№ 6515
гр. София, 07.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110171023 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да се приемат
като писмени доказателства.
В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „**” ЕООД като
трето лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу горепосоченото дружество.
Следва да бъде задължено горепосоченото дружество да представи документите, касаещи
отчитане на ТЕ в процесния имот през исковия период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи. С оглед обективираното в писмените
отговори становище, че по поставените въпроси няма спор, доказателственото искане следва
да бъде отхвърлено.
На основание чл.155 ГПК на страните следва да бъде съобщено, че не подлежи на
доказване служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град София, са одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във
в.“Монитор“, като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 46576/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което
заповедното производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК “**” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.*** ул. “***” № 85 като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „**” ЕООД в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението с настоящото определение да представи намиращите се у него документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен
№ 238925 през исковия период, включително документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните
сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на
служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 46576/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав
към настоящото дело за послужване.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл.155 ГПК, че не подлежи на доказване
служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град София, са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във в.“Монитор“,
като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.03.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати и
препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД
срещу ***. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 46576/2024 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 696,06
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим
имот, находящ се в гр.София, ж.к. ***, аб.№ 238925, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г. до изплащане на вземането,
за сумата от 122,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г., за сумата от 39,62 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 10,36 лева, представляваща обезщетение за забава
2
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г. Тъй
като издадената заповед била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания за
предявяване на установителни искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
наследник на собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена
за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажбата на топлинна енергия от „***“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София.
Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „***” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството
купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение
на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия с „**” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за процесния имот били
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които
не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължат сумите,
както следва: сумата от 696,06 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. ***, аб.№ 238925, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 122,52 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 24.07.2024 г., сумата от
39,62 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2024 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 10,36 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 24.07.2024 г.
Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва
доставката на топлинна енергия, нито нейното количество, а прави възражение за настъпила
погасителна давност съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Оспорва се също качеството „потребител“
на ответника на топлинна енергия с доводи, че по делото липсват категорични и безспорни
3
доказателства в тази насока. Сочи се, че за имота има учредено вещно право на ползване,
като няма и доказателства, че ответникът е приел наследството. По отношение на
претендираните суми за лихви се изразява становище за липса на доказателства относно
датата им на публикуване в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е
установено изпадането на ответника в забава за претендирания период. По отношение на
претендираните суми за дялово разпределение се излагат доводи за неоснователност, тъй
като трето лице води дяловото разпределение, а по делото липсват доказателства, от които
да е видно, че ищецът е заплатил на това дружество възнаграждение за тази услуга. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно:
че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на клиент на енергия за битови нужди;
- че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
- потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане, както и
наведените в писмения отговор правоизлючващи възражения.
УКАЗВА, на основание чл.146, ал.2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства относно
изпадането на ответника в забава за плащане на претендираните суми за главници.
По наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираните вземания за главница и лихва, в тежест на ищеца е да докаже,
че са били налице предпоставки за спиране или прекъсване на давността.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
4
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, с която ще спестят време е разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5