РЕШЕНИЕ

 

 

Номер905/9.5.2019г.                 Година 2019                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На седми май                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 1541 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба „Ц." ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от К.И.Г. против Наказателно постановление № 03-009089/24.01.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ).    

 

         В жалбата се сочи, че фактическата обстановка в НП не отговаряла на обективната истина. Сочи се, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушили правото на защита на жалбоподателя.

        В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,  се представлява от представляващия дружеството К.Г., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано от приложените по АНП доказателства и от разпита на свидетелите по делото.

      С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На 05.01.2018год., в около 14.10, свидетелите М.Д. и К.Д., и двете служители на Д „ИТ“- Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в бистро"Цветното", находящ се в гр.Варна бул."Владислав Варненчик" №17, стопанисван от въззивното дружество. В хода на проверката, проверяващите се легитимирали и поискали да разговарят с управителя на дружеството. Лице от персонала, се свързало с управителя, като влязло в кухненското помещение. Проверяващите органи изчакали около две минути, като в заведението влязъл разносвач, който се насочил към други помещение, обособено като битовка. Св.Д. тръгнала след него и влязла в същото помещение /битовка/, където заварила св.С.Х., която била застанала до един шкаф и си вземала палтото и чантата. Св.Д. възприела, че Х. има поставена на тялото си бяла престилка. Св.Д. попитала Х. какво прави в обекта, като последната й отговорила, че е отишла в заведението около 13.30 и че чака управителя, тъй като ще кандидатства за работа. Инспекторите представили на св.Х. декларация по чл.402 от КТ и поискали от нея да я попълни. Последната вписала в декларацията, че работи в бистро „Цветното" с работно време от 13.30ч. до 14.45ч и че е  отишла да чака управителя и да кандидатства за работа. На един от работниците била връчена призовка адресирана до управителя на дружеството за явяване в ИТ на 09.01.2019год. и представяне на документи свързани с възникването изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, отчитане на работното време и т.н. На посочената дата в ИТ бил представен трудов договор сключен със св.Х. от 08.01.2018г.. Впоследствие проверяващите органи описали констатациите си от проверката в констативен протокол №ПР1800398/19.01.2018г.

     На 19.01.2018год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-009089, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, тъй като на 05.01.2018год., в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето С.В.Х. на длъжност „работник кухня” в обект бистро „Цветното“, находящ се … с определено работно време от 13:30часа до 14:45часа и определено трудово възнаграждение без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

     АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управляващия дружеството лице , което го подписало без възражения. Такива не постъпили и в законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил на „Ц." ЕООД административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. 

        В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани М.Д. и К.Д. (актосъставителя и свидетеля по акта), които в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават констатациите отразени в акта.

       Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и С.Х.. Последната потвърждава, че към момента на проверката е била в склада на заведението, но е изчаквала там управителя. Сочи, че е била с престилка, тъй като е имало уговорка с управителя на дружеството да влезе в кухнята, за да види каква е работата и дали ще може да се справи с нея. Твърди, че въпросния ден не е влизала в кухнята, тъй като е изчаквала да дойде управителя. Сочи, че в декларацията, която попълнила вписала в графата работното време, часа в който отишла и часа на проверката. Съдът напълно кредитира показанията на св.Х., тъй като същите кореспондират и с писмените доказателства по делото, а и с гласните такива.

      Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

       Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите, дадени в с.з. АУАН,  декларация по чл.402 от КТ, трудов договор, обяснения,  идентификационна карта, констативен протокол, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

 

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

     Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

     Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

    Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Д., която към момента на съставянето му е работила на длъжността старши инспектор  в Д“ИТ“-Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.  

     АУАН и  НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

     АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

      При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

 

     След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

 

      Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.

     В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея  определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

     В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

     Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

    По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брой пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.

       В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението  вменено на въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател спрямо св. Х. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на нарушението /05.01.2018г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово правоотношение.

        След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни  съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват.

         По делото няма спор, че св. Х. е била заварена по време на проверката в обект стопанисван от въззивното дружество – а именно в обособената битовка. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни в това число и от показанията на самата Х.. Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между Х. и въззивното дружество в частност да обуслови качеството на работодател на ТД спрямо него към този момент.

      За да е налице такова правоотношение следва работника да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т.н.

      В конкретния случай безспорни и категорични доказателства в горната насока не са налице. По време на проверката проверяващите не са установили лицето Х. да извършва трудова функция, в кухнята на обекта или пък в т.н битово помещение, където персоналът си държал вещите, според показанията на св.Д.. Обстоятелството, че Х. е била с престилка не води до безспорен извод, че преди пристигането на проверяващите, тя е работила в кухнята на обекта, на длъжност работник кухня.

       В показанията си пред съда св. Х. потвърждава, че се е намирал в обекта на въззивника по време на проверката, но заявява, че е била за да чака управителя на дружеството, за да се запознае с характера на работа и за да прецени дали може да работи там. Същата е категорична, че в кухнята на обекта не е влизала въпросния ден, а обстоятелството, че е била с престилка обяснява, че се е била подготвила предварително за срещата с управителя, тъй като щяла да влезе в кухнята, за да се запознае с естеството на работа. Съдът по-горе в мотивите си посочи, защо кредитира изцяло показанията на св. Х. доколкото същите кореспондират изцяло с приложените към делото писмени доказателства, а именно декларация по чл.402 от КТ и с гласните доказателства по делото. Безспорно видно от декларацията която св.Х. е попълнила лично е посочила, че работи в бистро „Цветното“, както и че работното й време е от 13.30ч. до 14.45ч. В показанията си обаче пред съда свидетелката заявява, че е посочила това работно време, тъй като  е вписала часът на отиването си в обекта и часът на проверката. В хода на АНП, а и в с.з. не бяха събрани доказателства за работно време, за почивки, а и за уговорено трудово възнаграждение с Х. в деня на проверката. Че уговорка за заплащане от страна на въззивника е нямало съдът съди и от липсата на отбелязване в декларацията в т.5 и вписаното в т.10 (други обстоятелства декларирани от лицето- че чака управителя)

     Съобразявайки изложеното по-горе както и това, че събраните по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин наличието на причина поради която Х. да се намира в обекта на въззивника – за да чака пристигането на управителя, факт който са установили и самите проверяващи. Нещо повече проверяващите не са установили извършване на  някаква трудова дейност от лицето, не са установили уговорено трудово възнаграждение и прочие, все елементи от необходимост за преценка за възникнало трудово правоотношение между възз. дружество и лицето С.Х.. Ето защо, съдът счете, че обвинението повдигнато на въззивното дружество не е доказано по безспорен и категоричен начин. Отделен е въпроса, че такова нарушение не е отчетено като установено и в протокола за извършена проверка - констативен протокол №ПР1800398/19.01.2018г.  .

        С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства, които да установят че въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо св. Х. към 05.01.2018год. съдът прецени, че атакуваното НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

      

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-009089/24.01.2018г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на  „Ц." ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от К.И.Г. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. 

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: