Р E Ш Е Н И
Е
№
25.09.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж.И.
Секретар: В.П.
като разгледа
докладваното от съдия Ж.И.
гражданско дело № 6812
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
чл.342, ал.1 ТЗ.
Ищецът „Т.” ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за
изпълнение против длъжника И.Х.М. по ч. гр. д. № 5002/2019 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора. Тъй като същият не бил открит на известните по
делото адреси и съобщението до него било приложено на основание чл.47, ал.5 ГПК
и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящите
искове за установяване на част от вземанията му по заповедта, а именно за
сумата от 332,61 лева за потребени услуги.
Твърди следните обстоятелства, от които произтичат
вземанията му:
На 23.02.2017 г. между И.Х.М. и „Т.“ ЕАД бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 12
месеца по програма „Стандарт 20,99 с тарифиране на
интервали от 60 секунди“, със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99
лв. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер на 66,69
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетния
период 15.08.2017 г. - 14.11.2017 г.
На 23.08.2017 г. между горепосочените страни бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от
24 месеца по програма „Тотал 24,99 с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС“, със
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Ответникът не изпълнявал
задълженията си по договора в общ размер на 95,95
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетния
период 15.08.2017 г. - 14.11.2017 г.
На същата дата - 23.08.2017 г. и по повод
горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор,
като лизингодател, сключил с ответника И.М. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black за обща
лизингова цена в размер на 219,97 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови
вноски, всяка в размер на 7,39 лв. По договора за лизинг ответникът М. дължал
заплащане на сума в общ размер на 169,97 лв., формирана от лизинговите вноски
за отчетния период 15.08.2017 г. - 14.01.2018 г., а именно:
-7,39 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетния период 15.08.2017 г. - 14.09.2017 г., начислена във фактура №
**********/15.09.2017 г.;
-7,39 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетния период 15.09.2017 г. - 14.10.2017 г., начислена във фактура №
**********/15.10.2017 г.;
-7,39 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетния период 15.10.2017 г. - 14.11.2017 г., начислена във фактура
№**********/15.11.2017 г.;
-147,80 лв. - сбор от 20 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл.2 от Общите условия
към Договора за лизинг за отчетния период 15.12.2017 г. - 14.01.2018 г.,
начислена във фактура №**********/15.01.2018 г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови
вноски било налице и обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за
лизинг, посочен в чл.2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената
обща лизингова цена, предоставеното устройство не било върнато на мобилния
оператор.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в
следните фактури:
1. Фактура № **********/15.09.2017 г. за отчетния
период 15.08.2017 г. - 14.09.2017 г., срок за плащане - 30.09.2017 г., издадена
за сумата от 74.90 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингова вноска, както следва:
-45,95 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********;
-7,39 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********;
-21,56 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********.
Фактурата претендира в размер на 66,93 лв., поради
извършено частично плащане в размер на 7,97 лв., което частично погасявало
задълженията за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359********* до размера на 37,98 лв.
2. Фактура № **********/15.10.2017 г. за отчетния
период 15.09.2017 г. - 14.10.2017 г., срок за плащане - 30.10.2017 г. издадена
за сумата от 64,52 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингова вноска, както следва:
-32,99 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********;
-7,39 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********;
-24,14 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********.
3. Фактура № **********/15.11.2017 г. за отчетен
период 15.10.2017 г. - 14.11.2017 г., срок за плащане - 30.11.2017 г., издадена
за сумата от 53,36 лв. представляваща неплатени абонаментни такси и лизингова
вноска, както следва: -24,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********;
-7,39 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********;
-20,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер
++359*********.
4. Фактура № **********/15.01.2018 г. за отчетния
период 15.12.2017 г. – 14.01.2018 г., срок за плащане - 30.01.2018 г., издадена
за сумата от 628,87 лв. представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски,
както следва:
-481,07 лв. неустойки за предпочетени номера
++359********* и ++359*********;
-147,80 лв. лизингови вноски начислени накуп за
предпочетен номер ++359*********.
Фактурата претендирал за сумата от 147,80 лв.,
представляваща лизингови вноски за горепосочения номер.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 5002/2019 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, против длъжника – ответника И.Х.М., в
размер на 332,61 лв. (триста тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки),
включваща следните суми:
сумата 66,69 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за отчетния период 15.08.2017 г. - 14.11.2017 г.
