е разполагал със счетоводни документи, съставени от дружеството, които са изисквани за проследяване на неговото финансово състояние във връзка с отпуснатите кредити, а всички притежавани имуществени права както върху недвижими имоти, така и върху вземания, са надлежно осчетоводени в неговото счетоводство. Именно това бездействие на „КТБ“ АД да предприеме адекватни действия за събиране на своите вземания към „Т.“ АД по договора за кредит от 18.06.2012 г. е причина банката да не получи удовлетворение до 2022 г., когато тези вземания са прехвърлени на трето лице, а не действията на който и да е от ответниците, извършени към момента на сключване на този договор и на анексите към него. Към датата, на която е допуснато неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по кредитната сделка ответниците Х., З. и П. не са имали качеството на представляващи банката, защото считано от 20.06.2014 г., когато „КТБ” АД /н/ е поставена под специален надзор с решение на Управителния съвет на БНБ, те са отстранени от длъжност като членове на управителния съвет. Ето защо и предприемането на надлежните действия за удовлетворяване на неизпълнените вземания на „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 25.03.2014 г. не е било тяхно задължение, а на назначените квестори на банката и след откриване на производство по несъстоятелност по отношение на нея – на назначените синдици.
Следователно в обобщение трябва да се посочи, че допуснатото от ответниците неизпълнение на техни задължения по сключени с банката договори за управление и трудови договори, свързани с осигуряване на ликвидно и достатъчно обезпечение на всяка една кредитна сделка, не е единствената причина, поради която до момента банката не е получила удовлетворение на вземанията си по договора за кредит, сключен на 18.06.2012 г. с „Т.“ АД. Причина за това е, че не са предприети своевременно надлежни действия за удовлетворяване на тези вземания чрез насочване на принудително изпълнение върху имущество на кредитополучателя на значителна стойност, което той е притежавал към 25.07.2014 г., към който момент той вече е бил в забава изпълнението на задълженията си да върне предоставената в заем сума и да заплати възнаградителна лихва, като предприемането на такива действия не е задължение на нито един от ответниците по делото, а на квесторите на банката и след това на назначените синдици. Това означава, че по делото не се доказва наличието на причинна връзка между противоправното поведение на ответниците и описаните в исковата молба вреди, които се твърди, че банката е претърпяла, което също е основание за крайния извод, че в полза на „КТБ” АД не са възникнали вземания срещу четиримата ответници за получаване на обезщетение за причинените на банката вреди.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответниците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива им се следват. В производството обаче от тези лица не са представени доказателства за реално заплащане на каквито и да е разходи по водене на делото, поради което не са налице предпоставките за възлагане на направени от тях разноски в тежест на ищеца.
Предвид изхода на делото ищецът „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която е освободена съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН. Тя възлиза на сумата от 1 833 445, 89 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.П.Х., с ЕГН: **********, А.М.П., с ЕГН: **********, И.А.З., с ЕГН: **********, Г.К.З., с ЕГН: **********, В.Б.С., с ЕГН: ********** и С.В. В.– С., с ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ, чл. 57, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждане на Г.П.Х., А.М.П., И.А.З., Г.К.З., В.Б.С. и С.В. В.С.да заплатят солидарно на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност сума в размер на 23 435 650 евро /двадесет и три милиона четиристотин тридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет евро/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договор за кредит, сключен на 18.06.2012 г., между „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност и „Т.“ АД, изменен с пет анекса за предоставяне на кредит в размер на 23 435 650 евро, които вреди са причинени в резултат от неизпълнение от Г.П.Х. и А.М.П. на задълженията им по осъществяване на управление на „КТБ” АД, които са възникнали за Г.П.Х. в качеството му на член на управителния съвет, а за А.М.П. в качеството му на прокурист, което неизпълнение се изразява в следните деяния на тези лица: 1) извършване на действия по сключване на договора за банков кредит от 18.06.2012 г. с „Т.“ АД, без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на лицето, подало искане за кредит и за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и за извършване на анализ и оценка на обезпечението, което ще се изиска от кредитополучателя, 2) извършване на действия по подписване на 18.06.2012 г. на договора за банков кредит с „Т.“ АД, без в неговото съдържание да са включени клаузи, които да предвиждат, че сумите по кредита се усвояват след учредяване от кредитополучателя на надлежно обезпечение; в резултат от неизпълнение от Г.П.Х., А.М.П. и И.А.З. на задълженията им по осъществяване на управление на „КТБ” АД, които са възникнали за тях в качеството им на членове на управителния съвет, което неизпълнение се изразява в извършване на действия по сключване с „Т.“ АД на 30.08.2012 г., на 07.06.2013 г., на 09.12.2013 г., на 24.01.2014 г. и на 09.06.2014 г. на пет анекса към договора за банков кредит от 18.06.2012 г., без да имат предварително одобрение за изменение на сделката с решение на целия управителен съвет и без да е спазена процедурата, предвидена в Правилника за кредитна дейност, за проучване на имущественото състояние на кредитополучателя, за извършване на анализ на способността му да изпълнява задълженията си към банката, ако размерът на отпуснатия кредит бъде увеличен, както и без да е налице извършен анализ и оценка дали обезпечението, което кредитополучателят е учредил за гарантиране изпълнението на задълженията на кредитополучателя по кредитната сделка, отговаря на принципа за достатъчност и ликвидност с оглед увеличения размер на предоставения кредит; в резултат от неизпълнение от Г.К.З. на задълженията му, възникнали по сключен с „КТБ” АД трудов договор за заемане на длъжността Директор на Дирекция „Анализ и обработка на кредитните сделки“ и след това на длъжността Началник управление в Управление „Кредитиране“, което неизпълнение се изразява в това, че той е дал становище за отпускане на кредит на „Т.“ АД, както и за подписване на анекс от 30.08.2012 г. към сключения с това дружество договор за кредит, с който е уговорено увеличаване на предоставената в заем сума, без да изпълни своите задължения по длъжностна характеристика и без да бъде спазена процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност относно извършване на анализ на способността на „Т.“ АД да изпълнява задълженията си към банката, ако исканият кредит бъде отпуснат, както и относно извършване на анализ и оценка на обезпечението, което се предлага да бъде учредено за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит, както и в това, че при подписване на анекси от 07.06.2013 г., от 09.12.2013 г., от 24.01.2014 г. и от 09.06.2014 г. към сключения с „Т.“ АД договор за кредит от 18.06.2012 г. той не е изготвил становище за способността на това дружество да изпълнява задълженията си към банката, както и не е направил анализ и оценка на обезпечението, което това дружество е учредило за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит, които действия той е бил длъжен да предприеме по длъжностна характеристика и съгласно процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност; в резултат от неизпълнение от В.Б.С. на задълженията му, възникнали по сключен с „КТБ” АД трудов договор за заемане на длъжността Директор в Дирекция „Кредитен риск“, което неизпълнение се изразява в това, че той не е дал становище за подписване на анексите от 07.06.2013 г., от 09.12.2013 г., от 24.01.2014 г. и от 09.06.2014 г. към сключения с „Т.“ АД договор за кредит от 18.06.2012 г. и не е извършил анализ на нивата на риска при отпускане на допълнителен кредит на „Т.“ АД, както и анализ и оценка на обезпечението, което това дружество е учредило за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора за кредит, които действия той е бил длъжен да предприеме по длъжностна характеристика и съгласно процедурата за това, установена в Правилника за кредитна дейност, както и в резултат от неизпълнение от С.В. В.С.на задълженията ѝ, възникнали по сключен с „КТБ” АД трудов договор за заемане на длъжността „Ръководител“ на „Специализирана служба за вътрешен одит“, което неизпълнение се изразява в това, че тя не е извършила контрол относно наличието на всички изискуеми съгласно вътрешните правила на банката документи в кредитното досие на „Т.“ АД, както и относно отсъствието на надлежни обезпечения, които да е предвидено да бъдат учредени в договор за банков кредит, сключен на 18.06.2012 г. с „Т.“ АД.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 1 833 445, 89 лв. /един милион осемстотин тридесет и три хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищецът е освободен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: