РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ан. Д.
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Ан. Д.а Административно наказателно дело №
20251450200439 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0334-
000209/20.10.2025 год. на Началник група в ОДМВР В., РУ-Р., упълномощен
да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителят С. Л. С. от
гр. С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ, а именно: ГЛОБА в
размер на 30 /ТРИДЕСЕТ/ ЛЕВА за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
С. Л. С. от гр. С., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 25-
0334-000209/20.10.2025 год. на Началник група в ОДМВР В., РУ-Р.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява,нито пък се
представлява. Същият е ангажирал писмено становище, с което моли да бъде
отменено атакуваното НП и му бъдат присъдени направените по делото
разноски и адвокатски хонорар. Акцентува се, че производството по
съставяне на акта е опорочено като не е спазена процедурата по съставяне на
акта, което е административно нарушение от категорията, който не могат да
бъдат санирани по реда на чл. 53 ал.2 от ЗАНН. Подчертава се, че акта е
съставен при отказ да бъде подписан от нарушителя, който отказ е
удостоверен от свидетел при установяване на нарушението. Прави се извод, че
е нарушено правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се
вменява ,въз основа на какви факти и обстоятелства, за да може да даде
обяснение по тях и да направи възражение още при съставянето на акта.
Подробно са изложени доводи, с които се приема, че свидетели при
извършване, респективно при установяване или при съставяне на акта, следва
да бъдат различни от свидетеля при отказа, което в конкретния случай не е
така.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е
ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че
атакуваното НП е връчено лично срещу подпис на жалбоподателя в уеб
базираното приложение на МВР-АИС „Пътна полиция“ посредством РСОД
/работна станция за отдалечен достъп/, като в тази насока е Справка от
Началника на РУ-Р. под вх. №6213/17.12.2025 г. и разписка за връчено НП.От
последната е видно, че НП е връчено на жалбоподателя на 14.11.2025 г., а
жалбата е депозирана пред ответника на 01.12.2025 г., респективно е
изпратена на 27.11.2025 г., като в тази насока е приложеният по делото в
2
оригинал пощенски плик с клеймо от посочената дата и безспорно е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: заверени копия на НП №25- 0334-
000209/20.10.2025 г., Акт № 3379067/05.10.2025 г., пощенски плик в оригинал
с клеймо от 27.11.2025 г.,Фиш за глоба под №17710812 от 05.10.2025г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи, Справка
за нарушител водач от 03.12.2025 г., Актуално състояние на адвокат от
05.12.2025 г. касателно С. Л. С. от АК-С. и Справка от Началника на РУ-Р. под
вх. №6213/17.12.2025 г., ведно с оригинал на НП №25-0334-000209/20.10.2025
г. Съответно са разпитани свидетелите Е. Г. Х. и Ц. А. М. и двамата
служители в РУ гр.Р., като първият е актосъставител, а вторият свидетел при
констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Акт за установяване на административно нарушение №
3379067/05.10.2025 год. е съставен на жалбоподателят затова, че на 05.10.2025
г., около 15:58 ч. в обл.В., общ.Р., с.С. б., ул.“Г. Г.“ срещу ул.“В. Л.“ е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат „ с рег.№..., собственост на ЕТ
„П.-В. С.А“ с булстат №... от гр.С., като водача не носи СУМПС за управление
на МПС. Акта е съставен във връзка с отказ от страна на жалбоподателя да
подпише и получи съставен фиш серия GT с №17710812 на РУ-Р. за същото
нарушение.С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 от
ЗДвП.Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното
Наказателно постановление, с което на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание, а именно
Глоба в размер на 30 лева.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
05.10.2025 г. около 15:58 часа свидетелите Е. Г. Х. и Ц. А. М. и двамата
служители в РУ-Р. по време на специализирана полицейска операциия са се
намирали в с. С. б., общ.Р.,когато извършвали обход със служебен автомобил.
Пътувайки посока изхода на селото към гр. Р. забелязали ,че към тях
приближава лек автомобил „Фолксваген Пасат „ с рег.№..., който се движел с
нормална скорост. Свидетелят Ц. М. решил да извърши проверка на
3
въпросния автомобил, като спрял служебния автомобил, излязъл от
патрулния автомобил, но в този момент преди свидетеля да подаде сигнал за
спиране, автомобилът рязко завил наляво и сериозно ускорил скоростта си.
