№ 877
гр. Пазарджик , 17.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело частен
характер № 20205220201460 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Частният тъжител Т. Н. Я. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с повереника си адв.К.И., редовно упълномощен.
Подсъдимият я. т. р. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.К.А. от АК – Пловдив,
редовно упълномощена.
Явява се свидетелят Г. Н. Я..
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото: официално уведомително
1
писмо от РП-Пазарджик с приложени към нея заверени копия на материалите,
съдържащи се в пр.пр. № 3281/2020г. – общо 9 броя листове.
Страните /по отделно/: Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: официално
уведомително писмо от РП-Пазарджик с приложени към нея заверени копия
на материалите, съдържащи се в пр.пр. № 3281/2020г. – общо 9 броя листове.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Г. Н. Я. – на 34 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, без
родство с подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г.Я.:
СВ. Г.Я.: На 08.09.2020г. на мен ми звъннаха по телефона. Помня датата.
Звъннаха ми полицаите от районното в ПУ-Изток. Звъннаха ми на джиесема.
Беше около 15 ч. Казаха ми, че ме чакат пред нас. Аз за 10 минути съм
отишъл там. Аз не бях вкъщи. Те ми звъннаха и аз след 10 минути пристигнах
пред нас. Като слезнах, ми каза, че за надраскана кола на Я. трябва да отидем
в районното да дам показания. Качиха ме в полицейската кола. Звъннах на
брат ми и казах, че отивам в районното и може да ме задържат. Полицаите
така ми казаха. Вкараха ме там, питаха ме, направиха ми обиск, взеха ми
показания. После подписах заповед, че ме задържат за 24 часа. Те ми
звъннаха в 15 ч., а аз след 10-тина минути отидох и до 2 минути след това
бяхме в районното. Аз на брат ми се обадих, като се качих в патрулката.
2
Полицаят каза, че може да ме задържи за 24 часа и аз се обадих на брат ми и
му казах, че има възможност да ме приберат за 24 часа. Аз съм на ул.“В.“ №
18. На брат ми къщата е там, ама е в ремонт. Брат ми живееше на ул.“Т.“ №
28. Като отидох пред нас, нямаше никой, а само полицаите. Дори не можах да
влезна на двора. Заключих си колата и тръгнах с тях.
Когато се обадих на брат ми, като се качих в колата, полицаят ми каза,
че има възможност да ме задържат за 24 часа и аз на брат ми му казах само,
че може да ме задържат за 24 часа. Аз не можах да му обясня за какво. По
време на задържането не съм говорил с близките, а само това, където звъннах
в колата. В този ден моята жена си беше вкъщи, ама аз не можах да влезна
вкъщи и даже не можа да види как ме взеха. Вече като ме прибраха аз не знам
те кога са отишли и мен ме разпитаха. Мен ме прибраха и задържаха и не
можах да разбера за какво става дума. Мен като ме прибраха не знам кога са
дошли да ме търсят брат ми и баща ми в полицията. Преди да ме задържат
мен не съм знаел аз, че Я. е пуснал жалба за надрасканата кола. Когато ме
задържаха, тогава разбрах, че Я. е пуснал жалба. На мен полицаят в колата ми
каза, че ще ме задържат за надрасканата кола. Като се обадих на брат, ми не
съм му казал, че ще ме задържат заради колата на Я.. Той каза полицаят, че
може да ме задържат. Само казах на брат ми, че ще ме задържат за 24 часа. До
този момент аз не знаех, че Я. е пуснал жалба. Всичко почна от едно време,
когато мястото му беше влезнало половин метър. Пуснах аз жалба. Те
дойдоха, мериха и всичко излезна шест. Аз със сестра ми и баща му сме в
много добри отношения. Баща му даже защити в кварталното мен, а не него.
От там се почна. Ние паркираме пред тротоара. Той ни прави глоби. Почна не
само на нас, а на всички комшии. От там почнахме. Той почна да ни псува и
да ни глобява. Той вика катаджии. Той паркира на същото място и пред
неговата вратата, а ние пред нашата врата. Той почна да ни обижда и псува.
Аз нямам никакво общо и дразги с него. Даже аз се съгласих да направим
стена. Той беше с мрежа, хич да не се видим. На къщата на брат ми бая
майстори са работили. Я. знае, че аз пътувам за чужбина. Примерно днес, ако
съм тук, 10 дни съм в чужбина. Дори не мога да кажа кои майстори са били.
Едни правят ограда там, други правят покрив. В този ден, като ме чакаха
полицаите, на покрива имаше майстори на къщата на брат ми. Аз като
излизам и виждам двама или трима. Двама или трима постоянно си работят.
По оградата май работят двама или трима. Не знам до колко часа работят
3
майсторите. Я. има 3-4 камери. Може да ги вземете и всичко да видите. Дори
моята спалня наблюдава с камери. Мен като ме пуснаха до сега брат ми не ми
каза какво става с него с това нещо. Той вика: „Постоянно ме обижда“. Не
знам какво точно се случи в този ден, като ме задържаха, не знам какво са
направили и какво се е случвало. Знам, че това дело е за обиждане и псуване.
Я. постоянно обижда и постоянно се заканва. В 15 ч. мен ме прибраха, а не
знам в колко часа са се случили нещата.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. И.: Уважаеми господин съдия, моля, да постановите съдебен акт, с
който да признаете подсъдимия за виновен по обвинението. Съответно ще Ви
моля да уважите и предявения граждански иск, ако го признаете за виновен.
По делото се разпитаха доста свидетели, предимно водени от обвинението,
които по безспорен начин установиха, че на 08-ми септември следобяд, около
15-15.30 ч., е възникнал въпросният инцидент, като подсъдимият е използвал
обидни квалификации спрямо тъжителя. Нещо повече – установи се, че това
негово поведение не е инцидентен и еднократен акт, а по делото се събраха
докладни записки 2 бр. с прокурорска преписка, от които е видно, че
подсъдимият е извършвал и казвал такива обидни квалификации, както и към
днес разпитания свидетел. Също така има и жалба от съседи на подсъдимия,
които също изнасят факти за обидни квалификации. Също така считам, че
подсъдимият не отрече, че между него и тъжителя и присъствалите там лица е
имало напрежение и възникнал конфликт. Считам, че той затаи истината
относно обидните квалификации, но те могат да се предположат и докажат от
разпитаните свидетелите и докладните записки, в които е видно, че е заявявал
4
нееднократно такива обидни квалификации. Няма някаква друга защита теза
или свидетели, които да подкрепят неговите думи. Моля, да прецените изцяло
свидетелските показания на обвинението, които са последователни и
непротиворечиви и които се подкрепят от другите доказателствени източници
по делото – прокурорската преписка и разпитаните по делото полицаи. Ако
бъде признат за виновен подсъдимият, ще следва да отчетете неговото чисто
съдебно минало и добрите характеристични данни като смекчаващи вината
обстоятелства, а като отегчаващи – може би неговото упорито поведение да
квалифицира по обиден начин подсъдимия. Както казах, ще Ви моля да
уважите и предявения граждански иск и да присъдите и направените
разноски по делото.
АДВ. А.: Уважаеми господин съдия, аз изслушах с внимание
пледоарията на обвинението, въпреки че се засегнаха различни събития,
извън конкретния случай, но ние в това дело имаме конкретен случай. В
обстоятелствената част на тъжбата е посочено, че на 08.09.2020г., около 15-
15.30 ч., на ул.“В.“ № 31 в гр.Пазарджик, в присъствието на свидетелите Н.Я.
и Е.В. и преминаващият Ю. Н. и като свидетел е и соченият Д. И., работещ на
покрива на къщата на частния тъжител. По делото са разпитани всички
сочени лица, както и допълнително разпитани свидетели и в този смисъл и
със съдействието на уважаемия съд всъщност фактическата обстановка
такава, каквато може да бъде извлечена от доказателствения материал, за
разлика от колегата аз считам, че събраният доказателствен материал в своята
съвкупност своята определя като недоказани всички обективни признаци на
състава. Какво имам предвид. Времето, мястото и начина са основните факти
от даден предмет на дадено дело, които подлежат на доказване от частното
обвинение. Анализът на доказателствения материал безспорно доказва
единствено мястото, където е възникнал инцидентът. Соченото време е 15-
15.30 ч., което не се доказа. Напълно в съответствие с развитие на събитията
в този ден обективно логично звучат обясненията на доверителя ми, че това
се е случило след 17 ч. и днес разпитаният свидетел дава основание да бъде
подкрепено това обяснение на подсъдимия. Той казва, че когато е задържан и
отвеждан, не е знаел за какво го викат. Когато е съобщил, не е съобщил, че ще
го задържат, а че може да го задържат, т.е. между 15-15.30 ч. няма как бащата
5
на тъжителя да е разбрал, както и цялото семейство, че Г.Я. е задържан. Това
безспорно е установено доста по-късно. Не можа да се установи как, защото
Г.Я. твърди, че не се е обаждал, но безспорно те имат право при данни да
посетят полицейския участък и да разберат. Затова се изисква технологично
време и в този случай, както е посочено 15-15.30 ч. за деяние, предмет на
делото, не може да се е реализирало в това време.
Относно начина, по който е възникнал и протекъл инцидентът,
показанията на свидетелите са противоречиви, а показанията на някои от тях
са и вътрешно-противоречиви. Независимо от проведената очна ставка,
отново по време на нея, се твърди от свидетелите на обвинението, че е
станало към 15-15.30 ч. Убедително е времето, което сочи подсъдимият, а
именно около 17.40 ч., като същият съвсем логично го обосновава с
ангажираност и действията си.
На второ място, свидетелите, разпитани на обвинението, сочат, че при
спиране на автомобила на подсъдимия пред дома на майка му, Я. е тръгнал да
говори с него във връзка със задържането на сина му Георги, което става
ясно, че се е случило по-късно и по-точно да му дири сметка. Това, че Я. е
тръгнал срещу подсъдимия е факт, който се доказа. Доказа се от свидетелите,
тъй като е тръгнал да му дири сметка, а другите свидетели и тъжителят са го
хванали и прибрали вкъщи. Свидетелят Александър И. е свидетел на самата
разправия, но не са свидетели на случилото се - на първоначално възникналия
конфликт. Свидетелят Н. също не е очевидец на началото на събитията. В
очна ставка той казва: „Може Н., ако го е псувал, да не съм бил спрял пред
тях още“. Анализът на доказателствения материал дава основание да е имало
провокиране. В полза на тези обяснения и първоначално нанесената обида е
фактът на прибирането на Я. в двора.
Безспорно налице са доказателства, че моят доверител излиза от колата,
като е отправил обидни квалификации към присъстващите, които не са били
персонифицирани. Тези показания косвено подкрепят обясненията на
подсъдимия, че разправията между дееца и свидетеля Я. станала, защото
вторият започнал да псува и баща му, който наскоро бил починал, което
обяснява факта на повторното слизане, след като си е тръгнал и изведнъж
това го казват и свидетелите, че се е върнал. Напълно убедително звучат
обясненията на подсъдимия, че след тази тежка обида по отношение на
6
починалия му баща не помни какво е казал. Показанията на свидетелите са в
подкрепа на тези обяснения. Свидетелят Я. – близък роднина на тъжителя
казва: „Какъв е тоя човек не знам, яко псува“. Свидетелят И. казва: „Или този
човек е изпляскал или нещо му има“. Свидетелят Н. останал озадачен без да
се познават. Само искам да посоча какво е казал свидетелят Я. при
приключване на очната ставка. Той казва: „Тоя вика „помощ“, а няма никой,
тоя не е добре“. Всичките тези показания на свидетелите, господин съдия, аз
ги цитирам не за друго, а защото искам да обоснова, че събраният
доказателствен материал при тези свидетелски показания дава основание да
се приеме, че деянието не е осъществено от субективна страна.
