Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 28. 09. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети септември
през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3918
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 144 във вр. с чл. 149 от СК.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от И.Х.И. от *** против Н.Д.Д. ***.
В молбата се твърди, че ищцата е дъщеря на ответницата. Твърди се, че на 11. 02. 2018 год. ищцата е навършила пълнолетие, като през
учебната 2017/ 2018 год. е записана като ученичка в 10- ти клас в *** ***. Твърди се, че през 2009 година ответницата е
заминала на работа в ***, като е оставила ищцата и нейната по- малка сестра на
грижите на В.Р.М.. Твърди се, че впоследствие ищцата научила, че майка й се
намира в Германия, където работи в „НиХ- Навременния транспорт и логистика“ ООД
с адрес на дружеството: ***. Твърди се, че до есента на 2017 год. ответницата е
живяла в ***. Твърди се, че от м. декември 2017 год. ищцата живее при своите
баба и дядо по бащина линия, като майка й не й заплаща издръжка. Твърди се, че
ищцата се нуждае от средства за училище, за храна и облекло, като не разполага
с имущество, от което да се издържа. В заключение ищцата моли съда да
осъди ответницата да й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200
лв., считано от 11. 02. 2018 год. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответницата не е взела становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на ищцата, намира за установено следното:
Видно от приложеното
удостоверение за раждане от 16. 02. 2000 год., издадено
от Община Плевен, че ищцата И.Х.И. е дъщеря на ответницата Н.Д.Д..
Видно от приложеното удостоверение № 286/ 12. 03. 2018
год., че ищцата е записана като ученичка в 10- ти клас през 2017/ 2018 учебна
година в ******.
Въпреки указанията на съда ответницата Н.Д.Д. не се е
явила в съдебно заседание и не е отговорила на въпросите вярно ли е, че в
момента работи в „НиХ- Навременния транспорт и логистика“ ООД и че ежемесечните
й доходи са в размер на над 400 евро. При това положение следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 176 ал. 3 от ГПК, като се приемат за доказани
горните обстоятелства. Последните се потвърждават и от показанията на
разпитания в хода на съдебното дирене свидетел В.М., в които се съдържат
сведения, че освен доходи в горепосочения размер от 400 евро, ответницата
реализира доходи и от втора работа, като демонстрира сравнително висок стандарт
на живот. Свидетелят посочва, че през миналата година ответницата се е
задължила да заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно на детето си
Радослава.
В отклонение от общия принцип, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, разпоредбата на чл. 144 от СК
дава възможност за присъждане на издръжка и в полза на навършило пълнолетие
дете при наличието на няколко кумулативно изискуеми предпоставки, а именно:
ищецът следва да учи редовно в средно или висше учебно заведение, следва да не
е навършил 20 год., респ. 25 годишна възраст, следва да не може да се издържа
от доходите си или от използуване на имуществото си и на последно място заплащането
на издръжка не следва да съставлява особено затруднение за родителя- ответник. В
конкретния случай визираните по- горе предпоставки са налице, доколкото, както
беше посочено и по- горе, ищцата И.Х.И. продължава
обучението си в средно учебно заведение, не е навършила 20- годишна възраст и
не разполага с доходи или имущество, от което да се издържа. От друга страна, предвид
трудовата заетост на ответницата съдът счита, че заплащането от страна на
последната на издръжка в размер на 180 лв. месечно на пълнолетната й дъщеря не
би съставлявало особено затруднение за нея. Наличието на още едно дете, което е
ненавършило пълнолетие, не осуетява възможността на ответницата да дава
издръжка на пълнолетното си учащо дете. Ето защо съдът счита, че предявеният
иск с правно основание чл. 144 от СК следва да бъде уважен в размер на 180 лв.,
като за разликата до 200 лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 270 лв.
съобразно уважената част от иска.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 259, 20 лв.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
По така изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Н.Д.Д. ***, ЕГН **********,
да заплаща на И.Х.И. от ***, ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 180 лв., считано от 11. 02. 2018 год. до навършване на 20-
годишна възраст на ищцата или до настъпване на причини за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Д.Д. ***, ЕГН **********,
да заплати на И.Х.И. от ***, ЕГН **********, сумата от 270
лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Д.Д. ***, ЕГН **********,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 259, 20
лв.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен
съд в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: