РЕШЕНИЕ
№ 3064
гр. София, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110207253 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. Д. П., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 5936478, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 750 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Десет минути след приключване на откритото съдебно заседание по
делото, в залата се яви защитникът адв. М., който заяви, че не бил чул повикването в
13:30 часа. Представя писмени бележки.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в съдебно заседание.
Депозирани са писмени бележки от юрисконсулт Алипиева, с които се иска
обжалваният електронен фиш да бъде потвърден, претендира се юрисконсултско
1
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна, ако надвишава минималния размер по Наредбата.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.05.2022 г. в 21:05 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC
CORDON“ № MD1192 заснела лек автомобил марка „СААБ“, модел „95“ с рег. № ,
движещ се в град София, по ул. „Околовръстен път“ до номер 454, в посока от бул.
„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, с превишена скорост – 157 км/ч,
при максимално разрешена за движение извън населено място – 90 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия
К № 5936478 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя И. П., в качеството му на
собственик на заснетото МПС, е наложено административно наказание глоба в размер
на 750 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
С оглед на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
При издаване на атакувания електронен фиш е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и е основание за неговата отмяна.
В обстоятелствената част на електронния фиш, където се съдържа описание на
извършеното нарушение е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил с превишена скорост в град София, по ул. „Околовръстен път“ до номер
454, в посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, а малко по-
надолу е описано, че ограничението на скоростта било 90 км/ч за извън населено
място и санкцията е наложена на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, предвиждащ
наказание за водачите, които превишат максималната скорост за движение извън
населено място. Изложеното представлява противоречие както във фактическото
2
описание на нарушението, така и противоречие между фактическото описание на
извършеното нарушение и правното основание за налагане на наказанието, което
съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, понеже последният не
може да разбере дали е наказан за това, че е управлявал МПС с превишена скорост
извън или в населено място. Така направеното описание не само нарушава правото на
защита на наказаното лице, но и препятства съда да разбере, каква е била
действителната воля на наказващия орган при индивидуализацията на мястото на
извършване на нарушението – в населено място или извън населено място. В
приложения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система от 23.05.2022 г., длъжностното лице съставило протокола също е
отбелязало, че контролът се е осъществявал в рамките на град София, тоест в населено
място. В тази връзка за съда не става ясно, защо тогава в електронния фиш, след като в
началото е отбелязано засичане на скоростта в град София, то по-надолу се твърди
деянието да е било извършено извън рамките на населеното място и наказанието е
наложено за превишаване на скоростта извън населено място. Дори, чрез евентуално
събиране на допълнителни доказателства, съдът да установи абсолютно точно мястото
на извършвания видеоконтрол, тоест дали е в рамките на града или извън него, то това
няма как да санира допуснатата в издадения ел. фиш неяснота, касаеща мястото на
извършване на нарушението. Даже да се установи, че автомобилът е бил заснет извън
рамките на град София, то отново остава твърдението в електронния фиш скоростта да
е била превишена в града. Ако се установи пък, че нарушението е било извършено в
рамките на столицата, то тогава пак остава второто твърдение за превишаване на
скоростта извън населеното място и наложената санкция за превишена скорост извън
населено място. Обстоятелството, за което се отнася констатираното противоречие и
неяснота, е от съществено значение за извършеното нарушение, тъй като ЗДвП
предвижда различни по размер наказания в зависимост от това, дали скоростта е била
превишена в рамките на населено място или извън такова, понеже наказанието за
превишаване на максимално разрешената скорост за движение извън населено място с
67 км/ч е глоба в размер на 750 лева, а в населено място е глоба в размер на 850 лева и
3 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, но в последната
хипотеза трябва да бъде издадено НП, понеже наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство не може да бъде налагано с електронен фиш.
Така се стига до невъзможност и съдът да прецени, дали правилно е определен
размерът на наложеното наказание и въобще правилно ли е бил издаден ел. фиш или е
трябвало да се издаде НП. Тази вътрешна противоречивост на атакувания
административен акт реално прави защитата невъзможна, а допуснатото процесуално
нарушение не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и винаги
съставлява предпоставка за отмяна на атакувания ел. фиш на формално основание, без
да е необходимо разглеждането на спора по същество.
3
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че атакуваният електронен фиш
е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателят е заплатил на
адвокат Г. М. от САК уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в
размер на 400 лева, като това е станало в брой при подписване на договора на
12.05.2023 г. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като макар да има направено възражение в тази насока
от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните разноски, то с оглед
представените доказателства досежно реалното заплащане, възнаграждението не
надхвърля размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е 400 лева. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 5936478, издаден от СДВР, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на И. Д. П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на И. Д. П., ЕГН **********
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5