Съображенията ми за това са следните. Безспорно там, където моят
доверителя прави обидни квалификации, няма състав от обективна страна,
тъй като няма персонификация. Единственото към лице, както твърди
тъжителят, е спрямо тъжителя в последствие. Свидетелите обаче за този
момент, когато той е отправял обида към тъжителя, дават показания, че той
не е бил на себе си; че това, което цитирам „сякаш е изтрещял, нещо му има“.
Това дава обяснение на нещата, че след една тежка обида по отношение баща
му, както той сам посочи, не си спомня какво после се е случило. Това
състояние е познато и то е правен въпрос дали не е изпаднал във временна
невменяемост и да не си спомня нещо, което има обяснение във връзка с
тежките думи. В този смисъл аз считам, че обидата, нанесена на тъжителя, е
нанесена в състояние, в което не е разбирал какво върши и намирам, че в
конкретния случай конкретното деяние не е осъществено от субективна
страна. Моля, съдът да постанови оправдателна присъда, защото както всяко
обвинение, било то държавно или частно обвинение, следва да бъде доказано
по един безспорен и несъмнен начин. Наличието и на най-малко съмнение е
основание за отхвърляне на обвинението, когато доказателствата против
същото са повече от тези, които го обосновават. Ние тук имаме съмнение за
това дали в конкретния случай е можел подсъдимият да съзнава. Той твърди,
че не си спомня и му е причерняло. Той е емоционален човек и от всички
събрани доказателства - преписки и жалби показват едно – моят доверител
много държи на спазването на закона, независимо кой го нарушава и това се е
превърнало в негова дейност с цел да въведе и да въвежда ред по спазването
на закона. Безспорно българската общност и другите балкански народи имаме
по-различно отношение към спазване на правилата, но това трябва да се
7
случва, ако искаме да се похвалим, че сме една правова държава. С оглед
изложеното, моля, за Вашата оправдателна присъда. Считам, че гражданският
иск се явява неоснователен, а по отношение размера му абсолютно недоказан.
Има практика на ВКС по отношение неимуществените вреди, тъй като те се
определят по справедливост. Не бяха представени доказателства, че във
връзка с тази обида да е повлияело повече от нормалното върху ежедневието,
здравето и авторитета на тъжителя. Считам, че ако не приемете, че може да се
постанови оправдателна присъда, то гражданският иск не може да бъде
уважен в този размер, който е изключено завишен.
РЕПЛИКА АДВ. И.: Относно състоянието, в което се опитва да се
изкара подсъдимият, че му е била нанесена обида, искам да кажа следното.
Разпитани са достатъчно свидетели по делото и Н.Я. и Е.В. заявяват, че дори
псуване на починалия баща не е отправено спрямо подсъдимия, така че това
са едни голословни твърдения, които противоречат с другите доказателства
по делото.
ДУПЛИКА АДВ. А.: Да, не са събрани доказателства за нанесена такава
обида от страна на свидетелите на тъжителя. Няма други свидетели в
конкретния случай и нямаме ние свидетели за това, но това не значи, че тя не
е произнесена.
В полза на твърдението известно е, че при много силен стрес мозъкът
буквално изключва. Когато един човек е подложен на такъв силен стрес, той
изпада в състояние на временна невменяемост и всички психиатри и
психолози сочат, както твърди моят доверител, че след това не си спомня
какво се е случило.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия р.: Присъединявам се към
казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия р.: Пледирам, че съм невинен.
8
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за
обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.10 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9