Р Е Ш Е Н И Е
№140
21.02.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, трети въззивен състав, в закрито
съдебно заседание, на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Кремена Лазарова
2.Мл.с. Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от младши
съдия Красимир Сотиров в.гр.д. №1220 по описа за 2017г. на Бургаски окръжен
съд, II- ро Гражданско
отделение, четвърти въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 и по
чл.251 от ГПК.
Образувано е по повод на молба с
вх.№16409/20.11.2017г. подадена от „Рувитекс Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, офис
№3, представлявано от Михаил Михов, с която е направено искане за
допълване на постановеното по горното гражданско дело Решение №IV-75
от
17.11.2017г., като са изложени твърдения, че въззивната инстанция не се е
произнесла съобразно исковата претенция, заявена с исковата молба. Твърди се,
че липсва надлежна индивидуализация на част от процесните вещи, както и не е
посочено в решението местоположението на същите. Посочено е, че постановеното
съдебно решение не е в състояние да послужи за провеждането на надлежно
принудително изпълнение. Изложени са аргументи относно неправилност на крайните
изводи на настоящата съдебна инстанция. Иска се съда да извърши остойностяване
на всички движими вещи, предмет на исковата претенция.
На следващо място се твърди, че е налице и необходимост от тълкуване
волята на съда, тъй като постановеното решение не е възможно да бъде изпълнено.
Приложени са писмени доказателства-
протокол за опис на недвижимо имущество.
С
Разпореждане №5356/24.11.2017г. съдът е разпоредил препис от молбата да се
изпрати на насрещната страна за представяне на отговор. Съобщението е връчено
на 30.11.2017г.
Постъпила е молба с
вх.№16687/23.11.2017г. от „Рувитекс Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ №3, ет.1, офис №3,
представлявано от Михаил Михов, с която се заявява повторно искане за допълване
и тълкуване на постановеното по горното гражданско дело Решение №IV-75 от 17.11.2017г., както и за остойностяване на
всички движими вещи- предмет на исковата претенция. Към подадената молба са
приложени писмени доказателства.
С Разпореждане №5382/27.11.2017г.
съдът е указал на „Рувитекс Индъстри“ АД да представи един брой препис от молба
с вх.№16687/23.11.2017г., ведно с приложените доказателства. На 11.01.2018г.
съобщението е връчено чрез уведомление по чл.47 от ГПК.
Постъпил е отговор с
вх.№17479/08.12.2017г. от „Виском БГ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Искърско шосе“ №7, Търговски център „Европа“, сграда №9, рампа
„А“, представлявано от Борислав Мирчев, чрез адв.Рена Стефанова от АК- гр.Русе,
в който е посочено, че не е налице необходимост от допълване на съдебното
решение, предвид цялостното произнасянето на съда относно предявените искове.
Оспорено като неоснователно е и искането за тълкуване на решението, поради
липса на законните предпоставки.
С молба с вх.№1205/25.01.2018г. са изпълнени
дадените указания на „Рувитекс Индъстри“ АД.
С Разпореждане №274/26.01.2018г.
препис от молба с вх.№16687/23.11.2017г. е изпратен на насрещната страна за
представяне на отговор.
В законен срок е постъпил отговор с
вх.№2174/13.02.2018г. от„Виском
БГ“ АД, с който са изложени сходни съображения за неоснователност на
направените искания от насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане за защита на
субективни права. Предпоставка за реализирането на това процесуално право е
наличието на пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе в мотивите и в
диспозитива на решението по част от спорния предмет. Единственият възможен
резултат, който може да постигне страната е добавяне на ново допълващо решение. Недопустимо е произнасянето
на допълнително решение по чл. 250 от ГПК да доведе до промяна на
постановеното решение. В случай, че страната излага конкретни доводи за
неправилност на постановения съдебен акт, то това не съставлява пропуск, който
да бъде отстранен по реда на чл.250 от ГПК. Въззивната инстанция се е поизнесла
по предявената претенция за връщане на посочените в исковата молба вещи, като е
изложила мотиви относно тяхната индивидуализация. В настоящия случай не е
налице липса на произнасяне на съда по отношение на предмета на искова защита. По изложените съображения молбата за допълване
следва да бъде оставена без уважение.
Допълнителното решение се
наслагва покрай първоначалното и се ползва със същите правни последици както
първоначалното решение, поради което следва да бъде еднаква и възможността за
обжалването на двата съдебни акта. В случай, че първоначалният акт не подлежи
на касационен контрол, такъв е недопустим и по отношение на допълнителния съдебен
акт.
По искането за тълкуване на съдебното
решение, настоящият съдебен състав намери следното:
Трайната съдебна практика приема, че тълкуването представлява дейност
по изясняване на действителната воля на съда, в случай, че диспозитивът на
решението е неясен, съдържа противоречие или двусмисленост, което го прави
неизпълним. Целта на тълкуването е решението да бъде изпълнено правилно.
Тълкуването следва да изхожда от мотивите на самото решение без да се извършва
нова, различна преценка на фактите и доказателствата. Тълкуващият съд не може
да цени нови доказателства или промени, настъпили в нормативната уредба след
постановяване на решението, в какъвто смисъл е трайно застъпваното становище на
ВКС. С оглед на горното представените доказателства с постъпилите след
постановяване на съдебния акт молби не могат да бъдат ценени в производството
по чл.251 от ГПК. Недопустимо е чрез тълкуване да се пререшава спора, като се променя
ясно обективираната воля в съдебното решение. Следва да се отбележи, че чрез
тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици
на влезлия в сила съдебен акт, тъй като същото не представлява средство за
даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила
решение. Правораздавателната власт на съда по делото се изчерпва с
постановяване на решението. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен
състав намира, че постановеното решение не е неясно. Волята на решаващия съд е
изразена ясно и еднозначно в диспозитива на решението и поради това решението
не се нуждае от тълкуване, поради което молбата с
правно основание чл. 251 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
По аргумент от разпоредбите на чл. 251, ал.5 от ГПК решението по
тълкуването може да се обжалва по реда, предвиден за обжалване на тълкувания
акт.
Направеното искане за
остойностяване на процесните вещи съдът намира, че не следва да разглежда,
доколкото същото не се отнася до повдигнатия правен спор, както и предвид
изложените мотиви в обжалвания съдебен акт относно предаването на движими вещи
при евентуално бъдещо принудително изпълнение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Рувитекс
Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Адам Мицкевич“ №3, ет.1, офис №3, представлявано от Михаил Михов, с правно основание чл.250
от ГПК, за допълване на Решение №IV-75/17.11.2017г.
по в.гр.д. №1220 по описа за 2017г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, четвърти въззивен състав,
като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Рувитекс
Индъстри“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.
„Адам Мицкевич“ №3, ет.1, офис №3, представлявано от Михаил Михов, с правно
основание чл.251 от ГПК, за тълкуване на Решение №IV-75/17.11.2017г.
по в.гр.д. №1220 по описа за 2017г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско отделение, четвърти въззивен състав,
като неоснователно.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.