№ 1240
гр. Пловдив, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502577 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. М. Д. против Решение № 3609/17.07.2025г.,
пост. по гр.д.№ 1339/2025, ПРС, с което е признато за установено на осн. чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Х. М. Д. дължи на ЕВН България
Топлофикация ЕАД следните суми: главница в размер на 310,11лв., представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: 4129797, находящ се в град
***, обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за
периода 02.12.2021 г. – 18.08.2024 г. в размер на 73,85лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.08.2024 год. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 20.08.2024 г. по ч. гр. дело № 14354/24г. по
описа на ПРС, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Х. Д. е останал недоволен от така постановеното решение и го
обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Поддържа, че липсва облигационна връзка между
страните, доколкото липсва решение на ЕС и договор с топлоснабдителното
дружество. Развива и доводи за липса на методика за дялово разпределение. Оспорва
1
приложимостта на ОУ, т.к. никога не е ставал клиент за услугите на дружеството.
Поддържа необоснованост на извода на съда, че присъединяването на абонатната
станция към мрежата на дружеството прави автоматично съсобствениците в клиенти
на дружеството. Твърди, че и до момента е останало неизяснено кой и на какво
основание е позволил на ищцовото дружество ползването на това съоръжение.
Основава възраженията си и на факта, че сградата е въведена в експлоатация години
след като самият той придобива собственост в нея, като към нито един от тези
моменти ищецът не е бил избиран за доставчик на ТЕ, респ. липсва договор за
топлоснабдяване. Оспорва и изводите на приетата по делото СТЕ, като сочи че
експертът никога не е ходил и виждал самата инсталация и заключението си е изготвил
изцяло на основание предположения. Моли за отмяна на решението и за
постановяване на ново такова, с което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
разноски по реда на чл.38 от ЗА. Не прави нови доказателствени искания. Прави
възражение за присъждане на разноски на ответната страна, доколкото същата се
представлява от юрисконсулт, който работи на трудов договор.
Ответната страна ЕВН България Топлофикация ЕАД е подала отговор, в който
оспорва въззивната жалба. Сочи, че по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в сградата, че същата е
топлоснабдена и че абонатната станция е работила през целия исков
период.Поддържа, че качеството клиент е нормативно определено, а от СТЕ се
установява количеството ТЕ потребена в процесния имот. ССЕ пък установява
стойността на същата енергия. Моли за потвърждаване на решението. Не прави нови
доказателствени искания. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност
на претендирните разноски от жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник в производството, останал недоволен от постановено съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран.
Повдигнатият спор пред въззивната инстанция е относно качеството клиент на
2
жалбоподателя и материално легитимиран ли е същия заплащане на топлинна
енергия, начислена за неговия имот.
На първо място към делото е приложено заповедното производство, по което е
издадена заповед за изпълнение на процесните суми, длъжникът е възразил в срок,
поради което са дадени указания на заявителя да предяви установителен иск за
вземането си по реда на чл.422 от ГПК. Доказва се правният интерес за ищеца от
предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.
НА № 159, д.159/2010 на нотариус Адела Кац установява, че Х. Д. е придобил
собствеността върху процесния имот –гр. ***, по силата на договор за делба на обекти
в новострояща се сграда. Няма спор между страните, че сградата е построена и
въведена в експлоатация. Представен е протокол от ОС на собствениците на обекти в
сградата от 07.11.2016г., от който се установява, че е взето решение вх.А да се обособи
като отделна ЕС. Представен е Договор от 02.02.2012г. за продажба на топлинна
енергия за сграда на адрес ***, сключен със Сиенит мениджмънт ООД. В ОСЗ на
22.04.2025г. пълномощникът на ответника М. Д. признава, че от момента на въвеждане
на сградата в експлоатация м.10.2011г. до 2016г. „Сиенит менидмънт“ ООД е
управлявал сградите като комплекс от затворен пит, но оспорва дружеството да е
имало подобни права. В договора за продажба на ТЕ е посочен пет годишен срок на
действие, като е предвидено, че след изтичането му, същият става безсрочен ако никоя
от страните писмено не поиска прекратяване.
Приетата по делото СТЕ с в.л. инж. В. Ш., която не е оспорена от страните и е
обективно и компетентно изготвена, установява, че за процесния период сградата е
била топлоснабдена, извършван е ежемесечен отчет от абонатчици на дружеството.
Количеството ТЕ се отчита от топломера на абонатната станция, същото се намаля със
загубите в абонатната станция и се разпределя между потребителите. Това
разпределение – на отдадената от сградната инсталация ТЕ се определя по Методиката
за дялово разпределение на ТЕ в сгради ЕК, по т.8.2 от приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г., като разликата между отчета на общия топломер и
сбора на изразходваното количество ТЕ за отопление, отчетена от апартаментните
топломери се разпределя пропорционално на отопляемите обеми на обектите в
сградата. Експертизата е извършило проверка на изчисленията за процесния период,
които данни е оформило в табличен вид към експертизата. При приемане на
заключението, в ОСЗ е повдигнат въпроса от страна на пълномощника на Д. за
наличие на чиларна инсталация, при която Топлофикация няма основание или договор
да я ползва, както и дали е извършвана проверка на място. Експертът е отговорил, че
подобни задачи не са му поставяни и той няма как да отговори в рамките на
представеното заключение. По принцип отговаря, че при наличие на подобно
съоръжение, то топлофикационното дружество подава топлоносител на станцията,
3
която загрява машината и оттам отдава ТЕ. За конкретния имот уточнява, че е
начислена единствено ТЕ, отдавана от сградната инсталация, т.к. не е отчетено
количество от топломер за този имот.
Приета е и ССЕ, която е остойностила посочените от другата експертиза
количества ТЕ.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че за исковия
период в сградата, в която се намира имота на жалбоподателката е доставяна ТЕ. Съгл.
чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са ползватели на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Качеството потребител на
ТЕ е императивно уредено от закона, като е посочено, че за възникването на
облигационно правоотношение между клиентите на топлинна енергия и
топлопреносното предприяти е достатъчно притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот - на ползване или собственост. Съгл. чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда - етажна собственост, но е възможно и договорно обвързване
и без наличието на изричен писмен договор, когато се касае за топлоснабдена сграда -
етажна собственост - тогава всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на
топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл.153/.
В настоящия случай по признание на самата страна Д. имотът е въведен в
експлоатация през 2011г. Представен е договор за доставка на ТЕ с Топлофикация от
2012г., като за етажната собственост, договорът е сключен от управителя „Сиенит
мениджмънт“ ООД. Така всеки етажен собственик, макар и да няма индивидуален
договор с дружеството топлоснабдител, е придобил качеството потребител на ТЕ, т.к.
притежава имот в сграда, която е топлоснабдена. Следва да се отбележи, че ако някой
от тези етажни собственици или ОС на новоотделилата се ЕС през 2016г. е искал
прекратяване на договора с ЕВН Топлофикация ЕАД, е можел да стори това с оглед
правата по чл.150, ал.3 от ЗЕ или с уговореният начин на прекратяване в самия
договор. По делото не се твърди това да е станало.
Начинът за определяне на количествата потребена ТЕ за отделните потребители
е нормативно разписан в действащата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1
/12.03.2020г. на М-ра на енергетиката и Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради –етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от
Наредбата.
4
Спорният въпрос в случая е за дължимостта на суми, начислени за отдадената
ТЕ от сградната инсталация. По този въпрос е постановено Решение от 23.10.2025 по
дело С-760/23 на Съда на ЕО, в което е прието, че „чл. 9, § 3 от Директива 2012/27/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 25.10. 2012г. относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда —
етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за
топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение
и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и
коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част,
пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и
параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента
му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на
отчитането на индивидуалното потребление.“. В мотивите на същото решение съдът е
разяснил, че местният съд следва да извърши проверка дали математическата формула
в т.6.1.1 от Методиката отчита всички относими параметри, свързани с
функционирането на конкретната отоплителна инсталация / виж §62 и 65 от
решението/. Приел е, че математическата формула в т.6.1. от методиката не дава
възможност за прозрачност и точност на отчитане на индивидуалното потребление.
В същото време с Р№ 7276/03.07.2023г.,адм. д. № 746/2021 г., II о., ВАС е
отменена разпоредбата на т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл.61, ал.1, от
Наредба №Е-РД-04-1 /12.03.2020г. на М-ра на енергетиката, §2 и3 от ПЗР на същата
наредба.
По конкретното дело, обаче, не се установява да е използвана методиката,
разписана в отменената норма. Съгласно приетата и неоспорена СТЕ, изпълзваната
методика е по т.8.2 от методологията – като разликата между общото количество
топлинна енергия за отопление и за БГВ за сградата и сумата от показанията на
индивидуалните топломери в отделните имоти, пропорционално разпределена между
клиентите съобразно отопляемия обем по проект. При този метод не се използват
параметрите по формулата от т.6.1.1, чието действие е отменено .
При това положение, съдът намира, че следва да съобрази със заключенията на
приетите по делото СТЕ и ССЕ и да приеме за доказано както доставянето на
претендираното количество ТЕ за процесния имот, така и стойността на същото. Така
предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
5
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят Д. следва да заплати на въззиваемата
страна сумата 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3609/17.07.2025г., пост. по гр.д.№ 1339/2025, ПРС.
ОСЪЖДА Х. М. Д., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 200лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6