№ 9156
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110146712 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ищеца С. С. Г., ЕГН **********, установителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ГПК, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за
установяване съществуването на вземане спрямо ответника **************, ЕИК
*********, за сумата о т 1474,00 лв., представляваща главница за недължимо
заплатена сума по недействителен Договор за паричен заем № ****** от 08.05.2020 г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 14.05.2024 г. по ч. гр. д. № 20672/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът С. С. Г., ЕГН **********, твърди, че с ответника са сключили Договор
за паричен заем № ****** от 08.05.2020 г., по силата на който ответникът му отпуснал
сумата от 1600 лв., при ГПР в размер на 47,70 % и ГЛП – 40,05 %. Впоследствие
ответникът е цедирал вземанията, произтичащи от процесния договор, в полза на
*****************************. Твърди, че по процесния договор в погасил общо
сумата в размер на 3074 лв., в това число и главницата от 1600 лв. Сочи, че
процесният договор за паричен заем е обявен за недействителен с Решение № 17619 от
28.10.2023 г. по гр.д. № 8782/2023 г. по описа на СРС, 46-и състав. С оглед изложеното
счита, че погасената извън чистата стойност на главницата по кредита сума е платена
при начална липса на основание. Моли за уважаванена иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, ЕИК *********, депозира
отговор на исковата молба, чрез юрк. М. И., с който моли да не бъде приемана като
1
доказателство по делото приложената към исковата молба съдебно-счетоводна
експертиза. Не оспорва, че на 08.05.2020 г. е сключил Договор за паричен заем №
****** с ищеца, по който размерът на отпусната сума е 1600 лв. Не оспорва, че на
16.06.2022 г. вземанията, произтичащи от процесния договор, са прехвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на
ответника. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за
задържане на полученото. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на
които основава изгодни за себе си последици.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
страните са сключили Договор за паричен заем № ****** от 08.05.2020 г., по силата на
който ответникът е отпуснал на ишеца сумата от 1600 лв. Ответникът е цедирал
вземанията, произтичащи от процесния договор, в полза на
***************************** на 14.06.2022 г.
Видно от договор за паричен заем № ****** от 08.05.2020 г. ************ е
отпуснал заем в размер на 1600 лева при фиксиран лихвен процент 40,05 %, с дата на
последно плащане 08.03.2021 г. и ГПР 47,7 %.
Като част от доказателствената съвкупност по делото е приобщено решение от
28.10.2023 г. по гр.д. № 38782/2023 г. на СРС, 47 състав, с което са отхвърлени
предявените искове от ********************************, ЕИК ********* с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД,
във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите: 871.30 лева - главница по
Договор за паричен заем №******/08.05.2020 г., 515.84 лева- обезщетение за забава за
периода от 29.09.2020 г. до 31.03.2023 г.- датата на подаване на заявлението в съда,
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението/ 31.03.2023 / до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №17103/2023 г. на СРС. Видно от мотивната
част на съдебното решение, поради невключване в ГПР на неустойка за
непредоставяне на обезпечение по чл. 9, ал. 2 в размер на 1779,17 лева и непосочване
на действителния ГПР в договора за кредит е нарушен чл. 11, ал. 1 , т. 9 и т. 10 от ЗПК
и целият договор следва да приет за недействителен по чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23
ЗПК, при недействителност на договора, кредитополучателят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което настоящият състав възприема като обективно, компетентно и безпристрастно се
2
установява, че постъпилите при ответното дружество ************ плащания от С. С.
Г. по договор за паричен заем № ****** от 08.05.2020 г. са общо в размер на 3074 лева
, посочени по дати на плащане в Таблица № 2 към експертизата в периода от
03.07.2020 г. до 30.11.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 8 от договора за кредит, е уговорена неустойка в случай на
непредставяне на обезпечение, предвидено в чл. 6 / банкова гаранция или поръчител/ в
тридневен срок от сключването му в размер на 1779,17 лева, с начин на разсрочено
плащане съгласно погасителен план към договора за кредит. ГПР по договора за
кредит привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че
неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля многократно
допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният
размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК В този смисъл Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело С-448/17. В същия смисъл и постановеното между страните
влязло в сила решение от 28.10.2023 г. по гр.д. № 38782/2023 г. на СРС, 47 състав, с
което е прието, че целият договор е недействителен по арг. от чл. 22 ЗПК.
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В този
3
смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС, III ГО и
решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ищецът е заплатил на ответника по договор за паричен заем № ****** от
08.05.2020 г. сума в общ в размер на 3074 лева в периода от 03.07.2020 г. до 30.11.2021
г. С оглед изложеното и предвид изводите до които съдът достигна за
недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК, съдът намира, че
кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита, което в
процесния случай е 1600 лева. Следователно предявеният иск за сумата от 1474 лева
се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
сторените разноски от ищеца в заповедното производство, а именно: 25 лева държавна
такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ
адвокат Билева.
В исковото производство следва да бъдат възложени в тежест на ответника
сторените разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 300 лв. за съдебно-
счетоводна експертиза. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките
за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото
не е необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. №
2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. За пълнота, по делото не се
опровергава обстоятелството, че С. Г. е материално затруднено лице, а извод в тази
посока следва от справките от КАТ, НАП и Столична община, съгласно които същият
няма регистрирано трудово правоотношение, нито регистрирани на негово име МПС
или декларираните на негово име недвижими имоти. За определяне размера на
адвокатското възнаграждение, съдът следва да съобрази критериите, изведени в
актуалната практика на съда. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за
известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко –
фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч.
4
т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела, заведени в
СРС с такъв предмет, срочното разглеждане на делото без участие на процесуални
представители на страните, както и цената на иска, на оказалия безплатна правна
помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. С. Г. , ЕГН **********
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че
**************, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
************************************ дължи на С. С. Г., ЕГН ********** сумата
от 1474,00 лева (хиляда четиристотин седемдесет и четири лева), представляваща
платена без основание сума по Договор за паричен заем № ****** от 08.05.2020 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 14.05.2024 г. по ч. гр. д. № 20672/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, поправена
по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 11.06.2024 г. по ч. гр. д. № 20672/2024 г. по
описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **************, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: ************************************ да заплати
на С. С. Г., ЕГН ********** сумата от 325 лева – разноски в исковото производство
пред СРС и 25 лева – държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГПК **************, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление:
************************************ да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН
********** сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на С. С. Г., ЕГН
********** в заповедното производство пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГПК **************, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: ************************************
да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на С. С. Г., ЕГН ********** в исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6