Решение по адм. дело №2843/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 76б ал. 1 т.2 вр. с чл.84 ал.2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

И. М. А., [ЛНЧ], [държава], адрес – [населено място], ***, представляван от адв. Г. К., обжалва Решение № 13-Б/01.12.2025г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ - Й. Н., с което не е допусната последваща молба вх. № 38 от 12.11.2025г. на жалбоподателя до производство за предоставяне на международна закрила.

- Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и поискано да бъде отменено. Поддържа се нарушение на материалния закон, административнопроцесуалните правила и се твърди невярна фактическа обстановка, възприета от административния орган. Заявено е, че решението е издадено при непълнота на доказателствата и неизяснени факти.

В съдебни заседания на 22.12.2025г. и 06.01.2026г., проведени с участие и съдействие на преводачи от ***– А. И. и Ш. Б., жалбоподателят потвърди, че осъществения превод е разбираем за него.

Адвокат Г. К. - процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и в ход по същество моли същата да бъде уважена с оглед събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят заяви по същество, че в момента на стрелбата в квартала е бил в България, като съпругата му го информирала, че имало проблем между братовчедите му и друга фамилия. От тази фамилия имали хора в полицията. Посочено бе, че е напуснал държавата си поради натиск от групировка, която искала той да работи в двата си сервиза за тях или да им плаща половината от изработеното. Той отказал и се наложило да напусне [държава]. Опасността от връщането му счита, че произтича от необходимост да работи за тях, тъй като иначе ще го убият. Поддържа, че имал брат, който изчезнал преди четири месеца и не се знае къде е, а семейството му било напуснало [държава]. Имал и магазин, който не смятал да отваря.

- Ответникът интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ - Й. Н. оспорва жалбата и я счита за неоснователна по съображения в писмено становище на упълномощен процесуален представител юрисконсулт Здр. Т. /л.219 и сл./. Твърди се правилност на решението, съдържащо обоснован извод на административния орган въз основа на фактическата установеност в административното производство. Заявено е, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Поддържа се правилна преценка на административния орган относно представените от чуждия гражданин писмени доказателства /фотоснимки на публикации в интернет, фотоснимки на неговия брат и на неговото дете/ - твърдението за извършено от негов роднина убийство, в отговор на което близки на жертвата са стреляли по домовете на роднините на извършителя, от което е пострадало неговото дете, а той получавал заплахи – са недоказани, а от друга страна касаят криминални деяния, които са извън предметния обхват на ЗУБ. Относно посоченото – семейството му е напуснало града, е отразена възможност за живеене на друго място и потърсване на закрила от властите в страната. С позоваване на информация в справка № МД-02-650/15.12.2025г. е посочено, че на 03.09.2025г. ***Министерство на правосъдието обявило отмяна на няколко милиона забрани за пътуване срещу ***граждани, регистрирани в системата за търсене; за първи път от 14 години [държава] изнася легално суров петрол; на 05.09.2025г. е създаден ***фонд за развитие за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. С арг. от съдържание на бюлетина на Върховния комисариат за бежанците на ООН от ноември 2025г. е вписано, че се подкрепя завръщането на ***бежанци в техните райони на произход и на ГПП *** семейства получават транспортна и логистична подкрепа до различни дестинации, вкл. са осигурени и се раздават хранителни кошници и хигиенни комплекти. Поддържа се в тази вр., че ситуацията в [държава] се е подобрила значително след промените от 08.12.2024г. и макар при съществуващи проблеми, не се установява наличие на повсеместен въоръжен конфликт до степен на безогледно насилие на територията на страната. Посочено е, че дори ***гражданин да се е позовал на нови обстоятелства, същите не са от съществено значение за личното му положение и относно държавата по произход.

Окръжна прокуратура – [област] не участва в съдебното производство.

Представено е становище от Службата на Върховния комисариат за бежанците при ООН /ВКБООН/ за Република България вр. с чл.3 ал.2 ЗУБ. Поддържа се позицията относно връщането в С. А. Р. от декември 2024г. по отношение мораториума върху принудителното връщане. Посочено е, че към настоящ момент [държава] продължава да е засегната от нападение и насилие в някои части от страната, като се припомнят заключенията на съвета на ЕС относно [държава] от 23 юни 2025г.

1. Жалбата е допустима - подадена в предвидения 7 дневен срок, от страна с право и интерес от оспорване /решението е връчено на 02.12.2025г.; жалбата е регистрирана в деловодството на АС - [област] на 08.12.2025г./. Административният акт е неблагоприятен - не е допусната последваща молба с вх. № 38 от 12.11.2025г. на жалбоподателя до производство за предоставяне на международна закрила, като е удостоверено запознаване с текста на разбираем за жалбоподателя език /който владее/ и са налице положени подписи на оспорващото лице и преводач – л.15.

2. Обжалваното решение е издадено от интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ - Й. Н. – компетентен административен орган съгласно чл. 76б ал. 1 ЗУБ във вр. със Заповед № РД-05-7/06.01.2025г. на П. на ДАБ – МС. С посочената заповед Й. Н., ст. експерт в РПЦ – [населено място] е определен за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ, на основание чл.48 ал.1 т.1 ЗУБ. Не е налице хипотеза на заместване. Авторство не е оспорено.

Административният акт съдържа фактически и правни основания по отношение процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила по реда на чл.76а ЗУБ.

Според данни в обстоятелствената част на решението : Молба вх.№ 38 от 12.11.2025г. от И. А., роден на [дата]. в Д., [държава], [държава], етническа принадлежност – ***, вероизповедание – ***, семейно положение – [семейно положение], е последваща по см. на § 1 т.6 ДР ЗУБ /"Последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата./. Първото производство за международна закрила е било образувано с молба от 02.08.2024г., по която е издадено Решение № 13297/18.12.2024г. на П. на ДАБ-МС. Административният орган е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Решението е обжалвано пред АС – [област], който с Решение № 350/12.02.2025г. по адм.д.№ 58/2025г. е отхвърлил жалбата на чуждия гражданин. Решението на АС – [област] е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 7326/03.07.2025г. по адм.д.№ 3058/2025г. е оставил в сила решението на АС – [област]. Предвид посоченото е съобразено, че в последващата молба от 12.11.2025г. не са предоставени нови и нововъзникнали обстоятелства от съществено значение за личното положение на А.или относно държавата му по произход. Молителят се е позовал на фотоснимки от публикации по интернет, фотоснимки на детето му и на неговия брат.

В решението е вписано, че съгласно чл.76а ЗУБ - Преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост съгласно чл. 13 ал. 2 от закона. Според чл.13 ал.2 ЗУБ : „Подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел [Наименование].“, като Раздел ІІІ е наименуван „Процедура по предварително разглеждане на последваща молба за международна закрила“. В нормата на чл.76б ЗУБ от този раздел е регламентирано, че в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила.“. Във вр. с молбата е изпратено съобщение до чуждия гражданин с изх. № [рег. номер] 12.11.2025г., с което е уведомен в 7 дн. срок да представи писмени доказателства, които ще бъдат обсъдени и преценени при провеждане на предварителната процедура за допустимост. Съобщението е връчено лично на чужденеца.

Представена е бежанската история на лицето от предходното административно производство, в което молбата за закрила е била мотивирана с войната и общото положение на несигурност в страната по произход. Посочено е, че са били проведени две интервюта, документирани в протоколи от 08.08.2024г. и от 01.10.2024г., в които А.е заявил пред интервюиращ орган, че напуснал [държава] от И.за [държава] през м. март 2024г. и бил четири месеца в ***, след което е преминал в България нелегално с помощта на трафикант. Целта му е била да стигне до [държава], тъй като там се намират неговите братя. Конкретният повод да напусне страната си на произход е войната, опасението му че ще бъде взет запас, а свободната армия също ще иска да го вземе, както и нежеланието да бъде част от конфликта. Посочил е, че е роден и живял в Д., но през 2012г. след като бомбардирали улицата им се е изселил в ***със семейството си, където живял до 2018г., а от 2018г. до 2024г. живял в лагера ***, ***. Отбил е военната си служба. Не можел да живее при свои роднини или на друго място в страната си, защото бил издирван за запас и ако бъде хванат щял да отиде в затвора. Твърди, че не е получавал повиквателна за запас, но е разбрал за обстоятелството, че го призовават запас от списък с имена, залепен на витрината на магазин, като той фигурирал в този списък. В бежанската си история е посочил, че не са му отправяни заплахи. Взимали му рекет след жътва и един кашон от помощите, които получавал. Срещу членовете на семейството му не е отправяна заплаха и не е оказвано насилие. Не е съден или осъждан. Не е имал проблеми в страната си заради етническа или религиозна принадлежност. Не е членувал в политически партии или организации.

Предвид фактическата установеност в първото производство по молба за закрила следва да бъде отбелязано, че в решението на ВАС е прието : „… в твърденията на И.А. пред интервюиращия орган не се доказаха опасения от преследване, заявените от същия конкретни обстоятелства не попадат в хипотезата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Сочените опасения, че е отбил военната си служба и съществува заплаха за преследване в страната на произход, тъй като не се е явил запас е несъстоятелно, от една страна същия твърди, че не е получавал повиквателна за запас, а от друга страна твърдяното обстоятелство се е случило през 2014г. и до момента на напускане на страната му на произход не е бил преследван в тази връзка. Видно от бежанската история същия е заявил, че не е бил преследван, не е упражнявано физическо насилие. Поради това не са налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. От цялостният анализ на обясненията на чужденеца сочи, че са налице единствено лични причини за напускане на [държава]…Не на последно място следва да се посочи, че изразените от касатора съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. В интервютата чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии и няма данни да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения, или поради други морални убеждения, то не се установява и участието във военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока. Също така от представените доказателства по делото и проведените две интервюта с чуждия гражданин, се установява, че семейството му не е било заплашвано, каквито са твърденията в касационната жалба.“.

В оспореното решение са изложени съображенията в молбата от 12.11.2025г. : ***нахлуване на ***територия; бомбандираната къща; живот в лагер с жена му и децата – в палатка, която не предпазва от летни жеги и зимен студ; негов близък роднина е извършил убийство в [държава] и в отговор – близки на жертвата стреляли по домовете на роднините на извършителя, в резултат на което неговото дете било простреляно във врата; получил смъртни заплахи от семейството на жертвата.

Заявените в молбата от 12.11.2025г. данни са приети за недоказани : от представените снимки не може да се установи, че се касае за детето на А., както и кой е осъществил стрелбата и с каква цел; представеният в молбата случай е криминален и е извън предметния обхват на ЗУБ. Отбелязано е, че семейството му може да се обърне към властите в страната за получаване на съответната закрила във вр. с поддържаната стрелба от семейството на жертвата. Представените снимки от публикации в интернет са преценени като относими към събития след падане на режима на Б. А. и спорадични проблеми със сигурността в [държава].

Посочено е, че новата обстановка в [държава] не е разглеждана в решението на П. на ДАБ-МС, но е взета предвид от съдебните инстанции. Според съдебните състави новите факти конкретно за лицето – ***гражданин, не представляват реална опасност съгласно чл.9 ал.3 ЗУБ. Вписано е, че ситуацията в [държава] се е подобрила значително след датата на издаване на административния акт, като се отбелязва, че жалбата против същия е отхвърлена и е налице окончателно решение на ВАС в предходното производство по молба за закрила. В тази вр. решението на ВАС съдържа следните мотиви : „В случая към датата на издаване на административния акт общата обстановка по сигурността действително е неспокойна, но същата не може да бъде определена като въоръжен конфликт. А към настоящ момент ситуацията в [държава] започва да се стабилизира, като за това обстоятелство свидетелстват представената пред касационната инстанция справка на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно [държава] вх. № МД-02-262/19.05.2025г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС.“.

Административният орган преценил, че изложените в молбата доводи не могат да бъдат квалифицирани като ново обстоятелство за международна закрила, което да обосновава извод за допускане на молбата до производство по общия ред. Представените доводи не са приети като факти, относими за наличие на заплаха спрямо чуждия гражданин. Правилно е посочено, че те не съдържат нито едно конкретно обстоятелство за проява на преследване, заплахи или тежки посегателства спрямо А.или възможност за бъдещи такива в страната му на произход. Обоснован е изводът за непредставени писмени доказателства и отсъствие на позоваване на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на молителя. В съответствие с твърденията в молбата е посочено още, че заявените нови обстоятелства дори да бъдат приети като ново настъпили – те не са основателни за допускане на последващата молба за закрила.

Вписано е, че към настоящ момент не се установяват съществени промени в страната на произход след падане на режима на Б. А., които да обуславят предоставянето на международна закрила, предвид данните в справка вх. № МД-02-624/28.11.2025г. на дирекция Международна дейност, ДАБ-МС, за [държава]. Цитиран е текст от справката : „…На 13 март 2025г. временният ***президент А. *** подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията постановява, че ислямът е религията на президента, а ислямската юриспруденция е основният източник на законодателство и гарантира независимостта на съдебната власт, свободата на изразяване и медиите, както и политическите, образователните и трудови права на жените. …“. Цитиран е и текст от бюлетин на ВКБООН от 8 ноември 2025г. : „…общият брой на завърналите се в [държава] лица от 8 декември 2024г. насам достига 1 208 802 души. Повечето завръщащи се пристигат от [държава], както и от [държава] и [държава], с по-малък брой от [държава], [държава] и други страни от региона. Завръщането на вътрешно разселените лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселени лица достига 1 900 000 души, над 1 000 000 от които са напуснали места за настаняване на вътрешно разселени лица, главно в ***и ***[държава]…“.

Последвал е извод за отсъствие на позоваване на нови обстоятелства в молбата от 12.11.2025г. от съществено значение за личното положение на А.или относно държавата му по произход, поради което същата е приета за недопустима и е решено, че производство за предоставяне на международна закрила не следва да се образува.

Правните основания са посочени в решението – чл.76а вр. с чл.13 ал.2 ЗУБ и чл.76б ал.1 т.2 ЗУБ. Административният акт е издаден след преценка на фактическата установеност за личното положение на А.и за държавата му на произход и основан на чл.76б ал.1 т.2 ЗУБ.

Преписката съдържа описаните в оспореното решение документи.

3. В хода на делото са представени и приети в превод на български език нотариално заверени документи.

- По отношение писмените доказателства се съобрази, че същите не са представени на административния орган в указан срок, за което обстоятелство не бяха изложени пояснения в насока – затруднения при изпращането и поучаването им или други обективни препятстващи пречки. Във вр. с документът на л.230 – свидетелство за съдимост от 25.09.2025г., следва да бъде посочено, че в последващата молба А.не е заявил да е осъждан, освен което валидността на документът е 3 месеца, които са изтекли към 06.01.2026г. /второ съдебно заседание, проведено поради неосигуряване на свидетел, допуснат по доказателствено искане на жалбоподателя в първото заседание на 22.12.2025г./. Свидетелството не съдържа данни за вид наказание и престъпление, за което е наложено. В двете интервюта, документирани в протоколи от 08.08.2024г. и от 01.10.2024г., А.е заявил пред интервюиращ орган, че не е съден или осъждан. ; Спрямо документът на л.226 - нотариален акт, в който е описан недвижим имот : търговски обект, състоящ се от две секции, собственост на И. А., същевременно удостоверяващ наложен запор върху обекта през 2025г. в полза на политическата администрация и в полза на Министерството на отбраната, се съобрази, че същият не съдържа информация за основанието за запора и в тази вр. не се изясни източникът – имотни или политически отношения. ; За документът /л.228/ относно здравословното състояние на детето на А.следва да бъде посочено, че независимо от житейски тежката ситуация – същият не доказва произходът на огнестрелната рана, при което не следва да се приеме обвръзка със стрелбата между роднински фамилии. При възприемане за достоверно твърдението за произход на огнестрелната рана, основателно административният орган е преценил, че касае криминални деяния, които са извън предметния обхват на ЗУБ. Следва да бъде отбелязано, че преводът от ***език е осъществен от Символ Р ЕООД, [област], което дружество не е в публично достъпен Списък на агенциите, лицензирани от МВнР на Република България, макар приетите писмени доказателства не са оспорени от ответника. Ведно с това обстоятелство се отчита, че удостоверителното волеизявление на нотариуса се свежда до удостоверяване отразеното в документа като заявена от лицата информация, но не и че тя е действителната такава.

В съдебното производство е изслушан свидетел С. А. Н., което лице заяви, че има информация за жалбоподателя, която той „му е казал“.

