№ 2630
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110202242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-015886 от
10.08.2023 г., издадено началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, на К. А. Т., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.
2. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1 и 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Недоволен от НП е останал Т., който с бланкетна жалба сочи, че оспорва
наказателното постановление.
За съдебното заседание жалбоподателят е нередовно призован, тъй като
не е открит на адреса си, а съдебният състав е изискал всички необходими
справки за него, но въпреки това лицето не е установено.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание, но взема писмено становище по жалбата и иска последната да бъде
оставена без уважение. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 04.07.2023 г., около 09:26 ч., жалбоподателят Т. управлявал товарен
автомобил – „Форд Транзит”, с рег. № СВ **** ХК, движейки се в гр. София,
по ул. „Д. Пешев“, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Цветан Лазаров“. В района на бензиностанция „Еко“, водачът бил спрян от
полицейските служители Д. И. и И. Сотиров, като при проверката е
установено, че Т. управлява посочения по-горе лек автомобил като не
използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобилът. При
извършената проверка водачът не представил на полицейските служители
СУМПС и контролния талон към свидетелството му за правоуправление на
МПС.
Поради това, свидетелят И. е съставил на Т. акт за установяване на
административно нарушение, с който били установени две нарушения на
ЗДвП – на чл. 137а, ал. 1 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-015886 от
10.08.2023 г., издадено началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН, на К. А. Т., с ЕГН **********, са
наложени административни наказания, както следва:
1. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева.
2. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1 и 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели И. и Сотиров, както и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели,
тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,
не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
2
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Съдът счита, че от словесното съдържание на АУАН и НП безспорно се
установява, че нарушенията са описани по достатъчен начин, като
санкционираният субект може напълно еднозначно да разбере в
извършването на какви нарушения е обвинен. Ето защо, възраженията за
недостатъчно описание на нарушението са неоснователни.
На следващо място, съдът намира, че квалификацията на нарушенията е
правилна и съответна на установените фактически констатации в АУАН и
НП.
Съдът намира, че безспорно е установено от обективна страна, че
жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Не са
налични никакви доказателствени материали, които да оборят отразените в
АУАН и НП фактически констатации в този смисъл. Освен това, показанията
на актосъставителя и свидетеля на съставянето на АУАН, заявиха
недвусмислено пред съдебния състав, че Т. е шофирал без поставен
обезопасителен колан.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „ Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска
нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е
предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер
на 50 лева. Ето защо, съдът намира, че нарушението е доказано от обективна
страна.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл,
защото жалбоподателят съзнателно е шофирал без поставен предпазен колан -
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял
3
настъпването на същите.
По отношение на второто нарушение, съдът счита, че непредставянето на
контролния талон към СУМПС по време на проверката вече не представлява
административно нарушение, още повече, че този талон вече е отпаднал като
документ, който се издава на водачите на физически носител. Тук следва да
се отбележи, че промените в закона, с които е отпаднала административно
наказателната отговорност за неносене на контролен талон, са в сила от
07.08.2023, но АНО не е съобразил това при издаването на процесното НП и
неправилно е наказал за това нарушение жалбоподателя, тъй като НП е
издадено на 10.08.2023 г. – три дни след влизане в сила на промените в
закона. Ето защо, този състав на съда намира, че досежно нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, НП следва да бъде отменено, тъй като е налице
декриминализация на посоченото поведение.
Горните доводи мотивират крайния извод на съда, че обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно по т. 1 и незаконосъобразно по
т. 2, поради което то следва да бъде потвърдено по т. 1 и отменено по т. 2.
Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева в полза на СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-015886
от 10.08.2023 г., издадено началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в
неговия пункт 1, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на К. А. Т., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-015886 от
10.08.2023 г., издадено началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция“, в
неговия пункт 2, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на К. А. Т., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1,
4
т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. А. Т., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5