сумата 95,95 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетния период 15.08.2017
г. - 14.11.2017 г.
сумата 169.97 лева, представляваща неплатени лизингови
вноски по Договора за лизинг за устройство марка SAMSUNG Galaxy
J3 2016 Black за отчетния период 15.08.2017 г. - 14.01.2018 г.
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В случай, че бъдат присъдени горепосочените суми сочи
банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“
АД.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК особеният представител на ответника И.Х.М. - адв.
С. е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Сочи, че не били представени доказателства за това дали по
силата на сключените договори за мобилни услуги операторът реално бил
предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук - и дали били коректно фактурирани.
Счита, че така посочените суми в петитума на исковата
молба не съвпадали със сумите, отразени във фактурите. Оспорва приложените
фактури, подробно описани в исковата молба, че установяват претендираните
вземания. Не били представени доказателства, че по договор за лизинг от
23.08.2017 г. ответникът бил получил мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black на изплащане. По делото липсвало
приемно-предавателен протокол, чието съставяне и подписване било задължително
съгласно чл.5, предл.2 от Общите условия към договора
за лизинг, който протокол да удостоверявал предаването на процесния
мобилен апарат.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което доразвива изложените в
исковата молба доводи за основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание, особеният
представител на ответника, заявява, че не оспорва предоставянето на мобилни
услуги, но оспорва дължимостта на сумите за лизингови
вноски, като излага подробни съображения за тяхната недължимост.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка
с чл. 12 ГПК, намира
за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 5002/2019 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Т.” ЕАД срещу И.Х.М. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 332,61 лева за
главница, включваща сумите: сумата от 66,69 лева - неплатени абонаментни такси
и използвани услуги за отчетен период 15.08.2017 г. – 14.11.2017 г., сумата от
95,95 лева - неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 15.08.2017 г. – 14.11.2017 г., сумата от 169,97 лева,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.08.2017 г. – 14.01.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането и за разноските по заповедното
производство – 25 лева за ДТ и 360 лева – за адвокатско възнаграждение. Тъй
като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е
било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящите искове
за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги с дата 23.02.2017 г., ведно с приложение към
него, сключен между „Т.” ЕАД и ответника И.Х.М., страните са уговорили предоставяне на мобилни телефонни услуги по програма „Стандарт 20,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди“, със стандартен
месечен абонамент в размер на 20,99 лв., за предпочетен номер ++359*********,
за срок от 12 месеца.
Видно от представения по делото договор за
мобилни услуги с дата 23.08.2017 г., сключен между „Т.” ЕАД и ответника И.Х.М.,
страните са уговорили предоставяне на мобилни телефонни услуги по програма „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, със стандартен месечен абонамент в
размер на 24,99 лв., за предпочетен номер ++359*********, за срок от 24 месеца.
Видно от представения по делото договор за
лизинг от 23.08.2017г., ищецът, като лизингодател, е
предоставил за временно и възмездно ползване на ответника, като лизингополучател, мобилно устройство, марка „SAMSUNG”,
модел „Galaxy J3 2016 Black“, c обща лизингова цена в
размер на 219,97 лева, платима, както следва: първоначална лизингова вноска от
50 лева при сключване на договора и 23 броя месечни вноски, всяка в размер на 7,39
лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, за срок от 23
месеца.
По делото са представени следните данъчни
фактури, ведно с общо потребление за мобилен/фисиран
номер към всяка една от тях, издадени от ищеца, с получател
ответника:
1. фактура № **********/15.09.2017 г. за
отчетен период 15.08.2017 г. - 14.09.2017 г., с краен срок за плащане -
30.09.2017 г., в която са начислени абонаментни такси и услуги и вноска лизинг,
на обща стойност 74,86 лева, от която сума в настоящото производство се
претендира сумата 66,93 лв.
2. фактура № **********/15.10.2017 г. за
отчетен период 15.09.2017 г. - 14.10.2017 г., с краен срок за плащане -
30.10.2017 г., в която са начислени абонаментни такси и услуги (57,13 лева) и
вноска лизинг (7,39 лева), на обща стойност 64,52 лв.,
3. фактура № **********/15.11.2017 г. за
отчетен период 15.10.2017 г. - 14.11.2017 г., с краен срок за плащане -
30.11.2017 г., в която са начислени абонаментни такси и услуги 45,97 лева) и
вноска лизинг (7,39 лева), на обща стойност 53,36 лева
4. фактура № **********/15.01.2018 г. за отчетен
период 15.12.2017 г. – 14.01.2018 г., с краен срок за плащане - 30.01.2018 г., в
която е начислена сумата от 147,80 лв. лизингови вноски.
