№ 3243
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. П.А
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. П.А Административно наказателно
дело № 20251110205802 по описа за 2025 година
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 с-в в публичното заседание на
шестнадесети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря Е.Бишнева, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 5802 по
описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. П. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
6217800, издаден от СДВР-МВР, с който на П. И. П., ЕГН- **********, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява лично, не ползва процесулен
представител; приложени са молби от жалбоподателя с изразено становище по същество на
нарушението и искане за отмяна на ЕФ. В жалбата се моли за отмяна на ЕФ с довод за
неосъществен състав на нарушение, поради липса на доказателства, че МПС-то на
жалбоподателя се е движило с посочената в ЕФ скорост; сочи се неяснота относно мястото
на нарушението, неспазване изискванията за използване на АТТС. Изложени са аргумент за
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
1
Въззиваемата страна -редовно призована, не изпраща представител. Приложено е
писмено становище от гл.юрк. Сл. К.-пълномощник, с доводи за потвърждаване на ЕФ
поради осъществен състав на нарушение. Приложено е писмено становище с изложени
доводи за законосъобразност на ЕФ и правилно ангажиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Лек автомобил марка „*****“ рег. № ***** е собственост на П. И. П..
На 14. 07. 2022г. в 12: 34 ч. в гр. София, на „Околовръстен път“ срещу № 467 с посока на
движение от бул.“Цариградско шосе“ към бул. “Ботевградско шосе“ с "АТСС АRH CAM S1"
с № 11743 ее, заснела лек автомобил „*****“ рег. № *****, че се движи с превишена скорост
–123 км/ч (след приспаднат толеранс от 3 км. /ч. от реално измерената скорост от 127 км.
/ч.), при максимално разрешена скорост за извън населено място от 90 км. /ч., въведено с
общото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изготвен бил
снимков материал като веществено доказателствено средство, на който са заснети
процесното МПС и регистрационният номер видни марката и регистрационния номер на
процесното МПС.
Поради констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП бил издаден обжалвания
Електронен фиш серия К № 6217800 на жалбоподателя П. И. П..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – ЕФ серия К № 6217800; Справка за
регистрация на МПС; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните
работи; Заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта; Протокол от проверка № 67-
СГ-ИСИС/17.056.2022г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ;
Протокол за използване на АТСС; Часови график; Ежедневна форма на отчет; Сертификат ;
Схема на организация на движението и действащите пътни знаци, както и веществени
доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с техническо средство,
заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, и др.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, като пряко относими към предмета на доказване
по делото. От приложената справка от БИМ, ведно с писмените доказателства към нея, се
установява, че процесното АТСС, с което е констатирано и заснето процесното нарушение е
одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на
нарушението е минало периодична техническа проверка. АТСС било вписано в регистъра на
2
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДП: "Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния ЕФ като годно
веществено доказателствено средство. От същия се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 123 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс). Представен е и снимков материал относно
местонахождението на АТСС в момента на установяване на нарушението, съгласно член 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по
пътищата.
Съдът прие, че мястото на контрол и това на нарушението са несъмнено установени,
включително и с оглед на посочените GPS координати на снимката, която е веществено
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДП.
Видно от представения от Областно пътно управление – София към АПИ проект за
организацията на движението в процесния пътен участък е част от Републиканската пътна
мрежа и не попада в населеното място.
Поради изложеното съдът прие, че доказателствата са единни и несъмнени и въз основа
на тях по се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице
и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че АНО е правилно е избрал за реализиране на отговорността на водача
процесуалния ред, съответен на нормативната уредба, актуална към момента на деянието.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019 г. предвижда че "при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение". Понятието за АТСС е легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на
ЗДП, въведена също с изменението на ЗДП от 13.03.2015 г. Видно от посоченото в
цитираната разпоредба, техническото средство може да бъде както стационарно, така и
мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес", както и в настоящия случай. Следва да се отбележи, че въведеното
3
уточнение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител,
касае процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на
нарушението.
Съставеният ЕФ вменява извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП. От анализа на
доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в ЕФ дата,
час и място с техническо средство било заснето движение на процесния автомобил „*****“
рег. № ***** със скорост от 123 км. /ч.,извън населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП. Нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДП. Съгласно справката на
БИМ и техническата документация на стационарната система за видеоконтрол, в
електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата
грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/-
3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост
на движение от 123 км/ч.. Доколкото пътят се намира на извън населено място общото
ограничение е 90 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго. Съответно, следвало е
водачът да спазва общото ограничение от 90 км/ч за извън населено място. Извършеното
деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при форма на вина
пряк умисъл.
Съгласно член 182, ал. 2, т. 4 от ЗДП: " при превишаване на максимално разрешената
скорост извън населено място с от 31 до 40 км/ч. предвиденото административно наказание е
глоба в размер на 300 лв. Наложената на жалбоподателя глоба е в този абсолютен размер, в
който смисъл обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното и като прие, че наведените в жалбата възражения са неоснователни,
съдът намери, че издаденият ЕФ следва да бъде потвърден.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл.
37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
който минимален размер се явява справедлив и съответстващ на фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6217800, издаден от СДВР-
МВР, с който на П. И. П., ЕГН- **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
4
от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН- ********** да заплати на СДВР сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд,
град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5