Свидетелят Ц. М. се върнал в служебния автомобил, който управлявал,
включил светлинната и звукова сигнализация и последвал процесния
автомобил. Свидетелите М. и Х. уточняват, че процесният автомобил се е
движел със сериозна скорост и служителите на реда успели да видят само
улицата, в която той е влязъл като е завил надясно. Полицейският патрул в
състав свидетелят М. и Х. последвали движението на проценсия автомобил
управляван от жалбоподателя, който завивайки надясно излязъл на главната
улица, на която и първоначално били свидетелите позицинирани. Именно на
тази главна улица свидетелят М. успял да се приближи на около 50 метра зад
него. На кръстовището на ул.“Г. Г.“ с ул.“В. Л." жалбоподателят отбил в ляво
по посока на движението, където вече бил установен от свидетелите. При
извършване на проверка на жалбоподателя, от последният било представено
Свидетелство за регистрация на автомобила, който той управлявал, но
последният заявил, че не си носи СУМПС-то. Свидетелите го запитали защо
се опитва да избегне проверката, като жалбоподателят отрекъл това да е
така. Споделил пред тях, че си е пробвал автомобила, понеже му е бил
правил ремонт. Жалбоподателят бил изпробван за алкохол и наркотици с
оглед поведението му на пътя, като пробите били отрицателни. На
жалбоподателя му било разяснено, че ще му бъде съставен фиш, затова, че
не си носи СУМПС-то, като същият не заявил нищо по този въпрос. След
като му бил съставен фиш от свидетеля Е. Х., жалбоподателят заявил, че не
желае да го подпише и иска да му бъде съставен акт, тъй като е адвокат и ще
го обжалва. Свидетелят Е. Х. съставил процесният АУАН в присъствието на
жалбоподателя и в присъствието на свидетеля Ц. М. И двамата полицейски
служители са категорични, че актосъставителят в лицето на свидетеля Е. Х. е
запознал със съдържанието жалбоподателя, който е отказал да подпише акта.
На същият му е връчен препис от акта, като отказа, да подпише акта е
оформен чрез подписа на свидетеля Ц. А. М. Свидетелите са категорични, че
въпреки отказа на жалбоподателя да подпише акта му е връчен препис от
същият и той го е взел.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
4
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.
В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената заповед са
определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност
по ЗДвП, следните държавни служители от МВР: служителите, заемащи
длъжност полицейски инспектор – VІ-ІІІ степен с функционални задължения
по контрол на пътното движение и „мл.автоконтрольор” ІІ-І степен в
СДВР/ОД на МВР и в техните териториални структурни звена, изпълняващи
служебните си задължения на изпълнителски и мл.изпълнителски длъжности
в звената „Сигма” в ОД на МВР в рамките на обслужваната територия. От
така приложената по делото заповед се установява, че за да състави АУАН
актосъставителя е достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочена в т.1
от заповедта, без да е необходимо издаване на нарочна писмена заповед,
определяща персонално длъжностните лица за съставяне на актове по ЗДвП. В
същата заповед е посочено, че компетентни да издават наказателни
постановления за констатираните нарушения са именно Началник Групите
към ОД на МВР на обслужваната територия. От посочените писмени
доказателства, по един безспорен и категоричен начин се установява, че както
АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са
издадени от оправомощени и съответно компетентни лица.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 100 ал.1
т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество.
В контекста на направените възражения от жалбоподателя, следва да се
посочи отново , че съдебния състав приема, че при съставянето на акта за
5
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля Е.
Х., който дава пълно описание на това нарушение и обстоятелствата, при
които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Ц. М.
Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН в
тази част постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без
да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие
с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на
нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно
постановление .По отношение материалната законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление в тази част, съдът намира
следното:Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи СУМПС. В конкретния случай се установи от
обективна страна, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил като при проверка от контролните органи, не е носил и
не е могъл да представи СУМПС.. По този факт не се спори от страните и
същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на
нарушението – актосъставителя и свидетеля по акта за установяване на
административно нарушение, като същите установяват и че именно
жалбоподателят е управлявал автомобила към момента на проверката. С тези
си действия, жалбоподателя е осъществил от обективна страна вмененото му
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.Съдът приема административното
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за виновно осъществено, тъй като
6
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон
задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си
действия и е искал тяхното настъпване.Административнонаказващият орган
след като правилно е квалифицирал процесното нарушение, като такова по
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на
административните наказания е съобразил приложимата в случая правна
норма /към датата на деянието/правилно, като на основание чл. 183, ал. 1, т. 1
пр. 1 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със законоустановеното по вид и
размер наказание за това нарушение, като му е наложил наказание "Глоба" в
размер на 30.00 лева, което съдът намира за съобразено с разпоредбата на чл.
27 от ЗАНН, доколкото същото е императивно установено. За това нарушение
законодателят не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е
предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи
размера и вида на санкциите за установените нарушения, поради което това
наказание е правилно определено. Безспорно жалбоподателят е управлявал
моторното превозно средство, поради което е годен субект на нарушението.
Изпълнителното деяния е осъществено чрез бездействие и представлява
поведение по неносенето на СУМПС от водача. От показанията на
свидетелите М. и Х., които са извършили проверката се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят не е представил при поискване от
контролния орган СУМПС-то. Нарушението е формално и от обективна
страна не се изисква доказването на определен вредоносен резултат, като
същото се счита за довършено с осъществяването на изпълнителното деяние.
Тук е мястото да се отбележи, че видно от представената по делото Справка за
нарушител/водач от 03.12.2025 г. се установява, че жалбоподателят е бил вече
санкциониран за същото по вид нарушение и по този начин извода е
категоричен, че не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението
като маловажен случай. Съдебния състав приема, че административното
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП е виновно осъществено от
жалбоподателя, тъй като същият е правоспособен водач на МПС и като такъв
е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установеното и вменено
му със закон задължение, предвиждал е общественоопасните последици от
тези си действия и е искал тяхното настъпване. Съгласно разпоредбата на чл.
100 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС-то от
7
съответната категория и отново следва да се подчертае, че по безспорен
начин по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал към момента
на проверката моторно превозно средство, за което се изисква притежаването
на СУМПС за управление на МПС, което при поискване от контролните
органи не е носил и съответно не е представил. По този факт не се спори и от
жалбоподателя.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното Наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Отново следва да се посочи, че не са налице основания за прилагането
на чл.28 ЗАНН, тъй като безспорно от събраните по делото доказателства бе
установено, че жалбоподателя не е спазвал правилата за движение по
пътищата. В тази насока, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от
ЗАНН, като следва да се отчете и факта че жалбоподателят има и други
нарушения по ЗДвП и неговия Правилник, видно от представената и приета
като доказателство по делото Справка за нарушител/водач от 03.12.2025 год.
От така приложената справка е видно, че само през 2023 год. жалбоподателя е
санкциониран за същото нарушение, а именно по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Тук е мястото да се отбележи, че за да е налице маловажен случай на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение на обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. В хода на производството не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха
доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение, в сравнение с обикновените случаи, напротив
събраха се данни, че жалбоподателя на практика се е опитал да избегне
проверката от служителите на РУ-Р., като се е наложило последните да го
преследват в с. С. б.
Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че не приема за
основателни така направените възражения от страна на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Тук е мястото да се посочи, че редът за съставяне,
подписване и връчване на АУАН е регламентиран в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. От
8
разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН следва, че акта по правило се съставя в
присъствие на нарушителя, но законът допуска при посочените в ал.2 условия
акта да бъде съставен в негово отсъствие. Разглежданият случай е в
хипотезата на ал.1. Нарушителят е присъствал при съставянето му, което
обстоятелство се установява по несъмнен начин от всички разпитани по
делото свидетели. В чл.43 от ЗАНН е разписан редът на подписване и
връчване на акта. Безспорно е, че жалбоподателя е отказал да подпише акта,
като отказът му е удостоверен по предвидения в ал.2 ред. В ал.4 е
регламентиран редът, по който се връчва акта, съставен в отсъствие на
нарушителя, т.е. законът не предвижда изрично редът, по който се връчва или
се счита за връчен акта, съставен в присъствие на нарушителя, който е отказал
да го подпише и отказал да го получи. Според разпоредбата на чл.43 ал.1 пр.2
от ЗАНН акта се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието
му. Това е вмененото на съответните органи задължение във връзка със
съставения в присъствие на нарушителя акт. Законът не въвежда изрично
задължение за връчването му в тази хипотеза, а само задължение лицето да
бъде запознато със съдържанието му. Това задължение е било изпълнено,
както установяват свидетелите Е. Х. и Ц. М., като същите са категорични, че
нарушителят е присъствал през цялото време на съставянето на акта, както и
актосъставителя го е запознал със съдържанието му, като му го е прочел и
когато се е стигнало до момента на подписване жалбоподателя е отказал.
Безспорно е установено, че жалбоподателя при съставянето на акта е запознат
с неговото съдържание, в който смисъл е и разпоредбата на чл.43 ал.1 пр.2 от
ЗАНН. Отказът на лицето да подпише акта е оформен съобразно реда по чл.43
ал.2 от ЗАНН. След като безспорно е установено, че акта е съставен в
присъствието на нарушителя и същият му е предявен по реда на чл.43 от
ЗАНН, а отказът на нарушителя да подпише акта е удостоверен с подписа на
един свидетел, то съдебния състав намира, че процедурата по съставяне и
връчване на акта е изцяло спазена Съгласно разпоредбата на чл.43 ал.5 от
ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва екземпляр от същия
срещу разписка, а съгласно чл.43 ал.4 от ЗАНН когато акта се съставя в
отсъствие на нарушителя той се изпраща на съответната служба по
местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване от нарушителя. От
анализа на посочените разпоредби следва да се приеме, че когато акта се
съставя в присъствие на нарушителя и същият откаже да го подпише, като
9
това обстоятелство се удостовери с подписа на един свидетел при посочване
на трите имена и адрес на този свидетел за актосъставителя не възниква
задължение за връчване на акта или изпращането му за връчване по
местоживеене на нарушителя. Ето защо, след като акта е предявен на
нарушителя и последният сам се е поставил в положение да не получи препис
от същия, това не обуславя ограничаване на правото на защита на
санкционирания и не съставлява нарушение на процедурата по съставяне и
връчване на акта.Тук е мястото да се отбележи, че напрактика видно от
показанията на свидетелите Е. Х. и Ц. М. въпреки отказа на жалбоподателя
да подпише акта на същият му е връчен препис от акта и същият го е взел.
Съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН, отново следва да се посочи, че при подписване
на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. В конкретния случай нарушителят е
отказал да подпише акта, което е удостоверено по предвидения в закона ред и
за актосъставителя не е възникнало задължение да му връчи препис от акта.
Отказвайки да подпише акта нарушителя сам се е поставил в положение да не
му бъде връчен препис от акта. В този смисъл е и т.11 от Постановление № 10
на ПВС от 28.09.1973 год., съгласно която препис от акта се връчва на
нарушителя при подписването му.
Настоящият съдебен състав също така не приема, че при съставянето на
акта е допуснато процесуално нарушение на процедурата по чл.43 ал.2 от
ЗАНН, тъй като свидетелят Ц. М. е вписан в акта като свидетел-очевидец,
който е присъствал при установяване на административното нарушение, като
същото това лице е удостоверило с подписа си в качеството си на свидетел и
отказа на жалбоподателя да подпише съставения акт. Съдът приема, че на
първо място следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл.43 ал.1
от ЗАНН съставянето на акта приключва с подписването му от
актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като
действията по предявяване на акта на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише са последващи неговото съставяне. В този
смисъл в производството по съставяне на процесния акт свидетелят Ц. М. е
участвал единствено и само в едно процесуално качество – на свидетел по
чл.40 ал.1 от ЗАНН – свидетел, присъствал при извършването и
установяването на нарушението. В разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН е
предвидено, че когато нарушителя откаже да подпише акта, това се
10
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес, на който
се отбелязват в акта. Не може да се приеме, че свидетеля по чл.43 ал.2 от
ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Както вече бе отбелязано, действията по предявяване на акта на нарушителя
да се запознае с неговото съдържание и да го подпише са действия, които не
представляват елемент от фактическия състав по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение. Ето защо, настоящия съдебен
състав приема, че отказът на нарушителя, респективно на жалбоподателя да
подпише съставеният и предявеният му за връчване акт може да бъде
удостоверен с подписа, на който и да е свидетел, присъствал при
извършването на процесуалното действие предявяване на акта за запознаване
и подписване от нарушителя, възприел отказа на нарушителя да подпише
акта. Нормативно не са предвидени ограничения за това кой може да бъде
свидетел по чл.43 ал.2 от ЗАНН. Ето защо, не е налице процесуална пречка
свидетелят по чл.40 ал.1 от ЗАНН, присъствал при съставянето на акта и
подписал в това си качество съставения акт да удостовери с подписа си като
свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. Липсва законова
регламентирана несъвместимост едно и също лице да бъде свидетел по чл.40
ал.1 или ал.3 от ЗАНН и едновременно с това свидетел по чл.43 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно изричната разпоредба на чл.51 ал.1 б.”б” от ЗАНН свидетелят по
акта единствено не може да участвува в разглеждането на
административнонаказателна преписка и в издаването на Наказателно
постановление.
При този изход на делото разноски не се дължат на жалбоподателя, а
ответника не е поискал такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.1
от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ Наказателно постановление № 25-0334-
000209/20.10.2025 год. на Началник група в ОДМВР В., РУ-Р.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
11
12