РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Царево, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200384 по описа за 2024 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 48/ 30.07.2024 год.
на Директора на РИОСВ - Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите /ЗВ/ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй
като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Алтернативно се иска намаляване на размера на санкцията.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява юрисконсулт, който
поддържа жалбата и иска отмяна на НП.
За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
1
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпита се
актосъставителя.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 16.05.2024 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги,
извършили проверка на място и по документи, по изпълнение на условията на
Разрешително за водоползване № 23140007/ 27.10.2008 год. При извършената
проверка се констатирало, че жалбоподателя не е изпълнил условията по
разрешителното, като на КПС 1, 3, 5, 7 в гр. Царево, обл. Бургаска, няма
осигурено аварийно захранване. Констатираните нарушения, мотивирали
актосъставителя да състави акт за установяване на административно
нарушение № 48/ 10.06.2024 год. в който нарушението е описано ясно, точно и
изчерпателно. Актът бил съставен в присъствието на представител на
жалбоподателя и връчен лично. Въз основа на съставения акт, наказващия
орган издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е
описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова
по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ и санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите.
Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от
събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на
събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по
АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на
разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като
логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в
правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при
изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени
под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната
предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да
се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел и кредитира
същите като истинни.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
2
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и извършено ли е виновно. В случая, въпроса
за вината не може да бъде изследва, тъй като посоченото като нарушител в
НП лице, е юридическо лица- правно образувание- което не може да има
субективно отношение към деянието. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от
своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РИОСВ, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Директора на РИОСВ, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37
и чл. 47 от ЗАНН.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя е извършил
вмененото му нарушение- това не се спори и от самия жалбоподател. Предвид
това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗВ,
което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е
била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.
Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в
3
ЗАНН процедура.
Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по
делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването
на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите
са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и
съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства
са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са
приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното
административно нарушение.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат
наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1 от ЗВ.
Съдът счита, че административно- наказващия орган правилно е отчел
факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния
законоустановен размер.
Ето защо наказателното постановление- като правилно и
законосъобразно- следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 48/ 30.07.2024 год. на
Директора на РИОСВ - Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите /ЗВ/ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4