При така установеното
от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за
изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника.
От
представените по делото договори за мобилни услуги, ведно с приложенията към тях,
подписани от ответника се установяват възникналите облигационни правоотношения
между страните. Съдът приема, че представените справки (извлечения) за
потребление на процесните мобилни номера за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях три
броя данъчни фактури (данъчни фактури № **********
/ 15.09.2017 г., № ********** / 15.10.2017 г., № ********** / 15.11.2017 г.) макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Още повече, че видно от
съдържанието им те включват основно суми за абонаментни такси и видно от
изявлението на особения представител на ответника, същият не оспорва
предоставянето на услугите.
Ответникът
не е представил доказателства за заплащането на претендираните
цени по горепосочените три броя данъчни фактури за абонаментни такси и услуги, както следва: сумата 66,69 лв. по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетния период
15.08.2017 г. - 14.11.2017 г. и сумата 95,95 лв. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетния период
15.08.2017 г. - 14.11.2017 г. Тези суми се установяват при извършване на
математически изчисления въз основа на данните по представените справки
(извлечения) за потребление на процесните мобилни
номера към фактурите.
Ищецът претендира в настоящото производство и остатъка от лизинговата
цена в размер на 169,97 лева на мобилния апарат по договора за лизинг с изтекъл
краен срок, начислен в горепосочените три данъчни фактури (три вноски по 7,39
лева) и в данъчна фактура №
**********/15.01.2018 г., в която е начислена сумата от 147,80 лева за
лизингови вноски. Възникването на лизинговото правоотношение между страните се
установява от подписания между страните договор. Предаването на устройството се
удостоверява от чл. 5 от договора, съгласно който член лизингополучателят
декларира, че е получил устройството от лизингодателя.
Ответникът не представи доказателства да е върнал устройството, нито да е
заплатил лизинговата цена за него, а е негова доказателствената
тежест, поради което съдът намира, че
същата се дължи от него. Доводите на особения представител на ответника, изложени
в съдебно заседание, че предсрочна изискуемост на лизингови вноски е обективно
невъзможна при разваляне/прекратяване на същия този договор за лизинг, се
възприемат от съда и биха били релевантни ако не беше настъпил крайният срок на
договор за лизинг, както е в случая – факт, който следва да бъде отчетен от
съда. С изтичането на срока на договора за лизинг, се дължат всички неплатени
лизингови вноски по него, като е ирелевантно в
случая, че ищецът е издал данъчна фактура за тях преди изтичането на срока на
договора. Това би имало значение само ако се претендираше обезщетение за
забава, каквато претенция не е заявена от ищеца.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство в размер на 475 лева (25 лева – ДТ, 300 лева –
адвокатско възнаграждение и 150 лева – възнаграждение за особен представител). С
оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.
12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 385 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х.М., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „Т.” ЕАД, ЕИК *********, град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6,
в общ
размер на 332,61 лева (триста
тридесет и два лева и шестдесет и една стотинки), включващо следните суми: сумата
66,69 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетния период
15.08.2017 г. - 14.11.2017 г., сумата 95,95 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетния период 15.08.2017
г. - 14.11.2017 г. и сумата 169,97 лева, представляваща неплатени лизингови
вноски по Договора за лизинг за устройство марка SAMSUNG Galaxy
J3 2016 Black, за които суми са издадени данъчни фактури № ********** / 15.09.2017 г.,
№ ********** / 15.10.2017 г., № ********** / 15.11.2017 г.,
№**********/15.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5002/ 2019 г. по описа на PC – Стара Загора.
ОСЪЖДА И.Х.М., ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на „Т.” ЕАД, ЕИК *********, град
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 475 лева– разноски по настоящото дело и сумата от 385 лева - разноски по ч.гр.д. № 5002 / 2019 г. по описа на PC – Стара
Загора.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка ***: *** „Ситибанк
Европа“АД – клон България.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: