Р Е
Ш Е Н
И Е
№
583,
22.10.2019 година,гр.Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд -Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на седми октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2287 по
описа за 2018 г. на РС -Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, при условията на
обективно съединяване на искове е предявен и осъдителен такъв с правно
основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
между него и ответницата Л.С.Х. са имали сключен договор за мобилни услуги № *********
от 07.03.2016 година, като при възползване от преференциални условия, абонатът
е закупил мобилно устройство ALCATEL
ONETOUCH POP STAR на изплащане, посредством месечни
лизингови вноски от 4.89 лв. Срокът на договора е изтекъл на 07.03.2018 година.
Ответницата не е изпълнила задълженията си по договора, за което са издадени
фактури. Поради неизпълнение на задълженията на ответника, на осн. т. 11 от договорите за мобилни услуги вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ, ищецът е прекратил едностранно
договора с ответника, като съгласно т.12, ал.2, дължимите лизингови вноски за
предоставеното мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми. Ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника в
хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради това и съгласно дадени указания е
предявил настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено съществуване на вземането му от ответника, в размер на 226.94 лв., както
и да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 97.80 лв., представляваща
неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.03.2016 година, за
периода м.август 2016 г. до м.февруари 2018 година. Претендира да му бъдат
присъдени разноски в заповедното производство и в настоящото.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответницата
чрез назначения и особен представител, оспорва исковете по основание и размер.
Съдът, след преценка на доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за мобилни услуги договор
за мобилни услуги от 07.03.2016 г. и договор за мобилни услуги от и договор за
лизинг от 07.03.2016 година мобилно устройство „ALCATEL ONETOUCH POP STAR„. На
ответницата са предоставяне мобилни услуги, за което са издавани съответните
фактури, приложени по делото. Към момента на подаване на заявлението, видно от
фактурите, ответницата не е погасила задължение по договорите, в размер на 324.74
лв.
Видно от изготвената по делото икономическа експертиза,
дължимите суми за предоставени мобилни услуги на ответницата, за периода
05.03.2016 година до 05.08.2016 година, по договор за мобилни услуги от
07.03.2016 година, са в размер на 207.38 лв. Ответницата не е извършвала
плащане на задълженията си по договора. По договора за лизинг, ответницата е
заплатила само първоначалната вноска, която е в размер на 30 лв., като размера
на неизплатените вноски по този договор е 112.47 лв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи: Настоящото производство е за
установяване съществуването на вземания в размер на 226.94., неплатени ползвани
услуги претендирани като дължими мобилни услуги по
договор за мобилни услуги № ********* от 07.03.2016 година за номер 0899/240174, срокът на който е изтекъл
на 07.03.2018 година. За това задължение на ответницата е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1301/18г. по описа на РСТ. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи съществуването на договор за предоставяне на мобилни услуги от страна
на ищеца към ответницата. Безспорно е, че последната не е изпълнила
задълженията си за плащане на абонаментните такси и мобилни услуги.
Установеният размер на това задължение, съгласно неоспореното от страните
заключение, е 207.38 лв. Поради горното предявеният установителен
иск до този размер е основателен и доказан.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема
за доказан и предявеният осъдителен иск за заплащане на лизингови вноски, за
закупено от ответницата мобилно устройство. Безспорно е, че между страните
съществуват договорни отношение, породени от сключения договор за лизинг,
съгласно който ответницата е получила от ищеца мобилно устройство. Тя е заплатила
първоначалната лизингова вноска, в размер на 30 лв., след което е преустановила
плащания по този договор. Задължението е възлиза, съгласно експертизата, на
112.47 лв. Доколкото ищецът е предявил иск за сумата от 97.80 лв., като в
последствие не е последвало увеличение на предявения иск, то следва да му бъде
присъден размерът, претендиран с исковата молба.
С оглед на събраните доказателства, съдът приема, че
претенцията за съществуването на вземане в полза на ищеца против ответника за
сумата от 207.38 лв. за неплатени мобилни услуги, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 726/30.07.2018г. по ч.гр.д. № 1301/18г. по
описа на РСТ, е основателна и доказана и следва да се уважи до този размер,
като до пълният размер от 226.94 лв., следва да се отхвърли, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-04.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, основателен е и като такъв следва да бъде уважен осъдителния
иск за присъждане на сумата от 97.80 лв., представляващи лизингови вноски за
периода м.август 2016 г. до м.февруари 2018 година, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати, сторените от ищеца
разноски в заповедното производство и в настоящото производство, които следва
да се присъдят съразмерно уважената част от предявените искове. В заповедното
производство, разноските на ищеца са в размер на 208 лв., а в настоящото са 755
лв. Поради горното ответницата следва да заплати разноски в заповедното
производство, в размер на 192.65 лв., а в настоящото производство, разноски в
размер на 709.52 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вземането на "Теленор
България" ЕАД, ЕИК
********* гр.София, съдебен адрес ***2, а.. В. П. Г. САК от Л.С.Х. ЕГН ********** ***, представлявана от назначения и особен
представител а.. П.Н. ***, в размер на 207.38 лв., представляваща неплатени мобилни услуги
по договор за мобилни услуги ********* от 07.03.2016 година, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-30.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 726 от 30.07.2018г. по ч.гр.д. № 1301/18г. по
описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1
от ГПК. , като ОТХЪВРЛЯ предявеният иск до пълният размер от 226.94 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Л.С.Х. ЕГН ********** ***, представлявана от назначения и особен представител а..
П.Н. ***, да заплати на "Теленор България"
ЕАД, ЕИК ********* гр.София,
гр.София, бул.“България“, № 81, ет.8, ап.22, а.. В. П. Г. САК,
сумата от 97.80 лв.,
дължими лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство „ALCATEL
ONETOUCH POP STAR ”, от
07.03.2016г. , за периода м.август 2016 г. до месец февруари 2018 г., ведно със
законната лихва от 20.12.2018 г., до изплащане на задължението, на осн. чл.
79,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Л.С.Х. ЕГН ********** ***, представлявана от назначения и особен представител а..
П.Н. ***, да заплати на "Теленор България"
ЕАД, ЕИК ********* гр.София, гр.София, бул.“България“, № 81, ет.8, ап.22, а.. В.
П. Г. САК,
разноските по ч.гр.д.№ 1301/18 по описа на
РСТ, в размер на 192.65 лв.
ОСЪЖДА Л.С.Х. ЕГН ********** ***, представлявана от
назначения и особен представител а.. П.Н. ***, да заплати на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, гр.София,
бул.“България“, № 81, ет.8, ап.22, а.. В. П. Г. САК,
разноските в настоящото произовдство, в размер на 709.52 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд- Търговище.
Съдия: