Решение по гр. дело №6547/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2025 г.
Съдия: Ванина Здравкова Младенова
Дело: 20251110106547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22935
гр. С., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110106547 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК .
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
етажните собственици на сграда с адрес гр. С., ул. „Н." № *, бл. **,
представлявани от „В. Б.“ ЕООД – дружество избрано за управител, срещу К.
Л. Д., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС вр. с чл. 48, ал. 1 и ал. 3 ЗУЕС с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 259,00 лв ., представляваща дължима сума за ремонт
на дограмата на сградата, съгласно решение на общото събрание на етажната
собственост от протокол - ***/**.**.**** г.; 82,00 лв ., представляваща
дължима сума за ремонт бутониерата на асансьора в жилищната сграда, както
и на металната решетка на асансьора в жилищната сграда, съгласно решение
на общото събрание на етажната собственост от протокол - ***/**.**.**** г.;
333,00 лв., представляваща дължима сума за ремонт на тръбите в мазетата на
жилищната сграда, съгласно решение на общото събрание на етажната
собственост от протокол ***/**.**.**** г.; 164,00 лв ., представляваща
дължима сума за ремонт на покрива в жилищната сграда, съгласно решение на
общото събрание на етажната собственост от протокол - ***/**.**.**** г.,
ведно със законната лихва върху сумите считано от 29.02.2024 г. до
окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12462/2024 г. по описа на СРС, 178
състав.
В исковата молба се твърди, че Етажна собственост, находяща се на адрес:
гр. С., ул. „Н." № *, бл. ** е регистрирана в Столична община - район „И.“,
съгласно Уведомление по чл. 46б ЗУЕС с вх. № ****-**-*** от 27.08.2015 г.
Твърди се, че съгласно взето решение на Общо събрание от 19.06.2023 г.,
обективирано в протокол ***/**.**.**** г., за ремонт на дограмата в
1
жилищната сграда, избор на оферта и начин на разпределение между
собствениците на дължимите суми, за ответницата е възникнало задължение
за заплащане на сумата от 259 лв., с падеж последно число на месец юли 2023
г. На същото ОС били взети решения за ремонт бутониерата на асансьора в
жилищната сграда, както и на металната решетка на асансьора, избор на
оферта и начин на разпределение на дължимите суми между собствениците,
като за ответницата възникнало задължение за заплащане на сумата от 82 лв. с
падеж последно число на месец юли 2023 г. С решение на ОС на ЕС от
23.01.2023 г., обективирано в протокол ***/**.**.**** г., били взети решения
за ремонт на тръбите в мазетата, избор на оферта и начин на разпределение на
дължимите суми между собствениците, като за ответницата възникнало
задължение за заплащане на 333 лв. съобразно притежаваните от нея идеални
части, с падеж последно число на месец юли 2023 г. Твърди, че с оглед взетите
решения ответницата е следвало да заплати три вноски по 111,00 лв. – първата
в срок до края на месец февруари 2023 г., втората до края на месец март 2023
г. и третата до края на месец април 2023 г. Твърди, че с оглед взети решения на
ОС, обективирани в протокол ***/**.**.**** г., за ответницата е възникнало
задължение за заплащане на суми към етажната собственост в общ размер на
164 лв., представляваща дължима сума за ремонт на покрива в жилищната
сграда, съобразно притежаваните от нея идеални части, с падеж последно
число на месец октомври 2021 г. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва представителната власт на управителя на ЕС, вкл. и на
процесуалния представител. Твърди, че претендираната сума в размер на
259,00 лв. за ремонт на дограмата на сградата е заплатена с разписка от
06.12.2024 г., а сумата от 82,00 лв. за ремонт на бутониерата на асансьора в
жилищната сграда, както и на металната решетка на асансьора в жилищната
сграда - с разписка от 20.04.2024 г. Относно претенцията в размер на 333,00
лв. за ремонт на тръбите в мазетата, ответницата твърди, че е заплатила и
трите вноски (всяка в размер на 111 лв.) с разписка №
***************/**.**.**** г., приложение към разписка №
***************** за фактура ****** и приложение към разписка №
***************** за фактура ******. Относно претенцията в размер на 164
лв. за ремонт на покрива също твърди, че е заплатила сумата на 13.03.2025 г.
