Р Е Ш
Е Н И Е № 260197
07.04.2021
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на девети март през две
хиляди двадесет и първа година
в публичното заседание в
следния състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №3963 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.„*********”, *******, *******, представляван от Д. К. К. и М. С.,
със съдебен адрес ***, адв.В.Н.Н., против Т.И.Т. с ЕГН:********** ***, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че на 03.08.2016г. между страните бил сключен договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца, с
абонаментен план „Нонстоп 40,99 с неограничени национални минути“, със
стандартен месечен абонамент в размер на 40,99лв. и с активирана 24,41% промо
отстъпка от месечния абонамент за срока на договора. Ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер на 344,96лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.02.2017г. –
24.04.2017г.
На
07.09.2016г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +************ за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Интернет 3500“,
със стандартен месечен абонамент в размер на 14,99лв. Ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер на 29,97лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 25.02.2017г. – 24.04.2017г.
Горепосочените
задължения били индивидуализирани в подробно описаните в исковата молба фактури
№**********/25.03.2017г., по която имало частично плащане в размер на 15,50лв.
и оставала дължима сума от 33,17лв. и №**********/25.04.2017г. за сумата от
341,76лв.
С
оглед гореизложеното на 25.07.2019г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника до
РС-Сливен. С разпореждане от 30.07.2019г. РС-Сливен препратил делото по подсъдност
на РС-Хасково. Образувано било ч.гр.д.№2551/2019г. по описа на РС-Хасково и
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
от ГПК. Предвид това на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за ищеца възникнал
правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае
за установено, че ищеца има следните вземания срещу ответника, а именно сума в
общ размер на 374,93лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********;
неплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на разноските в
заповедното и настоящото производство. Посочва банкова сметка, ***.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.А.М.Т. депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва твърдението, че ищецът е предоставил на ответника
мобилните услуги, за които са издадени процесните фактури, както и тяхната
стойност. Оспорва верността на представените фактури. Твърди, че не се ползвали
с обвързваща материална доказателствена сила. В случай, че се установи
възникването на претендираните от ищеца вземания, оспорва твърдението, че
ответникът е в неизпълнение на задължението си за тяхното заплащане. Предвид
гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като
неоснователни.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от
ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2551/2019г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите
374,93лв. – главница, дължима по договор за далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва върху главницата от 29.07.2019г. до изплащане на вземането и
направените по делото разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2551/2019г. по
описа на съда.
Видно от приложения с исковата молба договор за
мобилни услуги е, че същият е сключен между страните на 03.08.2016г. за
предпочетен номер ***********. На същата дата 03.08.2016г. от ответника е
подадено заявление за пренасяне на номера в мрежата. На 07.09.2016г. между
страните е сключен друг договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************.
По делото се представят подписаната от ответника декларация-съгласие за
получените от оператора общи условия и самите общи условия за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. С исковата молба са приложени и
двете фактури, по които се търси плащане на неизплатени суми, издадени
съответно на 25.03.2017г. за задълженията на абоната за периода 25.02.2017г. –
24.03.2017г. и на 25.04.2017г. за периода 25.03.2017г. – 24.04.2017г.
За изясняване на
делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения приема като компетентно и
обективно дадени.
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза, за периода 25.02.2017г. –
24.04.2017г. мобилният оператор е предоставил достъп на ответника до
далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна
мрежа на „Теленор България“ ЕАД в пълния обем, посочен в изготвените от вещото
лице справки. Експертизата сочи, че през този период потреблението не е било
ограничавано от страна на доставчика.
Съдебно-счетоводната
експертиза сочи, че от датата на входиране на исковата молба до датата на
изготвяне на заключението няма извършени плащания по процесните фактури. Вещото
лице констатира, че разликата между фактурираните суми в общ размер на
390,43лв. и търсеното вземане в настоящото производство в размер на 374,93лв.
се дължи на приспаднат аванс от предходен период в размер на 0,18лв. и кредитно
известие от 25.05.2017г. в размер на 15,32лв. с ДДС. В него се извършвала
корекция на предплатената месечна абонаментна такса по двата абонаментни плана.
Същата била преизчислена като дължима до дата на спиране на достъпа на
потребителя до услугите на мобилния оператор.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и от ЗЗД, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба
суми за неизплатени месечни абонаментни такси по два договора за мобилни
услуги, сключени между страните. Съдът намира така предявения установителен иск
за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна
против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договори за
мобилни услуги.
Разгледан по
същество иска се явява основателен. От представените по делото писмени
доказателства може да се направи еднозначен извод, че между страните се
установява наличието на облигационни отношения. Същевременно от депозираното
заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза по
категоричен начин се установява, че на ответника като потребител и абонат на
мобилния оператор са били доставени мобилни услуги за процесния период
възлизащи на търсената от ищеца сума. В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на назначения на ответника особен представител, че ищецът не е
предоставил на ответника мобилните услуги, за които са издадени процесните
фактури, както и тяхната стойност. По отношение на
стойността на получените и неизплатени мобилни услуги съдът кредитира
депозираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което става
ясно, че процесната сума от 374,93лв. е останала неизплатена от ответника.
Изцяло в тежест на последния е да ангажира доказателства в обратна насока,
каквито липсват по делото.
При
тези данни по делото съдът намира предявения установителен иска за основателен
и доказан в пълния размер и счита, че следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода
на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 810лв., от които 50лв. – държавна такса; 100лв. – възнаграждение за
особен представител и 660лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.Т. с ЕГН:********** ***,
че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.С., ***..„********”,
*********, *******,
представляван от Д. К.
К. и М. С.,
със съдебен адрес ***, адв.В.Н.Н., сумата от
374,93лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договор за
мобилни услуги, сключен между страните на 03.08.2016г.
с предпочетен номер +*********; неплатени
абонаментни такси по договор за мобилни услуги, сключен между страните на 07.09.2016г.
с
предпочетен номер +*************, ведно
със законната лихва от 29.07.2019г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед №1237/02.09.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2551/2019г.
по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Т.И.Т. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.С., *************, представляван от Д.
К. К. и М.
С., със съдебен адрес ***, адв.В.Н.Н., направените в заповедното и настоящото производство разноски в размер общо на 810лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.