- Тоест, свидетелят не е очевидец на представените събития и не е пряк участник в същите, поради което показанията му не допринасят за потвърждаване на твърдените данни от оспорващото лице. Ведно с това, показанията за междуроднинската престрелка съдържат информация и за стрелба от полицията, която била на страната на роднините на другата фамилия, какъвто довод жалбоподателят не е поддържал. След като свидетелят представя информация, сведена до знанието му от жалбоподателя, който от своя страна не е упоменал за участието на полицията на страната на другата фамилия, данните не следва да се считат за безсъмнени и утежняващи положението на жалбоподателя при връщането му в страната по произход.

В ход по същество оспорващото лице заяви данни за причина да напусне [държава] и да не се връща, каквито не е поддържал в първото производство по молбата за предоставяне на закрила и не е посочил в последващата молба. По отношение твърдението за изчезване на брат му се констатира противоречие със заявеното в интервютата, че братята на жалбоподателя са в [държава]. Същото се установява и относно твърдението за заплахи и притискане от групировка /А.-***/ - в интервю е посочено, че не е търсен от тях.

При съпоставка с доказателствата от преписката и събраните по делото, следва извод за поддържани икономически съображения, които са извън обхвата на критериите за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България по реда на ЗУБ.

4. Решението е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите от обхвата на чл. 59 ал. 2 АПК. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила и не се констатират нарушения, които да са ограничили правата на адресата на акта. Оспореното решение е постановено в преклузивния 14-дневен срок по чл. 76б ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид, че след изменение на редакцията на разпоредбата – ДВ бр. 89/2020г., срокът касае работни дни.

Подадената от И. А.молба е разгледана като последваща по смисъла на § 1 т. 6 ДР ЗУБ в действаща редакция от 2020г. Хипотезите от дефиницията са регламентирани в алтернативност. С изменението на закона през 2020г. от §1 т.6 ДР ЗУБ е отпаднало условието – „и чужденецът не е напускал територията на Република България.“, съществувало в редакцията от 2016г. В случая се установи без съмнение квалификация по отношение на молбата от 12.11.2025г. – последваща, предвид приложените в преписката данни : първото производство за международна закрила е било образувано с молба от 02.08.2024г., по която е издадено Решение № 13297/18.12.2024г. на П. на ДАБ-МС. Административният орган е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Решението е обжалвано пред АС – [област], който с Решение № 350/12.02.2025г. по адм.д.№ 58/2025г. е отхвърлил жалбата на чуждия гражданин. Решението на АС – [област] е обжалвано пред ВАС, който с Решение № 7326/03.07.2025г. по адм.д.№ 3058/2025г. е оставил в сила решението на АС – [област]. Решението на ВАС не подлежи на обжалване. Преписката съдържа информация за пребиваване на жалбоподателя в РБ – сключен на 05.11.2024г. договор за наем за срок от 12 месеца и разрешение от 16.12.2024г. на директора на РПЦ – [населено място] за настаняване на адреса по наемния договор.

Съобрази се, че нормата на чл. 33 § 2 б. "г" от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила регламентира последваща молба за недопустима – „когато не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС“. Съгласно чл. 40 § 2 от Директива 2013/32/ЕС, с цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно чл. 33, § 2, б. "г" първоначално последващата молба за международна закрила е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали по тази молба са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС. Ако в предварителното разглеждане по § 2 бъде заключено, че са установени или представени от кандидата нови елементи или факти и те увеличават в значителна степен вероятността той да бъде признат за лице, на което е предоставена международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава [Наименование]чл. 40 § 3 от Директива 2013/32/ЕС. Съгласно Решение на СЕС от 10 юни 2021 г. [Наименование]срещу [Наименование]по дело [Наименование]/19: Само ако действително са налице такива нови елементи или факти спрямо първата молба за международна закрила, разглеждането на въпроса за допустимостта на последващата молба продължава в съответствие с чл. 40, § 3 от тази директива, за да се провери дали тези нови елементи и факти увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да отговори на условията за предоставяне на този статут.

Възприето е, че за нови обстоятелства по смисъла на чл. 13 ал. 2 ЗУБ следва да се приемат не само тези, които са възникнали след приключване на предходното производство за предоставяне на закрила по ЗУБ, но и такива, които не са били изложени в него, с уточнението да са от съществено значение за личното положение на кандидата или страната му на произход, т. е. релевантни за правилното решаване на основния спор за наличието на материалноправните предпоставки по ЗУБ за предоставяне на международна закрила. В тази връзка нови факти и обстоятелства следва да се тълкуват като новооткрити факти, т. е. самото откриване и навеждане на съответния факт или елемент от бежанската история следва да е станало след влизане в сила на предходното решение, респ. тогава те не са преклудирани при предходното разглеждане на молбата за закрила.

Според тълкуването на СЕС в съображение по т. 58 от Решение от 13 юни 2024 г. по дело С-563/22: чл. 40 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с чл. 12, § 1, б. "а", второ изречение от Директива 2011/95, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, който се произнася по основателността на последваща молба за международна закрила, е длъжен да разгледа фактите, представени в подкрепа на тази молба, включително когато тези факти вече са били преценени от органа, който окончателно е отхвърлил първата молба за международна закрила. В тази вр. са съобразени данните от бежанската история на жалбоподателя и информацията, произтичаща от доказателства към административната преписка при издаване на решението от 18.12.2024г. В последващата си молба жалбоподателят се е позовал на обстоятелства, които е счел за нови и относими към личната му бежанска история. Те са обсъдени и правилно преценени от административния орган - в бежанската история е посочено, че не са отправяни заплахи на лицето; срещу членовете на семейството му не е отправяна заплаха и не е оказвано насилие; не е съден или осъждан; не е членувал в политически партии или организации.

Изложените в молбата доводи обективно не са квалифицирани като ново обстоятелство за международна закрила, което да обосновава извод за допускане на молбата до производство по общия ред – същите не съдържат конкретни факти, относими за наличие на заплаха спрямо чуждия гражданин. Отсъстват заявени обстоятелства за проява на преследване, заплахи или тежки посегателства спрямо А.или възможност за бъдещи такива в страната му на произход. В подкрепа на молбата и в указания срок – не са били представени писмени доказателства за нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на молителя.

Съобрази се, че към дата на постановяване на решението на ВАС – 03.07.2025г. ситуацията в [държава] и личната бежанска история на жалбоподателя не са отговаряли на изискването за предоставяне на международна закрила, поради което правилно е съобразено, че жалбоподателят не се позовава на основания, възникнали преди това. Положението в [държава] е обсъдено подробно в решението на ВАС и към момента на подаване на последващата молба, като правилно административният орган е приел, не са налице нови обстоятелства от съществено значение относно държавата на произход или за личното положение на жалбоподателя. Информацията и данните от актуалната справка от 28.11.2025г. не обосновават наличието на реална опасност за жалбоподателя. Данните са от официални източници, поради което административният орган с основание се е позовал на фактите и обстоятелствата, разкриващи липса на въоръжен конфликт в [държава], при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност от генериране на общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. Правилно е възприето и наличието на влияние на международни организации на територията на [държава], предлагащи услуги за закрила и подкрепа на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица. Налице е и влияние на международни организации на територията на [държава], които с дейността си гарантират опазване правата на цивилните граждани, както и внимателно наблюдение на положението в страната от ЕС с възпиращо действие спрямо тежки посегателства. Преходът не би могъл да е изцяло успешен в териториален аспект и неминуемо ще има прояви на насилие, но от значение е, че същите не са част от действащ въоръжен конфликт и превес имат волята и действията за осъществяване на мирен и приобщаващ преход в [държава].

Към дата на издаване на оспореното решение общата обстановка в [държава] се идентифицира с положителен преход за обществото и наличие на огромен брой ***граждани, завърнали се в държавата си по произход, при наличие на влияние на международни организации на територията на [държава], които с дейността си гарантират опазване правата на цивилните граждани. Процесите на стабилизиране на обществения живот в [държава] са в посока на създаване на конституционна рамка за възраждане на нормалния политически и социално-икономически живот в страната на произход. Макар обстановката в страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск, чужденецът да понесе тежки посегателства. Налице е траен процес на стабилизиране на вътрешната обстановка в държавата, ангажимент на международната общност за подпомагане на тези процеси и не на последно място действия на временното правителство в насока приемане на нова конституция и възраждане на [държава] след продължилия 13 години въоръжен конфликт. В реда на изложеното правилно е възприето от административния орган наличие на спорадични проблеми със сигурността в [държава], вкл. с оглед данните в актуалната справка – израелските сили за отбрана контролират малка ивица територия в югозападната част на региона, граничеща с контролираните от [държава] ***възвишения.

Икономическите трудности и продължаващата нестабилност са предвидим резултат от промените в държавата и смяната на управлението. Само по себе си това не обуславя наличието нито от обективна страна, нито от субективна такава, на основания за предоставяне на международна закрила. Отчита се и, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9 ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход /Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г., Решение № 8973 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014 г./. В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер не се изтъкват.

Приложените към молбата снимки със статии от интернет са от 25.03.2025г., 04.04.2024г. – преди произнасянето на ВАС. Останалите са от 22.08.2025г., както и недатирани, без да е пояснена обвръзка с жалбоподателя, доколкото същият в проведеното с него интервю в първоначалното производство, е посочил, че се е преместил от ***в И.през 2018г. Актуалната справка от 28.11.2025г. съдържа данни за ***- израелските сили за отбрана контролират малка ивица територия в югозападната част на региона, граничеща с контролираните от [държава] ***възвишения, но предвид изявленията в двете интервюта, конкретната територия не е относима към личната бежанска история на жалбоподателя. Ведно с това, недоказани са твърденията за междуличностни вражди поради поведението на роднина на жалбоподателя, които според характера си не представляват основание за закрила /криминални прояви/. В тази вр. не е доказано, вкл. със свидетелски показания и медицинският документ, че здравословното състояние на едно от децата на жалбоподателя е последица от преследвания от семейството на жертвата поради убийство, извършено от роднина на оспорващото лице. В хипотеза на междуличностни вражди, обективно следва жалбоподателят да защити семейството си, присъствайки с тях в [държава] или където се намират в момента. Както бе посочено по-горе във вр. с приетите по делото писмени доказателства - същите не са представени на административния орган в указан срок, за което обстоятелство не бяха изложени пояснения в насока – затруднения при изпращането и поучаването им или други обективни препятстващи пречки. В последващата молба А.не е заявил да е осъждан, а документът за наложен запор не съдържа информация за основанието за запора и в тази вр. не се изясни източникът – имотни или политически отношения.

Не се установява към настоящ момент на цялата територия на [държава] конфликтът да достига ниво, обосноваващо сериозни и потвърдени основания за реална опасност спрямо жалбоподателят при присъствието му в държавата по произход, вкл. да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Съгласно практиката на СЕС само ако действително са налице нови елементи или факти спрямо първата молба за международна закрила, разглеждането на въпроса за допустимостта на последващата молба продължава в съответствие с член 40, параграф 3 от тази директива, за да се провери дали тези нови елементи и факти увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да отговори на условията за предоставяне на този статут (решение от 10 юни 2021 г., [Наименование], [Наименование]/19, EU: C: 2021: 478, т. 37). В конкретния случай обстановката в [държава] не е влошена спрямо първата молба и са налице данни за положителна промяна, а представените писмени доказателства, дори да бъдат приети за достоверни - касаят отношения, които са извън обхвата на закрилата по ЗУБ.

От съществено значение за правилната преценка на административния орган са били и твърденията на жалбоподателя в качеството му на кандидат за закрила, документирани в протоколите от интервюта в приключилото предходно производство - не е имал проблеми в страната си заради неговата етническа или религиозна принадлежност; не е членувал в политически партии или организации. Следователно, не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция спрямо политическото и икономическо състояние в страната по произход. Дори да са налице междуличностни конфликти, което обстоятелство е основното в последващата молба, правилно административният орган е посочил, че те не са от обхвата на закрилата, установена със ЗУБ. Не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец - заплахите от страна на членовете на семейство на убит човек от роднина на жалбоподателя, с цел натиск за отмъщение. Същите не попадат в обхвата на понятието действия на преследване по чл. 8 ал. 5 ЗУБ.

Според данни от справките в административните производства – обстановката в страната по произход е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване в частите от страната, в които е налице по-висока сигурност и в които жалбоподателят би могъл да се ползва от закрилата на официалните власти.

Представените доказателства не разколебават преценката на административния орган.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.85 ал.3 и чл.84 ал.2 ЗУБ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на И. М. А., [ЛНЧ], [държава], против Решение № 13-Б/01.12.2025г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет - Й. Н..

Решението не подлежи на обжалване.