Р Е Ш Е Н И Е № 1
03.01.2020 г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Средецкият
районен съд, III граждански състав, в публичното
заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Венета Иванова
при секретаря Маринка Маринчева,
като разгледа докладваното от съдия В.Иванова
гр. д. № 744/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК, вр. чл. 187 ал.5 вр. чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД и е образувано по повод
искова молба на В.Т.П., с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника адв.З Б против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита населението” при МВР, представлявана от Директора Главен комисар Н Н за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1512лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 252 часа
за периода 01.07.2016г.-31.07.2019г. получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 07.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 200 лева от датата на
възникване на задължението за всеки отчетен период ,считано от първо число на
месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на завеждане на исковата
молба в съда -07.08.2019г.
Ищецът твърди, че в периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд на длъжност „младши
експерт –началник ДС“ в Районна служба за пожарна безопасност и защита
населението-гр.Средец, която е структурно звено на Главна дирекция ПБЗН при МВР.
Същият е със
статут на държавен служител. Твърди се още, че в този период
ищецът е положил общо 1760ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143 възлиза на 2012часа дневен труд. За положения извънреден нощен
труд от 252 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен
с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение в размер на
1512 лева, като се твърди, че мораторната лихва върху дължимата сума от момента
на настъпване на изискуемостта от датата на падежа за всяко едно от вземанията
до датата на подаване на иска в съда е в размер на 200 лева.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се
явява и не се представлява от упълномощения си процесуален представител.
Постъпило е писмено становище от последния, с което се поддържа исковата молба и
се прави искане да се даде ход на делото в отсъствие на ищеца и неговия
представител, както и се прави искане по реда на чл. 214 от ГПК за изменение размера на иска, а след приемане на
направеното изменение същият се счита предявен за сумата от 1664,74 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд
за 242,53часа за посочения в исковата молба период, ведно със законната лихва
върху тази сума, а размера на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД се счита за
предявен за сумата от 226,66 лева.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила исковете.
Твърди се,че ищецът има статут на държавен служител и по отношение на него
намират приложение нормите, регулиращи работното време,съдържащи се в ЗМВР.Изложени
са съображения,че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е заплатен съобразно разпоредбите на
действалите през исковия период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи. Счита се, че
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се явява обща разпоредба
спрямо специалните такива по ЗМВР и Наредба № 81213-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016г., поради което не следва да се прилага в случая.
Прилага се Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП, видно от което
превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд. Прилага се и писмена правна консултация от
проф.В М по прилагането на чл.187, ал.1 вр. ал.3 от ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Ангажират се доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се
явява, представя писмена защита, в която излага, че желае да се даде ход на
делото в отсъствие на негов представител, поддържа становището, изложено в
отговора на исковата молба.
Предявените осъдителни искове са с
правно основание . чл.
187 ал.5 вр. чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД, като същите са допустими.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва, че ищецът е
бил назначен на длъжност „младши експерт-началник ДС“ в
Районна служба за пожарна безопасност и защита населението-гр.Средец, която е
структурно звено на Главна дирекция ПБЗН при МВР, както и че в периода 01.07.2016г.-31.07.2019г.
е бил
държавен служител, като е полагал труд по утвърден график за 24 –часови
дежурства, включително и през нощта – за времето от 22, 00 ч. до 06, 00 ч., при
сумирано изчисляване на работното време. В този смисъл е и приетия по делото
писмен доказателствен материал.
По делото е изготвена от в. л. Д.
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а
съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено въз основа на данните
от представени от ответника и приети като доказателства по делото платежни
бележки/фишове за заплати, протоколи за отчитане на работното време между 22,
00 часа и 06, 00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официалните празници за периода , протоколи за положен по заповед труд извън
работното време, както и тези за положен труд. Съгласно същото за посочения период ищецът е положил труд на 212нощни смени и
реално отработеният нощен труд е в размер на 1696часа, които преизчислени с
коефициент 1,143 съставляват 1938,53часа дневен труд. Вещото лице посочва още,
че съгласно данните от протоколите разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи положен нощен труд възлиза на 242,53 часа и дължимото за този извънреден
труд възнаграждение възлиза на сумата от 1664,74 лева. Лихвата за забава върху
тази сума , изчислена за всеки месец поотделно, за периода от 01.07.2016г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда-07.08.2019г. възлиза общо на
226,66 лева.
При така приетото за установено от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица/чл.187,ал.1 ЗМВР/. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на
8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие/чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата
извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за
служителите , работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.
През процесния исков период са
действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните
норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта,
че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа).
С оглед на изложеното и предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е положил нощен труд в
размер на 1696 часа, които преизчислени с коефициент 1, 143 съставляват 1938,53
часа дневен труд, т.е налице е разлика от 242,53 часа, за които на ищеца не е
било платено допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице същото
е в размер на 1664,74 лева и при липса на доказателства това допълнително
възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, съдът счита, че искът е
основателен и следва да се уважи в предявения след увеличаването размер. Основателен
се явява и акцесорния иск за мораторна лихва върху сумата от 1664,74лева ,
изчислена за всеки месец поотделно, от първо число на месеца на дължимото
плащане до датата на завеждане на делото 07.08.2019г в общ размер на 226,66лева.
По отношение на направеното
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото
писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната
политика и в становището на проф.М , съдът счита, че тези писма и становища нямат
нормативен и задължителен за съда характер.
С оглед основателността на
претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и
претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска
на 07.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 350 лева
за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на РС Средец дължимата държавна такса за разглеждането на исковете,
която е в общ размер на 116,59 лева и изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице в размер на 150, 00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран от гореизложеното, Средецкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, гр. София, ул.“Пиротска“ № 171 А, представлявана от Директора- Главен комисар Н Н , да заплати на В.Т.П.,
с ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата от 1664,74 лева (хиляда шестстотин
шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 242,53
часа за периода 01.07.2016г.- 31.07.2019г., които часове са разликата между
отчетения и заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.08.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 226,66 лева (двеста
двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сбор от мораторни
лихви върху сумата от 1664,74 лева, за периода от 01.07.2016г. до 07.08.2019г.,
както и сумата от 350, 00 лева (триста и
петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, с адрес: гр. София, ул.“Пиротска“
№ 171 А, представлявана от Директора -Главен комисар Н Н , да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Средец държавна такса в размер на 116,59 лева (сто и шестнадесет
лева и петдесет и девет стотинки) и сумата от 150, 00 лева (сто и петдесет лева)-възнаграждение
за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 03.01.2020
г.