Излага, че решенията на ОС на ЕС са незаконосъобразни и недействителни.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано
от ищеца.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск по чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, вр. чл. 48, ал.
и ал. 3 ЗУЕС се обуславя от доказването при условията на пълно и главно
доказване законосъобразно взети решения от Общо събрание на етажните
собственици, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и
размер задължения за ремонт на дограмата, на бутониерата на асансьора, на
металната решетка на асансьора, на тръбите в мазетата и на покрива в
жилищната сграда. За установяването на тези подлежащи на доказване факти
доказателствена тежест носи ищцовата страна.
2
При установяване на посочените обстоятелства в доказателствена тежест на
ответната страна е да докаже погасяване на задълженията.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответницата е собственик на обект в сградата в режим на
ЕС; че с решение на ОС на ЕС от 19.06.2023 г. е взето решение за ремонт на
дограмата и че за ответницата е възникнало задължение за заплащане на
сумата от 259 лв.; че с решение на ОС на ЕС от 19.06.2023 г. е взето решени за
ремонт бутониерата на асансьора и на металната решетка на асансьора и че за
ответницата е възникнало задължение за заплащане на сумата от 82 лв.; че с
решение на ОС на ЕС от 23.01.2023 г. е взето решение за ремонт на тръбите в
мазетата и че за ответницата е възникнало задължение за заплащане на 333
лв.; че с решение на ОС на ЕС от 29.09.2021 г. за ответницата е възникнало
задължение за заплащане на 164 лв. за ремонт на покрива в жилищната сграда.
Ищецът изрично признава в молба с вх. №******/**.**.**** г., че
горепосочените суми са заплатени от ответницата след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира в производството законна лихва
върху главницата от 259 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането -
06.12.2024 г. в размер на 27,79 лв., законна лихва върху главницата от 82 лв. за
периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането – 20.04.2024 г. в размер на 1,63
лв., законна лихва върху главницата от 333 лв. за периода от 29.02.2024 г. до
дата на плащането – 29.062024 г. в размер на 15,56 лв., законна лихва върху
главницата от 164 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането –
13.03.2024 г. в размер на 23,63 лв., както и сторените разноски в общ размер на
1782,50 лв.
Съдът намира за неоснователни доводите в отговора на исковата молба за
липса на недопустимост на исковете. По делото не се спори, че в процесния
случай ЕС е регистрирана в Столична община, район „И.“ съгласно
уведомление с вх. № ****-**-***/27.08.2015 г. по чл. 46б от ЗУЕС (отм., ДВ
бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2024 г.). Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС
председателят на управителния съвет представлява пред съда собствениците в
етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите
части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.
Само в тези случаи етажните собственици се представляват от управителя,
избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС,
каквото възлагане в случая е извършено с договор за управление и поддръжка
от 01.08.2023 г., включващ възлагането на правомощието да представлява
етажните собственици в съда и решение на ОС от 19.06.2023 г., приложени
към исковата молба. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС, която намира
приложение в случая, регламентира представителство по закон, като
представителната власт на председателя на управителния съвет /управителя/
или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 от ЗУЕС,
респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС.
Хипотезата на чл. 23, ал. 4, изр. 2 от ЗУЕС предвижда, че представителна
власт по отношение на етажните собственици възниква само въз основа на
изрично решение за упълномощаване. Същата се отнася за искове срещу трети
лица, във връзка с общите части, какъвто не е настоящия случай, доколкото
ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда. Само когато е
налице иск, предявен от или срещу трето за етажната собственост лице, само
тогава е необходимо да бъде взето решение от Общото събрание на Етажната
3
собственост за упълномощаване на управителя да представлява
собствениците в процеса. В случаите, когато се предявяват искове срещу
етажни собственици, какъвто е настоящият случай с предявяване на искове
срещу неизправни платци – етажни собственици, тогава управителят на ЕС е
оправомощен по силата на закона да предяви исковете. Във всички случаи
надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици,
а представляващите ги – по чл. 19, ал. 4 или ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно име
и за тяхна сметка. Предвид общото правило на чл. 32, т. 1 ГПК, председателят
на управителния съвет (управителят или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС) може
да преупълномощи адвокат с упражняването на предоставената му от
етажните собственици представителна власт /така Решение № 12/11.03.2021 г.
по гр. д. № 1403/2020 г. на ВКС, II г. о./. Предвид изложеното налице е
първоначална процесуална легитимация на ЕС по исковете, предявени по реда
на чл. 422 ГПК.
С оглед изявленията на страните, както и предвид приложените
доказателства по делото – разписка № *****************/**.**.**** г. за
сумата 355,80 лв., № ***************/**.**.**** г. за сумата от 111 лв.,
****************/**.**.**** г. на сумата от 82 лв., №
****************/**.**.**** г. за сумата от 259 лв., №
****************/**.**.**** г. за сумата от 440 лв., №
****************/**.**.**** г. за сумата от 187,70 лв., настоящият състав
намира за установено и доказано, че претендираните от ищеца суми за
главница за ремонт на дограма, на бутониера на асансьор и метална решетка,
на тръбите на мазетата и за ремонт на покрива на жилищната сграда са
заплатени изцяло от ответницата след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда на 29.02.2024 г.
В съдебно заседание явилият се представител на ищцовото дружество
потвърждава, че претенциите към ответника за главници са погасени чрез
плащане. Съдът счита, че не е необходимо да бъдат обсъждани подробно
относимите към тези обстоятелства доказателства, предвид факта на
извършеното плащане на претендираните от страна на ЕС суми, което е
индиция за признание на задълженията съгласно взетите решения на ОС от
етажния собственик.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК
на
ВКС, в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая с
извършеното плащане в хода на производството по делото спорното право е
погасено изцяло, поради което предявените искове за главници следва да се
отхвърлят.
В производството по делото се претендира законна лихва върху главницата
4
за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.01.2025 г. до
окончателното плащане на всяко едно от задълженията. В тази връзка следва
да се посочи, че законната лихва представлява обезщетение за неоснователно
забавяне изпълнението на парично задължението и представлява законна
последица от признаване основателността на предявената парична претенция.
Не съставлява отделен иск, доколкото не е ясно кога ще бъде платено
задължението, респ. какъв ще бъде периодът на начисляването . Когато
основателно претендираното вземане бъде удовлетворено от ответника чрез
плащане в хода на процеса, законната лихва следва да бъде присъдена в полза
на ищеца в случай, че ответникът е изпаднал в забава, независимо че искът ще
бъде отхвърлен или производството по делото в тази част е прекратено, тъй
като претенцията му поначало е основателна.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове. Когато срокът не е определен, решенията се
изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.
Когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в
определения срок, председателят на управителния съвет (управителят) може
да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410,
ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс – ал. 2. От изложеното следва,
че изпълнението на взетите решения на ОС на ЕС има срочен характер и не е
необходима нарочна покана за плащане, тъй като срокът кани етажните
собственици. Следователно ответната страна е изпаднала в забава още преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платената главница
от 259 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането - 06.12.2024 г. в
размер на 27,79 лв., законна лихва върху главницата от 82 лв. за периода от
29.02.2024 г. до дата на плащането – 20.04.2024 г. в размер на 1,63 лв., законна
лихва върху главницата от 333 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на
плащането – 29.06.2024 г. в размер на 15,56 лв., законна лихва върху
главницата от 164 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането –
13.03.2024 г. в размер на 23,63 лв., изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на лихвен калкулатор, достъпен на сайт с домейн
https://www.calculator.bg/.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът,
доколкото плащането е извършено в хода на процеса и ответникът е дал повод
за завеждане на исковете по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищецът има право на
получат сторените разноски в заповедното производство и в исковото
производство съгласно указанията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
По делото се оспорва от ответната страна дължимостта на сумата за
възнаграждение на адвокат. По делото е представен Договор за правна защита
и съдействие, сключен на 27.01.2025 г. между „В. Б.“ ЕООД в качеството на
професионален управител и представляващ етажната собственост и адвокат К.
И. С., в който е уговорено възнаграждение в размер на 650 лв. Следователно с
процесния договор етажните собственици са поели задължение за заплащане
на възнаграждение за правна защита и съдействие в полза на адвоката,
доколкото сключилия го представляващ действа от тяхно име и за тяхна
сметка в исковото производство. Представен е договор за правна защита и
съдействие от 29.02.2024 г. за заповедното производство, в който е уговорено
5
възнаграждение в размер на 650 лв. Както бе посочено по – горе, няма пречка
управителя или дружеството по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС да упълномощи адвокат с
права си, предоставени му от ЕС. По делото е представено пълномощно в
полза на адвокат К. И. С.. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв. адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд, а размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента, т. е. договорът е възмезден. В
съответствие с цитираните законови разпоредби в договорите с ангажирания
по делото адвокат е уговорено възнаграждение, което ЕС е заплатила, видно
от отбелязването в договорите.
В отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за
прекомерност на разноските, което съдът намира за основателно с оглед
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото,
процесуалните усилия на адвоката и минималните размери, предвидени в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., поради което намира, че дължимият
размер на адвокатското възнаграждение е основателно за сумата от 400 лв. за
исковото производство и 400 лв. за заповедното производство.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за платена
държавна такса в размер на 25 лв. за заповедното производство и в размер на
25 лв. за исковото производство.
В изпълнение на указанията, дадени с Определение № 10709/09.07.2024 г.,
постановено по в. ч. гр. д. № 5095/2024 г. по описа на СГС, в тежест на
ответника следва да се възложат разноските, сторени в производството по
посоченото дело. Ищецът претендира разноски в размер на 400 лв. за
възнаграждение на адвокат, съгласно представения договор за правна защита
и съдействие от 17.04.2024 г., в който е отразено плащане на същото, което с
оглед изложеното по-горе и предвидения в Наредба № 1/2004 г. в чл. 7, ал. 2, т.
7 е основателно за сумата от 133,33 лв. В тежест на ответника следва да се
възложат разноски за държавна такса в размер на 15 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от Е. с. н. ж. с., с адрес гр.
С., ул. „Н." № *, бл. **, представлявани от „В. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********,
дружество избрано за управител, със съдебен адрес: гр. С., площад „П. Р. С.“
№ **, ет. * срещу К. Л. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., бул.
„Ш. п." № **, ет. *, чре адв. С. А. М. от САК иск с правно основание чл. 6, ал.
1, т. 9 ЗУЕС, вр. чл. 48, ал. и ал. 3 ЗУЕС за следните суми: 259,00 лв .,
представляваща дължима сума за ремонт на дограмата на сградата, съгласно
решение на общото събрание на етажната собственост от протокол -
***/**.**.**** г.; 82,00 лв ., представляваща дължима сума за ремонт
бутониерата на асансьора в жилищната сграда, както и на металната решетка
на асансьора в жилищната сграда, съгласно решение на общото събрание на
етажната собственост от протокол - ***/**.**.**** г.; 333,00 лв.,
представляваща дължима сума за ремонт на тръбите в мазетата на жилищната
сграда, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от
протокол ***/**.**.**** г.; 164,00 лв ., представляваща дължима сума за
ремонт на покрива в жилищната сграда, съгласно решение на общото
събрание на етажната собственост от протокол - ***/**.**.**** г., за които
6
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
12462/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Л.
Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Ш. п." № **, ет. *, чре
адв. С. А. М. от САК ДЪЛЖИ НА Е. с. н. ж. с., с адрес гр. С., ул. „Н." № *,
бл. **, представлявани от „В. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, дружество избрано
за управител, със съдебен адрес: гр. С., площад „П. Р. С.“ № **, ет. *,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платената главница
от 259 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането - 06.12.2024 г. в
размер на 27,79 лв., законна лихва върху главницата от 82 лв. за периода от
29.02.2024 г. до дата на плащането – 20.04.2024 г. в размер на 1,63 лв., законна
лихва върху главницата от 333 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на
плащането – 29.06.2024 г. в размер на 15,56 лв., законна лихва върху
главницата от 164 лв. за периода от 29.02.2024 г. до дата на плащането –
13.03.2024 г. в размер на 23,63 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12462/2024 г. по описа на СРС, 178
състав.
ОСЪЖДА К. Л. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Ш.
п." № **, ет. * ДА ЗАПЛАТИ НА Е. с. н. ж. с., с адрес гр. С., ул. „Н." № *, бл.
**, представлявани от „В. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, дружество избрано за
управител, със съдебен адрес: гр. С., площад „П. Р. С.“ № **, ет. *, на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 425 лв. за разноски за заповедното
производство, сумата от 425 лв. за разноски в исковото производство, както и
сумата от 148,33 лв. за разноски по в. ч. гр. д. № 5095/2024 г. по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7